Archive for the tag 'AC/DC'

юни 29 2009

Белград – Рок енд Рол Презареждане

Днес отново ще идем до Белград на концерта на AC/DC. Дани (авторката) е пътувала с влака до там, така че ще прочетем, както за предварителната атмосфера, така и за терците, които човек среща на такова културно мероприятие. Приятно четене:

Белград — Рок енд Рол Презареждане

влакопис за коцерта

Началото на този рок енд рол влакопис започна със

сбирка в базовия лагер (Банкя)

на всички фенове жадни за музика, твърда както преди, заливаща ни ту с високо, ту с ниско напрежение… и въпреки, че рок енд рола е най-силния и най-опияняващия алкохол, всички дружно решихме да „освободим Куба“ и да й покажем какво е пътуване с най-невероятния влак, на който машинист е Ангъст, заедно с духа на Бон Скот.

Кубинската история започна лежерно, като градусът на еуфорията и очакването да видиш една от най-великите групи на света, които казват за себе си, че са наемна батарея и това което ни очаква е експлозията на техния китарен огън… Светкавиците в очите на феновете започваха все по-често да проблясват и да разрязват до скоро трезвия ум на всеки един от тях, така че да ги приведе в състояние подходящо за

ВЕЛИКОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ — Rock’n’ Roll Train.

Вечерта напредваше, с нея и нетърпението да се качим всички на влака и

да потеглим към Белград,

където ни очакваше нашето Рок енд Рол презареждане….почти животоспасяващо, защото пред нас щяха да свирят не кои да е, ами AC/DC, тези които взривиха детско-юношеските ни илюзии и продължават да владеят душите ни със своята музика…твърда и винаги същата, както в началото; разтърсваща, защото за миг те връща към идолите ти от детството, когато си ставал човек и когато си осъзнал, че рока не е просто музика, а начин на живот, начин на мислене.

Силата на смесените чувства, които ни връхлитаха като лятна буря, ту силно, ту притихнало вяло, после отново и отново, все повече се засилваше, защото наближаваше часът в който всички ние трябваше да се качим на влака.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

юни 11 2009

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

Много се радвам, когато някой пътепис в нашия сайт предизвика читателите и те да пишат и пращат пътеписи. Днешният отново се отнася до концерт на AC/DC, но този път в Атина – но не очаквайте че е само за рок-концерта: е днешния пътепис има и доста други (приятни и недотам) приключения, случили се с авторката в Атина. Но както казва тя „Видяхме AC/DC и се върнахме от Ставромула Бета. С Божията помощ – живи.“

Хм, и вижте какво прави гръцката полиция, когато ви се случи случка в Гърция.

Приятно четене:

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

В известната книга на Дъглас Адамс фразата гласеше “Виж Ставромула Бета и умри!”. Както знаеш, Ставромула Бета не е планета, а заведение, кръчмата на Ставро Мюлер, грък с баща немец и майка гъркиня.

Ходенето до Атина за концерта на AC/DC беше осъществяване на две мечти – да видим великата група и Акропола на живо. Видяхме ги и едва не умряхме.

На концерта и след концерта…абе я да разказвам както се полага…

Значи…

Купих билетите още в началото на април. Точно за

Атина,

към Белград нямам никакъв интерес, да ме прощават братята сърби. Купих и четири чисто нови гуми на фиатката, защото пукнах предна лява в една дупка по пътя край Челопеч и ми останаха три стари и една нова.

Преди да тръгнем на път, направих всевъзможни застраховки, зелени карти, резервации в хотели и каквото още се сетих. Четох по форуми, питах по форуми какво трябва и какво не трябва. Говорих и с приятели. Всички казваха “Няма страшно, Гърция е европейска държава, всичко ще е ОК, не се притеснявай”.

Трябва да ти кажа, че мразя да карам кола, точно толкова, колкото мразя да говоря по телефон. Освен това имам навика да се губя много ефективно, когато тръгна на път. Не е било да тръгнем някъде на екскурзия с колата и да не се загубя. Предвид почти двете хиляди километра до Атина и обратно, по разписание трябваше да се загубя най-малко десет пъти. Питаш защо тръгнах с кола ли?

Заради Вълко. Той не може да ходи, а исках да пътуваме независимо, да мога да натоваря инвалидната количка и предостатъчно багаж, да спираме където и когато ни хрумне и да си слушаме музика, каквато ни харесва в колата.

