Archive for the tag 'Santa Maria Maggiore'

сеп. 07 2012

Бергамо

Пътеписът ни днес ще ни води в Италия, до един от „служебните“ (т.е.в които може да попаднеш само заради летището;) градове – Бергамо. Едем ще ни го разкаже – приятно четене:

Бергамо

е един от онези градове, които повечето хора са чували, но не свързват с нищо конкретно. В случая, това е градът на чието летище кацат полетите на Уиз еър по направление Милано. Така че, от повечето туристи Бергамо е приеман просто като „летището, което ще ме отведе до Милано” и толкова. Но не е съвсем така. А иначе, разстоянието между двата града е около 40 км и има шатъл-буси за по 4 евро, които обслужват туристите, решили да отидат направо пред Ла скала. Ние обаче, не сме от тях. 😉

 

Признавам си, че за Бергамо нямах никаква представа, а и не проучвах нищо – той беше просто спирка между двата полета към Испания и обратно, така че беше принудителен, а не желан – поне на отиване. Предстоеше ни цял ден и нощувка там, идеи какво да се прави – никакви. Все пак стана ясно до сега, че Бергамо не е от големите туристически перли в Италия, а може би заслужава да е.

 

Кацаме благополучно по обяд на

летище Орио ал Серио,

времето е доста топло за средата на май, при все че в София е хладно и вали дъжд. Захвърляме якетата и се насочваме към Инфо центъра. Младите момичета говорят добър английски, безкрайно любезни са и в крайна сметка излизаме доволни. Въоръжени сме с няколко карти на града с отбелязани всички интересни места и подробна таблица с транспорта като време, маршрути и номера, както и 24-часови карти за транспорта. В нея е включен трансфер до летището (едно отиване и едно връщане), както и неограничено ползване на цялата транспортна мрежа на града – автобуси, трамвай и фуникульори. За тях обаче, после ще стане дума.

 

Автобуса ни откарва за около 15-20 минути до гарата, която е в централната част. Всички туристи слизаме, а автобуса продължава по негова си работа. Прекосяваме красив парк и тръгваме да търсим мястото, където трябва да спим тази вечер – резервиран в последният момент хостел.

 

Хостел е силно казано – оказва се много уютен апартамент

с 3 спални, кухня, сервизно помещение и огромна тераса. Хазяи няма, всички продукти в заредения хладилник са на разположение на гостите. Помотаваме се докато открием точния адрес, после собственичката докато дойде да ни даде ключовете, се запиляваме в съседните улици. Кооперацията е в центъра, в съседство има школа за стрийт-денс, а след нея и  художествена гимназия. Града почва да ни се харесва все повече и повече.

 

Настаняваме се и за съжаление, от пълно размазване от приятния развой на събитията никой не се сeща да снима, а с кафе в ръка се мятаме на шезлонгите и под жаркото слънце откриваме плажния сезон, заобиколени от саксии с гриметрови бамбуци и маркуч с пръскалка 😀  В съседство се намира адвокатска кантора, но работещите нямат нищо против водната ни война, а май се забавляват с нас – а уж това е професия за сухари…

 

От брошурите разположени в антрето на апартамента научаваме, че

Бергамо е център на провинция Бергамо, област Ломбардия

Населението му е над 120 000 човека. Градът е възникнал на мястото на древния град Бергомум като през 49 г. пр.н.е. е наброявал цели 10 000 жители. През 5-ти век е бил разрушен от нашествие на хуните, предвождано от митичния Атила. След възстановяването му  става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано. Бил е част от Венецианската република, а по-късно е част от  Кралство Ломбардия. През 1859 г. е освободен от Гарибалди и преминава към Кралство Италия.

 

 

Като основен негов недостатък

ще посоча липсата на достатъчен избор за нощувки – цените са по-високи от тези в Милано, вероятно защото наплива на туристи не е толкова голям. Това ми предположение бе частично опровергано още същата вечер, когато в историческия център тълпите германски, испански, полски и руски туристи бяха повече и по-гъсти от тези в Несебър, Созопол и Слънчев бряг. Така че, явно не навсякъде Бергамо е неизвестно място за екскурзия или почивка. Останалото е  много добре планирано и изпълнено – в абсолютна полза и на туристите и на постоянните жители на града.

