Етикети: Italy

Пътуване из Рим: от Ватикана до площад „Навона” 5

Пътуване из Рим: от Ватикана до площад „Навона”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция,  разгледахме Колизеума и базиликата Сан Клементе. Част от тази разходка беше и посещението на Ватикана.

Днес от Ватикана ще тръгнем към площад Навона. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим:

от Ватикана до площад „Навона”

 

 

Да разгледаш Ватикана от високо е не само предизвикателство, това е приключение. Панорамата към Рим, която се разкрива пред погледа, ако наблюдаващият е в най- високата зона на купола на ватиканската катедрала „Свети Петър”, е поразителна. И след като първичната емоция отмине, от високото може да се избере маршрут за скитане из Вечният град.

Обширна панорама към Рим от купола на ватиканската катедрала „Свети Петър“ (клик!)

Реката насреща, която се извива между сградите, е Тибър. Следвайки реката в продължение на около километър- два, могат да се видят някои от досадно известните чак забележителности в италианската столица, които все пак трябва да се разгледат, не само заради надеждата, че всяка опознавателна емоция е строго лично изживяване.

Така се случи, че опознавахме Рим сами, чертаейки маршрути с един приятел, за който шумът, прахоляка и хаоса из града бяха повече от досадни и противни. Аз се адаптирах по- лесно. И предпочитах да се скитам пеш, както винаги. На изток от Ватикана (не от Рая) в посока забележителната постройка на Castel Sant’Angelo първият мост, пресичащ реката, носи името на италианския крал Виктор Емануил Втори.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Мостът, известен с шум, трафик и постоянно автомобилно задръстване, е построен в началото на миналия век и е замислен да следва идейната линия от статуи и орнаменти, по която е изграден и монумента на Виктор Емануил Втори на площад „Венеция”, само че тук не с толкова кич и не така претрупано. Красивото осветление прави мястото особено очарователно нощем.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

По протежението на реката, на по- малко от стотина метра оттук се намира друг мост- Ponte di Sant’ Angelo. Известен е със скулптурите на ангели, правени от ученици на Бернини, любимо търговско място, а също и място за снимки и разходка. И най- важното: мостът е пешеходна зона. По парапетите на моста са закачени вериги, в които са заключени надписани катинари- странните символи на любовта. Все си мислех, че това е причината за сватбени фотосесии и тук, подобно на площада пред Колизеума, но не съм сигурна. Сигурно е едно обаче, че мостът е предпочитан декор за сватбени или модни снимки. Излишно е споменаването на туристи- те са навсякъде.

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

От двете страни на моста се спускат стръмни и тесни каменни стъпала, които отвеждат в подножието му до мътните води на реката. Само в очите на жадуващите усамотение неугледната тясна и мръсна ивица земя вероятно изглежда като романтичен бряг, защото друг едва ли би се застоял близо до реката задълго. Стъпала, по които може да се слезе до реката имат и другите мостове, но също не са препоръчителни за използване.

Панорама от Мостът на Светия Ангел, Рим(клик!)

В непосредствена близост до този мост се намира и едноименната постройка Castel Sant’ Angelo.

Castel Sant'Angelo, Lungotevere Castello, 50, 00186 Rome, Italy

 

Този т. нар. замък през хилядолетната история на своето съществуване е изпълнявал функциите на какво ли не: мавзолей, крепост, гробница, отбранително съоръжение, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности, затвор… Сега е музей. Плащането на входната такса за достъп си струва само ако целта е панорамното разглеждане на района.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

От тази архитектурна грамада до сградата на съдебната палата се протяга алея с високи дървета; малък прохладен градски парк около реката, в който се намира и един шарен битак. Под бели шатри или направо на открити щандове, пръснати по цялата алея се продава какво ли не. Мястото гъмжи от туристи, надпреварващи се в закупуването на боклуци, които им пробутват за сувенири. Пазарът е любимо също за джебчии и чейнчаджии.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Внушителна по размери и шедьовър на средновековната архитектура е сградата на Съдебната палата в Рим, която се намира веднага след този битак. Фасадата на Palazzo di Giustizia е богато орнаментирана, а допълнително по протежение на цялата и лицева част са разположени статуи на видни римляни. Правото, създадено в древен Рим и до днес е в основата на европейската съдебна система.

