Archive for the tag 'Nepal'

мар. 08 2013

Катманду и Бхактапур (Непал)

Стефан и Жени ще ни водят днес на манифестация – истинска, с плакати КПСС- БКП! Не ви се вярва? Четете 🙂

 Честит ви Осми март 🙂 (както на жената ѝ мине този ден, така на мъжът ще му мине годината 😉

 

 

Катманду и Бхактапур

Непал

17 януари 2013 22:00 местно време ( +6 часа изт.)

Пууу, най-после! След почти 34 часа път сме в Катманду, столицата на Непал, входа към Хималаите, шапката на майка Земя ….

А съвсем мааалко остана да не успеем. След няколко месеца подготовка в последния момент се усетихме че поради липсата на транспортни връзки (и подценяване) може и да не ни стигне времето за да прекосим Босфора за нощния полет ( този път решихме за по-евтино да летим с  AirArabia от азиатското летище на Истанбул през Шаржа (ОАЕ) та чак до Непал). Първо пристигнахме в Истанбул със закъснение , сред  невероятно, тотално задръстване. Хората от Нишикли се опитаха да ни уредят почти без пари да стигнем до Sabiha Gokcen Airport  чрез техните колеги от  Памуккале – от Байрампаша отогар до Алибейкьой, от Алибейкой до Дудулу, от Дудулу със тяхна сервизна кола до някакъв терминал, от където пътували безплатни автобусчета до летището…

За да е още по-объркано и трудно , в първия етап, на някаква стръмна и тъмна плетеница от магистрали и  булеварди, автобуса катастрофира!!!     Точно на едно гадно и стръмно разклонение.. А на вън си вали дъждец, за да омаже съвсем асфалта и положението….и така час и половина. Докато Жени не просъсква: „след 10 минути вече няма закъде да бързаме”. За да не правим сеир на комшиите, разбутвам шофьори, застрахователи и всички други, застанали на стъпалата на автобуса, изскачам в тъмното пред първото появило се такси, спазарявам се по непомня какъв начин с ококорения бакшиш, хвърлям раниците в багажника и.. „Чабук,комшу,чабук, че положението се вмириса.” ..На косъм.

 

На летището в Sharjah, OAE

се заприказваме с трима българи – Жоро, който лети за Гоа,Индия, и Яна и Евгени, които,  ха,изненада!, и те летят за Катмандууууу. Времето от 9-те часа престой минава весело и приятно в приемане на ценни живото-спасяващи, средство-спестяващи и гладо-засищащи съвети. Жени играе ролята на протоколчик- такава ценна информация от първа ръка. Оставяме Жоро да повиси още малко в очакване на неговия си полет: „Айде,Брат, все нейде ще се видим.” В самолета за Катманду сме само 7 бледолики, но…българите сме мнозинство 4:3 !!! Невероятно! Не знам на непалците какво им дават да пият, или пък тяхната раса си имат слаби пикочни мехури, но такава опашка пред тоалетна в самолет, не бях виждал. През целия полет. Един май си кацна в тоалетната…

Непал!…

Еййй, как екзотично и загадъчно звучи – Непал… А как изглежда при късен полет? 

Малкото корейско микробусченце, невероятно как побрало 5-ма човека  и 8 големи раници, пъпли в тъмнината по изровени, отдавна забравили що е асфалт, безлюдни улици.. На много приличащ на английски език , шофьора ни разяснява какво  е положението:

– Тъмно, защото всеки ден по 4 часа има режим на тока. Кално, защото всеки ден вали дъжд (хм, не трябваше ли да е сняг) а асфалт по повечето улици вече няма. Безлюдно,защото не стига че няма ток, ами в 22.00  заведенията затварят. И остават само полицаите с бухалки и военните с карабини, да осигуряват реда всред местното население и  спокойствието на малкото туристи, решили да посетят Непал…

Опциите за спане са около 3:

  • бекпекърски Тамел,
  • духовен Boudhanath или
  • баровски Baktapur.

 

Бусчето спира пред предварително проучено и букнато през booking.com (удобно и сигурно) хостелче в центъра на Тамел, при всичкото бледолико. Хората явно отдавна са на тоя режим, защото са подготвени – акумулатори, агрегати  и подобни, познати от нашето недалечно минало, пособия и средства за аварийно осветление. Прилична стая с голямо легло,бели чаршафи, самостоятелна тоалетна и баня- за тия пари, 16$ на вечер двойката,  не можеш да очакваш 5звезди. Обаче – няма ток, няма топла вода…

След ледения душ вече се осъзнаваме какви ги вършим и къде се намираме- на майната си. След дългото пътуване, многото и различни емоции, треперещи от студ и от вълнение, заспиваме сгушени.(Понякога взимам такива решения че чак бръмбарите в главата ми стават и ми ръкопляскат!)

Катманду

Още от сутринта,около 8:30 – 9:00, те събуждат бибипканията на авторикши и мотопедчета, стържещите отваряния на охранителните ролетки по магазините и виковете на уличните продавачи. В тая бедна държавица туристите сме един от малкото възможности за  изкарване на някоя пара и нормално още от първите крачки по тесните улички на Тамел сме атакувани от всевъзможни оферти за трекове, градски разходки или самолетни обиколки на Еверест, но нищо не ни отклонява от твърдото решение да отделим време единствено и само на историята им  и безцелното скитане из калните и тесни улички. Разстоянието през Pashupatinath до Boudhanath се оказва доста сериозно, но няма по добър начин да разгледаш града извън местата за туристи. И двете места са световноизвестни и не се нуждаят от реклама и подробно описание. А от това да се видят от първа ръка. Изумени сме от невероятно високите цени на забележителностите- тук 5$, там 8! Много мразя да давам пари на някой търтей единствено заради късмета предците му да са били находчиви, трудолюбиви и предвидливи и са оставили нещо след себе си. Въпреки раздялата с доста доларчета, гледките а и мисълта че си на такива култови места действат доста успокояващо и сме доволни че сме включили Катманду в маршрута.

