Archive for the tag 'Italia'

ян. 16 2012

Пътуване из Рим: от Ватикана до площад „Навона”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция,  разгледахме Колизеума и базиликата Сан Клементе. Част от тази разходка беше и посещението на Ватикана.

Днес от Ватикана ще тръгнем към площад Навона. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим:

от Ватикана до площад „Навона”

 

 

Да разгледаш Ватикана от високо е не само предизвикателство, това е приключение. Панорамата към Рим, която се разкрива пред погледа, ако наблюдаващият е в най- високата зона на купола на ватиканската катедрала „Свети Петър”, е поразителна. И след като първичната емоция отмине, от високото може да се избере маршрут за скитане из Вечният град.

Обширна панорама към Рим от купола на ватиканската катедрала „Свети Петър“ (клик!)

Реката насреща, която се извива между сградите, е Тибър. Следвайки реката в продължение на около километър- два, могат да се видят някои от досадно известните чак забележителности в италианската столица, които все пак трябва да се разгледат, не само заради надеждата, че всяка опознавателна емоция е строго лично изживяване.

Така се случи, че опознавахме Рим сами, чертаейки маршрути с един приятел, за който шумът, прахоляка и хаоса из града бяха повече от досадни и противни. Аз се адаптирах по- лесно. И предпочитах да се скитам пеш, както винаги. На изток от Ватикана (не от Рая) в посока забележителната постройка на Castel Sant’Angelo първият мост, пресичащ реката, носи името на италианския крал Виктор Емануил Втори.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Мостът, известен с шум, трафик и постоянно автомобилно задръстване, е построен в началото на миналия век и е замислен да следва идейната линия от статуи и орнаменти, по която е изграден и монумента на Виктор Емануил Втори на площад „Венеция”, само че тук не с толкова кич и не така претрупано. Красивото осветление прави мястото особено очарователно нощем.

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим

По протежението на реката, на по- малко от стотина метра оттук се намира друг мост- Ponte di Sant’ Angelo. Известен е със скулптурите на ангели, правени от ученици на Бернини, любимо търговско място, а също и място за снимки и разходка. И най- важното: мостът е пешеходна зона. По парапетите на моста са закачени вериги, в които са заключени надписани катинари- странните символи на любовта. Все си мислех, че това е причината за сватбени фотосесии и тук, подобно на площада пред Колизеума, но не съм сигурна. Сигурно е едно обаче, че мостът е предпочитан декор за сватбени или модни снимки. Излишно е споменаването на туристи- те са навсякъде.

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)

От двете страни на моста се спускат стръмни и тесни каменни стъпала, които отвеждат в подножието му до мътните води на реката. Само в очите на жадуващите усамотение неугледната тясна и мръсна ивица земя вероятно изглежда като романтичен бряг, защото друг едва ли би се застоял близо до реката задълго. Стъпала, по които може да се слезе до реката имат и другите мостове, но също не са препоръчителни за използване.

Панорама от Мостът на Светия Ангел, Рим(клик!)

В непосредствена близост до този мост се намира и едноименната постройка Castel Sant’ Angelo.

Castel Sant'Angelo, Lungotevere Castello, 50, 00186 Rome, Italy

 

Този т. нар. замък през хилядолетната история на своето съществуване е изпълнявал функциите на какво ли не: мавзолей, крепост, гробница, отбранително съоръжение, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности, затвор… Сега е музей. Плащането на входната такса за достъп си струва само ако целта е панорамното разглеждане на района.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

От тази архитектурна грамада до сградата на съдебната палата се протяга алея с високи дървета; малък прохладен градски парк около реката, в който се намира и един шарен битак. Под бели шатри или направо на открити щандове, пръснати по цялата алея се продава какво ли не. Мястото гъмжи от туристи, надпреварващи се в закупуването на боклуци, които им пробутват за сувенири. Пазарът е любимо също за джебчии и чейнчаджии.

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Замъкът "Sant' Angelo" в Рим

Внушителна по размери и шедьовър на средновековната архитектура е сградата на Съдебната палата в Рим, която се намира веднага след този битак. Фасадата на Palazzo di Giustizia е богато орнаментирана, а допълнително по протежение на цялата и лицева част са разположени статуи на видни римляни. Правото, създадено в древен Рим и до днес е в основата на европейската съдебна система.

