Archive for the tag 'Bagnoregio'

май 15 2013

Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите 🙂 Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там.

Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия.

Ще ви споделя моя опит за това

  • как се паркира,
  • къде се спи и
  • какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие.

Kуполът на Брунелески - Тоскана, Италия

Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги

Kатедрала в Орвието - Тоскана, Италия

Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II

Kатедрала в Сиена - Тоскана, Италия

А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?

 

 

 

Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия

Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме.

Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета.

Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана… достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега.

Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко.

Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия.

Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме.

Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме.

В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път.

След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца.

В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време.

А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи… до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда.

Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“.

Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим.

А именно по ред на посещението…

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

  • 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме… от там VICENZA
  • 2 нощ VERONA – гледаме… от там MANTOVA
  • 3 нощ PARMA… LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
  • 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO… … от тук навлязохме в провинциална Тоскана
  • 6 нощ SAN GIMIGNANO… VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
  • 7 нощ SIENA… MASSA MARITTIMA
  • 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
  • 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
  • 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
  • 11 нощ AREZZO … казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
  • 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
  • 13 нощ PADOVA
  • 14 нощ ЗАГРЕБ… и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена… Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем .

Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него.

Баньореджио - Тоскана, Италия

Bagnoregio и пътченцето

 

И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията.

Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута.

Тоскана, Италия

 

Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела…

Закуска в Триест, Италия

Закуска в Триест, Италия

 

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела.

Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието.

Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти!

Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте… Риск печели – риск – губи!

Хотел – Тоскана, Италия

Ферма – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Вила – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Гледка към природни красоти от терасата на стаята

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра… но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи.

Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети.

Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи… Европейска работа.

Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън.

Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан,

Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш.

Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво.

Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти… средна скорост 50 км/час.

Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения.

Гледка по пътя  – Тоскана, Италия

Гледка по пътя

 

 

 

Гледка по пътя.

Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира!

По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари.

Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение .

Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция.

Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия…

Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието.

Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря.

Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем… стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор… не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото.

Закуска – Тоскана, Италия

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора.

Ресторант – Тоскана, Италия

Таверна или по-точно „Енотека с типични продукти от района“

 

При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите.

Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора… на принципа „Те си знаят добрите кръчми“… ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно.

Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните… но беше романтично.

Сиена – Тоскана, Италия

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали…

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 Магазин за пекорино – Тоскана, Италия

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик… нямат ли ХЕИ тези хора!

Магазин за салами – Тоскана, Италия

… „салами“ е Италианска дума…

 

Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден… а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци…

Ферара – Тоскана, Италия

Пазар на централния площад на Ферара

 

 

Кули… кули… кули…

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула!

Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните… вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито.

Винаги са си мерили всичко… спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям.

Преди около  900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост.

Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко.

Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула… сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи.

Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Сан Джиминяно с част от останалите в момента 15 – 16 кули

 

Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие

В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м.

Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина.

Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал.

Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Двете кули… Като във „Властелина на пръстените“

 

 

Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните.

Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете.

През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция.

Та градовете са си мерили катедралите.

Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото…

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи.

Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

Уличка – Тоскана, Италия

 

Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение.

Тесни сенчести улички.

Градовете

За себе си степенувах, най-интересните места които видях.

На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест.

В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и… не знам?

Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци… а Тоскана трябва да е романтична.

Флоренция – Тоскана, Италия

 

 

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна… основно светии и странни личности.

Галерия Уфици, Флоренция – Тоскана, Италия

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 Сиена – Тоскана, Италия

Сиена – Тоскана, Италия

Стана ми ясен корена на думата „тифози“

 Сиена – Тоскана, Италия

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години.

Асизи – Тоскана, Италия

В тази църква се намира гробът на Св. Франциск

 

 

Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма.

Градче в Тоскана, Италия

Типично тосканско градче – има десетки такива

Градче в Тоскана, Италия

Ето още едно

 

 

 

Пейзажите

 Тоскана, Италия

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема.

Bella Italia

Bella Italia

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор).

Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти… и помнете, че има сиеста!

