Archive for the tag 'Wizz air'

май 30 2013

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия „гледахме“ мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург 🙂

Приятно четене:

 

 

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач – с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре.

След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд – Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов.

Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера.

Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно.

Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"

Звездата, посветена на „Най-добрите фенове в света“

Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен.

Приятелска снимка с фен на Арсенал

Приятелска снимка с фен на Арсенал

Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна

И оттам се виждаше добре, но като се сетя, че за същите пари от официалния сайт можехме да си вземем много по-добри места, ми стана малко тъпо. В близост до нас имаше групичка японски фенки на футболиста на Борусия Шинджи Кагава. И с тях си направих снимка за спомен, като ги накарах вместо „Зеле“ или английското „Cheese”, да кажат „Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия“ 🙂

"Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия"

„Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия“

Следваше отново изпълнение от целия стадион на „You`ll never walk alone”. Този път и аз пях, тъй като бях подготвен. При излизането на отборите, феновете на Борусия от Южната трибуна направиха страхотна хореография – огромна корона на жълто-черен фон и надпис „Zurück in der Königsklasse“/“Обратно в Кралската класа“, заради завръщането на Бе Фау Бе в Шампионската лига след осем години отсъствие. Ето и видео от обявяването на състава на Борусия:

<iframe src=“https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239115930067″ width=“1280″ height=“720″ frameborder=“0“></iframe>

"Обратно в Кралската класа"
„Обратно в Кралската класа“

След химна на Шампионската лига

започна и самият мач

Почти през цялото първо полувреме Борусия натискаше съперника си, като Левандовски, Марио Гьотце и Шинджи Кагава бяха постоянна заплаха за вратата на гостите. Феновете на лондончани обаче изригнаха в 40-ата минута, когато звездата им Робин ван Перси откри резултата. Жоро обаче си траеше. Май се притесняваше от реакцията на запалянковците на Борусия около нас, ако се беше зарадвал на гола. Ето и малко атмосфера от трибуните по време на двубоя:

Embed link:

<iframe src=“https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239169611409″ width=“1280″ height=“720″ frameborder=“0″></iframe>

След почивката Арсенал се прибра плътно в половината си, а Дортмунд увеличи натиска,

но трябваше да чака до 80-ата минута, когато резервата Иван Перишич изравни със страхотно воле от границата на наказателното поле. Стадионът буквално изригна, а дикторът обяви: „Минутата е 80-та, Борусия Дортмунд – Арсенал 1:1, Голмайстор: Ива-а-а-ан….“. Останалата  част довърши публикатас мощен възглас: „ПЕ-РИ-ШИЧ“. В самия край Роберт Левандовски имаше шанс да донесе победата на Борусия, но вратарят на Арсенал Шчесни спаси удара му и двубоят завърши без победител – 1:1.

Архитектът на успеха на Борусия - Юрген Клоп

Архитектът на успеха на Борусия – Юрген Клоп

С Георги след мача с Арсенал

С Георги след мача с Арсенал

Въпреки, че станаха шампиони на Германия, играчите на Борусия все още бяха неопитни в най-силния европейски клубен турнир (повечето бяха на по 23-24 години) и два месеца и половина по-късно отпаднаха, оставайки на последно място в групата си. Това обаче само им даде допълнителна амбиция – на тях и на треньора Юрген Клоп, за да изненадат следващия сезон цяла Европа, вероятно дори и себе си, достигайки до големия финал на „Уембли“!

Второто посещение на Дортмунд беше кратко – само за един ден, и на сутринта с Жорката хванахме влака за Амстердам. Холандското пътешествие обаче е обект на друг пътепис, който може би ще напиша по-нататък.

Westfalenstadion, Strobelallee 50, 44139 Дортмунд, Германия

Трето посещение: май 2012 г.

