Archive for the tag 'canada'

юли 23 2012

По земите на Златната треска (Бaркървил – Карибу, Канада)

Днес ще ходим на хладно. Ама толкова хладно, че чак злато започва да тече по ручеите – Наталия ще ни води до един от градовете на Златата треска в Дивия запад – Баркървил, Британска Колумбия.

Приятно четене:

По земите на Златната треска

Карибу, Британска Колумбия. Канада.

Историята на Британска Колумбия е обвързана неизменно с откриването на злато през 1850 в централната част на провинцията, известна като окръг Карибу (Cariboo district). Най-голямата находка е около Ричфилд, малко по-късно селището е приеминувано на Баркървил (Barkerville).

Днес Бaркървил е град-музей,

където никой не живее. Заплаща се такса при влизането. Безспорно това е едно от най-историческите места за нова държава като Канада, интересна туристическа атракция, заслужаваща си да бъде посетена ако имате път на сам!
През 1860 Баркървил е бил най-големият град в западна Канада с население около 30 000 души. Тогава Ванкувър е бил съвсем малко и невзврачно градче.

Търсачите на злато от Калифорния, Австралия и от много други части на света доплували до Виктория, разположена на остров Ванкувър, за който град вече разказах на страниците на patepis.com. Виктория е билa единствената отправна точка (порт) и възможност за достигане на земите на континенталната част на Британска Колумбия, където започва златната треска през 1857 в района на Карибy.

Градчето Ричфилд е преименувано нa

Бaркървил,

след като Били Бъркър, който пристигнал значително късно е попаднал на богата златна жила. След като е прокопал 30 метра е достигнал до много твърда глина, но пробивайки твърдият слой достига до злато. Много злато! От този момент всички са започнали да копаят шахти по неговият метод, неизползван до тогава, вместо да пресяват с панер, както сме виждали по старите филми.

Били Баркър става милионер, но по-късно, отдаден на разгулен живот загубва цялото си богатство и умира в приют за бедни във Виктория, където е и погребан.

При последното ни посещение там минахме покрай гробището, разположено сред много зеленина, близо до брега на оакеана. Мястото наистина излъчваше някакво особено удухотворено спокойствие. И ако живота на Били е завършил толкова безславно то поне мястото на вечната му почивка е малка компенсaция, че все пак почива сред красота.

Пътуваме за Баркървил.

Канада, по пътя за Баркървил

 

 

Природата около Баркървил е живописно красива. Това се улавям да го казвам май за всяка една област, където сме пътували из Канада:) В планините наоколо има ценни минерали и мнооого злато. Само чакат да бъдат открити. Може би следваща златна треска тепърва предстои. Често разхождащите се туристи попадат на късчета самородно злато.

Barkerville, Британска Колумбия V0K, Канада

 

Дейвид (съпругът ми) също преди много години е намерил късче на стойност около 400 $ за времето си. Така, че призив 🙂 към енергичните и решителните: ако не се страхувате от работа с лопата – заповядите, може би точно Баркървил е идеалната туристическа дестинация за вас! 😉 Какво по-добро от това да се съчетае приятното с полезното! Т.е хем ваканция, хем току виж някой е станал милионер! Само вмъквам, че на наш познат сина си е закупил земя + нужната му машинария в съседното до Бaрървил градче Уелс. Въпросният младеж живее в Калгари, но през летните месеци прекарва доста време в имота си в Уелс.

 

 

Баркървил, Канада

Паркингът и входът към Бaрkървил, сега са част от национален парк

 

Вече сме на територията на градчето, вниманието ни привлича ето тази снимка с нагледно обеснение кога, как и какво се е случило тогава…

Историята на Баркървил, Канада

Историята на Баркървил

 

 

 

Централната улица и дървената англиканска църква, построена изцяло от дървесина от растящите наоколо дървета. В дясно на снимката е бръснарницата.
Главната улица на Баркървил, изглежда и сега по същия начин, както през 1860.

Главната улица на Баркървил, Канада

Главната улица

 

 
Повечето сгради са повдигнати, като на кокили, защото всичко се е превръщало в тиня през пролетта и ранното лято. Често потока (Williams Creek) е преливал и наводнявал градчето, когато топящите се от планините снегове са се вливали в него.

