Archive for the tag 'Galati'

окт. 30 2008

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)

Винаги публикувам с удоволствие пътешествия до малко познати страни. Днес започваме с едно пътуване до малко познатата у нас Молдова. Авторът е пообиколил из страната и ще ни разкаже интересни неща за днешна Молдова. Приятно четене:

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море

част първа

Шумен – Галац – Кишинев

Преди да започнем подготовката за това пътуване не знаех дори дали са ни необходими визи за Молдова. Информацията в сайта на нашето МВнР не беше актуална, но от телефонен разговор с посолството на страната в София разбрах, че всички страни от ЕС имат безвизов режим с Молдова. (актуален сравнително визов режим за български граждани – бел.Ст.) Решението беше взето – резервирахме хотел в Кишинев, проучихме вариантите за преминаване с ферибот през Силистра и така денят за тръгване дойде. Оставаше единствено открит въпросът дали ще успеем да достигнем до крайната цел на нашето пътуване, поради липсата на обективна и достоверна информация.

След ранно тръгване бяхме на Силистренското ГКПП във все още почти безлюдната празнична сутрин. Пунктът на границата е общ, като граничният контрол се извършва на едно място от български и румънски служител. Там ни обясниха, че можем да използваме новооткрития ферибот между България и Румъния, който се намирал на около 5 километра на запад от Силистра по пътя за Русе. Той щял да тръгне от българския бряг в… 13.30 ч., а в момента беше около 8.30 ч. Естествено, че нямахме време да чакаме толкова, така че преминахме през сухопътното ГКПП, на 250 м. от което местна румънска платформа върви непрекъснато между двата бряга. Така, след 15 минути вече бяхме с колата върху лодката.

От другата страна на Дунав на няколко километра е

Кълъраш

Нашият маршрут беше от там към Слобозия, Браила и Галац, след който е границата с Молдова. Реших да не преминавам през самия град Кълъраш а следвах нещо като околовръстен път около 10 км. Оказа се, че сме сбъркали – този път водеше не право на север – нашата посока, а на северозапад, като след няколко села пътят свърши и премина в черен почвен път. Вместо да се върнем назад и да влезем в града, продължихме по черния път, който по надлез пресече новата магистрала Букурещ – Констанца и се насочи в нищото – безкрайно равно поле и ж.п. линия, от другата страна на която беше пътят, който трябваше да хванем, но през линията нямаше прелез. След около 5 км. движение по черния път успоредно на линията стигнахме следващото село, от което за щастие имеше прелез, така че вече бяхме на асфалтовия път и се връщахме от там от където дойдохме, но вече от другата страна на линията. Скоро стигнахме на главния път за Браила и Галац. Тази грешка ни отне около 1.5 часа и 25 километра в повече. Пътят за Галац – нов, хубав, минава през безбройни селца. Само в един участък около град Слобозия пътят е в ремонт около 10 км. и движението е по все още неасфалтираната трошенокаменна настилка.

Браила.

Не срещнахме хъшовете, но явно те са били последните посетители на някои от сградите в центъра…

5 коментара

Switch to mobile version