П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )

 

 

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

12 коментара

авг. 01 2011

Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)

Пътеписът днес ще ни води до много провинициална Италия. Янита ще ни покаже градчето Баньореджио в областта Умбрия. Приятно четене 🙂

Пътуване до Баньореджо

Умбрия, Италия

 

Още в първите няколко дни в Италия посетихме

градчето Баньореджо,

извисяващо се над скали. Територията на община Баньореджо граничи на север с Орвието и Лубриано, на юг с Монтефиасконе, Витербо, Селено, на изток с Кастилионе, Теверина, Чивитела Д’аляно и на запад с езерото Болсена. Територията на селището покрива площ от около 7300 хектара, в които са включени селата: Ветриоло, Челези Кастле, Чивита ди Баньореджо, с център Капрача и Понцано. Старият град на Баньореджо е спокоен и миниатюрен, изграден на скала, висока 520 метра, извисяваща се между две дълбоки пропасти.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Градчето Баньореджо, което смятат за архитектурно чудо,

е с над 2500 годишна история и за средновековието е било непревземаема крепост, и удобна позиция за нападение, а в своята изолация от околния свят- изглежда почти нереално и мистично. Произходът на названието Баньореджо все още не е установена. Името му първоначално е било Балнеум Реджис, след това Баньореа и най- накрая с кралски указ, издаден през 1922 година- Баньореджо.

01022 Баньореджо Витербо, Италия

 

 

Името на градчето произхожда от наличието на горещи извори, които съществуват от хилядолетия в този регион и са известни като термални води със специални терапевтични свойства.

Легенда от Баньореджо

разказва, че Десидерио, крал на Ломбардс му дава името Балнеум Реджис, защото е бил изцелен от сериозно заболяване, благодарение на горещите минерални извори. Това име цитира и Григорий Велики в свое писмо за назначаване на епископ в региона. В края на 20-ти век жителите на градчето- чудо наброяват едва 15 души. В Баньореджо през 1274 година е загинал Свети Бонавентуре, който при нещастен случай пада от ръба на скалите и умира. В днешни дни светецът е почитан като закрилник на региона.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

През 16-ти век Баньореджо започва да запада, а след унищожително земетресение през 17-ти век окончателно е забравен в своята изолираност. През 19-ти век темпото на ерозийните процеси съвсем изолира града от околния свят и до него се достига само по един единствен висок и стръмен мост.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Непоносимата жега ни следваше по петите и преди да се разходим из стария град, седнахме на кафе и сладолед в едно от малките кафенета на централния площад. Навсякъде из площада се беше разпрострял шарен пазар, от който можеше да се купи всичко. По една от типичните за италианските малки градчета павирана и тясна уличка вървяхме после към стария град. По улиците нямаше никакви хора, сякаш града беше изоставен на безмилостната августовска жега сам и ничий.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Покрай катедрали, магазинчета, паметници и общински сгради, уличката ни изведе до божествена панорама към висок скален хълм, ограден от дълбоки пропасти, потънали в зеленината на ниски дръвчета, на чийто връх се извисяваше Баньореджо. В далечината върховете на други високи и кафеникави планини бяха разкъсали синьото на небето, от маранята приличаха на полюшващи се кафяви завеси над хипнотизиращия зелен свят долу в ниското. Към градчето на върха водеше тесен пешеходен и много стръмен мост, извиващ се над дълбоката пропаст. Железните му сребристи парапети проблясваха и заслепяваха очите така, че чак причиняваха болка. Още при вида на тази величествена красота ни се зави свят и в този момент всеки мислеше единствено за хубавите си снимки, без и да помислим даже какво премеждие ни очаква.

Запъплихме по тесния гръб на моста нагоре и още след първите петдесет метра под жаркото слънце си помислих, че никога няма да стигнем върха. Асфалтът беше толкова нажежен, че чак изпитах искрена почуда от това, че не се е разтекъл от моста. Обувките ни залепваха и от горещото трябваше да ускорим крачка. В най- стръмната част ни очакваше нова изненада: нямаше стълби, само извиваща се пътека, за която ако ви кажа, че беше с 45 градусов наклон- няма да е преувеличено. Отново благослових „предвидливостта” на италианските проектанти, които наистина са били садисти, предвид не само наклона и липсата на стъпала, а и наличието на хлъзгава каменна настилка. До парапетите не можеше да се приближим, а камо ли да ги ползваме за подпора. Японците, които вървяха пред нас, ако се случеше да се подхлъзнат и паднат- търкаляха се надолу до началото на стръмното, поизтупваха се нервно и поемаха пак нагоре към покоряването на града. Въздухът от жегата така се беше сгъстил, че прогаряше дробовете ни, а от безмилостното слънце чувствах главата си като изпитателен полигон за ядрено оръжие.

 

Едва се добрахме до портата на градчето,

останала непроменена в своя средновековен вид; шедьовър на резбарското изкуство, сприятеляващо съединяваща червеникавите крепостни стени на града.

