Archive for the tag 'Канада'

фев 25 2010

Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро

Днешният пътепис ще ни отведе до Средния запад на Щатите – като освен изворите на Мисисипи ще обиколим и Горното езерто от Великите американски езера. Водачще бъде Румяна. Приятно четене:

Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро (САЩ, Канада)

1. Чикаго – Омаха

Тръгване: 3 септември, събота, 6 заранта, Чикаго.

След около час и половина-два каране най-сетне успяваме да излезем извън града. Посока – запад. Наоколо – царевица. През следващите дни ще й се нагледаме. То комай целият Мидуест (Средният запад, т.е. територията между Апалачите и Скалистите планини, половината континент на практика) е засят с царевица. Поне на тази географска ширина е така – проверено! Известно време пътят ни върви в близост до канала Илинойс – Мичиган – оня, дето са го копали на времето, за да свържат Големите езера с Мисисипи и да осигурят воден път за транспорт през континента… ама сетне водният транспорт излязъл от мода и каналът останал само като туристическа атракция.
След като излезе човек от Чикаго (което отнема има-няма два часа, ако тръгваш от брега на езерото, примерно от Еванстън, както тръгваме ние),

Илинойс е ужасно скучен щат – царевица безкрай

и няма ни едно баирче да ти спре погледа. Същото важи и за следващия на запад –

Айова,

че там даже и голям град няма. Границата между двата щата минава по Мисисипи. През следващите дни ще я пресичаме няколко пъти, ще я газим, ще я прецапваме… Тук, на нивото на магистралата I-80, по която се движим, не става за прегазване! Голя-а-ама река! Градчето е Дейвънпорт. Пълно е с лодки от най-разен калибър.

Река Мисисипи, САЩ

Кратко обяснение за пътищата и номерата им:

междущатските магистрали са разделени на две категории – изток-запад и север-юг, първите се номерират с четни числа, а вторите – с нечетни; по-главните са с кръгли числа. Тези числа нарастват от запад на изток и от юг на север – така, магистрала номер 1 върви по Тихоокеанското крайбрежие, а 95 – по Атлантическото; номер 94 е най-северната, а номер 10 – най-южната. Ето-на, като ти кажат номера на пътя, бързо се ориентираш къде приблизително се пада. Въпросният път I-80 е един от основните: Ню Йорк-Чикаго-Сан Франциско.

Първа спирка-почивка – Great Sauk Trail rest area.

По магистралите през няколко десетки мили има такива „места за почивка“ (rest area) – паркинг, малка сграда с тоалетна, вода, автомати за газирани напитки и разни дребни закуски. В повечето можеш да намериш и карти на околностите и щата. Специални места са предназначени за естествените нужди на домашните любимци, които са чести спътници в колите.

Продължаваме. С приближаването на западната граница на Айова, теренът малко се поразнообразява – хълмчета, горички. Приятно е. Късно следобед пресичаме следващата щатска граница –

между щатите Айова и Небраска.

И този път тя минава по река – Мисури. Също внушаваща респект с размерите си…

Градът Омаха

е току до източната граница на щата. Първите впечатления са като от униформен американски град – магистрали, трафик, високи сгради в центъра и двуетажни жилищни квартали на голяма площ наоколо… Тази нощ и следващите два дни ще сме тук, на гости у приятели.

Old Market Place в Омаха, САЩ

На следващия ден – разходка из града. Не очакваме нищо особено и може би тъкмо затова ни харесва. На времето в Омаха е имало голямо пазарище за животни – каубоите от Тексас, карайки говедата, предназначени да се превърнат на салам и наденица, са ги продавали в Омаха на прекупвачи, които ги напътствали към големите кланици в Чикаго. Освен на животни, тук се е въртяла и много оживена търговия на едро на всякакви стоки.

От Омаха е започнало строителството на най-голямата железопътна мрежа – Union Pacific, покриваща понастоящем територията на САЩ на запад от линията Чикаго – Ню Орлийнз; та затова градът дълго време е служил като гара-разпределителна на търговията между източните и западните щати. Тази част от града, където е било голямото пазарище, е запазена непокътната, като музей. Интересна е – стари, тухлени сгради с неизменните пожарни стълби, широки плочници.

Друга забележителност – голя-я-ям зоопарк!

Посетихме го – уважаваме роднините!