Борусия Дортмунд – Фрайбург

   След отпадането си от Шампионската лига, Борусия имаше възможност да се съсредоточи изцяло върху изявите си в Германия. Отборът изоставаше с много от Байерн Мюнхен през първата част от сезона, но успя да навакса благодарение на добри игри и грешки на съперника.   Няколко кръга преди края водеше с две точки пред баварците и всичко трябваше да се реши в прекия сблъсък с Байерн в Дортмунд. Много ми се искаше да отида на този мач, но нямаше как да се освободя от работа и затова го пропуснах. А в него Борусия би драматично с 1:0, като малко преди края Ариен Робен от Байерн изпусна дузпа, с която можеше да изравни. Победата на практика гарантира втора поредна шампионска титла за Дортмунд и реших поне да отида на последния мач за сезона срещу Фрайбург, за да видя връчването на Сребърната салатиера на Германия. Отново се обърнах към сайтовете за препродажба на билети и намерих пропуск за Северната трибуна на стадиона. Хотелът, в който бях отсядал преди обаче беше напълно зает и трябваше да търся алтернатива за нощувките. Този път щях да остана за три нощи, като за първата и третата намерих хостел на поносима цена в центъра на града. За втората вечер, в която беше и мачът, обаче всичко се оказа заето (имаше места само в топ хотелите, в които цените бяха прекалено високи). Затова намерих алтернативно решение с хотел в университетското градче Витен, до което се стигаше само за 20 минути с влак.

В петък хванах рано сутрин полета на Wizz Air за Дортмунд,

а в самолета – изненада. Много ми се спеше и първо помислих, че ми се привижда, но после гледам – Ради – колежка, с която бяхме в един курс в университета. Знаех, че е част от кабинния екипаж на Wizz, но нямах представа, че ще се засечем.  Много съм й благодарен, тъй като ме накара да се чувствам специален – поговорихме си, донесе ми лично кафе и ми позволи да заема седалка с повече място за краката. Благодаря,Ради! Винаги е приятно да срещнеш стар познат, особено във въздуха.

Неочаквана среща с колежката ми от университета Ради

Неочаквана среща с колежката ми от университета Ради

Кацнах в Дортмунд рано сутрин, а за следобед имах уговорка да се видим с Пламен (няма нищо общо с Пламен от първото ми посещение) – сънародник, живеещ в града, с когото споделяхме две страсти – към английския футболен клуб Нюкасъл и към Борусия. Щяхме да ходим на тур на „Сигнал Идуна Парк“, за да разгледаме стадиона отвътре – нещо, което не успях да направя предишните два пъти. До следобед обаче имаше доста време, което трябваше да убия и реших да посетя

Центъра за изкуство и креативност на Дортмунд

Центърът се помещаваше в бившата сграда на местната пивоварна „Dortmunder Union”, а на върха й продължаваше да се мъдри, както някога петолъчката на Партийния дом, огромна буква „U”. На четвъртия и петия етаж

на Dortmunder U се намира Музеят на модерното изкуство Ostwall,

за който си взех билет (5 евро). В него има картини, скулптури, предмети, фотографии и инсталации, създадени след 50-те години на миналия век. Тук изгубих час и половина от живота си, които никой няма да ми върне! Вероятно не разбирам много, но за мен истинско изкуство е това, което съм виждал в мадридския „Прадо“, галерия „Уфици“ във Флоренция и Rijksmuseum в Амстердам. А тук имаше просто шантави инсталации и „картини“, създадени с изливане на няколко кофи с различна боя върху бяло платно.  Вероятно бяха „рисувани“ от някого на микс от крек и ЛСД. Кулминацията на посещението ми беше, когато германска леличка ми даде в ръката стар овехтял куфар и ми посочи коридор, по който да мина. От двете страни на коридора имаше бодлива тел и стъпвах върху вилици и лъжици, с които бе застлан целият под. За капак, в куфара явно имаше нещо, което непрекъснато издаваше тракащи и стържещи звуци. Май цялата идея беше да се пресъздаде концлагер от Втората Световна война, но нещо не се получи.

Освен, ако не сте ултра-мега-гига-хипер фен на модерното изкуство, препоръката ми е: разгледайте „Dortmunder U” само отвън.

