окт. 28 2010

До Будапеща

Днес ще заминем за Унгария, където Валя ще ни води из столицата Будапеща. Приятно четене:

До Будапеща

Четири седмици поред всеки ден казвах: хайде да отидем до Будапеща! Срещу мен се появяваха вяли и скептични усмивки от моите колеги и приятели, някое иронично „утре ли”, едно две протяжни „емиии може…” и все в тоя дух. Четирите почивни дни се приближаваха, а организация за пътуване нямаше. Остана един ден до празниците, когато чух репликата „ Е, ще ходим ли в Будапеща или само ей така си говорехме”!!! За спорове време нямаше, важното беше, че сме четирима и сме навити да тръгнем! Резервация – в два часа през нощта открих хотелче в Будапеща, което да отговори на възможностите ни /в 4,30 трябваше да тръгнем, познайте кой шофира/. Посещение в търговска верига за припаси, проверка на прогнозата за времето, три-четири полуизсъхнали блузки, лаптоп и джипиес и в 5 часа се засилих да събирам останалите сънени. Не бях проверила състоянието на колата естествено /блондинка съм – вечно търся помощ за тези активности от всичко знаещи и разбиращи мъже/. Все още в пълен мрак бях пред дома на приятеля ми и докато товарехме багажа му поизмрънках как трябва да проверим гуми, масло и т.н. Голяма грешка. Той все още спеше, но успя да сътвори беля – издърпа пръчката на маслото и до там бяхме! Пълен мрак, дупчицата не се вижда /той разбира от коли колкото и аз, сисадмин е, та му е простено /. Благодаря на един чичко полицай, който се прибираше от нощна смяна и след две три „хъм, защо пипате като не разбирате” пръчката беше завряна в правилната дупчица. Останалата проверка поверихме на един колега – Марчовски да си жив и здрав – и макар и закъснели с два часа от плануваното – тръгнахме на път.

Който не е пътувал в Сърбия, да пътува!

Години наред слушах колко лошо отношение имат към нас тези ни съседи. Няма такова нещо, много е забавно да пътуваш там. Сърбите са много готин народ, а от лошо отношение аз не се оплаквам, напротив. Макар и транзит този път, пак имахме възможността да похапнем бюрек и да позяпаме спретнатите им къщички /колкото по-назапад , толкова по-спретнати/ и мнооооого старите застави, които смешно се тътрузеха по магистралата, на фона на хвърчащите лъскави западни коли.

Пътят за Ниш

Сграда в Белград

За путарините бях подготвена – имах динари, научила си бях урока с плащането в евро в Сърбия. Безпроблемно минахме Белград и хванахме пътя за Суботица. Путарина има и там, а пътят не е дори далечен братовчед на магистрала…но to je to..

Границата с Унгария беше изпитание

Чакаш.Чакаш. Свят ти се вие от чакане. Колежката Мая беше заръфала българо-унгарски разговорник и ни набиваше в главите „много полезни” фрази като: Говорите ли унгарски? Аз не. Има ли тук тоалетна? и други подобни, които освен, че ме разсмиваха да не заспя, друго приложение нямаха- в Унгария и лелките в обществените тоалетни говореха английски по-добре от мен. След границата веднага вдясно са винетките – ако не бяха сайтове като този, да знаете, заникъде бях. И после хоп! магистралката до Будапеща. А тя е доста добра, през два три километра има отбивки за почивка с чисти тоалетни /забележете на какво се радва изстрадалото ми от мизерия око/, с малки беседчици и достатъчно простор да се разтъпчеш. Без никакви проблеми Будапеща беше пред нас. Джипиеса, естествено, бяхме взели без зарядно за кола и досега не работеше, но вече беше време да се включи, за да си намерим хотела. Адреса беше въведен и …изненада..на екран се появиха три места с точен адрес като нашия! Имало нужда значи да запиша и това, което смятах за излишен пощенски код! Лаптопа влезе в употреба на първата бензиностанция и имахме вече точен адрес . И с надеждата джипиеса да издържи се включих в движението.

А то ме ужаси. Тия хора карат като бесни. А да си пешеходец там си е екстремно изживяване, хич не ги уважават. Вече беше тъмно, а гадно се кара в непознат град с табели само на странен език.

Доста се повъртяхме и апаратът на надеждата си умря да повтаря „преизчисление”, но все пак стигнахме до хотела. За моя голяма изненада той беше чудесен /за скромната сума от 14Е на човек за нощувка, закуска и безплатен паркинг за колата/.