 

След няколко часа прекратяваме плажуването заради придошлите облаци, обуваме кецовете и се отправяме на разходка. Четем, че Бергамо се състои от две части – Citta alta или Горният град (известен и като Старият град), където се намира историческата част на града, и Citta bassa – Долният (новият) град, който е модерната част.

 

След обстойна разходка и четене на информационни табели (достатъчно количество, с изчерпателна информация и еднакво оформление, за което браво!) разбираме, че Бергамо има своето достойно място в историята на Италия. Да караме по ред, обаче 😉

 

Оказва се, че блока където ще спим е зад сградата на общината, така че сканираме парка в двора й и продължаваме. Булевардът е оживен, редуват се пекарни, салони за красота и плод-и-зеленчуци. Прави впечатление и огромния брой банки и финансови институции – причина „неизвестна” и към момента.

 

Началото на площада е ознаменувано с две еднакви сгради с колонади, а от там вече се открива гледка и към Чита алта. На същото това кръстовище срещу колонадите се намира катедралата  Santa Maria delle Grazie, която също заслужава внимание.

Piazza Vittorio Veneto, 24030 Brembate di Sopra, Бергамо, Италия

Вървим нагоре, минаваме

площад Vittorio Veneto

с местния търговски център, преди който обаче е градския театър – Teatro Gaetano Donizetti.. Той е кръстен на основната гордост на града – Гаетано Доницети, който е роден тук. Написал образци в италианското оперно изкуство, той е и сред основателите на „белканто оперите” – за повече информация в Уикипедия ;). Залата на театъра е много красива и внушителна, но туровете са само за организирани групи – жалко, защото е нещо, което си заслужава да види човек.

 

Общо взето тази част от града е много приятна за разходки, за кафе, сладолед и похапване.

Тук е и алеята с многото заведения и различни магазинчета за сувенири. Следва още един площад, на който обаче е разположена голяма розова градина – още преди да я видите ще я усещате. Там е и градския хотел, а след него започват тузарските къщи – навлизаме в Бевърли хилс, както местните наричат района. Къщите са явно на доста богати люде, двуместните спортни коли започват да запълват трафика, а в пространството се разнася миризма на скъпи и доста натрапчиви парфюми. Дали и в истинския Бевърли хилс положението е същото?

 

Отминаваме тузарите и стигаме до

друга гордост на Бергамо – първия фуникульор

Той ще ни качи до Стария град за няколко минути, и е не само първи от разходката (защото в града има два фуникульора), а и е първият в Италия, доколкото схващаме надписа. Цената на билета ни е включен в дневната карта, иначе на място е 2 евро. Самият стар град прилича на крепост – има крепостни стени от времето на Венецианската република (17 век).

 

Слизаме на горната станция – тя разполага с кафене с панорамна гледка, обаче заради късния вече час (около 20) тя вече е затворена. Излизаме и се озоваваме назад във времето – към сегашния момент ни придърпват тълпите туристи говорещи високо на руски…хм…братушките защо не шляпат пред миланското Дуомо, а ни се пречкат тук?!

 

Изчакваме ги и е време да снимаме. Лутаме из се уличките, те са много и все със завои, пресечки и общо взето се мотаем безцелно. Тук са пръснати и доста частни имоти, особено в най-горните части на хълма – началната им цена е около 2 млн. евро, но се намират и апартаменти в по-ниската част за около 1 млн 😉

 

Така случайно стигаме до

центъра на района – площада Piazza Vecchia

Тук са съсредоточени доста значими сгради, които са се превърнали в символите на Стария град, а и на самия Бергамо – библиотеката, двореца, капелата, базиликата и катедралата.

 

Дворецът  Palazzo della Ragione

е бил седалище на администрацията на града по време на епохата на общините. В момента се обитава от картинката галерия на Академия Карара – Pinacoteca dell’Accademia Carrara. Те принципно си имат сграда в новата част на града, но тя се реставрира и сега са тук. Иначе двореца е построен през 12 век, разрушен и  възстановен отново през 16 век от архитекта Пиетро Исабело. На фасадата има изобразен лъв и Св. Марк. В атриума има добре запазен слънчев часовник от 18 век. Беше затворено, така че не успяхме да влезем.