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Пред сградата на Съдебната палата за атракция има изграден и малък символичен паркинг за ретро автомобили. Мостът, който се намира се намира точно пред сградата на Съдебната палата, е наречен на името на Умберто Първи.

Панорама от Мостът на Умберто Първи към сградата на Съдебната палата(клик!)

Крал Умберто Първи всъщност е прадядото на Симеон Сакскобургготски. Тук е мястото, където трябва да се пресече реката по този мост- Ponte di Umberto I и следвайки търпеливо улицата отвъд Via Giuseppe Zanardelli се достига до площад „Навона”.

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Всяка една от пресечните улици отвежда към някаква историческа забележителност, това е обичайно за улиците в Рим. Препоръчвам кафе- пауза в Джаз кафе, или в някои от малките ресторанти или пицарии, пръснати из района на Националния музей- обстановката е приятна.

Рим, Италия

Рим

Рим, Италия

Рим

Площадът с трите фонтана „Навона” е с овална форма, казват, че това е най-възхитителният бароков площад в Рим.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

В средата на площада се издига египетски обелиск, тук се намират също и сградата на бразилското посолство, църквата „Sant’Agnese in Agone и десетки кафенета, пицарии, ресторанти…

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Всеизвестно е, че на площад “Навона” в Рим се събират хора на изкуството: художници, музиканти, певци, танцьори, актьори, както и много туристи. Тук могат да се разгледат хиляди картини, да се погледа театър, да се послуша всякаква музика и разбира се- да се пие хубаво кафе. Площадът е зона свободна от автомобили. Тук често се организират и различни концерти.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Тук се организират и битаци, за съжаление понякога остава непонятна разликата между изкуство и комерсиализъм. Ето на каква великолепна текстилна находка попаднах, със съществуването на която ми обясниха популяризиране произведенията на изкуството. Всеки би разпознал част от известната статуя Давид на Микеланджело. А може би Давид е носил невидими гащи?- „Ако не го намираш в своя дух, търси го в паметта на тялото” е казал Борис Христов, разбира се не по повод гащите, но се развеселих, когато си спомних тези думи и заради това.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

На показ можеха да се видят и други текстилни „уникати”, които представяха по същия начин части от анатомията на известни богове от римския пантеон: Венера, Аполон, Нептун, както и на кино звезди от съвремието, сред които фаворит определено бяха мускулите я на Шварценегер, я на Памела. И на фона на това великолепие обречени на безрадостна съдба оставаха гащи и тениски, изобразяващи скучните релефи на Колизеума, фонтанът „Треви”, ватиканската катедрала „Свети Петър”…

Гълъби – Рим

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Рим – на картата: КЛИКАЙТЕ

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент” 7

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция, а днес ще разгледаме Колизеума и едно от важните за нас – българите  – места в Рим: базиликата Свети Климент (Сан Клементе), където е погребан Свети Кирил – Философ. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

От площад „Венеция” в центъра на Рим по Via dei Fori Imperiali (Улицата на императорите), за около 10 минути пеша се стига до Колизеума. Внушителната каменна руина на античния амфитеатър се забелязва отдалече, но изобщо не е архитектура привлекателна или предизвикваща чак пък такъв безмълвен възторг от близостта до нея. Мнозина смятат, че за оцелялата през хилядолетията постройка (или каквото там е оцеляло от нея) се използват твърде преувеличени дефиниции, а други- че Колизеума наистина е невъобразимо огромен. Е, руината няма изобщо нищо общо на вид с моделът й от филма на Ридли Скот „Гладиатор“, но пак си е възголяма, дори като съвременна постройка. Една пълна обиколка пеш около каменният амфитеатър за всеки ще значи повече от думите ми тук.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Истина е, че

Амфитеатърът на Флавиите или на Цезарите, или просто – Колизеума в Рим

както е известен на повече хора, е една от най- грозните и най- страховитите сгради издигана в историята на човечеството; известна с вида и големината си каменна грамада, прочута с предназначението си, с погубените човешки животи на арената й с историята, която е оставила за функционирането си – споменът за една велика империя със скъпа слабост към жестоки забавления и разточителство.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Това е римският амфитеатър, подаръкът за обществото на Рим, от арената на който гладиаторите са поздравявали императора с: „Ave, Caesar! Morituri te salutant”(Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват). Около половин милион души (гладиатори, роби, воини, бойци, затворници) са загиналите в гладиаторските битки тук на тази арена. Избитите животни със сигурност са много повече.