"Dortmunder U" - не ходете там, ако не сте луди фенове на модерното изкуство

„Dortmunder U“ – не ходете там, ако не сте луди фенове на модерното изкуство

Време беше

да се отправям към стадиона

за срещата с Пламен. На път за там отново видях част от звездите на „Алеята на славата“ на Борусия. Оказа се, че са точно 100, пръснати са из целия град и, ако ги следваш, стигаш точно до „Сигнал Идуна Парк“, където са последните звезди с номера от 95 до 100. Докато чаках Пламен, влязох да поседна малко в стария стадион на Борусия – „Роте Ерде“(„Червената земя“), който приема домакинствата на тима до 1974 година. Някога е бил с капацитет 42 000 зрители и е видял доста славни мачове, в това число и успех с 5:0 над Бенфика през 63-та. Днес, „Роте Ерде“ се използва предимно като атлетически стадион и е буквално залепен за Западната трибуна, лежейки в сянката на сегашния стадион.

Срещнахме се с Пламен, който каза, че още няколко негови колеги от работа ще дойдат за тура.  Дойдоха четирима и така се събрахме общо шест човека в доста интернационален българо-мексикано-португалско-руски състав. Най-много ми допадна Жоао от Португалия, който постоянно пускаше майтапи. Докато пихме бира, пичовете споделиха, че и на тях им е трудно да си намерят билети за мачовете на Борусия, въпреки че живеят в Дортмунд. За тура се събраха сигурно към 80-90 човека. Имаше гид, което показваше уважение и лично отношение към феновете и беше още една причина да харесвам Борусия. Бил съм на турове и на други стадиона в Европа – „Олд Трафорд“ в Манчестър, „Бернабеу“ в Мадрид, „Ноу Камп“ в Барселона, но там се чувстваш по-скоро като клиент. Гледат да ти вземат парите за билет и те пускат да се оправяш сам без никой да те развежда или разказва нещо. Освен това, обикновено ти искат баснословни суми от порядъка на 20 паунда или евро за фото с някоя купа.

С Пламен, който е голям пич, на тур из стадиона

С Пламен, който е голям пич, на тур из стадиона

"Echte liebe"/"Истинска любов" e мотото на Борусия

„Echte liebe“/“Истинска любов“ e мотото на Борусия

Турът беше изцяло на немски,

който май никой от малката ни компания не говореше добре (пичовете бяха част от международна фирма, в която комуникацията е на английски). Въпреки това се забавлявахме искрено (поне аз със сигурност). Показаха ни съблекалнята за гостуващите отбори, която беше съвсем обикновена. Предполагам, че тази на Борусия е доста по-луксозна. Минахме през тунела, през който футболистите излизат за мач, усетихме какво е чувството да стоиш на треньорската скамейка. Навсякъде из коридорите на стадиона се мъдреше

мотото  на отбора „Echte liebe”/“Истинска любов“,

както и снимки на бивши величия на клуба – Ади Прайслер, Лотар Емерих, Андреас Мьолер, Михаел Цорк, Щефан Ройтер, Томаш Росицки, Ларс Рикен и др. Въобще, интересно си беше да се погледне зад кулисите на стадиона.

Флаш интервю с Жоао от Португалия из коридорите на стадиона

Флаш интервю с Жоао от Португалия из коридорите на стадиона

Тунелът на "Вестфаленщадион", от който играчите излизат за мачовете

Тунелът на „Вестфаленщадион“, от който играчите излизат за мачовете

Малко факти за стадиона на Борусия

Както вече споменах, той е най-големият в Германия с  80 000 места. Въпреки огромния интерес към мачовете на отбора, ръководството не предвижда ново повишаване на капацитета в близко бъдеще. Съоръжението е построено специално да Световното първенство през 1974 година, като през 2006 година отново беше домакин на срещи от шампионата на планетата. До 2005 година носеше гордото име „Вестфаленщадион“. Заради угрозата от фалит, обаче клубът продаде правата върху името на застрахователната компания Сигнал Идуна и, съгласно действащия договор,

стадионът ще продължи да се казва „Сигнал Идуна Парк“

до 2021 година. Почти изцяло е покрит (на 80 %), има четири видеостени, отопление под тревата (позволяващо да се играят мачове през зимата), а седалките му, разбира се, са в цветовете на Борусия – жълто и черно.

