Archive for the tag 'AC/DC'

юни 29 2009

Белград – Рок енд Рол Презареждане

Днес отново ще идем до Белград на концерта на AC/DC. Дани (авторката) е пътувала с влака до там, така че ще прочетем, както за предварителната атмосфера, така и за терците, които човек среща на такова културно мероприятие. Приятно четене:

Белград — Рок енд Рол Презареждане

влакопис за коцерта

Началото на този рок енд рол влакопис започна със

сбирка в базовия лагер (Банкя)

на всички фенове жадни за музика, твърда както преди, заливаща ни ту с високо, ту с ниско напрежение… и въпреки, че рок енд рола е най-силния и най-опияняващия алкохол, всички дружно решихме да „освободим Куба“ и да й покажем какво е пътуване с най-невероятния влак, на който машинист е Ангъст, заедно с духа на Бон Скот.

Кубинската история започна лежерно, като градусът на еуфорията и очакването да видиш една от най-великите групи на света, които казват за себе си, че са наемна батарея и това което ни очаква е експлозията на техния китарен огън… Светкавиците в очите на феновете започваха все по-често да проблясват и да разрязват до скоро трезвия ум на всеки един от тях, така че да ги приведе в състояние подходящо за

ВЕЛИКОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ — Rock’n’ Roll Train.

Вечерта напредваше, с нея и нетърпението да се качим всички на влака и

да потеглим към Белград,

където ни очакваше нашето Рок енд Рол презареждане….почти животоспасяващо, защото пред нас щяха да свирят не кои да е, ами AC/DC, тези които взривиха детско-юношеските ни илюзии и продължават да владеят душите ни със своята музика…твърда и винаги същата, както в началото; разтърсваща, защото за миг те връща към идолите ти от детството, когато си ставал човек и когато си осъзнал, че рока не е просто музика, а начин на живот, начин на мислене.

Силата на смесените чувства, които ни връхлитаха като лятна буря, ту силно, ту притихнало вяло, после отново и отново, все повече се засилваше, защото наближаваше часът в който всички ние трябваше да се качим на влака.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

юни 11 2009

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

Много се радвам, когато някой пътепис в нашия сайт предизвика читателите и те да пишат и пращат пътеписи. Днешният отново се отнася до концерт на AC/DC, но този път в Атина – но не очаквайте че е само за рок-концерта: е днешния пътепис има и доста други (приятни и недотам) приключения, случили се с авторката в Атина. Но както казва тя „Видяхме AC/DC и се върнахме от Ставромула Бета. С Божията помощ – живи.“

Хм, и вижте какво прави гръцката полиция, когато ви се случи случка в Гърция.

Приятно четене:

Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!

В известната книга на Дъглас Адамс фразата гласеше “Виж Ставромула Бета и умри!”. Както знаеш, Ставромула Бета не е планета, а заведение, кръчмата на Ставро Мюлер, грък с баща немец и майка гъркиня.

Ходенето до Атина за концерта на AC/DC беше осъществяване на две мечти – да видим великата група и Акропола на живо. Видяхме ги и едва не умряхме.

На концерта и след концерта…абе я да разказвам както се полага…

Значи…

Купих билетите още в началото на април. Точно за

Атина,

към Белград нямам никакъв интерес, да ме прощават братята сърби. Купих и четири чисто нови гуми на фиатката, защото пукнах предна лява в една дупка по пътя край Челопеч и ми останаха три стари и една нова.

Преди да тръгнем на път, направих всевъзможни застраховки, зелени карти, резервации в хотели и каквото още се сетих. Четох по форуми, питах по форуми какво трябва и какво не трябва. Говорих и с приятели. Всички казваха “Няма страшно, Гърция е европейска държава, всичко ще е ОК, не се притеснявай”.

Трябва да ти кажа, че мразя да карам кола, точно толкова, колкото мразя да говоря по телефон. Освен това имам навика да се губя много ефективно, когато тръгна на път. Не е било да тръгнем някъде на екскурзия с колата и да не се загубя. Предвид почти двете хиляди километра до Атина и обратно, по разписание трябваше да се загубя най-малко десет пъти. Питаш защо тръгнах с кола ли?

Заради Вълко. Той не може да ходи, а исках да пътуваме независимо, да мога да натоваря инвалидната количка и предостатъчно багаж, да спираме където и когато ни хрумне и да си слушаме музика, каквато ни харесва в колата.

По програма трябваше да тръгнем сутринта на 27-ми май около осем, да минем първо през Солун (или Тесалоники, както го наричат гърците и както ще го наричам и аз по-нататък), да го поразгледаме за два-три часа и да продължим надолу към Катерини, където да останем за първа нощувка. Катерини е горе-долу на средата на пътя.

Поради причини и навици потеглихме не в осем, а в единадесет сутринта. Преди да запаля колата се прекръстих и се помолих Бог да ни пази.
Карах си нормално, без да бързам. На онова тъпо място след Драгичево успях да уцеля правилния път и не забих към Перник, както стана предния път, като ходихме до Мелник. Едно загубване минус дотук. Четете по-нататък>>>

12 коментара

Older Entries »