Баркървил, Канада

Атракции за туристи

 

 

 

Всички покриви са стръмно наклонени, заради снега през зимата. Тук в планините зимата е много дълга и тежка, снега си отива едва към края на Май. Бaркървил е на 1 290 метра над морското равнище.

Баркървил, Канада

Спираме за снимка пред пекарната,

Пекарната – Баркървил, Канада

Пекарната

 

която е била изключително вaжна за живеещите тук. Плодовете и зеленчуците са се доставяли от 800 км от New Westminster, селище около Ванкувър, а в наши дни – официално квартал от космополитния град.

 

През летните месеци жителите на най-близкото градче Уелс се превъплъщават в актьори по улиците. Пресъздават духа на старото време.

Трапезария – Баркървил, Канада

Трапезария

Kъща по главната улица. Няма съмнение, че това е една от най-престижните трапезарии за времето си в Баркървил.

Модерна за времето си гостна.

Гостна – Баркървил, Канада

Гостна

 

 

Бръснарят-зъболекар – Баркървил, Канада

Бръснарят-зъболекар

Често бръснарят е влизал и в ролята на зъболекар. Няма как, неволята учи.

 

Училището – Баркървил, Канада

Училището

Училището. Веещият се бритaнски флаг, напомня, че тук е била бритaнска колония. Малката сграда зад училището е било жилището на учителя. (Винаги съм си представпл, че Том Сойер е ходил в подобно училище – бел.Ст.)

 

Вече съвсем на края на града се натъкваме на няколко подобни китайски къщи.

 

Къщите на китайците – Баркървил, Канада

Къщите на китайците

По време на златната треска тук са пристигнали и много китайци. Обикновено са вършили работа, която другите не са искали. Принуждавани са били да живеят в края на града.

 

Местният вестник – Баркървил, Канада

Местният издател

Тук се е издавал местният вестник.

 

Устройство за сеене на златоносен пясък – Баркървил, Канада

Машината за злато ;)

Приспособление за отсяване на злато от водите на потока.

 

Златоносният поток Уилямс – Баркървил, Канада

Златоносният поток Уилямс

Това е потокът Williams Creek, където първоначално е открито злато от местните индианци чрез пресяване. След като Били Бaркър е прокопал шахта и е попаднал на златна жила, златотърсачите са изоставили метода на пресяването и са започнали да копаят по неговия пример.

 

 

Останки – Баркървил, Канада

Останки

Останки от миналото.

 

Баркървил, Канада

Над златната жила – Баркървил, Канада

Над златната жила

Точно тук Били Бaркър е попаднал на златна жила, на 30 метра дълбочина.

 

Дъждовна вода – Баркървил, Канада

 Винаги е било важно дъждовната вода да се събира.

Гробището – Баркървил, Канада

Гробището

Гробището е върху стръмен наклон, равната земя е била прекалено скъпа.

Гробището – Баркървил, Канада

Гробището

 

Гробището – Баркървил, Канада

Корени

Аххх напиращите корени… Животът!!! Вечният конфликт между живота, смъртта и оставащата ни надежда за възскресение. Средната възраст на мъжете, погребани в гробището е около 35 години! Мъже в разцвета си, но покосени съвсем рано от смъртта… Изключително тежките условия на живот, тежка работа, невитаминозна храна и много пиене са причините за краткия живот на златотърсачите. Попаднахме и на мъж с руско име. По време на златната треска наистина са дошли авантюристи от всички краища на света да опитат късмета си или… да оставят костите си.

Баркървил, Канада

Баркървил

Прекрасен ден в началото на Септември! Радвам се, че си го подарихме! Попаднахме на място съхранило атмосферата на събитията ставали по тези земи през втората половина на 19 век. Интересно и вълнуващо преживяване. Не го пропускайте, ако сте се озовали в Британска Колумбия. Частица екзотика от Дивия запад! Невероятно!