 

Cappella Colleoni и базиликата Santa Maria Maggiore

са залепени една до друга, каква е причината нямам идея. Капелата е образец на ренесансовото изкуство и е наистина впечатляваща. Там е положен саркофага на Бартоломео Колеони, чиято известна статуя на кон можете да видите във Венеция. Макар капелата да е доста по-впечатляваща като архитектура от базиликата, фактологически втората води убедително.

 

Базиликата Santa Maria Maggiore

ще познаете по двата червени мраморни лъва на входа. Тя е в романски стил, а строежът й е започнат 1137 година, като е известна със своя много добър църковен хор с над 800-годишна история. Когато Бергамо е под венецианско влияние, базиликата става средище на църковната музика. Това се дължи на  композитора Гаспаро Алберти, който създава църковната полифония (два органа, цигулка и църковен хор). Смята се, че делото му е крайъгълен камък във венецианската музика, но неговият творчески разцвет е свързан именно с тази базилика, а после делото му се разпространява из цяла Италия..
Някога малко преди това  време, пък се заражда и

бергамовския фолклор – танцът bergomasci

Той се характеризира със силно комедиен и палячовски ефект, като този танц става основа на няколко пасажа свързани с елфа Пък и Оберон от „Сън в лятна нощ” на Шекспир.

 

Наблизо се издига и

осмоъгълния баптистерий (кръщелня),

построен през 1340 от Джовани да Кампионе за базиликата Santa Maria Maggiore.  По време на големи строителни работи през 1650 баптистерия е  демонтиран, но е запазен изцяло. През 1856 г. пресглобен  в двора й, а  през 1889 година е преместен на сегашното си място. Вътре са изобразени барелефи на епизоди от живота на Христос, статуя на Йоан Кръстител и фреска от 1340 година на Джовани да Кампионе. Около горното ниво е изградена колонада, а над нея стоят осем статуи  от 14 век, представляващи добродетелите.

 

Въртим се на същия площад и стигаме до

Катедрала Бергамо,

наречена още Дуомо, естествено :)) Патрон й е Св. Александър от Бергамо. Градежа започнал през 9 век, реставрирана е през 17 и 18 мек, а днешния облик е от 1889 година.  Обаче е късно вече и цялата тая красота я пропускаме, после четем в нета и цъкаме с език. Нищо де, следващия път. А до тогава продължаваме разходката си, наслаждаваме се на парка и панорамната гледка от хълма.

 

Хващаме случен автобус и обикаляме града. Вече е тъмно, не става за снимки, но града прави впечатление на много подреден, чист и поддържан. На доста места се ремонтира, след като затворят магазините всичко се мие, изхвърля се боклука и града светва. Доста е спокойно,  всъщност  чак сега се усещам – то си е направо пусто. Глъчката идва от заведенията, по улиците рядко се мярка човек.

 

Слизаме на центъра в Новия град

и се радваме на светлинното шоу на  арката издигаща се в парка на Стария град. Наоколо е включено осветлението и така  мястото изглежда различно. Оглеждаме отново и се отправяме към леглата, че утре ни чака ранен полет към Барселона. Наспиваме се, закусваме, пускаме ключовете в пощенската кутия и се  качваме на автобуса (картата за транспорта ни още важи, така че не плащаме нищо).

 

Минава почивката ни и е време да се прибираме. Самолета е пълен с испански баби с перфектен маникюр, с книжка в ръка и само с ръчен багаж – отиват да щурмуват Милано. Става ни леко тъжно за нашите български баби, преглъщаме горчиво и продължаваме.  По план имаме един следобед и нощувка в Милано.Седим в самолета и никъде не се усеща нетърпеливото „ще видим Миланооооооо”, което витаеше на излитане от София. Чудим се, цъкаме и си бърборим за…Бергамо.

 

Макар вероятно да не се усеща от снимките, защото повече гледахме отколкото снимахме,

Бергамо е много китен, спокоен и приятелски град

Има една много домашна и топла атмосфера, която те приласкава и те кара да се чувстваш на мястото си. Това се усеща още по първите малки улички, по които свърне човек. Да, не може да си съперничи с Флоренция, Неапол или Венеция, но има своето очарование. По-късно се оказа, че моя съседка от известно време живее в Бергамо и тя казва, че за първи път се случва да обича града, в който живее. И да се усмихва без причинно всеки път когато кацне там.

