Archive for the tag 'Lazio'

Ное. 14 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Гарибалди“ започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Centrale“ се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: „Сiao“.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…“ Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. „Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?“- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

6 коментара

Ное. 07 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

 

 

 

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

 

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

 

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

 

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

 

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата:

11 коментара

окт. 31 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата:

20 коментара

окт. 03 2011

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия

Продължаавем поредицата пътеписи за неизвестната Италия. На ред са градчетата Монтефиасконе и Таркуиния, в региона Лацио. Водач ще ни бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния

регион Лацио, Италия

Малките градчета в Италия, които се случваше често да отсъстват от пътната карта, се оказаха по- трогателната част от националния италиански колорит. И повече ни харесваше да се скитаме из тях, отколкото в големите градове, които и без друго са си основните сдъвкани туристически дестинации. С такава цел: опознаване на по- малко известните места в Италия, започнахме обиколката си около

езерото Болсена

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

По път минахме през град

Монтефиасконе

Панорамата към езерото, което се вижда от високите части на града е завладяващо красива. Всъщност, панорамен изглед към езерото има и по пътя, отвеждащ към града.

01027 Montefiascone Витербо, Италия

 

Монтефиасконе се намира в най-високата точка на вулканичен хребет около езерото Болсена; древен град населяван от етруски и оцелявал през хилядолетната си история, скрит зад високи крепостни стени, издигнати около 1200 година.

Монтефиасконе, Италия

 

В историята на града от 1058 до почти края на 1500 година се вписват много императори, папи и известни хора, за които може да се научи от Крепостта на папите, реставрирана, украсена и днес често ползвана за културни събития. Всъщност, папите са ползвали този град за сигурно убежище, когато са се спасявали с бягство от папският дворец във Витербо. Монтефиасконе става част от Кралство Италия през 1870 година. В продължение на цяло хилядолетие преди това, градът е бил сцена за много драматични събития.

Монтефиасконе, Италия

 

Гордост за Монтефиасконе е

катедралата „Санта Маргерита”,

която се вижда от всяко кътче на града. Катедралният величествен купол по вътрешен диаметър е на трето място в Италия, след куполите на катедралите „Свети Петър” в Рим и „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Катедрала Санта Маргарите – Монтефиасконе, Италия

Интересна е и

базиликата „Свети Флавиано”,

построена през 11 век в романо- готически стил и украсена със стенописи, датиращи от 14 до 16 век.

базиликата „Свети Флавиано” – Монтефиасконе, Италия

 

 

Точно в този храм ежегодно през август се провеждат

градските тържества,

които възпроизвеждат различни исторически събития от историята на Монтефиасконе. Герои във възстановките са жителите на града, които се обличат в традиционни за региона облекла.

Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Всеки от тези празници завършва с традиционното факелно шествие по улиците на града. За късмет, в Монтефиасконе бяхме точно по време на тези градски тържества и това ни забърка в интересния свят от легенди, фолклорни традиции и исторически възстановки на действителните събития, с които местните жители се гордеят много. Тържествата се провеждат през първите две седмици от месец август.

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

Катедралният храм „Свети Флавиано” едва побираше всички участници в тържеството и всички зрители на спектакъла, които за целта бяха дошли и от съседните градове. Честно казано, не очаквах такова въздействие от видяното. С огромно вълнение наблюдавах пресъздаването на средновековната литургия, хората в храма, облечени в стари носии, рицарски доспехи, монашески или светски за времето си дрехи; завръщането на славната история, съхранена в паметта на потомците. Или обратно: пренасянето ни от действителността във времето няколко века назад.

 

Костюми – Историческо градско тържество – Монтефиасконе, Италия

 

В Монтефиасконе през месец август се провежда и

традиционният панаир на виното

Ето и една интересна винена история, с която жителите на града също се гордеят.
„През 1110 година баварският епископ барон Йоханес Фугер пътувал до Рим за коронацията на император Хенри V. Благородникът, който бил голям любител на хубавата храна и виното, изпратил напред верния си слуга Мартино да намери подходяща страноприемница, за да хапнат, пийнат и отпочинат. Слугата бил инструктиран да надраска думата „est” на входа на всеки хан, в който се предлага особено добро вино и „non est” на останалите ханове.

Монтефиасконе, Италия

 

Слугата толкова много харесал виното в Монтефиасконе, че написал:

„Est! Est!! Est!!!” на вратата на местната страноприемница.

Баронът одобрил избора на Мартино и решил да се установи в Монтефиасконе. Преди смъртта си, той завещал цялото си състояние на местната църква в замяна на една малка услуга: на всяка годишнина от смъртта му да разливат една бъчва от виното Est! Est!! Est!!! върху гроба му, за да може още веднъж да се наслади на това славно вино. Тази традиция била спазвана в продължение на столетия, докато Кардинал Барберио, който станал епископ на Монтефиасконе, решил, че е по-добре да раздават виното на бедните, отколкото да го прахосват по отдавна мъртъв барон. И макар, че баронът отдавна е забравен, името, което дал на виното, останало и до днес“.

