Archive for the tag 'USA'

окт. 31 2014

USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл

 Днешният пътепис ще ни води до Америка – и без друго всички мрънкате, че празнувате американски празници днес 😉 Домоседа ще ни покаже тазгодишната Америка, Като за начало тръгваме по Сьомговата река, за да стигнем до поредния паметник на Ленин (който има шансовете да остане последния в света 😉 С последната снимка в настоящата част […]

One response so far

юли 17 2012

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там.

Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска

 

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”

 

Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.

Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.

Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

Ферибот към Аляска

 

 

Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

На мотор към Аляска

 

 

Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

Доусън, Канада

 

 Доусън, Канада

 

 

Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

На мотор към Аляска

 

 

На мотор към Аляска

 

 

По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра…

Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 🙂 Дано съседите се разбират:

Aляска, гранично КПП

 

 

 

Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

Aляска

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори… И бабите искат да видят Аляска 🙂

Аляска

 

 

Аляска

 

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

Аляска

 

 

Стигнахме и до Chicken:

град Чикън, Аляска

град Чикън

 

 

Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле 🙂

Chicken, Аляска, Съединени американски щати

Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище 🙂 – бел.Ст.

Страницата, където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html

Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи… Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.

Някои от забележителностите:

град Чикън, Аляска

 

 

град Чикън, Аляска

 

 

Накрая се залостихме в бара:

Бар в град Чикън, Аляска

 

 

Който беше интересно „декориран”:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

Декорацията

 

 

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

 

 

След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

маниаци ;)

 

 

Е, и аз да не остана назад, ммм:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

... и той ;)

 

 

Някои по-нормални снимки:

В бара – град Чикън, Аляска

нормална снимка в бар

 

 

Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:

В бара – град Чикън, Аляска

Даниела

 

 

След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Пиле – град Чикън, Аляска

Нищо, освен някакви сладки:

В ресторанта – град Чикън, Аляска

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.

След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy’s), а и ние бяхме гладни:

Ресторант – Ток, Аляска

 

 

 

Хамбургери – Ток, Аляска

 

 

 

 

Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.

Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 Комари, Аляска

 

 

Комари, Аляска

Комари

 

 

 

Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам…

Комари, Аляска

Комари

 

 

Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:

Комари, Аляска

ПВО в действие ;)

 

 

Данни от този ден:

GPS данни, девети ден, Аляска

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

4 коментара

юли 13 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. а за последно минахме през Сан Франциско. Днес продължаваме към Лос Анжелис и Сан Диего. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част осма:

Лос Анжелис и Сан Диего

Сутринта момчето на рецепцията се заинтересува от къде сме. Когато му казахме, той се опули, явно името България не му говореше нищо.

Този ден ще изминем 300 км до Лос Анжелис.

Първите стотина километра караме през планински терен по магистралата US 101, след което излизаме на брега на океана и след още 40—50 км минаваме през Санта Барбара. Тук се намира ранчото на Президента Роналд Рейган, където той се оттегля, след втория си президентски мандат. След още 40—50 км. при град Oxnard се прехвърляме на SR 1, който е Pacific Coast Hwy и до Лос Анжелис се преминава през Американската Ривиера От дясно на пътя е океана, а отляво са склоновете на планините Santa Monica и Santa Lucia. Преминава се през малки курортни селища, а на 20—30 км. преди Лос Анжелис е известния курорт Малибу. Тук е и първата ни изненада, защото очаквахме да видим някакво струпване на скъпарски вили и къщи на многото екранни и всякакви други величия, за които се знае че имат имоти тук. А всъщност се оказа, че това е съвсем обикновенно крайбрежно селище с разпръснати из него, тук там и то по-далеч от брега, на ненатрапващи се луксозни вили. Много повече са обикновените, нормални къщи. Даже съвсем близо до брега, на „първа линия“, видяхме фургони, преустроени на бунгала, с малки дворчета с градинки с цветя пред тях. Край пътя се виждаха съвсем обикновени малки магазинчета и заведения. И нито един многоетажен, бетонен хотел.

Времето е горещо, тихо и в океана не се виждат големи вълни. Бяхме решили, че е редно

да се изкъпем в Тихия океан

За целта отбиваме към един „щатски плаж“, за който разбираме от указателните табели край пътя. Плажът се оказа навътре, но преди него имаше бариера и будка на която една млада дама ни каза, че плажа е безплатен, но за паркинга се плаща $8. Казахме, че се отказваме и тя ни кимна разбиращо. На няколко места виждаме по-големи вълни и сърфисти, които се борят с тях.

Единствените няколко големи хотела видяхме чак в края на Санта Моника, малко преди влизането в Лос Анжелис. След Малибу всичко е заселено и до Санта Моника няма незастроени места.

Плажът в Санта Моника

Спираме на

голям плаж в Санта Моника

$7 за паркинг се плащат на автомат. На плажа почти няма хора. Той е дълъг 5—6 км., а пясъчната ивица беше широка 170 метра /измерих я с крачки/. Водата в океана е сравнително топла, но въпреки спокойствието на океана вълните, които идваха бяха доста големи, така че не посмяхме да се отделяме много от брега. Не може да става и дума за сравнение с нашето море, на което повърхността понякога е спокойна като в язовир. На плажа сме около час и половина. Като си тръгвахме две момичета, които на излизане минаха край нас с кола, помислиха, че сега влизаме и ни предложиха билета си за паркинга. Това малко ни изненада, но пък показваше колко са еднакви хората навсякъде.

Четете по-нататък>>>

2 коментара