 

Та летим и се чудим – стигаме до заключението, че почивката в Испания ни е изцедила и имаме нужда от безцелно шляене – на Милано не му е сега момента. Кацаме и веднага звъним на жената с хостела. Оказва се, че няма проблем, но ще дойде да донесе ключовете довечера, че е в Милано по работа, а и не предвиждала да настанява никого, понеже нямала резервации. Купуваме пак дневни карти, оставяме багажа и тръгваме. За протокола да вметна, че

ако някой има нужда да си остави багажа в Бергамо няма проблем

До автогарата, която е срещу гарата, пред която пък спира автобуса от летището има багажно помещение. То е частно, напълно автоматизирано и прилича по-скоро на трезор. Има около 10 камери за наблюдение, така че няма нужда от притеснение. Влиза се по леко сложна система, но работи 24 часа  и е удобно ако имате голям престой между полети и решите да се разхождате в Бергамо или в Милано. В една каса се събират 2 големи или 4 малки куфара, цената й е 4 евро за 24 часа. А пък до Милано има редовен влак, билета му струва 5 евро в посока.

 

Оставяме багажа в „трезора” и се мятаме на 1цата, която има спирка съвсем наблизо. Автобуса се качва между двете нива на Стария град, вече го изпробвахме на слизане миналия път, защото фуникульора не работеше вече.

 

Оказва се, че автобуса заобикаля долната част на Стария град и спира зад него – там е втория  фуникульор и още по-висока част. Ами още по-хубаво 😀 Оглеждаме се, има заведения, огромен павилион за списания и сладкарница с вкусен сладолед и нелюбезна рускиня на касата. До тук може и да се дойде пеша, като след площада продължите и се спуснете по уличките.

 

Отиваме към  фуникульора и

се срещаме с първия нелюбезен италианец до сега!

Отказва се, че според него картите ни не важат за „неговата” машина, ние обаче се опъваме, защото знаем че си важат и се набутваме вътре. Той само махва и тръгваме. Вътре вече има група рускини, коментирайки си колко е странно, че картите им не важали за това влакче и трябвало да плащат отделно по 3 евро в посока!!!. Кхм, частна самоинициатива или какво?!

 

Слизаме на горната станция, която е сред малки италиански (то какви други да са 😀 ) ресторантчета и кафетерии. Обстановката е идилична, ние зяпваме и никой не се сеща да извади фотоапарата си. Така че за показване няма нищо, идете и вижте сами – по-интересно ще ви е 😉 Отиваме към първата наблюдателна  тераса и зяпаме гледки. Наоколо са само частни вили и един главен път още на горе. Тръгваме, камъчетата са много болезнени за уморените ни крака (всъщност всички пътища в Стария град са застлани с камъчета, които стърчат с острото нагоре и след първоначалния екстаз за масаж започват болките). Всички дървета са под формата на чадър, като по-младите си имат специални шини за насочване на клоните перпендикуляри на ствола и правилното им подреждане.

 

Вървим и стигаме до най-голямата забележителност за тази част на Стария град –

Castello di San Vigilio,

който днес прилича по-скоро на добре запазена крепост. Вход няма, особена туристическа тълпа също липсва. Но пък има безплатна тоалетна ухаеща на зелена ябълка. Няма  пазач или надзирател в нея, но пък никой не прави зулуми – чудна италианска работа 😉

 

Наоколо е едноименния парк – Parco Del Castello Di San Vigilio

с шадраван с риби, розариум, слънчев часовник, пейки и общо-взето места аз отдих. Има изградени допълнителни стълби и укрепления, така че да могат желаещите да се качат на кулата и на западната стена, от където залеза е вълшебен. Няма вече по-високо място, на върха на хълма сме.  От едната страна остава града, а от другата  неочаквано – Алпите. Да, Алпите започват именно от Бергамо. Някъде наоколо е и ботаническата градина, но къде точно така и не разбираме.

 

Махаме на света, пием по една биричка за здравето на всички и слизаме обратно. Нашият „приятел” на фуникульора пак е там, като ни вижда само изсумтява. Рускините остават да си допиват в едното ресторантче.

