В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите 🙂 Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там.

Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия.

Ще ви споделя моя опит за това

• как се паркира,
• къде се спи и
• какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие.

 

 

 

Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия

Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме.

Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета.

Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана… достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега.

Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко.

Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия.

Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме.

Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме.

В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150 – 180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път.

След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца.

В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време.

А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи… до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда.

Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“.

Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим.

А именно по ред на посещението…

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

• 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме… от там VICENZA
• 2 нощ VERONA – гледаме… от там MANTOVA
• 3 нощ PARMA… LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
• 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO… … от тук навлязохме в провинциална Тоскана
• 6 нощ SAN GIMIGNANO… VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
• 7 нощ SIENA… MASSA MARITTIMA
• 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
• 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
• 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
• 11 нощ AREZZO … казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
• 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
• 13 нощ PADOVA
• 14 нощ ЗАГРЕБ… и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена… Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем .

Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300 – 400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 – 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него.

 

И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията.

Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута.

Тоскана, Италия

 

Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела…

 

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела.

Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието.

Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти!

Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте… Риск печели – риск – губи!

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра… но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи.

Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети.

Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи… Европейска работа.

Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън.

Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан,

Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш.

Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво.

Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти… средна скорост 50 км/час.

Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения.

 

 

 

Гледка по пътя.

Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира!

По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари.

Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение .

Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция.

Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия…

Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието.

Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря.

Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем… стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор… не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото.

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора.

 

При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите.

Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора… на принципа „Те си знаят добрите кръчми“… ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно.

Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните… но беше романтично.

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали…

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик… нямат ли ХЕИ тези хора!

 

Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден… а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци…

 

 

Кули… кули… кули…

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула!

Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните… вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито.

Винаги са си мерили всичко… спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям.

Преди около 8 – 900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост.

Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко.

Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула… сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи.

Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули.

 

Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие

В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м.

Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина.

Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал.

Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра.

 

 

Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните.

Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете.

През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция.

Та градовете са си мерили катедралите.

Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото…

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи.

Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

 

Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение.

Тесни сенчести улички.

Градовете

За себе си степенувах, най-интересните места които видях.

На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест.

В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и… не знам?

Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци… а Тоскана трябва да е романтична.

 

 

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна… основно светии и странни личности.

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 

 

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години.

 

 

Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма.

 

 

 

Пейзажите

 

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема.

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор).

Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти… и помнете, че има сиеста!

П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )

 

 

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