След тура се разделихме с колегите на Пламен, а ние двамата

поехме към центъра на Дортмунд за допълнителна доза бира

Там пък, не щеш ли, срещнахме пак сънародник на съседната маса на заведението –  Дейзи (какво хубаво българско име, а? 🙂 ), която учеше в Манхайм. Беше дошла в Дортмунд при приятеля си Момчил, който по-късно се присъедини към нас. След сладката раздумка на по бира беше време да оставя новите си познати, за да се отправя към хостела за почивка преди следващия ден, който обещаваше да бъде изпълнен с емоции. Този път билетът за мача ме чакаше на рецепцията и не се налагаше да чакам до последно, както миналия път.

Още от сутринта в деня на мача валеше.

Беше ситен, но пък постоянен и досаден дъждец. Напуснах хостела, в който щях да се върна на следващата вечер, и хванах влак от намиращата се съвсем наблизо жп гара, за да стигна до градчето Витен, което си е като предградие на Дортмунд.  Лесно намерих хотела, а с няколко базови израза на немски успях да се разбера с човека, който ме посрещна и да се настаня. След това, малко почивка и обратно с влака до Дортмунд. Пред жп гарата

вече се тълпяха хора с жълто-черни фланелки

Имаше около пет часа до мача и реших, че сега е време да разгледам„Алеята на славата“. Проектът със 100-те бронзови звезди, вградени в асфалта и разказващи историята на клуба с най-важните дати, събития и хора, е осъществен по случай стогодишнината на клуба през 2009-та. Първата звезда се намира на Борсигплац, който по-късно разбрах, че е мястото на основаването на клуба, а последната е при „Сигнал Идуна Парк“. Всеки от играчите, спечелили вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1966-та година и Шампионската лига през 1997-ма си имаше отделна плочка, посветена на него. Плочка имаше и за всяка титла и купа на Германия, спечелени от Борусия, както и за Междуконтиненталната купа, извоювана през 97-ма.

Тъкмо се бях разсеял с разглеждането на звездите на славата, когато пред мен мина открит автобус с фенове на Борусия, които вече подгряваха за големия празник и връчването на Салатиерата по-късно. Това ми напомни, че е

време да се отправям към стадиона

Можех спокойно да отида пеш, но реших да си спестя ходене и се отправих към жп гарата, където имаше станция на Stadtbahn. Огромна грешка! Попаднах в такова море от хора, че ми трябваше около час, докато се добера до платформата с влаковете. Но пък всичко беше по германски организирано – хората бяха пускани до платформата на порции и феновете търпеливо чакаха своя ред, пеейки песни на Борусия. Пред стадиона видях двама човека да размахват сезонните си карти, предлагайки ги срещу заплащане на някой, който иска да гледа мача. Явно не държаха да видят награждаването на любимия си отбор, а предпочитаха да изкарат малко пари.

Взех си картонено копие на Шампионската салатиера от една каравана за сувенири пред стадиона и влязох.

Оказах се в смесен сектор – имаше фенове и на Дортмунд, и на Фрайбург

около мен, но нямаше напрежение, всички се забавляваха. Пред мен размахваха японския флаг в чест на Шинджи Кагава, което ме накара да се замисля, че тук можеше да се развява и нашето знаме. За съжаление, нито Димитър Рангелов, нито Михаил Александров успяха да се наложат в селекцията на Юрген Клоп. Рангелов подписа четиригодишен договор с Борусия през 2009-та, но беше преотстъпен след само един сезон на „Сигнал Идуна Парк“. Мишо Александров пък беше взет във втория състав като обещаващ млад играч през 2007-ма година, но така и не успя да пробие до първия отбор и беше освободен след изтичане на контракта му през 2010-та. Така, никой от двамата българи не успя да стане част от възраждането на Борусия.

Знамената на фенклубовете на Борусия се веят на терена преди всеки мач

Знамената на фенклубовете на Борусия се веят на терена преди всеки мач

Фенове на Дортмунд и Фрайбург в един сектор - никакъв проблем!