Зад портата се протягаше мрачен каменен тунел, изсечен в скалата и извеждащ някъде из заветния град. В тунела имаше скални ниши с обособени като пейки широки каменни блокове. Като ударени от гръм Санти, аз, Мира, Оги и Грета се натръшкахме по тях кой където завари и се размазахме доволно в хладната прегръдка на сенчестия тунел.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

Още тук заявих, че няма да мръдна от мястото си, докато не залезе слънцето и че въобще не ме интересува повече архитектурното чудо Баньореджо. Но бързо ме разколебаха преминаващите хора, които на висок глас обсъждаха красивото градче. Със Санти поехме по прашната уличка между красиви каменни и дървени къщи, около които се бяха натръшкали по земята множество слънчасали като нас хора. Улицата ни изведе до малък затворен тип

градски площад с катедрала.

Поразително приличаше на декор от уестърн: прашен, гола земя, с дървени изправени греди в единия край и с каменна старовремска чешма с черпак в другия. И наоколо само няколко къщи, чийто стръмни стълбища бяха обсипани с цветя. Няма магазини, няма хотели, няма коли, само две ресторантчета и една механа. Да се чуди човек как въобще ги зареждаха с храна и напитки, предполагам с хеликоптери. Мира, Оги и Грета, капнали от умора се настаниха в едно от ресторантчетата „Антико Форно“- също издълбано в скалите и скрито под дебелата сянка на голяма лоза, под която бяха подредени няколко селски маси с червени покривки и откъдето апетитно ухаеше на прясно изпечени брускети. Ние със Санти само си взехме вода и тръгнахме уж да обикаляме града. Какво ти обикаляне, след три къщи и той… свърши. Но пък се любувахме на панорамата, надолу погледнато земя се виждаше едва на стотици метри в пропастта, над която градчето сякаш висеше във въздуха.

Баньореджио, Умбрия (Италия)

За десетина минути снимахме всичко в Баньореджо и решихме да отпрашим към някой друг град, това пък уби и последната ми надежда да дочакаме вечерта. Направо ми се доплака, като видях отново гадния наклон, по който пък сега трябваше да се спуснем с още по- голям риск от потрошаване и пребиване. Санти се оказа по- пъргав и от планинска коза, подскачаше си надолу и когато се случеше да се тръшна на горещия асфалт- припкаше обратно да помага за маневрите ми при изправяне. И пак хукваше надолу. Гледах го и си мислех, че камикадзетата изглеждат точно като него, само дето са грижливо увити в черни дрехи, а не по дънки, тениска и сандали.

Благополучно стигнахме до края на моста живи и здрави, и почти се потопихме цели в благодатните корита на старата чешма, пълни с хладка вода. Вървяхме към отдалечения паркинг, към колата и се ядосвахме, че сме я оставили толкова далече.

Пътьом видяхме един манастир.

Санти се подреди да го снима и тъкмо всичко си беше нагласил- вратата му се отвори и на улицата излезе една монахиня с препълнена торба боклук. Като го видя, замръзна на мястото си, като гипсирана в първите няколко секунди, после рязко се извърна, хвърли торбата на улицата и на бегом се скри зад огромната желязна врата. Избухнахме в смях. Тя надникна иззад вратата и също се усмихна, явно я бяхме стреснали. Помоли да не я снимаме, събра боклука и наблюдавайки ни притеснено изпод вежди, го изхвърли в контейнера, а после пак така на бегом се скри в красивата стара сграда на манастира. По улиците все още не се мяркаше жив човек. Когато най- после стигнахме до колата се оказа, че сме били на косъм от пожар. Тя се беше нагряла до такава степен, че около час чакахме да се поохлади малко на сянка, за да продължим към следващото градче Монтефиасконе. Санти реши да ми откъсне цвете от близката градинка, явно да ме усмихне, защото бях получила със сигурност слънчев удар, привиждаха ми се само огромни черни кръгове из пространството наоколо. И уж тайно се опита да го откъсне, ама то пък жилаво цвете се оказа- измъкна го не само с корена, ами и с около един квадратен метър пръст по него. Не само се усмихнах, запревивах се от смях, докато той притеснено събираше разпиляната пръст обратно в градинката, под строгия поглед на стопанина й. Такъв беше денят ни в Баньореджо, наистина уникално и красиво миниатюрно градче, свито в шепите на скалите.

Кафе – Баньореджио, Умбрия (Италия)

В днешно време животът в Баньореджо претърпява по-радикални промени,

отколкото когато и да било в неговата дълга хилядолетна история и става един от най- атрактивните туристически маршрути в средна Италия. Панорамата към долината, през която се извива река Тибър, е величествено красива. Поради постоянната опасност от разрушаване от 2004 година има изработени планове за укрепване на платото над скалите, върху които е разположено миниатюрното градче. През 2006 година градът Баньореджо е вписан като световен паметник на културата. И до днес за покровител на региона се чества Свети Бонавентуре, чийто празник се отбелязва всяка година на 14 юли.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

12 коментара

Switch to mobile version