Арената (панорама – клик!)

Колизеумът се е използвал около четири и половина века и не е бил единственият амфитеатър в Рим, но затова пък е бил най- предпочитаният за забавления, побирал е до една четвърт от цялото население на града и винаги е бил препълнен с публика от страстни любители на хазарта и залозите за игри, импровизирани битки или екзекуции. (Ами като е нямало еврофутбол, олимпийски или спортни състезания, или конни надбягвания например). През всичките тези близо 450 години по конструкцията са се извършвали много архитектурни промени, допълнения и поправки, което обяснява защо от всички страни постройката изглежда различно. И така, докато символът на Рим се превърне в каменоломна и докато бъде забравена страховитата му слава.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Около сградата на Колизеума може да се направи пълна обиколка, за да бъде разгледана конструкцията на античния амфитеатър от всички страни. На Piazza del Colosseo, почти до Триумфалната Арка на Константин има градина, която може да се ползва за панорамни снимки на сградата или за отмора. Около Колизеума обикалят всякакви странници, най- голям интерес има към

центурионите

– хора, облечени в традиционни за римските воини униформи, помъкнали всякакви оръжия и задължителният атрибут- флагът, на който е изписано мотото на древен Рим- Senatus Populusque Romanus (Сенатът и римският народ). Любопитството и снимките за спомен с центурион обаче се заплащат.

Римски центурион

Центурион, много страшен :)

 

Триумфалната Арка на Константин

в Рим е до Колизеума, висока и сравнително добре запазена за възрастта си постройка. От долу до горе в арката са изобразени декоративни релефни елементи, скулптури и надписи, все сцени разказващи някаква историческа случка. (На Римския форум се намират още две запазени арки: на Тит и на Септимий Север, тази е на Септимий Север, която също е изпъстрена с релефи, декорации, скулптури, надписи и разкази).

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Районът около Колизеума и Арката на Константин е особено предпочитан не само от туристи, а и от местните жители. Тук се организират срещи, често могат да се видят и младоженци, които са дошли за сватбената си фотосесия, понякога се организират модни дефилета, концерти и т.н. Районът е особено привлекателен и нощем, защото е осветен по оня типичен за Италия начин с мека жълтеникава матова светлина. Ето как:

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Рим, Арка на Константин

Рим, Арка на Константин

По Улицата на императорите, по която се стига до Колизеума, се продължава към площада със същото име Piazza del Colosseo, а оттам маршрутът продължава по Via Labicana- оживена и натоварена с трафик улица, която е лесна за откриване.

Basilica di San Clemente, Via Labicana, 95, 00184 Rome, Italy

 

Подминават се руините на форума и след две пресечки в дясно се намира

базиликата „Сан Клементе”,

църквата в която е погребан Свети Константин- Кирил Философ. Разстоянието от Колизеума до този храм е също около 10-15 минути пеша.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Дворът на църковната обител е малък, чист и добре поддържан.

Дворът на базиликата, панорама (клик!)

До входната врата към вътрешността на базиликата се намира ето тази мраморна кутия, изпъстрена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие- важна старобългарска книга, която се пази до днес във Ватиканската библиотека. И не само това. Върху тази мраморна кутия, изписана от всички страни, е отбелязан маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим.

Глаголица

 

Това е

голямата зала на базиликата „Свети Климент”,

в която се озовава всеки веднага след влизането в храма. Залата е богато изрисувана и декорирана, тук се извършват всички църковни обреди.