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Сградата на Съдебната палата в Рим

Пред сградата на Съдебната палата за атракция има изграден и малък символичен паркинг за ретро автомобили. Мостът, който се намира се намира точно пред сградата на Съдебната палата, е наречен на името на Умберто Първи.

Панорама от Мостът на Умберто Първи към сградата на Съдебната палата(клик!)

Крал Умберто Първи всъщност е прадядото на Симеон Сакскобургготски. Тук е мястото, където трябва да се пресече реката по този мост- Ponte di Umberto I и следвайки търпеливо улицата отвъд Via Giuseppe Zanardelli се достига до площад „Навона”.

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Мостът "Умберто Първи" в Рим

Всяка една от пресечните улици отвежда към някаква историческа забележителност, това е обичайно за улиците в Рим. Препоръчвам кафе- пауза в Джаз кафе, или в някои от малките ресторанти или пицарии, пръснати из района на Националния музей- обстановката е приятна.

Рим, Италия

Рим

Рим, Италия

Рим

Площадът с трите фонтана „Навона” е с овална форма, казват, че това е най-възхитителният бароков площад в Рим.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

В средата на площада се издига египетски обелиск, тук се намират също и сградата на бразилското посолство, църквата „Sant’Agnese in Agone и десетки кафенета, пицарии, ресторанти…

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Всеизвестно е, че на площад „Навона“ в Рим се събират хора на изкуството: художници, музиканти, певци, танцьори, актьори, както и много туристи. Тук могат да се разгледат хиляди картини, да се погледа театър, да се послуша всякаква музика и разбира се- да се пие хубаво кафе. Площадът е зона свободна от автомобили. Тук често се организират и различни концерти.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

Тук се организират и битаци, за съжаление понякога остава непонятна разликата между изкуство и комерсиализъм. Ето на каква великолепна текстилна находка попаднах, със съществуването на която ми обясниха популяризиране произведенията на изкуството. Всеки би разпознал част от известната статуя Давид на Микеланджело. А може би Давид е носил невидими гащи?- „Ако не го намираш в своя дух, търси го в паметта на тялото” е казал Борис Христов, разбира се не по повод гащите, но се развеселих, когато си спомних тези думи и заради това.

Площад "Навона" в Рим

Площад "Навона" в Рим

На показ можеха да се видят и други текстилни „уникати”, които представяха по същия начин части от анатомията на известни богове от римския пантеон: Венера, Аполон, Нептун, както и на кино звезди от съвремието, сред които фаворит определено бяха мускулите я на Шварценегер, я на Памела. И на фона на това великолепие обречени на безрадостна съдба оставаха гащи и тениски, изобразяващи скучните релефи на Колизеума, фонтанът „Треви”, ватиканската катедрала „Свети Петър”…

Гълъби – Рим

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Рим – на картата: КЛИКАЙТЕ

5 коментара

ян. 10 2012

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (4): Колко е кофти да не знаеш езика?

Днес продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , а в последния епизод  я оставихме безнадзорно да се запознае с полицая Анджело

Просто не смея да кажа какво ще четем днес, защото… нали знаете нашата Вили: ако не се вкара в приключение, то кой? 😉

Бележка за щерка ми, когато прочете този разказ: учи езици! Много помага 🙂

Приятно четене:

 

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част четвърта:

Колко е кофти да не знаеш езика?

 

Мислех да пропусна тази част, защото е по-скоро лична. E, лична, но не интимна – има разлика. Затова ще я направя подарък на феновете на тази история, тъй като, както разбирам, има ги.
Надявам се да ви е забавно  😉

 