 

Минаваме отново през долната част на Стария град,

купуваме сувенири (бая скъпи, всъщност – срещу Саграда фамилия магнитите бяха по 2 евро, тука са по минимум 5), та на другия фуникульор. Там уцелваме „чичкото от приказките” както го кръстихме. Къдрокос мъж приличащ по-скоро на гондолиер. Да, пееше канцонети – съвсем сериозно. И всички в неговото влакче бяха усмихнати, човека наистина пееше много добре и зареждаше всички с енергия.

 

Вече сме в новия град

Някой скоро тук беше изразил изумление, че в Италия автобусите спират само ако им махнеш и качването става само през първата врата. Ами то и в Бергамо е така, а за слизане се натиска червения бутон. Ама то и в Истанбул е така, тъй че не е новост 😉

 

Вече сме в новата част, забиваме се в едно ресторантче да дополеем повода. То пък

в центъра се оказва лудница. Спортен празник, някакво еко изложение и конкурса Мис Бергамо

на живо от площада, който се излъчва на живо по специалната телевизия на Мис Италия. Сумати народ, някакви ВИП личности дето не познаваме. Само едната жена разпознаваме – над 60 годишна руса водеща от РАЙ, едно време тя водеше всичко – нещо като нашата Гала, ама на повече годинки и с пластични операции 😉 Конкурса печели тази дето най-се набива на очи (или е най-лансирана, така и не разбрахме) – израствала в Рио девойка с баща бразилец и майка италианка, дошла си в Бергамо да става „студентеса”. Короната връчва самата Мис Италия, която се оказва лоша комбинация между чалга дива от 90-те и кравата Милка. Честито на спечелилите, ние си взимаме багажа и отиваме към апартамента, където ни чака терасата с бамбуците. На сутринта обратно към България.

 

В заключение мога да кажа, че

всички станахме фенове на Бергамо

И ще се върнем там скоро. Дразня се, когато някой се отнася пренебрежително към местата в страни от обичайните заподозрени „Рим-Париж-Лондон-Мадрид-Виена” и прочие. Париж не е Франция, Рим не е Италия и така нататък. Често пъти в малките, обикновени и някак наистина живи места се крие много повече очарование, красота и наслада от пълните с туристи комерсиализирани дворци и паметници. И както гласеше един рекламен надпис зърнат нейде из старите улички – „Ti Amo, BergAmo!”

 

Автор: Едем

 

Други разкази, свързани с Бергамо – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

авг. 21 2011

Из Рим – накратко

Искрено се надявам, че днешният пътепис ще има продължение. Бобчето ще ни води до Рим и ще ни даде много добри идеи как да се справим там, ако не познаваме града.

Приятно четене:

 

Из Рим

 

Ден 1

Сега ще ви разкажа как протече моята дълго жадувана екскурзия в Италия.
На 17 Юли аз, родителите ми, сестра ми и нейното гадже се качихме на самолет от Wizzair, който ни отведе направо в Рим ( всичко на всичко цената за 5 човека излезе 300 лв.)

Когато пристигнахме на Fiumicino и си прибрахме багажа ( за щастие не го бяха изгубили) дойде времето да си пробием път към гара Termini, която си е бая далеч 🙂 .

Termini, 00185 Рим, Италия

Преди това решихме да посетим

първите италиански тоалетни на летището

и малко се поуплашихме. В женската тоалетна всичко преливаше от хартии. Беше невероятна мърсотия, която дори в Българияне можеш да видиш, но за щастие това беше единичен случай.

После макар и малко потиснати се отправихме към спирката на автобусите. Трябваше да подпитаме тук-там, но все пак успяхме да излезем от летището и то кажи-речи точно пред спирката на ShuttleBus.

 

Преди това бях разучила, че

има два влака от летището: Leonardo Express и линията FR1.

Но и двата бяха скъпички FR1 беше 8 евро на човек, а Leonardo Express – 15 евро, затова бяхме решили да се придвижим с автобус. Та застанахме на спирката на автобусите и загледахме като ударени с мокър парцал :D. За наш късмет едно момиче в униформа се приближи и започна да ни разпитва на английски къде искаме да отидем. Като разбра, че сме за Termini ни каза, че имаме два варианта: да чакаме 45 мин. за Shuttle, който ще ни закара направо на Termini или след 10 мин. тръгвал Shuttle за гара Piramide.

