Archive for the tag 'Касандра'

юли 28 2009

Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

„Пазете родината, почивайте в чужбина!“ *– е единственият ми коментар към днешния разказ за няколко курортни села на Халкидики, Гърция. Приятно четене:

През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Солун

е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери.

Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с „традиционни“ таверни.


Четете по-нататък за гръцкото море и курорти на Халкидики>>>

3 responses so far

юли 20 2009

Малко служебно парти на Халкидики

Някои хора живот си живеят :-) Ама така си е – в днешно време е важно да си избереш свестен работодател, че и те (както и свестните служители ;-) ) са кът. Рекламата свърши, а сега Даниела ще ни разкаже как е изкарала едно служебно мероприятие в Ханиоти на Халкидики в Гърция. Приятно четене и не умирайте от завист, а накарайте шефа си да заведе и вас:

Малко служебно парти на Халкидики

Ханиоти

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобуса беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела.

За служебното – толкова.

Продължавам с приятното :)

[geo_mashup_map]

Пътуването до Халкидики

отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя.

„Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили и триумфално се оттеглили на Олимп.

Нашият хотел се намираше в

китното селце Ханиоти, на западния ръкав на Халкидики – Касандра.

Първото нещо, което усетих, слизайки от автобуса и което ще остане много дълго в съзнанието ми, е уханието. Селцето ухае на цветя! На ЖАСМИН! Ароматът напомня аромата на акацията, но е доста по-силен и сладък :-)

Това ухание завладява сетивата като опиат: веднага забравяш за таралянкането с автобуса и откривателят в теб се събужда.
Четете и завиждайте по-нататък>>>

One response so far

сеп 23 2008

Следморско – или какво е морето в Гърция на Халкидики:)

В края на лятото получих и продължавам да получавам пътеписи за прекарана почивка в Гърция. Не знам дали е показателно (а и изобщо дали сайтът ни е показателен), но засега не получавам пътеписи за прекарана почивка в … България. Дали имаме основание да забравим Черно и да се отправим към Бяло море? към Халкидики, Тасос и …

Приятно четене и нека поредицата пътеписи за почивка на море в Гърция бъде като обица на ухото на българската туристическа индустрия (и държава):

Какво е морето на Халкидики

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион “Васил Левски” с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. :P

8 responses so far

Older Entries »