Точно пред входа ми минава през ум, че изненадите на Неапол май не подлежат на контрол. Но, факт е, че когато срещнах Анжело в Спаньоли, той беше униформен. Бледосинкавата риза с къс ръкав, сребристи нашивки и звездички на раменете, много му вървеше на тъмната коса и здравословния тен. Седеше си кротко в украсения с „буркан“ и гербове джип, и си четеше вестник, т.е. явно при изпълнение на „служебния си дълг“. Тази сещанка ме успокоява. Е, не напълно, остава си ми едно… такова… бе, живжика ми малко от неизвестното.
Той, оказва се, живее на последния етаж – пети. И нямат асансьор. Лелее! Щото съм гроги и май си ми личи – без никакви уговорки „похитителят“ ми направо ме издърпва на буксир последните два етажа. О, подхвърли нещо и пусна усмивка, ама не го разбрах.
Отключва: прего /моля, заповядай/
С ясното съзнание, че прекрачвам в „зона Х“, влизам.
Анджело си хвърля небрежно ключовете на една масичка, събува се бос, казва нещо, като че ли да направя същото, щото било гранде пиаче фаре не знам си к’во, демек удоволствие, да шляпаш бос по хладния под /е, нещо такова/. Но аз не го правя – ами, ако ми се наложи спешно да излетя, у тъмното боса ли ще маам към Неапол?
Посочва към канапето: ма, сиедити! – ми сядам.
Искам ли акуа фреда? – ми, искам. Налива ми. И, наслаждавайки се на чаша точно изстудена вода, бързо идвам на мене си.. Той изчезва някъде, в тоалетната или кой го знае, и аз използвам да се поогледам.
Светкавичен анализ: това е кухньохол – леко, даже уютно поразхвърляно.. значи не е педант; чисто.. значи не е мърляч…
Яя… леле, колко дискове… я, я? Павароти, Бочели – е, нали е италианец… Доминго, Кени Джи, Клайдерман – охоо… нежна душа, а? 😉 … Синатра, Иглесиас, Андре Руа..  хм… и Шопен?!.. Чайковски, Григ… ааа… ама, чакай бе, ми това е все моята музика! Моите дискове!… Моите бе!.. Ха! айй… е, зарадвах се  🙂
Една от картините на стената особено привлича погледа ми – пейзаж с размери около 60/40 см. Харесва ми. Приближавам – ма, да бе, масло, оригинал, с подпис. Хм.
Сядам си на мястото, а в главата ми щръква питанка: полицай, любител на класическа музика и изкуство? Малко нещо не ми се връзва… О, Боже, ама това е Италия, тук май всички имат гени за изкуство! Питанката се скрива.
Анджело се появява и, докато разправя нещо и шари насам-натам, го сканирам внимателно. Тайно и много внимателно. Всъщност едва сега го гледам нормално – реален, в цял ръст. Оо, много го бива бее, а това хич не е добре… Е, как що? Щото, ако затрябва да се бия с него, нЕмам шанс! В джипката не ми се видя чак така.. мм, мъжествен… пък сега с тая плътна фигура и цяла глава над моите 1,65…
Обаче ме изФаща, защото изведнъж спира пред мен и, подсмихвайки се, ме пита… коме ме, нещо си… Ъъ, кк’во?…  Повтаря ми го, показва, с пръст сочи към гърдите си и „чупи“ око: соно си, о’кей? соно куул?! – Ха, дали бил готин?! Ха, нахалник! /англ. куул=готин/
Става по-сериозен и разправя пак нещо: … маа.. кредиате о но, пенсо кее.. кимика тради ной.. – Пак тъпея – к’во рече? Повтаря като утвърдително поклаща глава. Ааа.. ако правилно го разбирам – дали ми се вярва или не, между нас имало химия. – Малее… бе то, вярно, от пръв поглед ми разцентрова системите още в Спаньоли, ама и той ли… малее… вапцах я, те сега!
Не ми дава време да мисля: алора, виени – протяга ръка и ме води… пред „баньо“ – връчва ми една голяма жълта хавлия, разправя нещо пак.. фато, престо, чена, пронта.. дъра-дъра.. вдига показалец и заключава „ее, допо венти минути ла чена“ /мигам – след 20 мин. вечеря ли?/ – усмихва се, посочва вратата на банята и махва: ариведерчи, синьора мия!
И сега?!… Ее’ми, като ще е гарга, барем да е рошава! Посягам да пусна душа и в този миг на вратата се чука – хий, тревога! Ще ме сапунисва ли бе?!…
Оот-боой!!  🙂 – да ми кажел кое било душ-гел, кое шампоана /е, да не съм неграмотна бе, ало! – ама само си го мисля това/;… скузи, сорри, нямал дамска козметика – искам ли си чантата? Не, не я искам – ще мириша на теб, драги, тази вечер! Затварям вратата.
Оглеждам се – само мъжки джунджурии, а аз понеже разчитах на хотел, освен четка за зъби, кремче за лице и едно део, не нося друго. Ееми, мъжко-мъжко.
А, това?… Виж тии – афтършейф и дезодорант „Attitude“ на Армани.. Подушвам.. ммм… чак притварям очи.. ммммм…
И ми светват две питанки: ченгето ченге ли е? че какви заплати вземат тогава неаполските полицаи, щом Армани… нали?
Бе, дреме ми! Пускам душа – йее, цял ден си го мечтая!

