Archive for the tag 'Dawson'

юни 26 2012

Към Аляска с мотор (седми ден): Доусън (Досън)

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)*

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20


На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт:

Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг… След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност… точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там… Някои снимки от там:

Река Юкон и град Доусън, КанадаКрай река Юкон, Канада

 

 

 

 

Пробвах макрото на фотоапарата:

Диво цвете край река Юкон, Канада

край река Юкон, Канада

 

 

Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

Midnight Dome край река Юкон, Канада

 

 

На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри… Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми… Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера.

Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

град Доусън (Досън), Канада

 

 

След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден… Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала… Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

изложение за миньорско оборудване – Доусън, Канадаизложение за миньорско оборудване – Доусън, Канада

 

 

 

След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

Параход Кено на река Юкон – Доусън, Канада

град Доусън, Канада

 

 

Разгледахме и

градския музей:

 

Градски музей – Доусън, Канада

Градски музей – Доусън, Канада

 

 

Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

 

Както се вижда, обектът е в ремонт 😀 Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той.

Продължихме да разглеждаме:

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

писателят Робърт Сървис – Доусън, Канада

писателят Робърт Сървис – Доусън, Канада

Къщата на писателя Робърт Сървис – Доусън, Канада

 

 

 

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

Музей на Джек Лондон – Доусън, КанадаМузей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

 

Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

"Хладилник" за съхранение на храна – Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

Музей на Джек Лондон – Доусън, Канада

Музей на Джек Лондон – Доусън, КанадаМузей на Джек Лондон – Доусън, Канада

 

 

 

Dawson, Юкон, Канада

 

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

Доусън, Канада

 

 

Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

Доусън, Канада

 

 

Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

Бар в Доусън, Канада

 

 

Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо.

Но не за дълго… В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас.

Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“.

Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

Бар в Доусън, Канада

 

 

Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км… След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ 😀

Еи това вече е приключение!!!

Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава…

На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя… Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

В горите край Доусън, Канада

 

 

Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата.

Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

Ескимоси – край Доусън, Канада

 

 

Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън.

Ето и почти цялата компания:

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

Златотърсачи – край Доусън, Канада

 

 

Рик строи шведска баня:

 Шведска баня – край Доусън, Канада

 

 

Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

Пържоли от лос – край Доусън, Канада

Пържоли от лос – край Доусън, Канада

 Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

Куче – край Доусън, Канада

 

 

И той искаше лос 🙂
Табелата пред кабината направо ме уби 😀

 

Паркинг за кучешки впрягове – край Доусън, Канада

Паркинг за кучешки впрягове

 

Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.

 

Куче – край Доусън, Канада

 

Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

Куче – край Доусън, Канада

 

 

Рик отваря подаръци:

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата 🙂  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста 😀
Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна…

Парти за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

Еклери за рожден ден – край Доусън, Канада

 

 

 

Всяко хубаво нещо трябва да свърши… На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

Бели нощи – край Доусън, Канада

 

 

 

 

На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

Скулптура на кон – край Доусън, Канада

 

 

 

Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“

Отгоре: „Да!!“
Колегата: „Абе к’ъв е тоя кон?“
Женски глас: „Внимавай!!!“
Вероника: „Аз го направих“

😀
За малко да се издъним…

Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция.

След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

юни 11 2012

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Юкон, Канада

 

 

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Индианско селище Теслин – Юкон, Канада

 

 

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

 

Мост – Юкон, Канада

 

Нещо тук е стояло доста дълго:

Череп – Юкон, Канада

 

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Юкон, Канада

 

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

Щастливата компания:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Еленско в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

Сметката накрая: Дики беше „сърце“, аз бях „устни“, колегата беше двойно сърце…

Сметка в Клондайк – Юкон, Канада

 

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: „Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)“. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

GPS показания за 5 ден в Юкон, Канада

 

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

На мотор към Аляска

 

 

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Река Юкон, Канада

 

 

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

 

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Туристически център – Юкон, Канада

Пред туристическия център – Юкон, Канада

 

 

 

Аз се подписах като българин 🙂

Един българин в Юкон, Канада

 

 

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

На мотор към Аляска

 

 

 

 

 

 

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока „канавката“… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

Към Аляска с мотор

 

 

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Мечка – Юкон, Канада

Мечка – Юкон, Канада

 

 

 

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Река Юкон, Канада

Река Юкон, Канада

Край река Юкон, Канада

 

 

 

 

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме „здравей“.

Личи си че наближаваме Доусън:

По пътя към Доусън, Канада

 

 

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития „Sourtoe Coctail“ 😀

Хотел в Доусън – Юкон, Канада

 

 Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

 

Пържен палтус – Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Намерихме

къмпинг „Bonanza Gold“,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

 

Полунощен къмпинг край в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

GPS показания за 6 ден в Доусън – Юкон, Канада

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

8 коментара

Switch to mobile version