Етикети: London

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на “лъвовете” и спортно ходене пред Бъкингамския 0

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на “лъвовете” и спортно ходене пред Бъкингамския

Продължаваме с четвъртия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, а днес ще идем...

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и  Канада 5

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

Продължаваме с пътеписа на Христо за пътешествието му из САЩ и Канада. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка. Днес ще тръгнем към Ниагара, Чикаго и Канада. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част трета

По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

При излизането от Ню Йорк минахме по няколко моста, като най-големия от тях — George Washington Bridge — беше Toll Road, т. е. минаването през него се заплаща. Освен някои големи мостове и тунели има и цели магистрали или участъци от тях, които са платени. Далеч преди контролните пунктове се виждат табелите с указания над тях, така че има време да се престроиш към кабинка, която е за избрания от теб начин на плащане. Може да се плаща и чрез някакъв вид абонаментни карти, което ние не си направихме труда да изясняваме, защото винаги карахме в най десните ленти, където обикновено е за плащащите кеш. Таксите са минимални, от порядъка на $1 до $6.

Карането по магистралите, за обичащите да шофират, е истинско удоволствие.

Магистралите извън гъсто населените райони са с широка разделителна ивица /обикновено от няколко до няколко десетки метра/ между двете платна и с по няколко ленти във всяко от тях. Тук е и любимото място на патрулиращите шерифски коли, които макар и сравнително рядко, могат да се видят паркирали там.

Както е известно американците нямат проблем със свободните площи, има достатъчно в огромната територия между източното и западното крайбрежие. Затова и къщите в градчетата са предимно едно и двуетажни, огромните молове и супермаркети в тях също са едноетажни.

В градчетата ограничението на скоростта е 20—30 мили и всички го спазват. Има много светофари, но знаците са много по-малко от тези у нас и изобщо в Европа. На много места вместо знаци има табели с надписи, или и двете. Примерно ограничението на скоростта обикновено е означено с табела с надпис "Speed limit 60„/или 65, 70 и т. н./.

Друго нещо, което може да се види в САЩ са кръстовища, регулирани с 4 знака Stop. Когато на такова кръстовище се съберат спрели една след друга 2-3-4 и повече коли, изтеглянето им става по реда, по който са пристигнали. Няма свиркане, присветване, мръсна газ. Нормално е да се види, примерно при ограничение от 70 мили, в най-лява лента да се е закрепила каравана, караща с 50 мили, а след нея са се подредили няколко мощни джипа, които чакат човека да се сети и да даде път. Няма свиркане, няма присветване.

Изтеглянето по паркингите и кръстовищата в градчетата винаги става много внимателно и бавно, с даване предимство на пешеходците. На място, където една от лентите на магистралата беше в ремонт, имаше ограничение на скоростта от 30 мили и табела с информация, че ако кола удари работник, глобата е $7000 /седем хиляди долара/. Вероятно това е само глобата за нарушението, а останалите наказателни действия са отделно. Друго, което съм виждал предимно в Калифорния, е отделянето на най-лявата лента само за коли, в които се возят трима или повече пътници. Пътните настилки в повечето случаи са в идеално състояние.

Магистрала в щата Флорида

Магистрала в щата Невада, насрещното платно не се вижда

Четете по-нататък>>>

Седем дни в Лондон (2) 7

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

11

Набързо из Европа

Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:

Набързо из Европа

до Прага, Лондон, Амстердам, Париж, Виена и назад

Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) “Ганьо по Европата”, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител – остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки “белия” свят! Е, не се получи…