Будапеща, Váci St, Унгария

Разбира се, в покрайнините, но близо до метростанция – казва се Chesscom, не ме цензурирайте моля, не правя реклама, само споделям опит в полза на следващите търсачи. Приятно унгарско момиче на рецепцията ни посрещна с английски, звучащ като немски и ни настани. Хотелчето е собственост на китайци и те непрекъснато щъкат напред назад в двора на хотела /който е и паркинг/, където изстрадалата ми за никотин душа се усамоти – хотела е за непушачи … е, не може всички благинки…Време беше и за разходка в центъра. Колеги пътешественици – Будапеща е вълшебна нощем! Докато карах в центъра и си търсех удобно за паркиране място изкочих пред един мост. И просто спрях с отворена уста. Красота. Като в приказка се чуствах, а и всички около мен, ако съдя по тишината в колата. Клаксона зад мен напомни къде съм спряла, но така и не успя да ме извади от приказката. Просто отбих и зарязах колата. А после часове наред се разхождахме по Дунава, ту от едната му страна, ту от другата. Ей на това му викам аз влюбване от пръв поглед!

Моста на свободата /предварително се извинявам, ако сбъркам имената на забележителностите. Бях заета да поглъщам красотата и трудно регистрирах имената/

Музей на изкуствата

Музей на изкуствата, БудапещаБудапещаБудапеща

Скочихме на сутринта и бегом на закуска. Персоналът явно скачаше по- чевръсто от нас /и те закусват с гостите, чудничко нали/ – полупразни витринки, но все пак достатъчно от всичко. Въоръжени с карта на града и упътване до метростанцията на английски с унгарски хъркащ акцент вече бяхме готови да се влеем в потока от японци, немци и всякаква друга туристическа паплач. Билетчетата за метрото ни бяха разяснени от един възрастен чичко, още едно доказателство, че всички там го шпрехат английския.

Метрото

Бяхме взели единодушно решение да си намерим

open tour автобусче, което да ни запознае поне отвън с повечето забележителности.

Намерихме такова на излизане от метрото. Вярно, шофьора беше в почивка и хапваше, но услужливо ни качи и закара до стоянката и първа спирка на този своеобразен транспорт. Билетче за open tour – 20E – струваше си – вярвайте. Валидно е за 24 часа, слизаш на която пожелаеш от спирките му, а после хващаш следващото /през половин час са/. Междувременно симпатични служителки ти дават разяснения и от слушалките се лее информация на удобен език. Билетчето включваше и много отстъпки в заведения, от таксите на туристическите обекти, както и две обиколки с корабче по Дунава. Едната я направихме късно вечерта и отново се насладих на страхотното осветление . Е много са добри в това унгарците!

Площада на героите

Нещо като централната градска баня

фотос на банята и отвътре

 

  

Този сладур е Анонимус, голямо висене е да се снимаш с него

Още един начин за придвижване на туристи

Втората по големина синагога в света, естествено, вход платен

БудапещаБудапещаБудапещаБудапещаБудапеща

Рибарските кули

Внушителната сграда е Парламентът. Изобщо всичко внушително в Будапеща е по Дунава. Да минават чужденците по реката и да цъкат с език

Това е паметник от времето на комунизма. Чудих се известно време как унгарците не са премахнали тази грозотия, но всъщност защо и да я махат?! Тя говори за времето си доста красноречиво.

Във всеки от нас живее по един Бай Ганьо, установих това в

Музея на марципана.

Голяма изненада – марципана не е онзи дето знаем от детството, пак комунистическа заблуда, ама карай. Седнахме в сладкарницата пред музея да изпием по кафе и да хапнем по едно марципанче /подарък от open tour – чето/ , както и да обсъдим дали да посетим музея. Почти беше надделяла идеята да прескочим това посещение, когато мила сервитьорка ми връчи четири билетчета в ръката и отново хъркайки ми заобяснява „направо и после надясно”. Огледахме билетите – на тях надпис „Музей на марципана”.

Ех, пуста жажда за аванта! Ясно беше, ще се посети и този музей. Изтърпяхме дългата опашка и ето, че дойде и нашият ред. Тук ще кажа, че рядко се срамувам, но този път умрях от срам. Билетчетата, които държахме не бяха за музея…, а за тоалетната в музея. Три секунди по-късно бяха на парченца в първата кофа за боклук, псувах, както татко в най-драматични ситуации, а останалите преживяваха срама който както си знаеше. Настроението ни се срина до нула, по-лошо нямаше накъде..да, ама не, Майчето прояви храброст и ме разкритикува за унищожените билетчета – все пак искала до тоалетна да отиде!….. Няма да ви изморявам с описание на последвалата сцена!

