Беше крайно време да отидем в родината на Коледата. Днес към Германия и нейното коледно настроени ще ни води Ангел – с което искам да поздравя всички с настъпващите празници, а специално него – с факта, че живее в страна с правителство 😉

Честито Рождество, скъпи читатели! И не се притеснявайте, това няма да е последният разказ за годината 😉

Коледа в Кьолн

Германия

Последната неделя преди Коледа. Страната вече има правителство – т.е. може да се ходи в чужбина без страх, че докато се върнеш, Белгия няма да я има. Всички се кефят по своя си начин. Негри.. опа…  цветнокожите чупят и рушат в Брюксел, недоволни от изборния резултат в Конго!!??  Хора със северноафрикански имена си хвърлят гранатки в Лиеж. Белгийското БДЖ ще стачкува. То всъщност всички ще стачкуват… Ой… обърках блога… (Споко, разбираме те! – бел.Ст. 😉

Та за кефа стана реч. Ние пък си направихме кефа, като отидохме до коледния базар в Кьолн. 🙂

Натук сме се запътили.

Ооо таненбаум, ооо таненбаум .... ляля ля ля ля...

Знам. Дребнобуржоазно и потребителско. Виновати.

Хотелска резервация. Имаме. Багаж. Имаме. Ъъъъъ чакай бе, мефрау, нали за една вечер само? Е това много багаж ли бил. Това куфарче минавало за ръчен багаж в самолетите. Мхм. Минава. Както са му дръпнати всички разширителни ципове, трябва да си като неаполски полицай  – шнолоразкопчател*, че да убедиш стюардесата. Добре де. Съгласих се. Документи. Имаме. Хахахаха белгийските шАфьорски книжки са покъртителни тескеренца. Хартиени, сгъват се на три, с лепена снимка. Както българските преди ммммм бая години. /не знам колко. моята първа книжка беше от тези ламинираните/. Пари в брой. Им… Опааа! Нямаме. Видя ли се сега дето се подиграваш със свидетелствата за правоуправление на кралството. Аааа!? Гиди балкански присмехулник. Еее споко, в съседното село има банкомат. Да перефразираме „Със жена ли отиваш… не забравяй банкомата…” .

Ура-тута в ранния неделен следобед, сребристия нос на японската ни фрегата, с френски двигател, сглобявана в Англия, бодро пори асфалтовите вълни на магистралата покрай Аахен… ех че съм лирик, бе…

Някъде между Аахен и Кьолн виждам гледка, която би сгряла сърцето на Стойчо. Комини и охладители, бълващи дим и пара, доказвайки, че немската енергопромишленост е жива. Венсеремос! Поне тока си го правим тука, а не в Китай. (вярно е – такава гледка ме изпълва с гордост – бел.Ст.)

На някаква табела видях отклонение за Керпен. В опит да бъда духовит предположих, че в този град са измислили клещите керпеден. Ох де се наврях на батя у кочаните… Двайсет минути обяснения какво е керпеден и за какво служи.

Да си "премерим" катинарите... :)

Каквото и да си говорим немците май повече се обичат от италианците. :P

В Кьолн

джипиеса упорито искаше да ни прекара през една улица, която се оказа затворена заради ремонт. Но дедо го изненада, като обходи центъра от другата страна, мушна се в подлеза под катедралата и атакува хотела във фланг. Пълна капитулация.

Браво. Всичко точно. Настанени. Изглед към катедралата.

От прозореца на хотелската стая.

Чисто, спретнато. Персонализирано меню на телевизора. Ала бала. Предимно немски програми. А! Има и Пей ТиВи. Първи канал – премиерни филми…а втори, трети, четвърти, пети….шести…. адълт ТиВи… 🙂  Сега да не останете с погрешно впечатление. Хотелът си е много порядъчен. Но Германия си е Германия. Както казва един приятел – колкото по-хард е порното на една страна, толкова по-добри автомобили произвежда. Възмутих се, ей така за принципа, защо са само платени тези специализирани канали. Навсякъде по света в хотелите били платени. Да бе да…  😉  В България какви хотели има – видеотеки, видеотеки!  🙂

Ама на къде тръгна повествованието. Уж коледен пътепис.

Апропо, замислих се –  у нас, като че ли Великдена е по-тачен празник от Рождество. В западния свят е обратно. Т.е. западния човек по- се кефи на надеждата, а ние на триумфа, на това, че сме се хванали за зелено, ако щете. Хм дали има някакво историческо обяснение, нещо от езическите времена. Или пък нещо от мирогледа, съответно социалната и икономическата надстройка… ама че марксистко прозвуча… или пък зависимостта е обратна. Кой знае. Както и да е.

И така. В асансьора надолу се возихме заедно със семейство от някоя от руските републики. Тези с монголоидните черти. Газовики… с наш’те пари обикалят Европата… 🙂

Набързо прескочихме до жп-моста на Рейн, за да видим любовните катинари. Увеличили са се доста от предния път. Имаше и разни други закачени обекти. Водомер с гравирани имена примерно. Обичат се немците, няма лабаво.

Cologne Cathedral, Domkloster 4, 50667 Cologne, Germany

И се почна. Стария маркт, новия маркт, марктове и марктчета, платцове и платцчета са превърнати в

коледни базари

Входът на един от базарите.

Базар до Дом-а.

Светлини. Как само не заваля тих коледен сняг, та картинката да е пълна.

Дърветата ги осветяваха с прожектори и сменяха цветовете.

Ако се сипеше и тихо снежец...

Джуждска въртележка.

Този ТЕЦ на идване не случайно така бумтеше. Ток трябва ей!

Дървото на сърчицата.

Неделя вечер, коледен базар. Хора. Хора. Японци с половинметрови обективи снимат катедралата. Мирише на канела, скара, печени кестени  и… абе една коледна миризма такава.

Ей тука са тюрингските вурстчета. Много сочни!

По всички покриви има страхотни инсталации.

Не се съмнявайте, че обиколихме де що имаше.

Една от хилядите сергии...

Звездните дървета.

Долният кат на тази сграда е от 1700 и някоя. А то се вижда .. и 21-ва.

Аз като привърженик на кулинарматериализма се опитах да опитам от всичко де що можеше да се яде, но след няколко вида вурстове /особено да отбележим изключително сочния тюрингски такъв!!!/ сандвич със сьомга, шишчета, картофени кюфтенца, греяно вино, коледно вино, бял гльог…. и т.н. и т.н. не ми  остана място за меденки, захарни бастунчета и шоколадови инструменти… Ееее насилих се малко 🙂 и сместих и няколко кьолша преди лягане.

Оооох котьооо...

Какво ли пък става по избори... :)

Ах на батко сьомгичките...

Бюргерско и потребителско. Казах си го аз.

Да полашкаме вурстчетата и виното.

Брат'чед да имаш ключ 32? Не аз до 44 си ги ям сам... :)

Имаше десетки такива дървени склуптури. Правят ги с моторни триони.

Спят осветени молове прааазнииии.... ляля ля...

Нощен Кьолн.

Всъщност не съм толкова добър в словотворението, че да пресъздам истинската коледна атмосфера на тази вечер. Спонтанно те кара да си тананикаш и подсвиркваш коледни песнички и да викаш „Хо-хо-хо”.

*Наздраве, Вили! 🙂

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Германия – на картата: