Музей на пениса в Рейкявик, Исландия
Днес ще си говорим за размери – ама за наистина впечатляващи размери! Наш водач ще е Данаила, а ако някой получи комплекси за малоценност, да не се притеснява – просто така се е родил...
Етикети: iceland
Исландия (10 ден – начало): Царството на птиците
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд.
Приятно четене:
Исландия
ден 10 – начало
Царството на птиците
Ставаме порядъчно късно и се отправяме към края на полуострова, където се надяваме да видим едно специално пиле.
При поредното спускане ни спират насрещни колоездачи…
…със странната молба да върнем кучето във фермата, в която са нощували. Кучето тръгнало да тича с тях и така – вече 15 километра. Познайте кой се сдоби с нов приятел
Стигаме до въпросната ферма, последната (и единствена) по пътя
Земята рязко свършва в края на възвишенията след този плаж
Краят на света
Latrabjarg
Latrabjarg или The Cliff of all cliffs,
най-западната точка на Исландия
(и на Европа в това число, ако не се броят Азорските острови). Вертикалният отвес продължава повече от 14 километра и на места е висок 440 м. Начупените му скални ръбове са недостъпни за арктическото лисиче и затова са сигурен и предпочитан дом на хиляди пернати (не преувеличавам)
Тук има и човечета за мащаб
Къде са тези човечета на снимката?!? ;)
Ние преследваме едно конкретно пиле, но нямаме против срещата от близо и с другите
Този тук си е
чист Сайлон. Местното му име е Alka
На тези фини дами името не разбрах
Заветното пиле също е там, но за него малко по-късно 🙂
Очаквайте продължението
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
Исландия (9 ден – продължение): До Патрексфиорд
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден днес ще завършим в Патрексфиорд.
Приятно четене:
Исландия
ден 9 – продължение
До Патрексфиорд
Тук сме готови да разпънем палатката, когато заръмява дъждец
Преди да осъмнем в
Patreksfjordur
сме изминали над 600 км по криволичещите пътища, разминали сме се с не повече от 4-5 превозни средства, всичките ни впечатления са станали на каша, не сме савсем сигурни от къде сме минали и кое къде беше…. усещането от този ден, обаче, ще помним дълго
Очаквайте продължението
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО
🙂 🙂 🙂
Исландия (ден 0): Непознатата
От днес започваме една поредица за осторвът, свързващ Европа и Америка – Исландия. От много време не бяхме ходили там, така че от днес Гергана ще ни показва красотите му.
Приятно четене:
Исландия
ден 0
Пролог.
Преди години, в зората на прехода, книгите станаха недостъпни. Или не се издаваха, или се издаваха само “забранените” преди 10-ти* автори, или можеха да се намерят само антикварни копия – на безбожни цени. За подрастващия тинейджър, уловен безвъзвратно от магията на четенето, оставаше само едно – Столична градска библиотека.
Вече бях претършувала рафтовете, повечето заглавия от предназначения за мен раздел бяха минали през ръцете ми. Хванах “Атомна база” така, на посоки. Невзрачна малка книжка, издадена преди да се родя – приличаше на “еднонощка”, от ония, които зачиташ в леглото вечер и не оставяш, докато не затвориш последната страница по съмнало. Така я и прочетох – първия път. Върнах я и след месец-два отново я взех. Магическия, непознат свят на Исландия и неговите странни хора ме бяха пленили завинаги.
Исландия
ден 0, 23.06.2011
Пътуваме до Рейкявик дълго, три полета и досадно чакане по между им. Кацаме малко след полунощ и самолетчето ни “паркира” на 20 метра от сградата на летището.
Слънцето още не е залязло, по северному.
кратко ориентиране, намираме се с човека, който трябва да ни чака от фирмата за рентакар и след няма и час вече се носим
на изток по пътищата на Исландия –
уморени от пътя, но с достатъчно адреналин в кръвта, че да смятаме, че от сън няма нужда.
заливче; стигаме с колата почти до водата; пясъкът е черен и едър
Исландия ни спретва веднага комитет по посрещането
Sandvík, Исландия
движим се сред поле от застинала лава и малко след като отново сме стъпили на главния път покрай нас се белва ей таз табелчица
има и мост
и той наистина свързва тектоничните плочи на два континента – Северна Америка и Евразия:
Исландия е разположена по средата на Атлантическия разлом
и това е основната причина за съществуването ѝ – в цепката между плочите разтопената магма стига почти до повърхноста, предизвиква земетресения и вулканична активност; континенталните плочи бавно се раздалечават една от друга, с по 2 см. на година – а разломът цепи буквално през средата на острова от север на юг.
В непосредствена близост до моста – мога да се закълна, че в права линия цепката може да бъде проследена до там – се издигат бели пушеци и когато се приближаваме замирисва на сяра.
Сградката с коминчето е електроцентралка 🙂
Слънцето се кани да изгрее, горе-долу от там, където е залязло; светът около нас започва да придобива цвят
Исландия
Умората си казва думата и решаваме, че без спане няма да минем; събуждаме собственичката на “къща за гости” в най-близкото населено място и се трупясваме за по няколко часа сън.
PS: Книгата имам и до днес, така и не я върнах след третото взимане (грях ми е, ма… – ще ме прощават хората в библиотеката, за 2 години само аз я бях взимала). Авторът е Хаулдор Лакснес, нобелов лауреат – обичан и тачен от исландците. На български е преведен и романът “Самостоятелни хора”.
*Става дума за Десети ноември (1989г) – бел.Ст.
Очаквайте продължението
Автор: Гергана Милушева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Исландия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ
Последни коментари