Сега да се отплесна малко.

Как мислите, кофти ли е и доколко, да не знаеш езика на човека пред теб и да се налага, а и да искате да си говорите?

Ще ви кажа: не, не е кофти. Обаче, ей, хора, бедна ви е фантазията какво може да се получи! Впрочем мисля, че това е вариант само за човеци без комплекси и с добра доза чувство за хумор 😉
И значи, те така аз, в тази тиха и топла неаполитанска вечер, с лудия си късмет и всичкото си безумие, се вкарвам в един сериал* без предварителен сценарий, пълен с комични изцепки и бисерни гафове 😀
Е, как защо?! Защото:
=не познавам човека
=не знам абсолютно нищо за него
=знам твърде малко думи и никаква граматика

За другите не знам, но аз при всеки чужд език все правя асоциации с думи от българския. Та… А, между другото, около два часа след влизането в дома на Анджи, става ясно, че той знае малко думи на английски, които обаче, почти не могат да се вържат в нормален разговор. Понеже са най-вече oт тоя род: acces, download, restore, full, back, settings, pictures, memory, history…  🙂
Знае, разбира се, и как е здравей, извинявай, обичам те, целувка, добре, как си, довиждане, ела, готин… Всъщност неговият английски е като моя италиански.. ъъ.. е, не, не се хваля, но моите думи май са повече 🙂
Но, говорех за италианския.
Та, в италианския има думи, които звучат и имат значение, точно както в българския: лимони, порта, тераса, вино – са също лимони, врата(порта), тераса, вино…
Други пък са си напълно понятни без особено замисляне, примерно: „карамели, чоколати“ – са съответно карамелови и шоколадови бонбони. А „бискоти“ са бишкоти и въобще бисквити и дребни сладки, „саламе“ е салам, колбас, „манджаре“ е ям, храня се…
Обаче има и такива думи, които звучат като на български, но на италиански имат друго значение, та по асоциация… е, пак става ясно, ама обикновено след някой гаф 😉

И малко да се върна назад в ситуацията, за да поясня – ами, още щом влязохме и седнахме в кухньохола, моят домакин ми обясни (и жестикулирайки), че оттатък е „камера ди сонно“ /спалня/, има и друга „камера“ /стая/, ей тук (зад гърба му) е „кучина“ /кухнята/ и мястото за „манджаре“ /ядене/, а в „коридори“ едната „порта“ е „баньо“, другата „порта“ е на „габинетто“…
Не е трудно, нали? Ето, все думи, които и да не знаеш италиански, звучат, струва ми се, разбираемо. Кимнах, о’кей.