 

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Възможност за панорамно разглеждане за залата ето тук:

Базилика „Свети Климент”, Рим, интериор (клик!)

Един поглед из нишите, които се намират в ляво и в дясно от основната зала, ще ви представи обичайни за християнските храмове стенописи и скулптури.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

По- интересно и по- екстремно обаче е спускането в

подземието на базиликата,

достъпът до което се заплаща с входна такса. Със съжаление ще отбележа, че различност ще има в качеството на снимките, поради няколко прости причини: снимането в криптата (както и на някои места от горния етаж) на базиликата е абсолютно забранено; светлината в подземието е оскъдна и освен това бързината, с която трябва да се снима тайно, разваля кадъра, още преди да се е родил от идеята в реализацията му. (Надявам се на разбирането ви). Снимането е забранено (една камара охранителни камери следят за спазване на забраната), но не и невъзможно, ако умеете да снимате без светкавица, ако разполагате с професионален апарат и разбира се със статив. Ако не умеете, по- добре си купете картички с изгледи от подземието, от мястото на което сте платили входната такса, защото санкциите са сериозни. Тези стъпала отвеждат надолу към влажното подземие.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

Със сумракът в подземието се свиква сравнително бързо, но не и с миризмата на мухъл. Във влажният, тъмен и пуст лабиринт от коридори се изгубва всякаква ориентация, затова ако целта ви за спускане в подземието е да видите мястото, където някога са били положени тленните останки на Св. Константин- Кирил Философ, след стъпалата продължете по коридора направо до края му, а след това- в дясно.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Гробът на Св. Константин-Кирил Философ

се намира в дъното на подземието. На няколко метра встрани има дупка в пода, наподобяваща дълбоко пресъхнало кладенче, пълно с монети, за което специално и предвидливо си бях приготвила български. В самата погребална зала цветна мозайка изобразява светите братя Кирил и Методий, на стената има поставена голяма паметна плоча от името на България. На отсрещната стена има също поставени множество по- малки многоезични паметни плочи с благодарствени надписи и от други народи и една голяма каменна „маса”.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Под тази погребална зала има още два етажа, които често са били наводнявани от природните бедствия. На стената забелязах последното отбелязано с черта и дата ниво на водата, заляла църквата през 1912 година. Под тази погребална зала са били разположени някогашните монашески килии. А днес мястото е само полусрутено влажно подземие, в което глухо отеква шумът на водата от канализацията на Рим.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

В центъра на подземието се намират един до друг два гроба на раннохристиянски светци. Разпознаваеми са по плочите, върху които не бива да се стъпва. Из лабиринтите на подземията има интересни, но твърде избелели и олющени от времето стенописи.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Една сантиментална привързаност ме завръща в т.нар. Храм на Словото (Базиликата „Свети Климент”) всеки път, когато съм в Рим. Ще съм щастлива и ако разказът ми за това уникално място ви харесва. Завършвам този пътепис със снимка на друг един фотограф- Ралица Бялкова; кадър, който е от параклиса, построен в чест на светите братя Кирил и Методий в Рим, където всъщност

днес се пазят мощите на Свети Константин- Кирил Философ- ето, това е мястото.

Аз не направих такава снимка, но посвещението на Рали към мен с тази ми е повече от приятно и достатъчно. С благодарност към Ралица и към още един приятел, който беше с мен в екстремното изживяване.

Край мощите на Свети Кирил Филисос, Рим

Параклисът, автор на снимката: Ралица Бялкова

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът § Ралица Бялкова

Други разкази свързани с Рима – на картата:

Пътуване из Рим: от Площада на Републиката до Олимпийския стадион 5

Пътуване из Рим: от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

 След вчерашната Турция правим остър завой към Италия – Янита ще ни разходи из Рим

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим

от Площада на Републиката до Олимпийския стадион

В древността столица на най- могъщата, най- голямата и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация- Римската империя, а днес- столица на Италия, Рим съществува от близо 3 хилядолетия. La Cittа Eterna (Вечният град) или Градът на Седемте хълма ревниво пази своята хилядолетна история, започнала с тази за потомците на троянеца Еней- синовете на весталката Рея Силвия и бог Марс, но отгледани от вълчица- близнаците Ромул и Рем; продължена с историята на първия град в светa, провъзгласен за република, дописвана през вековете и от патриции, и от роби (като тракиецът Спартак, вдигнал най-голямото за времето си въстание) и недоразказана до днес, защото всеки бил в Рим и усетил атмосферата му, допълва историята му със своята лична- със свой почерк и от свое име.