Фенове на Дортмунд и Фрайбург в един сектор – никакъв проблем!

Мачът може да се опише само с една дума – празник

През първото полувреме четири пъти трябваше да ставаме, за да викаме…“ Тор!“, както се казва след попадение по германските стадиони. Аз, разбира се, не бях свикнал и си виках по нашенски „Гол“! През втората част Борусия реши да не унижава съперника си и намали оборотите, поради което нямаше повече „торове“ и мачът завърши 4:0 с по две попадения на поляците Куба и Левандовски.

Куба се радва на един от головете си срещу Фрайбург

Куба се радва на един от головете си срещу Фрайбург

"Тооор!"... или просто "Гол!"

„Тооор!“… или просто „Гол!“

Когато наближи края на двубоя пуснаха по видеостената молба към феновете да не прескачат оградите, тъй като след титлата предишната година, публиката масово нахлу на терена. Това, разбира се, въобще не спря ултрасите от Южната трибуна, които започнаха да се катерят по загражденията още преди последния съдийски сигнал.

Стюарди са направили кордон пред "Жълтата стена"

Стюарди са направили кордон пред „Жълтата стена“

Още преди края на мача феновете се покатериха по оградите

Още преди края на мача феновете се покатериха по оградите

 

Докато играчите се качваха към официалната ложа, за да получат шампионския трофей и медалите си, феновете пробиха двойния кордон от стюарди. Хиляди нахлуха през една от счупените огради на Южната трибуна. В ложата, капитанът на Борусия Себастиян Кел взе в ръцете си Сребърната слатиера, наричана на немски „Die Schale”, a през това време феновете купонясваха долу на терена.

 

Ултрасите от Южната трибуна нахлуват на терена

Ултрасите от Южната трибуна нахлуват на терена

В официалната ложа играчите ликуват. Борусия е шампион!

В официалната ложа играчите ликуват. Борусия е шампион!

Феновете празнуват на терена на "Вестфаленщадион"

Феновете празнуват на терена на „Вестфаленщадион“

Скоро и запалянковци от другите сектори на стадиона се включиха в инвазията. Да си призная, и на мен ми се искаше, но мястото ми беше твърде високо и нямаше как стигна долу до терена. Ето и видео от шампионските празненства:

Embed link:

<iframe src=“https://www.facebook.com/video/embed?video_id=3497273863229″ width=“1280″ height=“720″ frameborder=“0″></iframe>

Със Сребърната салатиера... от картон

Със Сребърната салатиера… от картон

След като празненствата позатихнаха се изтеглих от стадиона. Във влакчето един от феновете носеше кофичка, а в нея – част от тревата на „Сигнал Идуна Парк“. Изкопал си я за спомен човека 🙂

В центъра на Дортмунд партито тепърва започваше

При Стария пазар беше пълно с народ, имаше специална сцена с музика на живо, всички празнуваха. Имаше жени и мъже, хора от всякакви възрасти. Попразнувах и аз с тях, след което се прибрах до хотела във Витен за заслужена почивка.

Шампионски тържества при Alter markt

Шампионски тържества при Alter markt

 

Последният ми ден в Дортмунд посветих на айляк –

сутринта кафенце с позната българка, която дойде специално от Кьолн, за да се видим, а следобед – излизане на по бира с Пламен, Дейзи и Момчил. Година по-рано, на следващия ден след спечелването на титлата, имаше шампионски парад с отбора, показващ Салатиерата от открит автобус. Над половината от населението на града – между 300 000 и 400 000 души, излязоха по улиците на Дортмунд, за да празнуват тогава. Надявах се на същото и този път, но празненствата бяха отложени за следващата неделя, тъй като на Борусия предстоеше финал за Купата на Германия срещу Байерн Мюнхен. Мачът беше спечелен с категоричното 5:2 и седмица по-късно парад имаше и то с два трофея – с осмата Шампионска салатиера и третата Купа на Германия в историята на Дортмунд.