Четете по–нататък>>>

2 responses so far

сеп 16 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(14): Вашингтон и Филаделфия

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и стигнахме до езерото Тахо. Бяхме в Сан Франциско, Лос Анжелис и Сан Диего и Лас Вегас и Големия каньон, пропътувахме От Аризона до Флорида и стигнахме до Маями, Флорида, както и на остров Key West, Флорида. За последно бяхме заедно до Космическия център Кенеди и пистата Дайтона.

Днес ще разгледаме столицата Вашингтон и Филаделфия.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

четиринайсета част

Вашингтон и Филаделфия

През цялата нощ валя, но сутринта се беше наваляло и само все още мокрият асфалт напомняше за дъжда. Тръгваме за Вашингтон, като маршрутът ни е 760 км. След излизане от хотела зареждаме в близката бензиностанция на Шел за $40 по $3,699 за галон. Малко по-късно видяхме на магистралата по-ниски цени, което ни се беше случвало и преди, но…това е положението! Излизаме на магистрала I—95 и по нея ще караме 504 км. След 120 км влизаме в

Северна Каролина

и спираме за малко в добре уреден Welcome Centre.

В този щат се минава и покрай голям outlet-комплекс край град Smithfield, където сме след още 150—160 км. При един от първоначалните варианти на програмата, смятах да пренощуваме някъде наблизо и следващия ден да отделим време за outlet-а. Оказа се, че решението ми да се откажа от този вариант е било правилно защото, въпреки че комплексът е доста голям, не е така ефектен и богат, както тези във Флорида — край Орландо /за който писах/ и другия, за който не съм споменавал, но в който също се отбихме на излизане от Маями на път за островите.

Четете по-нататък>>>

One response so far

юни 04 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

Продължаваме с пътеписа на Христо за пътешествието му из САЩ и Канада. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка. Днес ще тръгнем към Ниагара, Чикаго и Канада. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част трета

По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

При излизането от Ню Йорк минахме по няколко моста, като най-големия от тях — George Washington Bridge — беше Toll Road, т. е. минаването през него се заплаща. Освен някои големи мостове и тунели има и цели магистрали или участъци от тях, които са платени. Далеч преди контролните пунктове се виждат табелите с указания над тях, така че има време да се престроиш към кабинка, която е за избрания от теб начин на плащане. Може да се плаща и чрез някакъв вид абонаментни карти, което ние не си направихме труда да изясняваме, защото винаги карахме в най десните ленти, където обикновено е за плащащите кеш. Таксите са минимални, от порядъка на $1 до $6.

Карането по магистралите, за обичащите да шофират, е истинско удоволствие.

Магистралите извън гъсто населените райони са с широка разделителна ивица /обикновено от няколко до няколко десетки метра/ между двете платна и с по няколко ленти във всяко от тях. Тук е и любимото място на патрулиращите шерифски коли, които макар и сравнително рядко, могат да се видят паркирали там.

Както е известно американците нямат проблем със свободните площи, има достатъчно в огромната територия между източното и западното крайбрежие. Затова и къщите в градчетата са предимно едно и двуетажни, огромните молове и супермаркети в тях също са едноетажни.

В градчетата ограничението на скоростта е 20—30 мили и всички го спазват. Има много светофари, но знаците са много по-малко от тези у нас и изобщо в Европа. На много места вместо знаци има табели с надписи, или и двете. Примерно ограничението на скоростта обикновено е означено с табела с надпис "Speed limit 60„/или 65, 70 и т. н./.

Друго нещо, което може да се види в САЩ са кръстовища, регулирани с 4 знака Stop. Когато на такова кръстовище се съберат спрели една след друга 2-3-4 и повече коли, изтеглянето им става по реда, по който са пристигнали. Няма свиркане, присветване, мръсна газ. Нормално е да се види, примерно при ограничение от 70 мили, в най-лява лента да се е закрепила каравана, караща с 50 мили, а след нея са се подредили няколко мощни джипа, които чакат човека да се сети и да даде път. Няма свиркане, няма присветване.

Изтеглянето по паркингите и кръстовищата в градчетата винаги става много внимателно и бавно, с даване предимство на пешеходците. На място, където една от лентите на магистралата беше в ремонт, имаше ограничение на скоростта от 30 мили и табела с информация, че ако кола удари работник, глобата е $7000 /седем хиляди долара/. Вероятно това е само глобата за нарушението, а останалите наказателни действия са отделно. Друго, което съм виждал предимно в Калифорния, е отделянето на най-лявата лента само за коли, в които се возят трима или повече пътници. Пътните настилки в повечето случаи са в идеално състояние.

Магистрала в щата Флорида

Магистрала в щата Невада, насрещното платно не се вижда

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Older Entries »