Рим, панорама

Рим, панорама

С удоволствие се връщам в Рим, всеки път уж поради различни причини, които винаги обаче завършват по еднакъв начин- скитане из милионният град с опознавателна цел. Обичам този град, обичам начинът, по който мога да се разтворя в тълпата по (не)познатите му улици, ъглите на които винаги разказват някаква история; обичам нощният му живот и окуражаващото обещание, че това място е рай за фотографите. Няма шега. В няколко разказа ще посоча любими места в италианската столица.

Рим, Италия

Рим

Едно от тях-

Площадът на Републиката в Рим (или Piazza Della Repubblica)

се намира в централната част на града. Определят го като любимо туристическо място. В близост се намира сградата на операта, няколко от най- луксозните хотели в Рим, банки, гара „Термини”, базиликата на Микеланджело “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri “, няколко музея и един мръсен Макдоналдс, от външните маси на заведението обаче могат да се направят хубави панорамни снимки на площада. И кафето не е лошо. Макар, че е за предпочитане да се пие под сенките на градината отсреща, където може и да се паркира безплатно, ако сте с автомобил, (стига да се намери свободно място) или да си купите пресни и охладени нарязани плодове от една каравана. И денем, и нощем площадът гъмжи от хора.

Площадът на републиката в Рим

Площадът на републиката в Рим, колаж

Църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” (“Св. Богородица на всички ангели и мъченици”)

се намира на този площад, точно срещу хотелите.

Santa Maria Degli Angeli e Dei Martiri, Via Cernaia, 9, 00185 Rome, Italy

 

Изградена е през 16 век. Тук в централния олтар се намира и гробът на папа Пио IV- изключение от ватиканските правила папите да се погребват в криптата на базиликата „Свети Петър”.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Този храм е последният голям архитектурен проект на гения на Микеланджело; творец, който успява да съгради паметник и на историята, и на вярата, и на изкуството и науката. Именно по нареждане на папа Пио IV, Микеланджело е имал задачата да създаде тази църква в Рим върху руините от термите на римския император Гай Аврелий Валерий Диоклециан. Лично папата освещава църквата през лятото на 1561 година. Четири години по- късно той умира, а в базиликата е погребан доста повече време след това.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Една звездна сватба, която е организирана точно тук, става причината за това, църквата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri” да се присъедини към официалните църкви в Рим и в Италия. Това се случва на 24 октомври 1896 година, когато в този храм е обявен бракът между принцът на Неапол и бъдещ крал на Италия- Виторио Емануеле III и принцесата на Черна гора- Елена.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рима

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Катедралата е уникална и е една от любимите ми в Рим. През деня, когато няма сенки, до входната врата се вижда само един каменен постамент- издълбан е, явно ползван с някаква цел в миналото. Но през нощта така се осветява, че (както е видно) сянката му върху стената наподобява монах. Този храм никога не остава обезлюден, макар че повечето от посетителите са туристи, които влизат от любопитство, снимат по няколко снимки и продължават забързано по пътя си.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Най- интересната инсталация в базиликата е един

слънчев часовник с прилежащата му звездна карта

Часовникът, на възраст около 300 години и построен по линията на меридиана, е разположен на пода. Целта на неговото изграждане е една проверка, с която трябвало да се провери истинността на Грегорианския календар, за да се представи средство за точно прогнозиране на Великден, а така да се докажат и предимствата на християнския календар пред по-рано използвания в Рим езически календар.