Продължавам.
Та значи, след цял ден копнеж за душ, най-после окъпана и освежена, излизам от банята.  Увита като едно голямо жълто някакво нещо, бързо се промъквам през „коридори“ в „камера“-та, където одеве си оставих чантата, понечвам да си облека последната чиста блузка и виждам една голяма мъжка тениска, опъната подканващо на леглото. Двоумя се, но решавам, че е досетлив. Е, дали е за мен наистина, нямам идея, но я нахлузвам – ми, най-много да ми я съблече като си я познае  😉  Уау, като рокличка ми е 🙂
Връзвам косата с оная тъпа шнола, дето ме изложи следобеда, и с мисълта какво ли ме чака нататък, отивам в кухньохола.
Ами какво, те това:
= Той тъкмо реди масата за ядене и при появата ми възкликва: Ооо, брааво.. молто, пиаче, мено, ринфреската, и не знам си к’во още – в смисъл – къпана си, свежа си /ала-бала/ и явно съм познала, че тениската била за мен, щото одобрително разправя нещо, чувам и думата „модерна“.
= Аз му казвам „о, но, ай’м нот хънгри“ и вярно, след оная пица още не ми скърца – ама да бе, да – следва задължителна вечеря, след категоричното „Хънгри-мънгри – сенца тале! Сиедити! Дай, дай, манджи!“ подкрепено с красноречива жестикулация /хънгри-мънгри – без тия, сядай, хайде яж!/ .
Какво ме нагости ли? – ми яйца, к’во – един тиган яйца (12!) с гъбки и саламе, салата доматки, сиренце някакво.
Ее, ми нямаше да е прилично да не уважа усилието му да сготви толкова яйца, нали? Ядох бе, ядеше се 😉
= Не, че не бих цапнала едно винце, ама, както съм уморена, ако се омагьосам? И не ща. И му викам „аа, но уайн… ъъ, но, но вино, нон волийо“ /не искам вино/ Той ми се хили „Ооо, ма туе парли италиано, брраааво! Ма, вино е белло, мия кара, бианко е фредо. Е, алора чин-чин!“ /ама ти говориш италиански, браво, но виното е хубаво, бяло и студено. Наздраве!/ – Ееми, не съм пък толкова невъзпитана, пих една чаша. После още една. Верно беше „6“ – леко, бяло, студено. А най-важното, не ми откина главата! Само (ама, шшшт!) ми омекнаха малко китките и колената  – след втората чаша, ама бързо мина  😉
= Аз му казвам: Тумороу ай’л гоу. Той ми се дзвери – нон капире. Ровя си из тиквата за думички, ровя, и о-па (на втората чаша съм), накъдрям едно дъълго италианско изречение: А домани йо партире… ъъ… йо парто… ъъ парти, еее партиамо… Той избухва в смях. Ми и аз. Защото все едно на български някой да ти каже „Аз утре заминавам, ти заминаваш, ние заминаваме, вие заминавате…“ Ама като не им знам спреженията на глаголите! Та да си избере вярното де 🙂

= Следва конфуз!

Седим си след вечерята на чаша вино, гледаме се топло като стари приятели (или котараци? 😉 / и мъчим контакта – мъдрим думички, мааме ръце… И ауу, музата за тоалетната ми идва. А сега! Изреждам си наум коя врата къде беше из коридора, но за кенефа нямам спомен. Срам не срам, питам, а той ми посочва небрежно зад гърба си: а, габинетто – порта синистра!.. Моля? Габинетто?!  Той клати глава: си, гоу! /отивай/.. Ама, за да не стане сакатлък, пак питам: тойлит, Анджело, wc? – Става и ме отвежда до „габинетто“: екко, рагаца мия, е куи ла тоилетте! /ето, тук е тоалетната/ – боожкее… ми асоциациите?… а аз мислех, че това е кабинета му! 😉
… Е, всъщност, има логика – в кабинета се чете, мисли, разсъждава… А в тоалетната? Ми пак същото, плюс още туй-онуй 😉  Нали!

