Archive for the tag 'Bryce Canyon'

апр. 14 2011

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? 😉

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг ‘живописен път’ – #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Парк Ескаланте, Юта

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи…

Национален парк Bryce Canyon, Юта

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска… Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета:

– Здравейте, откъде сте?

– От България.

– Какъв език говорите там?

– Ами български.

– А как е „Hello“ на български?

– Здрасти!

– Зджасти?

– Амиии, не точно. Здрасти!

– Зджжасти!

– Е, така е по-добре 🙂

Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни 😀 Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки 🙂

Национален парк Zion, Юта

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг ‘живописен път’ – #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето).

10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец.

Antelope Canyon, Tuba City, Аризона 86040, Съединени американски щати

Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим ‘в пакет’. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през ‘тавана’ на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите…

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Гущерче в Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° – почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави…

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо – Гранд Каньон, САЩ, Северна Америка

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го 😉 Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩИзгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него 🙂 Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Изгрев

Къща в гората край Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък 🙂

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, ‘Fly Me To The Moon’, после Андреа Бочели и Сара Брайтман с ‘Time to Say Goodbye’, и още… Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После ‘Венецианецът’ с Канале Гранде и гондолите… и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли… Лайф!

Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио

Статуята на Свободата и MGM – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! ‘Палатът на Цезар’ също е впечатляващ, ‘Луксор’ също! Ееех!

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

6 коментара

ян. 23 2010

Пътешествие из американския Запад

Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:

Пътешествие из американския Запад

Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).

Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.

И така:

Ден 1

Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.

Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.

Моята първа цел беше връх Албърт — първенец на Скалистите планини,

на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.

Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.

Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.

Ден 2

На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.

След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.

Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.

Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>

5 коментара