Рицарско въоръжение – Монтефиасконе, Италия

 

На юг от Монтефиасконе, в посока крайбрежието на Тиренско море, се намира

Таркуиния – друг интересен малък средновековен град.

Таркуиния, бивш Корнето и в античността Такуини, е древен град в провинция Витербо, регион Лацио, Италия. Многобройните останки от некропол, следи от селище и от хижи в планината, дават първите доказателства за съществуването на Таркуиния от 9 век пр. Хр., когато районът е бил заселен от етруски. Градът още от средата на 7 век до 6 век пр. Хр. е имал двама членове от местната династия за царе на Вечния град- Рим.

Древен мост – Таркуиния, Италия

 

Таркуиния е люлка на етруската цивилизация.

Името на града произхожда от един етруски водач, който се е казвал Тарконте, а това на техният език означавало – „човек на дисциплината“. В зародиша на римската империя, Таркуиня е бил обсаден, не се е предал и е водил сражение, след което е превзет и разрушен, а жителите му са предадени в робство. Около 700 година градът е бил окупиран от французи и после от англичани.

Таркуиния, Италия

 

Много от историческите събития отслабват силата на крайбрежните градове, включително и на Таркуиния, като това довежда до пълното им подчинение на Рим, около 309 година пр. Хр. В региона единствено своята независимост запазва градът Тиберина. Около 90 година пр. Хр. Таркуиния е втори по големина център на империята, който контролира крайбрежния път dell’Aurelia. Последвалите варварски нашествия, катастрофални плячкосвания, а също и разпространяването на малария, довеждат до обезлюдяване на региона и до рязък спад в броя на населението.

Таркуиния, Италия

 

В Средновековието с бавното възстановяване на икономическите дейности, Таркуиния е отново населен и тогава се изграждат високи крепостни стени, както и поредица от укрепления през 9 и 10 век сл. Хр. В града процъфтява земеделието. Постепенно Таркуиния започва да има важна роля в отношенията между отделните държави, става съюзник с Пиза и започва трайни ползотворни отношения с Венеция, Генуа и Рагуса.

Таркуиния, Италия

 

Градът е бил обсаден през 1245 година от Фредерик II, обсадата пада едва през 1283 година. През 1330 година градът отново е обсаден до 1355 година. През 1393 година отново има обсада, този път от бретонци, които са отхвърлени с кървава борба. Наследникът на благородна фамилия от Вителески- Кардинал Джовани, един oт кардиналите воини в Църквата, е натоварен със защитата на териториите в района от нашествия, въстания и конспирации: първосвещеникът става и командир на местната армия. Понегово време градът има 35000 жители, над 50 църкви и 7 болници. Кардинал Джовани за пръв път успява да наложи в римския сенат през 1418 година граждани от Таркуиния. През 1478 година градът отново е поразен от страшен мор.

Таркуиния, Италия

 

Таркуиния става част от Кралство Италия през 1870 година под името Таркуиния Корнето,

преобразувано през 1922 година в Таркуиния. Векове наред обаче през средновековието, градът е носел името Корнето, в чест на фамилия, която осъществява най- голям разцвет в неговата история, между 400 и 1500 година. Всеки век е оставил своите паметници в мемоарите на града. Много от реликвите се пазят в музея на града, а етруските гробове, датирани от преди Христа, са една от основните забележителности в Таркуиния.

Таркуиния, Италия

 

Сред забележителностите на града и любимо място за неговите жители е фонтанът Нова, който се намира в центъра на градчето. Заобиколен с кокетни магазинчета, пицарии и кафенета, фонтанът никога не остава обезлюден. С интерес установихме, че водата му е питейна, всъщност това е факт за много от фонтаните в Италия. Строежът на Fontana Nova е започнат около 700 година. Идеята е била да се направи в стар етруски стил, но после е довършен по проект на Микеланджело.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

Замръкнахме в Таркуния, защото трябваше да посетим една изложба в местната катедрала. Никога няма да забравя улицата, по която стигнахме до катедралата, защото ухаеше диво на жасмин. Пред входните врати на жилищните сгради всеки беше поставил по една саксия с жасминов храст.

Фонтан – Таркуиния, Италия

 

А изложбата беше повече от великолепна. Впечатли ме съвместната експозиция на един художник, един музикант и един поет. Картините бяха окачени по стените на катедралата или изложени на стативи из цялото вътрешно пространство. Докато ги разглеждахме, слушахме живата музика на музиканта и живото слово на поета. Няма по- голямо въздействие за човешките сетива от така представеното изкуство в симбиоза. Удоволствие, което искам да си причинявам винаги, когато мога.

Фонтан – Таркуиния, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version