След още 2-3 ми изцепки и смях, приех, че няма да ме яде – ама трудна работа то – аз да мисля кратки фрази на английски, той пък същото на италиански. И падна и едно ма’ане на ръце – как не ме хвана мускулна треска, не знам 😉
Пък като разбра, че съм българка, се опули 🙂  И, перке, вика, ми парларе на английски. – Е, перке! Ами нали е световен език бе, да ме разбереш! – Пък той недоумява: Перо, йо соно италиано! /ама аз съм италианец!/… О, даа, италианец си, та дрънка!
И тогава, внезапно, щот’ нали съм си жена, т.е. второ, преработено, допълнено и усъвършенствувано божие творение 😉   ми хрумва идея, страхотна идея! Анджело, я гив ми лаптопа си, плийз! Дава го. Къде ти е Гугъл-преводача, а ето го – цък. Естествено, няма кирилица, но няма значение, и през английски става.
Написвам: Ай’м глед ай мет ю, тенкю фор уот ю ду фор ми /радвам се, че те срещнах, благодаря за това, което правиш за мен/ – клик! И Анджи подскочи, едва не ме разцелува: Си! Брааво! Брависимо!.. Еее, рагаца мия, брависимо, ту сей молто интелидженте! – Ехее, ми интелидженте съм си, я!  😉
А третото нещо, което той написа чичко Гугъл да ми преведе, гласеше (превода): Ти спри да се притесняваш, няма да правя какво не желаеш, не съм животно! Когато казваш ти, тогава. Но ние имаме химия с теб, нали? Аз знам, има! В моя корем вътре летят пеперуди, когато видях теб! Аз искам да умра от яд, когато тръгваш днес следобед. И мисля край, загубих това момиче! Колко съм благодарен на Мадонна моя!
Еее, и как да не се усмихнеш сега? – О’кей, ангелче Анджело 🙂  И, бога ми, за една бройка да рипна да го целуна (от кеф бе!)…..
Знаете ли колко е часа? Минава полунощ, вече е събота. На два пъти щях да си лягам и все – а, моменто – това, моменто – онова. Прозявам се за кой ли път и тъкмо да кажа, че вече наистина трябва да спя – още малко и ще станат 24 часа без сън – станала съм в 3 ч. предната нощ, за да се класирам за самолета в 6..
В този миг Анджи скача, разправя нещо, тиква ми фотоапарата в ръцете: алора, андиамо! И ме помъква… в камера ди соно – в спалнята!
Хийй… и к’во с’а – уж, когато аз поискам – оо, значи било дрън-дрън! Фотоапарата пък за какво? Ще снимаме ситуацията ли? Леле, ако е извратеняк?!

Vesuvius, Vesuvius National Park, 80044 Ottaviano Naples, Italy
Нападната от грозни мисли, стоя като вкопана до вратата – Анджело се втурва, разтваря широко прозореца и не спира да бърбори, обръща се към мен и маха: алора, дай! Влизам едва-едва, а той въодушевен:

– Ее, ке белла виста, е?! Виени, кара, дай, дай спара! Виени, виени куи!
Приближавам го недоумяваща – к’ва виста, к’ви 5 лева?… поглеждам навън и ахвам!
Анджело ликува: белло, е!… куеста ла туа виста! екко! коме регало ди, рагаца мия! – Аа? /чудя се/ – Си.. ъъ.. коме презент! Си, презент фор ю.. май бейби! Дай спара!.. ъ.. алора, шот куеста имаджине, дай!… шотинг! /смисъла е, подарявам ти тази гледка, твоя е, хайде снимай/
И, скапана от умора и емоции, на две пълни чаши вино, почти умряла за сън и без статив, ето ми го подаръка, това успях да шотна:

 

Неаполският залив и Везувий - панорама от Кастеламаре ди Стабия

Неаполският залив и Везувий - панорама от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия

Неаполският залив - в дъното свети Неапол, разстоянието от Кастеламаре до Неапол е 30 км

Неаполският залив - в дъното свети Неапол, разстоянието от Кастеламаре до Неапол е 30 км

 

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът (и Анджело. Дали? 😉

* и не е свършил към този момент  😉 – бел.авт.

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ

24 коментара

Дек. 19 2011

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция, а днес ще разгледаме Колизеума и едно от важните за нас – българите  – места в Рим: базиликата Свети Климент (Сан Клементе), където е погребан Свети Кирил – Философ. 

Приятно четене:

 

Пътуване из Рим: от Kолизеума до базиликата „Свети Климент”

От площад „Венеция” в центъра на Рим по Via dei Fori Imperiali (Улицата на императорите), за около 10 минути пеша се стига до Колизеума. Внушителната каменна руина на античния амфитеатър се забелязва отдалече, но изобщо не е архитектура привлекателна или предизвикваща чак пък такъв безмълвен възторг от близостта до нея. Мнозина смятат, че за оцелялата през хилядолетията постройка (или каквото там е оцеляло от нея) се използват твърде преувеличени дефиниции, а други- че Колизеума наистина е невъобразимо огромен. Е, руината няма изобщо нищо общо на вид с моделът й от филма на Ридли Скот „Гладиатор“, но пак си е възголяма, дори като съвременна постройка. Една пълна обиколка пеш около каменният амфитеатър за всеки ще значи повече от думите ми тук.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Истина е, че

