Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
юни 20 2014
Днес Мечо Пух ще ни водим тазгодишния гей-парад във Виена – за който се интересува, подобен ще/щеше да има тази събота (утре) в София (отмениха го междувременно, вероятно заради днешния потоп във Варна, Добрич и Търновско). Самият пътепис е част от едно все още непубликувано пътуване до Виена, но т.к. имаме повод, тази част за гей-парада […]
окт. 14 2008
Продължаваме с пътешествието на Мая из Италия и Австрия. Вече проследихме пътуването ѝ от София до Лидо ди Йезоло, разгледахме Лидо до Йезоло и Венеция, сега ще прочетем за пътуването ѝ от Йезоло до Виена. Приятно четене:
част четвърта
Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив – това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно.
Да караме по ред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата,
Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник… Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар.
По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен – караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио.
Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и маркировки, обаче, за да ги следва, човек трябва да гледа тях, не да зяпа крайпътните красоти (като моя милост). Излязохме си ние на магистралата за Триест, обаче изведнъж гледам табелка „Удине“ и хоп! – оказвам се на прекрасен път, само дето изобщо не е магистрала. Но пък нали сме тръгнали да си правим кефа, обзети от откривателски дух, продължаваме по него. Около нас – лозя, ферми, селца, градчета, абе истинска прелест, само дето караме сравнително бавно заради многото ограничения.
окт. 02 2008
Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:
Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!
Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител – остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…
Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки „белия“ свят! Е, не се получи…
Малко от мислите ни с Комитата