Точно година по-късно, проектът на Юрген Клоп постигна още един голям успех –

достигане до финала на най-силния европейски клубен турнир – Шампионската лига. А там съперникът е до болка познат – Байерн Мюнхен. Мачът е на стадион „Уембли“ в Лондон, а за него се говори, че ще е битка „Германия срещу Байерн“, тъй като феновете на всички отбори, освен, разбира се тези на баварците и Шалке 04, ще подкрепят Борусия. Още един факт за популярността и любовта към Бе Фау Бе в Дортмунд – при население на града от 580 000 души, за финала в Лондон постъпиха 502 000 заявки за 24 000 билета, отпуснати на отбора. Поне няколко десетки хиляди души ще отидат в английската столица без пропуск за мача само и само да са близо до тима. Искаше ми се и на мен да съм там и пуснах заявка за билети на официалния сайт на УЕФА, но нямах късмет при жребия. Затова, в един от най-важните мачове в историята на клуба, ще стискам палци за Борусия само от разстояние. Наскоро обаче открих, че имам и други съмишленици в България по отношение на любовта към Бе Фау Бе. Живот и здраве, догодина може и да развеем българското знаме на някой мач на „Сигнал Идуна Парк“.

 

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия– на картата:

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂

One response so far

февр. 09 2013

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Днешното съботно четиво ще бъде посветено на пътуването с low cost. Ан Фам ще ни каже няколко врътки, така че максимално да се възползваме. 
Приятно четене:

 

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

Почти всичко, което ще напиша, можете да откриете на сайта на Wizz Air. Почти. И понеже през последните 5 години съм летяла близо 50 пъти с тях и един вид съм станала профи, реших да ви споделя

малко врътки и особености,

и евентуално да ви спестя някое и друго лутане из сайта им.

Някои хора се плашат, когато чуят “нискотарифни полети”. Истината е обаче, че Wizz Air не са от най-мизерните low-cost авиокомпании, даже напротив. Самолетите им са нови, поддържани и сравнително големи. Като друг лош пример – летях до Дюселдорф с Lufthansa в ужасно раздрънкан и мръсен самолет, голям колкото междуградски автобус, а те уж се водят “стандартна” авиокомпания. И цената не беше никак low…

За над 50 пътувания досега ми се е случвало само 3 пъти да ми закъснее полетът. Вярно, двата пъти бяха с по 5 часа, но чисто статистически това е пренебрежимо – всякакви други “стандартни” авиокомпании са ми закъснявали с доста повече. Помня, веднъж чаках 8 часа допълнително над 11-те часа за прекачване на летището в Москва на път към Виетнам. Оттогава не ги долюбвам Аерофлот 🙂

Терминал 1, Летище София (SOF), София, България

Да се похваля: вчера си купих двупосочен билет на Wizz Air за Тревизо (Венеция) за 18 лв на човек. Да, правилно сте прочели – осемнайсет лева за двете посоки на човек! Скандално, нали? 🙂 Толкова би струвал двупосочен автобус София-Пловдив. (допълнено: явно изобщо не съм в час с цените – 25 лв е до Пловдив и обратно! :))

Други примери от сорта:

  • София-Дортмунд-София: 38 лв/човек в началото на март. Оттам има много удобен влак до Дюселдорф, а това, по мое мнение, е един от най-хубавите градове в Германия. Заслужава си посещението. В същия период София-Франкфурт-Хан-София струва 78 лв/човек, а София-Айндховен-София: 58 лв/човек.
  • София-Брюксел-София: 77 лв/човек в началото на март или 97 лв/човек в началото на юни. Белгийските железници са страхотни, а лично бих ви препоръчала да си направите дълъг уикенд обиколка на Гент, Брюж и Антверпен. Приказно е там!
  • Най-евтините дестинации са в Италия: Форли (Болоня), Бергамо (Милано) и Тревизо (Венеция) – можете да си намерите от 18 лв до 80 лв на човек в двете посоки. Всичките места и околностите им си заслужават.
  • Най-скъпите дестинации пък са Фуимичино (Рим), Лутън (Лондон), Бове (Париж), Мадрид, Валенсия и Барселона. Под “скъпи” разбирайте над 100 лв, но пак можете да си намерите за под 160 лв двупосочния билет.