 

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

 

Автор на този слънчев часовник е авторитетният за времето си учен Франческо Бианчини. От дупки в тавана на църквата, слънцето се отразява в картата му по време на слънцестоянията и равноденствията, а през други дупки се наблюдава движението на две от големите звезди в небето.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата “Santa Maria degli Angeli e dei Martiri ” е известна и с огромния орган, който заема половината от пространството в храма и е един от най-големите органи в света. Приятно е да се послуша звука му, мелодиите му, които меко огласят цялото храмово вътрешно пространство.

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri", Рим

Рим, Базиликата "Santa Maria degli Angeli e dei Martiri"

Излизайки навън от храма, погледът на всеки се приковава във фонтана, изграден в центъра на Piazza Della Repubblica. Всъщност фонтанът е задължителен знаков символ на всеки площад в Рим. Този тук определено е много красив и е една от една от най-оживените зони в района особено през лятото, когато мнозина сядат на каменното му корито, за да почувстват прохладните му пръски. По- смелите дори потапят босите си нозе във водата му.

Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Площадът на републиката и Fontana delle Naiadi

Скулптурите на Fontana delle Naiadi (изграден през 19 век) представят водните нимфи, а в центъра на фонтана се намира група от скулптурни елементи, символизиращи дръзкото предположение за човекът като укротител и господар на природните сили.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

Фонтанът на този площад е бил първоначално с името Aсqua Pia и е проектиран от Алесандро Гуериери, чийто скулптури обаче през 1901 година се заменят с други. Новите са дело на сицилианецът Марио Рутели, за когото казват, че се уредил, благодарение на роднинските си връзки с Франческо Рутели- политик и бивш кмет на Рим.

Fontana delle Naiadi, Рим

Рим, Fontana delle Naiadi

В близост до Площад „Република” (ако се движите в посока Castel “Sant’Angelo” и Ватикана) се намира още един площад, където също има фонтан със скулптурна фигура, изобразяваща древногръцко митологично същество. Това е площад „Барберини”, а фонтанът е известен с името

Fontana del Tritone или Фонтанът на Тритон.

 

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

 

Синът на Посейдон и нереидата Амфитрита – бог Тритон, с тяло на човек и опашка на риба, се е наместил в средата на фонтана, надигнал голямата си раковина, с която свири, за да успокои или усили вълните на морската шир. Fontana del Tritone е построен преди 4 века от Бернини отново по молба на папа, ама този път Папа Урбан VIII.

Fontana del Tritone, Рим

Рим, Fontana del Tritone

Фонтани и чешми, чешми и фонтани има на всеки ъгъл, на всеки площад, на всяка улица почти или във всеки парк в Рим. Както вече казах, построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост. Водните съоръжения са различни по стил или различно орнаментирани, но винаги добре поддържани, приветливи и оживени от птици.

Гълъби – Рим

Гълъби – Рим

Фонтани – Рим

Фонтан, Рим

Гълъби – Рим

От Фонтанът на Тритон започва стръмната улица

Via Barberini.

Покрай едноименното кино, а после и покрай една сграда на банка с интересна ограда, улицата извежда почти в района около сградата на Palazzo del Quirinale- огромна сграда, официалната резиденция на италианския президент. От широкия площад може да се правят снимки, но приближаването е неуместно, заради строгата охрана в района. Тук може да разгледате градината на Palazzo del Quirinale, както и целият площад, сградите, паметникът и всичко, което се намира там. Препоръчвам ви това удоволствие, по- добре е да се разгледа така панорамно, отколкото с няколко снимки.

Градината на Palazzo del Quirinale (панорама, клик!) 

 

Рим, Италия

 

В близост до Фонтанът на Тритон се намира и едноименната му улица, която ще бъде интересна за всички любители на шопинга в марковите магазини на световноизвестни фирми.

Южно от площад „Барберини” (в посока Колизеумът и в близост до Форумът на Траян), на Via Nazionale, (която може да ви отведе обратно до Площадът на Републиката), се намира

Torre delle Milizie (или Кулата на милициите).

Думата „милиции” за пръв път тя се употребява от абат Джироламо Конти. С тази дума древните римляни са наричали доброволните отряди за защита на реда в града и за подкрепа на войската при война. След разпада на римската империя, кулата става частна собственност на династията Конти. Torre delle Milizie е същата кула, от която император Нерон гледа ужасен огромните пожари в покрайнините на Рим през 64 година.