 

Ние бяхме много изморени затова предпочетохме втория вариант ( изобщо не ни се чакаше) така че платихме на един чернокож по 6 евро на човек и удобно се настанихме в рейса ( много удобно возило, успяхме да се поизпънем, че след самолета малко се бяхме свили :P). За има-няма 20 мин. ShuttleBus №2 (поне такъв мисля, че беше номерът) ни остави пред гара Piramide.

 

Отново извадихме късмет, защото в автобуса се запознахме с българка с две дечица, която говореше италиански много добре, та с нейна помощ успяхме да открием входа към метро станцията. Тогава пак се изплашихме, защото цялата метро станция миришеше на урина и беше в окаяно положение ( по-късно разбрахме, че ще ремонтират метро станциите и че ще пуснат нова линия метро, май Line C). Купихме се билети по 1 евро, с които минахме през пропускателните машинарии и тръгнахме към спирката на метрото, като за малко щяхме да объркаме посоката, но все пак успяхме и благополучно се качихме на метрото за 3 спирки до Termini. Тук ще спомена, че метрото, което се движи по линия А е значително по-хубаво от метрото по линия В.

 

Като стигнахме на Termini се отправихме към първата вестникарска будка и се оръсихме с 100 евро за RomaPass (за 4 човека). На същото място попитахме за вода, човекът ни казва “Free“, ама ние бяхме толкова заспали, че не си взехме, а оставихме за по- късно. Излязохме на

 

Piazza dei Cinquecento

 

и оттам къде с карта, къде с упътвания, които бях свалила от Google Maps успяхме да стигнем до хотела. По пътя две неща ни направиха впечатление. Първото беше, че с нас се движеше автобус №310, с който по-късно се предвижвахме до Termini за 5 мин. Другото беше, че имаше бая боклуци по пътя (спокойно, когато тръгнете да разглеждате забележителности те няма да ви правят впечатление).

 

Когато стигнахме до хотела бяхме приятно изненадани. Тройната стая беше много уютна и просторна, креватите бяха широки и удобни, имахме една многооо малка терасичка, от която шпионирахме съседите :D. Също така беше и много чисто. Двойната стая не беше толкова хубава, но пак ставаше. Интересното беше, че прочетохме, че за климатика се плаща по 10 евро, но като попитахме на рецепцията казаха, че е безплатен, та се разхлаждахме и с климатиче :D. Настанихме се , поспахме, хапнахме и към 2 часа тръгнахме да обикаляме.

Хванахме автобуса за 2-3 спирки, озовахме се пред Termini и оттам бодри тръгнахме по

 

via Cavour.

 

Видяхме старинни сгради, цветя, скъпи магазини, както и скитници и отново боклуци, но това е един от чаровете на Рим, неговото разнообразие. Можеш да видиш лукс и богатство както и неподправена бедност. Можеш да видиш места, които пазят спомени от Античността, но и места, където се потапяш в Средновековието, а също и в Ренесанса. Вървяхме и се оглеждахме като патета, когато улицата започна да се разширява и изведнъж ние се оказахме на Piazza dei Esquilino, гледайки задната страна на

 

една от най-известните църкви в Рим – Santa Maria Maggiore.

С нея е свързана интересна история, а именно че през 352 г. , богат търговец сънувал Дева Мария, която му заръчала да построи храм на мястото, където на следващия ден има паднал сняг. На следващия ден – 5 Август наистина имало сняг, там където сега е църквата и затова богатия търговец посветил храма на Света Богородица. Ние обиколихме църквата от лявата й страна и постепенно ни се разкри цялата фасада на църквата. Мащабите на храма нито мога да пресъздам с думи, нито ще и опитам единствено ще кажа, че всичко беше ВЕЛИЧЕСТВЕНО.

 

След като влезнахме, седнахме на пейките, починахме си, помолихме се, снимахме отвътре и отвън, продължихме към следващата голяма църква, а именно

 

San Giovanni in Laterano.

 

По пътя с удоволствие установихме факта, че в Рим има много хубав вятър (поне в сезона, в който бяхме ние), който те разхлажда и не ти позволява да усетиш каквато и да било жега. Гледайки картата ни се ориентирахме без да се загубим и скоро минахме през Piazza Vittorio Emanuele, но без да се спираме.