Ако попаднете в Будапеща да не пропуснете да хапнете нещо местно!

Пиещите бира не останаха доволни от унгарската, но гулаша беше разкош, както и традиционния им шоколадов сладкиш /наричат го Гъндел, ако не се лъжа/. А местната „Витошка” – утца Ваци я изръшкахме надлъж и нашир. Цените естествено са неподходящи за средностатистически български турист, но усещането да хапваш в някое уютно заведение топъл гулаш на най-популярната улица вечер, с подути от обикаляне крачета, загърнат в одеалце, е несравнимо!

Два дни за Будапеща са малко, но бяхме намислили да си оставим един ден и за

Нови сад,

затова се сбогувахме с Будапеща и поехме отново на път.

В девет вечерта бяхме вече в Нови Сад. Но нямахме хотел /времето за организация беше нищожно както знаете/. Последва тричасова обиколка на централната част на града и до Петроварадинската крепост и непрекъснатото разпитване за хотел.

Западната ни съседка е сложна за туризъм, поне от моя тип. Пет, шест четиризвездни хотела и нищо подходящо за следбудапещенски бюджет /или за моят личен принципно/. Лаптопа в случая не помагаше, сърбите не я тачат много рекламата в нета. Лекото отчаяние завладяваше четирима ни и след кратко съвещание решихме да похапнем rostilj /вкуснотии на скара/ в някоя кафанка и да тръгваме към Белград – аджеба голям град, ще има и по-скромни хотелчета. Възрастен сервитьор, с бяла риза и черен панталон, сякаш току що излязъл от сръбски филм от 70-те, ни обслужваше и си отворихме добър лаф, все едно се знаем от години. Човека услужливо ни насочи към мотел в края на града за по 10Е на човек и проблема се реши.

Нови Сад е шумен и пъстър, навсякъде е пълно с цветя. В центъра сградите ти напомнят, че си по-близо до запада с архитектура, близка до унгарската, а готичска католическа катедралка засилва внушението. Но за да не се объркаш трябва само да се заслушаш в разговорите около себе си. Всички говорят с приповдигнат тон и сякаш си в кошер. Много е цветист сръбският език, особено ако излиза от устата на ядосан сърбин…

За мераклиите ще дабавя, че пътуването ни струваше по около 350лв. на всеки, включително сувенирчетата, за които се пазарих по нашенски маниер. Надявам се, поне един от вас да съм заразила с желанието да попътува в тази посока.

Поздрави!

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Още снимки от Унгария:

Други разкази свързани с Централна Европа– на картата:


Централна Европа


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “До Будапеща”

  1. Всеки разказва за това, което му се е случило и за това, което му харесва. Най-добрия начин да се появи по-добър пътепис е да напишете собствен – когато изразява личната ви гледнат точка, има най-много шансове да се появи 🙂 Благодаря за доброте думи 🙂

  2. @Стела, какво имаш предвид под „икона от съответния град“? (сериосно питам, искам да обсъдим идеята)

  3. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov, St.Dimitrov. St.Dimitrov said: До Будапеща http://f.ast.ly/f8NGD […]

  4. Krum Bozhikov каза:

    Сградата на първата снимка е на изхода на Белград и е строена като копие на някакъв хавайски хотел 🙂 Колкото до Гулаш-а така и не го пробвах докато бях там, но по-нататък ще разкажа в писмена форма за тези си преживявания 🙂

  5. Puf-paf каза:

    Хаха, много интересна гледна точка… Като човек живял в Будапеща 15 месеца ми беше страшно интересно 🙂

    Имам коренно различни впечатления за много от нещата – английският на унгарците е доволно зле, наистина карат бързо, но страшно дисциплинирано и определено се съобразяват с пешеходците абсолютно винаги :- ) Гулашът, дето го продават по Ваци и наоколо няма много общо с баш гулаша, за сметка на това бирата им е доста добра – Шопрони/Арани Асок/Дрейхер са си екстра според мен 🙂

    Будапеща е разкошен град, силно ми липсва… Поздрави!

  6. Признавам си, че не разбрах идеята с иконата ?

  7. Е, все пак без грубости – Стела има идея и ми се ще да я разбера

  8. Валя каза:

    Хахах, Пуф Паф, сигурна съм, че впечатленията ти са по-пълни от моите. А като пешеходец явно съм попадала на туристи от нашия край, защото на два пъти щяха да ме отнесат 🙂 Но за едно сме аааабсолютно единодушни – разкошен град е! Поздрав!

Leave a Reply


Switch to mobile version