Archive for the tag 'Amsterdam'

февр. 02 2010

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Днес ще отскочим до една от най-интересните столици в Европа – Амстердам с доста идеи и съвети за интересни прекарване в града. Наш водач ще бъде Валентина, а редакцията не препоръчва употребата на наркотични и упойващи вещества. Приятно четене:

Амстердам: градът в кафяво и мирис на марихуана

Ами…..да, впечатлението, което сформирах още първите 5 минути беше, че този град е почти изцяло в кафявата гама. И все пак е красив и очарователен по свой си начин. Това, което не ме изненада бяха вълните марихуанен дим, който те обгръща, когато минеш покрай някой Coffee Shop 🙂 или когато се разминеш с някой по улицата (е, добре, не с всеки, но с почти всеки). Ако някой го интересува нещо просто те спира и ти казва “Hey guys, how do I …..” – тази марихуана всички ги прави спокойни, щастливи и разговорчиви. И всички говорят английски, нали неофициално им е втори език. Да, с малко странен акцент, но все пак се разбираш с тях.

Колоездачите

са високо почитани и си имат всякакви екстри – вело паркинги, вело алеи, вело светофари, вело…… Дори си имат семейни байкове, оборудвани или с по две-три седалки, за да може мама/тати да вози малчуганите или с мини ремарке (закачено по-често отпред отколкото отзад), в което дребосъците ги возят като „товар“ 🙂

Хвърчат непрекъснато напред назад и са с предимство пред всички – пешеходци, автомобилисти. Така че трябва да гледаш къде ходиш, за да не възседнеш някой велосипедист в движение или по-скоро той тебе и не трябва да ходиш по велоалетите. И това определено облекчава движението, задръствания не видяхме 🙂 Колело се кара с панталонче или с поличка/рокличка, със сандалки, маратонки, с чехлички….абе с каквото ти дойде. Колело можеш да си наемеш. Минималният наем е за 3 часа и ще ти струва между 5.00 EU – 15.00 EU според продължителността и фирмата, която избереш.

Като огледаш по-внимателно залепените една до друга дву и триетажни къщи от тъмна тухла забелязваш как някои от тях сякаш искат „да изпънкат“ пред други. Все едно някой е отишъл в задния им двор, подпрял се е на задната има стена и ги е подбутнал. Голяма част имат лек наклон напред към улицата сякаш са тръгнали да падат по „фасада“, но още не са решили дали искат или не. Други пък са били „подбутнати“ странично и прозорците им са увесили физиономии от едната си страна все едно се цупят на някого. Не можах да изровя архитектурна причина за тия странности и се доверявам на общото мнение, че просто сградите са стари и водата в каналите и подпочвените води подкопават основите и сградите се накланят насам натам 🙂 Хубаво е, че се подпират една друга… (Наклонените напред фасади в Амстердам са традиционни за града. По този начин на горния еркер се закачва скрипец и с него помощ и въже могат да се качват мебели или чували с брашно по горните етажи. Къщите се много тесни и стълбищата не позволяват нормалното придвижване на гардероб или пиано по тях, а наклонената напред фасада помага багажът да не стърже по фасадата по пътя си нагоре-надолу – бел.Стойчо)

Иначе ще откриеш и венециански дух в този град, който сякаш има повече и по-добре изградени канали и от самата Венеция. Един възрастен господин ни осведоми, че цяла Холандия е построена върху площи с езера. Те изкуствено се отводняват и пресушават през каналите и до ден днешен. Дори летището в Амстердам било построено в едно от най-дълбоките езера.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

ян. 16 2009

На Холандия с любов – част втора

Ще продължим с втора част от пътеписа за Холандия. Вече видяхме Хорн (Hoorn), Волендам и Моникендам, а днес ще видим и Амстердам. Приятно четене:

Крайбрежната улица в Моникендам


От Волендам с нещо като воден трамвай отиваме в рибарското селище нa

близък остров- Маркен

Е, тук вече съм Алиса в страната на чудесата! Все едно това е мястото, където живеят семействата на куклите Барби! Миниатюрни, сякаш току-що боядисани, еднофамилни къщички, зеленина и цветя, цветя, цветя… Пред къщетата — градинки с големина колкото една разтегателна маса, но така грижливо аранжирани, че разбираш: тук нищо не се оставя на случайността!. Растенията са групирани по видове, по цветова гама, по ефектност. От другата страна — минизеленчукова градинка! Огради липсват или са символични — кой ще ти хаби място за такива! Тъй като на 30 април страната е чествала тържествено рожденния ден на кралицата, навсякъде между покривите цялото небе е замрежено от стотици въженца с триъгълни оранжеви знаменца — цветът на кралската институция, който холандците използват показно навсякъде, където им хрумне. Кралското семейство е на голяма почит. Всъщност кралица Беатрикс е родена през февруари. На 30 април е рожденният ден на майка й — предходната кралица Юлиана и за да не мръзнат поданиците при всенародни чествания през зимата, Беатрикс решила също да се обяви за рожденничка в края на април!

Маркен, но без знаменцата за рожденния ден на кралицата

Влизаме в протестантска катедрала, която по традиция е без стенописи и други църковни украси. Но в дъното й седи усмихнато холандско бабе със свежо румено лице в национална носия: с него всички влизащи си правят снимка за спомен. / Във Волендам местните се разхождат по улиците или се продавачите са накипрени също с национални носии. Те винаги са атракция за туристите, които точно в този град имат възможност да ги облекат и се фотографират с тях./.

5 коментара

окт. 02 2008

Набързо из Европа

Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:

Набързо из Европа

до Прага, Лондон, Амстердам, Париж, Виена и назад

Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител – остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки „белия“ свят! Е, не се получи…

11 коментара

Older Entries »