дек 15 2009
Когато бяхме в Австрия (2)
Днес продължаваме с втората част на пътеписа на Николай за Австрийските Алпи. В началото минахме през Мюнхен и Бад Гащайн, а сега ще продължим с обиколката ни из Алпите. Приятно четене:
Когато бяхме в Австрия
част втора
Ден 4
Taxenbach, Sandersee (Großglockner) — Водопади и Глетчeри
Следващият ден посетихме водопадите образувани от планинска рекичка близо до Taxenbach. Входът е символичен и се заплаща само ако тръгнеш от долу на горе. Като добри туристи го заплатихме и започнахме изкачването. За хората, които искат да посетят това място ще препоръчам следното: започнете от горе на долу. Слизането е доста
Атракцията е както във формите образувани от бързея, така също в огромните съоръжения от дърво и стомана използвани, за да направят това място достъпно за туристите. Безбройните стълби се вият по отвесните стени и когато ги изкачваш не ти идва наум, че после трябва да слизаш. Изумително е как австрийците от нищо и никаква река са направили такава атракция! За преминаване на целия участък е необходим 1 час.
Следобед на същия ден посетихме една от най-големите атракция на Австрийските Алпи. Откриването й стана случайно, разглеждайки картата. Става дума за може би най-големия глетчер в Австрия, който се намира в месността Großglockner. Реклама за него не открихме никъде, което ни наведе на мисълта, че е толкова известен и не се нуждае от специална реклама.
Тръгвайки по пътя за Großglockner Hochalpenstraße се преминава през входен пост, където се заплаща скромната сума от 23 евро. Казвам скромна, защото това е таксата за автомобила. Колко пътника има вътре е без значение. Входът е валиден 24 часа. Когато започнахме изкачването видяхме, че горивото може да не ни стигне и връщането до най-близката бензиностанция (10 km) се оказа едиственото възможно решение, за да продължим напред. Изкачването изисква само Iª и IIª предавка, за което напълнете добре резервоара.
Пътят е в добро състояние, но с много завои. Затова е толкова атрактивен за мотористите, които на големи групи, правят изкачването доста впечатляващо. На върха има малка зала, в която се събират при лошо време.
Стените й са украсени с плакати на мотористи от откриването на глетчера. По пътя има много отбивки, където може да се спре за снимки или кратка почивка. Поставени са показалци, сочещи към най-високите върхове. Пейзажа е доста разнообразен и след изкачване на най-високата точка се открива гледка към низината, където всичко е толкова малко, и за да разгледаш детайлите е необходимо да ползваш поставените за целта далекогледи. Цената е 1 евро.
След като се насладихме на прекрасната гледка и направихме голяма поредица от снимки продължихме пътя си към глетчера. След кратко слизане преминахме от другата страна на хребета през малък тунел. Глетчера се намира