Накрая стигнахме до желаната цел и огромна църква пак изникна пред погледите ни. Пак великолепна и масивна, този път фасадата на сградата беше украсена със статуи на Христос и 12-те апостола.

 

Бързо се отправихме към входа, като по пътя се загърнахме с ризки, които си носехме ( по принцип в църквите не е разрешено да се влиза с голи рамена и колена, затова е препоръчително да си носите ризки или шалчета, с които да се загръщате). Великолепието, което цареше в тази църква отново е трудно да се опише. Най- голямо впечатление правеха огромните статуи, които просто бяха съвършено изработени, но естествено нито картините, нито таваните остават на по заден план.

След като привършихме със снимането и разглеждането, тихичко излязохме и се отправихме към сградата на отсрещната страна на улицата. В нея се намират стълби, които се смята, че са се намирали в двореца на Пилат Понтийски и по които се смята, че се е качвал Христос. когато влезнахме пред нас се откри шокираща гледка, просто не можеше да видиш самите стълби от хората, които коленичейки се качваха по тях. Вярва се, че който ги изкачи на колене за всяко стъпало ще му бъдат опростени по 9 години в чистилището.

 

Първоначално имахме желание да ги изкачим, но опашката вървеше много бавно, ние вече бяхме малко изморени, а имахме и други планове за деня, така че се отказахме и си тръгнахме. Продължихме по via di San Giovanni in Laterano, спряхме и си напазарувахме в едно малко магазинче, а после се отправихме към парк Oppio. Там седнахме хапнахме, пийнахме с една дума си починахме и продължихме към

 

една от най- известните атракции в Рим – Колизеумът.

 

Като приближихме забелязахме, че има две пътеки. По едната се виеше опашка, която обикаляше целия Колизеум, а другата беше празна. Като по- хитри, ние тръгнахме по втората пътека. Табелки закачени над пътеката показваха, че по тази пътека могат да преминат само горди притежатели на RomaPass :D. И така ние се озовахме в Колизеумът за има-няма 5 мин. и то безплатно 😉 . Разгледахме Colosseo от край до край и дори си взехме едно малко камъче, но след това се замислихме, че на онази арена са умрели около 500 000 човека и може би не е добра идея да си взимаме късче от место, което е “напоено“ с толкова много мъки и страдания. Вече бяхме капнали от умора и не успяхме да се възползваме от възможността да посетим Palatino и Foro Romano със същия билет, но все пак да си оставим нещо и за следващите ни посещения в Рим :). От метрото пред Колизеумът слязохме на Termini, където за щастие успяхме да открием най- накрая един голям супермаркет, откъдето здравата се заредихме. Когато си легнах имах чувството, че някой и с чук по главата да ме удря, аз няма да мога да стана. 😀

 

 

Сега да ви дам някои съвети

Първо за RomaPass – струва 25 евро, но ви дава неограничен достъп до градски транспорт (автобуси, трамваи, метро) точно за три дена, както и безплатен вход за първите два туристически обекта и намаления за следващите. От вас се изисква да напишете името и фамилията си на самата карта. В автобусите и трамваите има апарати, на които трябва да маркирате картата, а в метрото я използвате, за да отворите пропускателните машини. Важно е да запомните, че можете да активирате RomaPass за транспорта в един ден, например на 10 и да я ползвате до 12 включително. Но ако посетите първия си обект на 11, то може да използвате намаления за музеите за 13 включително. Надявам се, че ме разбрахте :). Запомнете, че във Ватиканските музеи не важи RomaPass.

 

Хубаво е да знаете, че ако си купите билетче в метрото за 1 евро в рамките на 75 мин. може да го използвате и в автобусите и трамваите, както и обратното, ако го закупите в автобус, билетчето важи и за метрото и за трамваите.

 

Последно ще ви кажа, че ако нямате намерение да използвате услугите на екскурзовод е хубаво да свалите информация от интернет за местата, които ще посетите и нещата, които ще видите, защото наистина има много малко надписи на английски език и може да не разберете какво точно виждате 😀

Автор: Бобчето

Много ще се радваме, ако има продължение ! – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Рим – на картата:

6 коментара