Torre delle Milizie, Рим

Рим, Torre delle Milizie

Далеч от времето на Нерон, днес преобразена от лукс до кич по цялото протежение на Via Nazionale има шикозни и скъпи магазини, един от които е магазин Сваровски. Споменавам го заради интересната му витрина с два огромни скъпоценни (може би) камъка (на височина около 1 метър), които са поставени от двете страни на входната му врата.

Не много далеч от тук, пак в централната част на Рим, се намира още една интересна древна постройка, която трябва да се види-

Театро Марцело,

построен преди 2 хиляди години от император Август в чест на Марк Клавдий Maрселус. Сградата на Teatro di Marcello по архитектурен план много прилича на Колизеума, но за разлика от него, в древността театърът се е ползвал само за игри и чествания, а днес се ползва за концерти. Опустошителни пожари за дълго време преобразяват тази сграда в руина, античният театър е възстановен около 1300 година, когато върху него е изградена и грозната пристройка за дворец на хората, възродили и спасили театъра от тотално унищожение.

Teatro di Marcello, Рим

Рим, Teatro di Marcello

От Театърът на Марцел разходката из района може да продължи на юг и да приключи с посещение на един малък остров с формата на кораб- Тиберина, който разбира се, е в река Тибър. Островът е свързан с Рим чрез два моста. Мостът Фабричио (който е най-старият мост в Рим, останал до днес неразрушен) и мостът Честио (или Трастевере, предвид посоката, в която отвежда). Тук се е намирал древният храм на Асклепий, древногръцкият бог на медицината. Легенда разказва, че през 3 век пр. Хр., по време на чумната епидемия, римляните се отправили на кораб към светилището на Асклепий в Гърция, за да питат, как да се избавят от това наказание. По обратния път от реката изпълзяла змия и доплувала до върха на този остров. Това било знак островът да бъде посветен на бога. През 998 година по заповед на император Отон III била построена базиликата „Свети Вартоломей”. Там по време на друга епидемия от чума отново са били изолирани болните. Традицията да се лекуват болни на острова продължава и до днес. На остров Тиберина се намира болницата Фатебенефратели.

 

остров Тиберина, Рим

Рим, остров Тиберина

От този остров в северозападна посока, пътувайки по булевардите протегнати покрай река Тибър, Ватикана и паркът Монте Марио, се стига до най- голямото спортно съоръжение в италианската столица-

Олимпийският стадион,

който е предназначен за футбол или лека атлетика, но понякога е бил и домакин на концерти, както и на други културни събития. Стадионът е част от спортният комплекс на Foro Italico, строежът му е завършен през 1937 година. Година по- късно Адолф Хитлер организира първият „концерт” на този стадион, изнасяйки своя реч пред феновете си от фашистка Италия, а до края на бурния 20 век, че и в годините от следвашия, вече истински концерти тук представят Тина Търнър, Стинг, Майлс Дейвис, Дейвид Боуи, Ерос Рамацоти, Ю Ту, Рем, Мадона, Тициано Феро, Брус Спрингстийн, Депеш мод и др.

 

Олимпийският стадион в Рим

Рим, Олимпийският стадион

 

През своята история Stadio Olimpico е бил 3 пъти реконструиран. В околностите на стадиона се намират сградата на Общината, Институтът на академията на науките, Министерството на външните работи и прословутият Мост Милвио, наречен мостът на заключената любов, за когото съм разказвала вече. А неразказаното- в следващия пътепис.

Богородица

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Рим – на картата:

Пътуване до Ватикана 8

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: “До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …” Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е “най-…” във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата “Сан Пиетро” във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата “Свети Петър” във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия  (3) 6

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица “Гарибалди” започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица “Centrale” се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: “Сiao”.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…” Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. “Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?”- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия  (2) 11

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф 😉

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

 

 

 

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

 

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

 

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести.

01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

 

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

 

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете” на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин”, въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия  (1) 20

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата: