Archive for the tag 'London'

февр. 26 2014

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на „лъвовете“ и спортно ходене пред Бъкингамския

Продължаваме с четвъртия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, а днес ще идем на спортно ходене и волейбол Приятно четене: Девет олимпийски дни в Лондон 2012 По-бързо, по-силно, по-високо Ден четвърти Виктория Парк, Спортно […]

No responses yet

юни 04 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

Продължаваме с пътеписа на Христо за пътешествието му из САЩ и Канада. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка. Днес ще тръгнем към Ниагара, Чикаго и Канада. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част трета

По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

При излизането от Ню Йорк минахме по няколко моста, като най-големия от тях — George Washington Bridge — беше Toll Road, т. е. минаването през него се заплаща. Освен някои големи мостове и тунели има и цели магистрали или участъци от тях, които са платени. Далеч преди контролните пунктове се виждат табелите с указания над тях, така че има време да се престроиш към кабинка, която е за избрания от теб начин на плащане. Може да се плаща и чрез някакъв вид абонаментни карти, което ние не си направихме труда да изясняваме, защото винаги карахме в най десните ленти, където обикновено е за плащащите кеш. Таксите са минимални, от порядъка на $1 до $6.

Карането по магистралите, за обичащите да шофират, е истинско удоволствие.

Магистралите извън гъсто населените райони са с широка разделителна ивица /обикновено от няколко до няколко десетки метра/ между двете платна и с по няколко ленти във всяко от тях. Тук е и любимото място на патрулиращите шерифски коли, които макар и сравнително рядко, могат да се видят паркирали там.

Както е известно американците нямат проблем със свободните площи, има достатъчно в огромната територия между източното и западното крайбрежие. Затова и къщите в градчетата са предимно едно и двуетажни, огромните молове и супермаркети в тях също са едноетажни.

В градчетата ограничението на скоростта е 20—30 мили и всички го спазват. Има много светофари, но знаците са много по-малко от тези у нас и изобщо в Европа. На много места вместо знаци има табели с надписи, или и двете. Примерно ограничението на скоростта обикновено е означено с табела с надпис "Speed limit 60„/или 65, 70 и т. н./.

Друго нещо, което може да се види в САЩ са кръстовища, регулирани с 4 знака Stop. Когато на такова кръстовище се съберат спрели една след друга 2-3-4 и повече коли, изтеглянето им става по реда, по който са пристигнали. Няма свиркане, присветване, мръсна газ. Нормално е да се види, примерно при ограничение от 70 мили, в най-лява лента да се е закрепила каравана, караща с 50 мили, а след нея са се подредили няколко мощни джипа, които чакат човека да се сети и да даде път. Няма свиркане, няма присветване.

Изтеглянето по паркингите и кръстовищата в градчетата винаги става много внимателно и бавно, с даване предимство на пешеходците. На място, където една от лентите на магистралата беше в ремонт, имаше ограничение на скоростта от 30 мили и табела с информация, че ако кола удари работник, глобата е $7000 /седем хиляди долара/. Вероятно това е само глобата за нарушението, а останалите наказателни действия са отделно. Друго, което съм виждал предимно в Калифорния, е отделянето на най-лявата лента само за коли, в които се возят трима или повече пътници. Пътните настилки в повечето случаи са в идеално състояние.

Магистрала в щата Флорида

Магистрала в щата Невада, насрещното платно не се вижда

Четете по-нататък>>>

5 коментара

окт. 06 2008

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

Older Entries »