NB!: Цитираните цени са от проверка на 16 януари 2013 г. За по-нататъшни промени не мога да нося отговорност. Търсенето на най-евтини билети зависи от периода, сезона, момента, в който ги търсите, и късмета, който имате. Настоящата статия цели да ви информира как да намерите по-евтини билети от Wizz Air и да ви помогне да се ориентирате по-добре с тяхната политика, но не може да ви гарантира същите цени, които аз лично съм намерила в конкретния момент за конкретната дестинация.

Как се намират такива цени? Първо трябва да се съобразите с особеностите на нискотарифните авиокомпании и да се лишите от някои удобства:

  • пътуване само с ръчен багаж (води се малък салонен багаж с размери до 42 x 32 x 25 см) и спазване на изискванията за до 10 х 100 мл течности в ръчния багаж – аз лично нямам проблем да побера вещите си за 3-4 дни екскурзия в една раница;
  • липса на запазена конкретна седалка в самолета – предвид късите полети, които траят 2-3 часа, не мисля, че е някаква драма;
  • липса на кетъринг на борда – виж горното;
  • кацане на летища от селски тип, които са малко или много отдалечени от големите градове (между 30 и 125 км), но пък може да се изненадате приятно от някои градчетата, в които ще кацнете; примери: Бергамо и Тревизо – прекрасни местенца със собствен чар; единствено в Барселона, Валенсия и Мадрид ще кацнете директно на основното летище на града.

Предвид ниските цени, нормално е Wizz Air да се опитат да ви пробутат допълнителните си платени услуги (запазване на място на борда, допълнителен багаж, кетъринг и други глупости), но пък никой не ви задължава да ги купувате.

След като сте се примирили с горните особености, трябва да направите следното преди закупуване на билети от Wizz Air:

  1. Да си ги купите от по-рано (поне 6 месеца) или да рискувате и да изчакате докъм месец-месец и половина преди пътуване – тогава са най-изгодни. Аз лично обичам да си браузвам от време на време из всички дестинации и да си планирам пътуванията според цената (или дори да закупя билетите, без да съм сигурна дали ще успея да пътувам), но пък така попадам на подобни цени като 18 лв/двупосочен билет… Е, случва се и да намалят цената, когато им скимне, така че ви съветвам, след като си ги закупите, повече да не проверявате, за да не се ядосвате излишно. 🙂
  2. Да се регистрирате в системата и да си купите членство в Wizz Discount Club (Wizz Xclusive Club). Като член на клуба имате гарантирана отстъпка от 20 лв/човек/полет, което прави -40 лв на пътуване. За една календарна година членството струва 59 лв, които директно си избивате още с първото пътуване, ако сте двама – отстъпките се отнасят и за спътниците ви (до 8 души) при условие, че и вие пътувате. Иначе пак можете да купите билети за трети лица, но няма да важат отстъпките.
  3. Да си заредите Wizz сметка и да платите с нея пътуванията си (до изчерпване на сумата, за неограничен период от време). Сумата обаче е малко гадна – минимум 600 лв на зареждане. Защо тогава да им давате парите си напред? Защото Wizz Air начисляват различни такси за обслужване според начина на плащане – най-ниската е чрез банков превод (8 лв/човек/полет, демек 16 лв на пътуване), а най-скъпата е с кредитна карта (16 лв/човек/полет, тоест още 32 лв на пътуване). С Wizz сметка таксата е безплатна. Заслужава си, ако така и така сте решили да пътувате често с авиокомпанията или най-вече ако сте повече хора. При четирима си спестявате между 64 и 128 лв, които можете да превърнете в бири и да се почерпите дружно. 🙂

NB!: В сайта им пише, че за да си заредите сметката, трябва да звъннете на телефона за обслужване, който ви таксува по 0,96 лв/мин, и някой любезен оператор ще ви поиска данните от кредитната ви карта. Вярно, по този начин ще можете да се възползвате веднага от сметката си, но аз лично не бих се доверила на някакъв си оператор, при това за 0,96 лв/мин. 🙂 Така че е по-добре да преведете сумата по банков път и да изчакате от 3 до 5 работни дни, докато сумата се появи в профила ви. Важно е в основанието на платежното да напишете САМО номера на членството си (ще го намерите в профила си най-отгоре), а в допълнителните пояснения можете да си напишете имената на латиница за всеки случай.