Амфитеатърът на Флавиите или на Цезарите, или просто – Колизеума в Рим

както е известен на повече хора, е една от най- грозните и най- страховитите сгради издигана в историята на човечеството; известна с вида и големината си каменна грамада, прочута с предназначението си, с погубените човешки животи на арената й с историята, която е оставила за функционирането си – споменът за една велика империя със скъпа слабост към жестоки забавления и разточителство.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Това е римският амфитеатър, подаръкът за обществото на Рим, от арената на който гладиаторите са поздравявали императора с: „Ave, Caesar! Morituri te salutant”(Здравей, Цезаре, отиващите на смърт те приветстват). Около половин милион души (гладиатори, роби, воини, бойци, затворници) са загиналите в гладиаторските битки тук на тази арена. Избитите животни със сигурност са много повече.

Арената (панорама – клик!)

Колизеумът се е използвал около четири и половина века и не е бил единственият амфитеатър в Рим, но затова пък е бил най- предпочитаният за забавления, побирал е до една четвърт от цялото население на града и винаги е бил препълнен с публика от страстни любители на хазарта и залозите за игри, импровизирани битки или екзекуции. (Ами като е нямало еврофутбол, олимпийски или спортни състезания, или конни надбягвания например). През всичките тези близо 450 години по конструкцията са се извършвали много архитектурни промени, допълнения и поправки, което обяснява защо от всички страни постройката изглежда различно. И така, докато символът на Рим се превърне в каменоломна и докато бъде забравена страховитата му слава.

Рим, Колизеум

Рим, Колизеум

Около сградата на Колизеума може да се направи пълна обиколка, за да бъде разгледана конструкцията на античния амфитеатър от всички страни. На Piazza del Colosseo, почти до Триумфалната Арка на Константин има градина, която може да се ползва за панорамни снимки на сградата или за отмора. Около Колизеума обикалят всякакви странници, най- голям интерес има към

центурионите

– хора, облечени в традиционни за римските воини униформи, помъкнали всякакви оръжия и задължителният атрибут- флагът, на който е изписано мотото на древен Рим- Senatus Populusque Romanus (Сенатът и римският народ). Любопитството и снимките за спомен с центурион обаче се заплащат.

Римски центурион

Центурион, много страшен :)

 

Триумфалната Арка на Константин

в Рим е до Колизеума, висока и сравнително добре запазена за възрастта си постройка. От долу до горе в арката са изобразени декоративни релефни елементи, скулптури и надписи, все сцени разказващи някаква историческа случка. (На Римския форум се намират още две запазени арки: на Тит и на Септимий Север, тази е на Септимий Север, която също е изпъстрена с релефи, декорации, скулптури, надписи и разкази).

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Рим, Римски форум, Арка на Септимий Север

Районът около Колизеума и Арката на Константин е особено предпочитан не само от туристи, а и от местните жители. Тук се организират срещи, често могат да се видят и младоженци, които са дошли за сватбената си фотосесия, понякога се организират модни дефилета, концерти и т.н. Районът е особено привлекателен и нощем, защото е осветен по оня типичен за Италия начин с мека жълтеникава матова светлина. Ето как:

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Колизеумът нощем

Рим, Арка на Константин

Рим, Арка на Константин

По Улицата на императорите, по която се стига до Колизеума, се продължава към площада със същото име Piazza del Colosseo, а оттам маршрутът продължава по Via Labicana- оживена и натоварена с трафик улица, която е лесна за откриване.

Basilica di San Clemente, Via Labicana, 95, 00184 Rome, Italy

 

Подминават се руините на форума и след две пресечки в дясно се намира

базиликата „Сан Клементе”,

църквата в която е погребан Свети Константин- Кирил Философ. Разстоянието от Колизеума до този храм е също около 10-15 минути пеша.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Дворът на църковната обител е малък, чист и добре поддържан.

Дворът на базиликата, панорама (клик!)

До входната врата към вътрешността на базиликата се намира ето тази мраморна кутия, изпъстрена с цитати от глаголическия текст на Асеманиевото евангелие- важна старобългарска книга, която се пази до днес във Ватиканската библиотека. И не само това. Върху тази мраморна кутия, изписана от всички страни, е отбелязан маршрутът на пътя, по който българският книжовник и просветител Кирил стига до Рим.