 

Баркървил, Канада

 

Днес, дори и в нашия град по стените на кръчмите все още присъства с привкус на носталгия, спомена от времето на златната треска кипяла по тези земи.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

One response so far

юни 11 2012

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Юкон, Канада

 

 

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Индианско селище Теслин – Юкон, Канада

 

 

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

 

Мост – Юкон, Канада

 

Нещо тук е стояло доста дълго:

Череп – Юкон, Канада

 

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Юкон, Канада

 

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

Щастливата компания:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Еленско в Клондайк – Юкон, Канада

 

 

Сметката накрая: Дики беше „сърце“, аз бях „устни“, колегата беше двойно сърце…

Сметка в Клондайк – Юкон, Канада

 

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: „Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)“. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

GPS показания за 5 ден в Юкон, Канада

 

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

На мотор към Аляска

 

 

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Река Юкон, Канада

 

 

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 

 

 

 

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Туристически център – Юкон, Канада

Пред туристическия център – Юкон, Канада

 

 

 

Аз се подписах като българин 🙂

Един българин в Юкон, Канада

 

 

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

На мотор към Аляска

 

 

 

 

 

 

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока „канавката“… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

Към Аляска с мотор

 

 

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Мечка – Юкон, Канада

Мечка – Юкон, Канада

 

 

 

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Река Юкон, Канада

Река Юкон, Канада

Край река Юкон, Канада

 

 

 

 

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме „здравей“.

Личи си че наближаваме Доусън:

По пътя към Доусън, Канада

 

 

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Доусън – Юкон, Канада

 

 

 

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития „Sourtoe Coctail“ 😀

Хотел в Доусън – Юкон, Канада

 

 Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

 

Пържен палтус – Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Намерихме

къмпинг „Bonanza Gold“,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

 

Полунощен къмпинг край в Доусън – Юкон, Канада

 

 

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

GPS показания за 6 ден в Доусън – Юкон, Канада

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

8 коментара

апр. 19 2012

Виктория – едно бленуваното място за живот (2): Из центъра и парковете на Виктория

Продължавамес великденската поредица на Наталия за Канада и Британска Колумбия. Предишния път пристиганхем в столицата на Британска Колумбия – град Виктория. Днес ще продължим с централната част на града.

Приятно четене:

 

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

част втора

Из центъра и парковете на Виктория

Royal Museum.

Кралският музей – Виктория, Канада

Изненадата обаче ни посрещна още в предверието. Запътили се да научим повече за бита и изкуството на индианците, както и за първите европейци и китайци пристигнали по тези земи, най-неочаквано в предверието на музея попаднахме на Жълтата подводница! Колекционерската жълта лимузина на Джон Ленън…

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Жълтата подводница на Джон Ленън – Кралски музей – Виктория, Канада

Лимузината на Джон Ленън

 

 

 

Колекционерската антика беше подарена на музея от милионера Jimmy Pattison,

който е шеф на верига супер-маркети „Save on Foods“. Междупрочем макар, че името на веригата говори за спестяване, това е една скъпа верига за храна и е в противоречие с името си.. А може би бизнесменът е понадувал цените на храната в магазините си, за да спести и да купи ето тази скъпа играчка изложена тук 🙂 🙂 Малка закачка 🙂 🙂

Royal British Columbia Museum, 675 Belleville St, Виктория, Британска Колумбия V8W 2B4, Канада
На излизане от музея се позабавихме за поредната порция снимки и видео. Навсякде градинки, навсякде фонтанчета. Няма спор, че обстановката те кара да пожелаеш да живееш тук!

Виктория, Канада

 


И точно в 12:00h като се започна една мелодия и звън на камбани от ето тази Кулата до нас.

Кулата – Виктория, Канада

Кулата – Виктория, Канада

 

 

Държах да запиша всичко за видео-колекцията ни, невероятна красота облечена в звук!
Продължихме разходката си в центъра на града, вървейки. Не случайно казвам „вървейки“, защото в тази страна това е позабравено преживяване.