По програма трябваше да тръгнем сутринта на 27-ми май около осем, да минем първо през Солун (или Тесалоники, както го наричат гърците и както ще го наричам и аз по-нататък), да го поразгледаме за два-три часа и да продължим надолу към Катерини, където да останем за първа нощувка. Катерини е горе-долу на средата на пътя.

Поради причини и навици потеглихме не в осем, а в единадесет сутринта. Преди да запаля колата се прекръстих и се помолих Бог да ни пази.
Карах си нормално, без да бързам. На онова тъпо място след Драгичево успях да уцеля правилния път и не забих към Перник, както стана предния път, като ходихме до Мелник. Едно загубване минус дотук. Четете по-нататък>>>

12 коментара

юни 05 2009

До Белград с влак за плескавици и рок

Концертът на AC/DC в Белград минаката седмица напирави нещо наистина добро — отпуши зрителите на това представление да пишат пътеписи, което мен изключително много ме радва:-). Днешният е точно „пътеписната“ част на преживяното от Георги Грънчаров — за Белград „около“ концерта. Авторът е пътувал като акредитиран журналист на концерта и предоставеният пътепис е именно „нежурналистическата“ част от впечатленията му. Приятно четене и чакам следващите престрашили се да пишат рокаджии:

До Белград с влак за плескавици и рок

Концерт на AC/DC е добър повод да се разходиш до столицата на западната ни съседка в разгара на пролетта. Разбира се, ако го направиш в влак, било то „рокендрол влака“ на Цонко Цонев, рискуваш да пристигнеш в Белград в насипно състояние. В общи линии така изглеждахме всички ние, акредитираните журналисти от ВИП-вагона на специалния „Каварна рокендрол трейн“, организиран за концерта на австралийците, рано сутринта в деня на шоуто. Близо 11 часа път, през които постоянно си казвах „Сега ако скоча в движение, няма дори да се одраскам, егати!“. Било заради неелектрифицираната линия около Ниш, било заради лошия релсов път, желязната машина се движеше убийствено бавно и отчайващо към заветната спирка…

Времето е с нас, при това с един час аванта, сменяйки стрелките на часовника в Белград. От гарата автобус ни кара

до стадиона на „гробарите“ от „Партизан“.

Там директивата е „Волна програма!“. С фотографа на вестник „Дневник“ Асен Тонев се спускаме към все още строящата се църква „Свети Сава“ за кратко кръгче из центъра.

Пешеходната алея пресича целия град, не е като в София едва леко загатната на места. От рано сутринта напича страшно слънце, сръбкините са излезли по улиците като мажоретки от сценично изпълнение по Пинк ТВ, а денят тепърва започва. Навсякъде стените са изписани с графити, най-често повтарящият се рефрен е „Правда за Уроша“. След кратка справка в интернет се оказва, че това е някакъв сръбски младеж, не знам по какви причини осъден на 10 години затвор. Общественото мнение явно го има за невинен, както разбирам от специалната страница във Фейсбук със същото име.

Църквата „Св. Сава“

е мегаломански проект в стил — Сталин-Тито-Димитров-Дедо Боже. Опит да се надмине по величие нашия храм Св. Александър Невски, но се е получило по-скоро чудовищно мавзолейоподобно сдание, по което продължават да се трудят работници.

Четете по-нататък>>>

One response so far

юни 03 2009

Белград: AC/DC – концертът

Да не стане грешка: не харесвам метъла, хард рока и „песните на нашата младост“ — в частност не харесвам А-це-де-це, Ивана, Металика, Мадона, Азис, Майкъл Джексън и Мерилиън. Това е положението — слушам друга музика. Обаче се радвам на факта, че в последните години световни изпълниетели идват в България — това е едно от хубавите неща, които ни се случват в последните 20 години и всячески го приветствам. И сега съм много доволен, че AC/DC направиха великолепен концерт в съседен Белград и искрено се надявам, че ще ги чуем и в София (аз няма да ходя да ги гледам, но ще се радвам да дойдат и тогава със сигурност ще ги чуя, както слушах Металика от Попа;-)). Та докато ги чакаме да дойдат нека прочетем първия разказ за концерта им в Белград преди седмица. Очаквам още един, но още не е написан — така че — търпение.

Настоящият разказ няма снимки, т. к.авторът е бил очевидно замаян — ако някой има снимки, които можем да качим тук, да праща.

Всъщност — приятно четене:

На концерт на AC/DC

Белград

Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе — едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие — и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград,

паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира.

Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка — детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона.
Четете по-нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version