Глаголица

 

Това е

голямата зала на базиликата „Свети Климент”,

в която се озовава всеки веднага след влизането в храма. Залата е богато изрисувана и декорирана, тук се извършват всички църковни обреди.

 

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Възможност за панорамно разглеждане за залата ето тук:

Базилика „Свети Климент”, Рим, интериор (клик!)

Един поглед из нишите, които се намират в ляво и в дясно от основната зала, ще ви представи обичайни за християнските храмове стенописи и скулптури.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

По- интересно и по- екстремно обаче е спускането в

подземието на базиликата,

достъпът до което се заплаща с входна такса. Със съжаление ще отбележа, че различност ще има в качеството на снимките, поради няколко прости причини: снимането в криптата (както и на някои места от горния етаж) на базиликата е абсолютно забранено; светлината в подземието е оскъдна и освен това бързината, с която трябва да се снима тайно, разваля кадъра, още преди да се е родил от идеята в реализацията му. (Надявам се на разбирането ви). Снимането е забранено (една камара охранителни камери следят за спазване на забраната), но не и невъзможно, ако умеете да снимате без светкавица, ако разполагате с професионален апарат и разбира се със статив. Ако не умеете, по- добре си купете картички с изгледи от подземието, от мястото на което сте платили входната такса, защото санкциите са сериозни. Тези стъпала отвеждат надолу към влажното подземие.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

Със сумракът в подземието се свиква сравнително бързо, но не и с миризмата на мухъл. Във влажният, тъмен и пуст лабиринт от коридори се изгубва всякаква ориентация, затова ако целта ви за спускане в подземието е да видите мястото, където някога са били положени тленните останки на Св. Константин- Кирил Философ, след стъпалата продължете по коридора направо до края му, а след това- в дясно.

Подземието на Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Гробът на Св. Константин-Кирил Философ

се намира в дъното на подземието. На няколко метра встрани има дупка в пода, наподобяваща дълбоко пресъхнало кладенче, пълно с монети, за което специално и предвидливо си бях приготвила български. В самата погребална зала цветна мозайка изобразява светите братя Кирил и Методий, на стената има поставена голяма паметна плоча от името на България. На отсрещната стена има също поставени множество по- малки многоезични паметни плочи с благодарствени надписи и от други народи и една голяма каменна „маса”.

Рим, базилика "Свети Климент"

Рим, базилика "Свети Климент"

Под тази погребална зала има още два етажа, които често са били наводнявани от природните бедствия. На стената забелязах последното отбелязано с черта и дата ниво на водата, заляла църквата през 1912 година. Под тази погребална зала са били разположени някогашните монашески килии. А днес мястото е само полусрутено влажно подземие, в което глухо отеква шумът на водата от канализацията на Рим.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

В центъра на подземието се намират един до друг два гроба на раннохристиянски светци. Разпознаваеми са по плочите, върху които не бива да се стъпва. Из лабиринтите на подземията има интересни, но твърде избелели и олющени от времето стенописи.

Сан Клементе, Рим

Рим, базилика "Свети Климент"

 

Една сантиментална привързаност ме завръща в т.нар. Храм на Словото (Базиликата „Свети Климент”) всеки път, когато съм в Рим. Ще съм щастлива и ако разказът ми за това уникално място ви харесва. Завършвам този пътепис със снимка на друг един фотограф- Ралица Бялкова; кадър, който е от параклиса, построен в чест на светите братя Кирил и Методий в Рим, където всъщност

днес се пазят мощите на Свети Константин- Кирил Философ- ето, това е мястото.

Аз не направих такава снимка, но посвещението на Рали към мен с тази ми е повече от приятно и достатъчно. С благодарност към Ралица и към още един приятел, който беше с мен в екстремното изживяване.

Край мощите на Свети Кирил Филисос, Рим

Параклисът, автор на снимката: Ралица Бялкова

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът § Ралица Бялкова

Други разкази свързани с Рима – на картата:

7 коментара

Ное. 29 2011

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: „До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …“ Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е „най-…“ във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата „Сан Пиетро“ във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version