Тази информация няма да я намерите на сайта им. Аз лично се добрах до нея по нервния начин – чакайки на линията, разправяйки се с някакъв оператор и прибавяйки поне 20 лв към сметката си за телефон.

  • 4. Да си отбележите при закупуването на билета вид чек-ин: уеб, защото е безплатно, и да не забравите 7 дни преди полета да направите онлайн чекирането.

И така, след като станете член на клуба и заредите Wizz сметка, при търсенето на полети трябва да сте влезли в системата и задължително вдясно да отбележите плащане с Wizz сметка – цените автоматично ще се преизчислят и сведат до най-ниските (подобни на тези, които ви цитирах). Иначе ще видите стандартните цени, които са с минимум +56 лв/човек.

Дотук всичко това може да ви се струва хамалогия, но бързо се свиква. 🙂 И си заслужава. Достъпността на low-cost авиолиниите ви позволява да обикаляте повече места и да прибавяте нови богатства към личната съкровищница със спомени. Пожелавам ви много приключения през тази година! 🙂

И накрая, едно малко тийзърче*: :))

Wizz Air. Съвети за пътуване с low cost.

 

 

Автор: Ан Фам, през сайта http://theopinionist.net/

Снимка: optimiced

 *За консерви като мене: тийзърче =“дразнител“ – бел.Ст.

 

Още Съвети за пътуване – на картата:

ЗА ПОДРОБНОСТИ КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО 🙂

7 коментара

мар. 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата 😉 Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

Brozzi, Toscana, 50145, IT

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

окт. 13 2008

Барселона – съвети за пътуване

Днес за пореден път ще разгледаме Барселона – този път без емоции, а с повече съвети какво и как в града на Гаудѝ. Уточнявам това, т.к. авторът на пътеписа е Дачи, която е невероятно емоционален фен на Барселона – този път е решила да ни даде някои напътствия. Емоциите ще оставим на вас. Приятно четене:

Барселона – съвети за пътуване

Четете заглавието и не вярвате на очите си, нали? Знам, че знаете, че не мога да говоря за Барселона без да се усеща емоция, но ще се опитам. Без да обещавам, че ще успея.

Пътуването с WizzAir до Барселона:

Трябва да призная, че съм приятно изненадана. Излетяхме абсолютно навреме и двата пъти – и от София и от Жирона, въпреки коментарите на всички, които чуха, че ще летя с WizzAir и споделиха „Нали знаеш – я излети, я не”.

Е, WizzAir излита и каца навреме! /поне когато аз съм на борда ;) /

Самолетите на WizzAir за дестинация Барселона са чисто нови AirBus320 (А320), което също е приятна изненада. Очаквах да ни набутат в нещо като Икарус с крила, но за щастие – не познах. Екипажът беше български, което привнася особен уют в обстановката :)

Като нискотарифна компания, WizzAir не предлага на пътниците си безплатна храна и напитки, но затова пък изборът от такива, които мога да се купят на борда е не малък. Цените обаче са стресиращо високи. Повечето продукти са български, а надценката е около над 8 – 10 пъти, или с други думи:

Вода 500 мл от 0,50 лв. на борда струва 2€;
Нескафе, пакетче 1 доза от 0,35 лв. струва 2,50€ и т.н.
Сандвичите и те оставят следи от златни нишки по зъбите, но поне не е като да няма.

Това, което ме изненада (по-скоро приятно) беше, че хората си пазаруваха храна и напитки без да им мигне окото. Общо взето, изпълнения като тези, които описах преди две години, нямаше.

Полетът трае между 2,5 часа и 3,5 часа, в зависимост от посоката и силата на вятъра във височина.
Четете по-нататък>>>

22 коментара

Switch to mobile version