Archive for the tag 'Praha'

февр. 09 2009

Silvestr v Praze, или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Днес отново ще се разходим до Прага. Мая ще ни разкажа за посрещането на Нова година в столицата на Чехия. Приятно четене:

Silvestr v Prahe

или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите — с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв. м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник — площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни — непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

3 коментара

окт. 02 2008

Набързо из Европа

Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:

Набързо из Европа

до Прага, Лондон, Амстердам, Париж, Виена и назад

Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител – остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки „белия“ свят! Е, не се получи…

11 коментара