В Северна Америка градовете нямат централен площад, нямат център

това, под което се разбира като „център“ от европейците. В централната част на градодвете тук, така нареченият „даунтаун“ са съсредоточени административните сгради, небостъргачите…и пак коли, само коли.
Но стига за това, връщам се пак в

централната пешеходна зона на очарователната ни Виктория

Преминаваме бавно покрай базара, отбивайки се на всяка една тараба. Много индиански-художници и самодейци опитващи се да продадат изработеното от тях.

Виктория, Канада

 

 

Сдобих се с ето тази костенурка, изработена от индиански художник.

Индианско бижу - костенурка – Виктория, Канада

 

 

 

Имахме трудност да комуникараме с него на английски. Някои индианци живеят в резервати и общуват само c тяхната си общност и племе. Случвало ни се е и друг път да попаднем на почти неговорещи английски индианци. Културата и религиозните практики на индинаците винаги обожествяват и са неразривно свързани с животните на около.
Продължаваме разходката си из централната част. Трябваше да изчакам пред ето този Инфо-център, Деивид и сина ни влязоха да вземат брошури…

Виктория, Канада

 

 

Стоях права до цветна леха и пейки.

Виктория, Канада

 

 

Три възрастни дами на достолепна възраст почти до мен на пейкатa, бяха улисани в сериозен разговор. Изведнъж осъзнах, че разговора се води на руски. Трите дами бяха заети да обсъждат някаква жена дошла от Русия в Canada, която сменила 3-ма съпрузи и сега се готвела да хване в капана съпруг N 4. Неволно се усмихнах. За момент жените се сепнаха и подозрително ме погледнаха. Продължих да си гледам безучастно. Явно прецениха, че няма начин да разбирам разговора им и продължиха да нищят жената с 4 съпруга! Мислено пикантната ситуация ме върна в България, изплуваха в съзнанието ми блоковете, входовете, пейките и бабичките вечно удумващи някого 🙂 🙂

Вече с колата, тръгнахме за един парк, който имаше много атракции и ресторантчета. Шофирайки по улиците можахме да видим повече от архитектурата на града.

Добре, че

Виктория никога не залитна към високото строителство

По-високи сгради от тези на снимката нямаше. Съвсем поносимо високи!!!

Виктория, Канада

 

 

 

Ясно e. че „човек“ е на почит тук а не е безвъзвратно изгубен, както в повечето нечовешки градове, непригодени за нормален живот за които стана на въпрос по-горе…
Намаляваме скороста,

навлизаме в парка

Да си призная друг такъв парк не бях виждала в Северна Америка. Обикновено огромните паркове тук представляват огромни зелени площи, където хората лягат директно по тревата, хапват или играят нещо с топка.
Паркyът не беше съставен от геометрично подредени цветни градини, които сме свикнали да виждаме в парковете. Пространствата бяха оформени във възможно най-близък до автентичния си вид природна среда. Чувстваше се усилие „пипането“ и подредбата от човека да остават колкото си може по-незабележими.
Пауни се разхождаха за да предават екзотика на обстановката. Вечер ги прибираха разбира се:) Няма как на място като това да не се запиташ: „А дали така не е изглеждал библейският Едем?“

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

 Паун в парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

В парка – Виктория, Канада

След посещението в парка, решихме да покараме

из околностите на града

и да открием невероятни пейзажи за невероятните си снимки без които никое пътуване не минаваше.

Околностите на Виктория, Канада

От бреговете на Викторя на 30 км навътре в океана се виждат планините, които са US територия, има едно градче там Port Angeles, Washington. Дейвид е бил преди много години там.

Тихият океан при Виктория, Канада

Изглед от хълма и сградата на Метеорологичната станция.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

… и все по-нагоре.

При метерологичната станция – Виктория, Канада

При метерологичната станция – Виктория, Канада

Вулканични скали навсякъде наоколо напомнят за активна вулканична дейност в миналото.

Вулканични скали край Виктория, Канада

Виктория като на длан! Очарователна гледка се разкриваше от върха.
С нискотo строителство и старинни къщи, градът притежава специфична атмосфера иневероятен провинциален чар макар да e столица. Еххх обичаме си столицата си!

Capital of British Columbia! Най-хубавото място за живот в Canada (според мен).

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

Продължението:

По Великден във Виктория (Канада)

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

4 коментара