Надолу към Kathmandu Durbar Square

се качваме на раздрънкана авторикша, което се оказва много полезно. „Таксито“ ни стоварва в центъра на площада и така поне тук спестяваме входните такси.   Хапваме в едно гаражче на аварийно осветление, препоръчано от приятел на приятеля на Евгени и открито след немалко скитане, с традиционен Dal bhat

– варен ориз , кремсупа от леща и други пасирани зеленчуци за смешните 2$ за двама. Довършваме на покрива на хостелчето под звездите (да напомня че имат режим на тока) „ликвидирайки“ бутилчица Тийчърс по повод запознанството, утрешната раздяла  и рожденния ден на Йоанна – голямата ни щерка.

Бхактапур, Непал

Бхактапур, Bhaktapur – старата столица

Предния ден Янина и Евгени са поели по своя път из Непал (луди,луди за вързване – из планините е -20градуса) и ние пак се заемаме със скитане из града и доизучаване на малкото исторически забележителности. До старата столица, отдалечена на 15-ина километра, стигаме за около час с градски автобус за почти 1$. На входа за пореден път ни убиват желанието за опознаване на непалската история – входът е 50 цента за индийци, пакистанци,афганистанци и всякаква подобна сволач и … 15$ за останалите!!!  Пообикаляме около крепостните стени, но така са завардили подстъпите че наземен достъп няма…

Няма как, дошли сме до тук и със свито сърце се разделям със сума колкото за няколко седмично ядене. Обирджии!

Иначе стария град е най-интересното място от всички. Личи си, че тук непалците влагат средства и усилия за да имат „очи“ да искат такава цена за гледане – чисто, реновирано, интересно.

Няколкочасовото лежерно гледане, снимане и препичане на срамежливото слънце е пораздвижено от манифестация, с развети знамена със съветски символи. Местните се правят, че не забелязват, бледоликите се скъсват да фотографират, а ние си псуваме на воля и им предричаме „светлото бъдеще“ дето ги очаква.

 

Обратния път към Катманду и кипящия Тамел е изминат отново с градския транспорт за атракция и почуда на местните. Вечерта, след поредната порция Dal bhat следва опаковане на багаж и тъпкане на раници докато чакаме топлата вода. На другата сутрин сме решили да продължим към първия град от 5 седмичната разходка на Индия, свещеният Варанаси.

За това как се стига до там сме изчели всякакви форуми и въпреки това не сме много сигурни как точно трябва да изминем разстоянието от около 600км, пресичайки непало-индийската граница. Или никой не е бил подробен и конкретен, за да не плаши желаещите. Както ще се окаже по-късно.

The streets of Kathmandu:

 Катманду, Непал

Катманду, Непал

 

Задължителната снимка със

Sadhu монасите в  Pashupatinath,

след като сме се убедили че няма опасност от магии  и зомбиране.

 Sadhu монасите в  Pashupatinath, Непал

 

Обиколка на

храма Boudhanath

по посока на часовниковата стрелка, омешани с поклонниците.

 храм Boudhanath, Непал

 

 

 

 

Старата столица

Бхактапур, Bhaktapur - старата столица, Непал

Манифестация

в старата столица –горките…

 Манифестация, Непал

Dhal bat, Непал

Прословутия DahlBat, поднесен за бледолики –  с прибори и в чиния.

Да се поомешаме с местните

Автобус, Непал

 

 

 

Всички снимки са ето тук:  https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/KathmanduBakhtapurJan2013

 

Автори: Жени Русева и Стефан Русев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Непал (Хималаи)

2 коментара

ян. 28 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част трета

Днес ще продължим с пътешествието на Владимир из Непал и Хималаите. Проследихме как стигна до Непал и го оставихме на 4350 мнв, после видяхме успешното му изкачване на Мера пик – 6476 мнв.Ще продължим с първата половина от пътя му назад, като трябва да стигнем до Ташинго на 3450 мнв в подстъпите на Намче Базар – столицата на шерпите. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

– част трета

От Хунку до Ташинго

08.10 сряда 13-ти ден.

И тази нощ студът беше ужасен. Палатката тропаше, като ламарина и всичко беше покрито със скреж. Забелязал съм, че щом се качим над 5500 м нещата стават доста по-сериозни. Към 6 часа сутринта на изгрев слънце успях да се унеса и тъкмо сънувах, че малките мургави хора, шерпите с дружни усилия бутат град Пазарджик към Хималаите от вън се развикаха да ставаме. Днес трябваше да минем през

Ампу Лапча 5780 м нмв.

Натъпкахме в раниците височинните обувки, котките, пикелите, алпийските обвръзки и устройства. Раниците ни станаха по 15 кила, но това е положението. Тръгнахме. Пътеката вървеше почти право нагоре на съвсем къси S-ки, което е нещо характерно за големите изкачвания тук.

Тези стъпала са превалът Ампу Лапча 5780 м.

След близо час и половина стигнахме снега. Сложихме височинните обувки, котките, катерачните седалки, жумари, осигуровки, пикели, всичко там, каквото е нужно и захапахме снега и стъпалата на превала. Някои стъпала подсичахме, други катерехме под наклон, а имаше и вертикални участъци, където Дауа се катереше пред нас и фиксираше въжето, а ние се изтегляхме с жумарите, и после помагахме на носачите. Багажът вдигахме отделно. Работата беше много сериозна.

One response so far

Switch to mobile version