Този разказ е едно отдалечено във времето фото-продължение на разказа ми от миналата есен – Неделна разходка до Погановски манастир. Тогава си бях забравил фото-апарата, вчера обаче взех всички мерки това да не се случи и сега ще има снимки Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

нещо като продължение

Неделята се очертаваше отново работна (това, продуктивен старт на информационна система в политически чувствителен клиент, си е е..ло мамата, честно), когато в събота вечер колегата звънна да ми каже, че са се справили навреме и че в неделя няма нужда да се ходи на работа (с него взаимно се заместваме в съботно/неделните ходения на работа). Благодарение на това в събота се бях отспал (до 9 часа, ама на мен всяко ставане след 5:30 сутрин ми се брои успиване и закъснение), но пък предварителният план за работен уикенд изключваше всякакви други планове – та затова и нямах никаква идея как да прекарам неделята без да се размазвам цял ден пред телевизора (пък и какво мислите, че правих цяла събота? И предложих на благоверната ми да отскочим до Погановския манастир – и без това от миналата есен ме е яд, че си бях забравил тогава фотоапарата, пък и ми се бяха дояли пържоли, а и колкото да не ви се вярва – не бях ходил на църква от Великден. Манастирите имат и един друг винаги валиден аргумент за тяхното посещаване – да сте виждали манастир на лошо място?

Не се наложи дълго да се убеждаваме и запалихме колата. Времето – хубаво, колата беше заредена от предния ден и се наложи само да спрем пред един дежурен чейдж, за да си купим 10 евро (нали не мислите, че ще тръгна из околностите на София с повече пари в джоба?) Е имах и около 400 динара, останали от ходенето ми до Дубровник преди месец и за което все още ви дължа подробен и напоителен разказ (не съм забравил, всичко е под контрол, разказът се пише

Границата минахме така:

1 минута на българската част и около 25 – от сръбската страна. Изглежда митническата проверка на наша територия е отпаднала, защото и преди месец беше същото – минах само гранична проверка от българска страна. Не беше така от сръбска – всички коли се отваряха, е мен пак ме пропуснаха, като има казах, че отивам до Погановския манастир, но нали тярбваше да изчакам да свършат с предните коли на опашката – тях ги разкостваха, а нямаше начин да ги заобиколя.

Първата ми работа на сръбска територия беше да обменя десетте евро, с които бях тръгнал – кусрът в момента е лесен: 1 евро е 100 динара, та ми подадоха една банкнота от 1000 динара и … газ към манастира.

Тук е мястото да кажа още веднъж – ако искате да стигнете до Погановския манастир НЕ ПОЛЗВАЙТЕ google maps.

Проблемът е, че в гугъл мапс манастирът е отбелязан на около десетина километра встрани от точното място. Също така, не ползвайте и маршрута, който ви предлага гугъл мапс – това, което е отбелязано с жълто като път не е път, а горска пътека, по която можете да минете, управлявайки танк или емтелбе (МТ–ЛБ , но не и лек автомобил пък бил той и джип.

Четете по-нататък>>>

Tags: Власи, ждрело, ждрело на река Ерма, Западни покрайнини, координати Погановски манастир, Поганово, Погановски манастир, Погановски манастир Св.Йоан Богослов, река Ерма, Суково, Сърбия

Днес вече аз съм наред да ви разкажа за едно хубаво място близо до София — Погановския манастир. Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

Цяло лято не ми остана време, та точно като почнаха студените есенни дъждове се наканихме да идем до Погановския манастир. Но пък какво да правиш в студена дъждовна неделя в София една седмица преди да пуснат парното? Решихме, че в колата във всички случаи ще е по-уютно

Защо точно Погановския манастир?

Първото беше, че почти съм израсъл на едноименнната улица в София. Втората е, че любимото ни манастирче за неделно посещение (Седемте престола край Елисейна) е сравнително далеч за мокро каране през есента с летни гуми. А третата беше, че ми се ядеха вешалици от известно време Имам си зелена карта, така че нищо не ме спираше от това импровизирано пътуване. (хора, не се стискайте за десетте лева за картончето за зелената карта — тъпа икономия е!)

[geo_mashup_map]

Оставихме малката при баба ѝ да се гледат в неделя (на нея не й се ходеше), а ние с любимата се качихме на Опела и газ към границата.

Пътят до Калотина

е почти перфектен (почти, заради това, че е редно да бъде магистрала — но „и на том спасибо“: асфалтът е супер, може да се кара със 100 без проблеми) и за няма и час (заедно с излизането от София) стигнахме Калотина. Опашката от тирове стигаше до третия (до кафе Атлантик) от границата завой (т. е. поне километър и половина). Е, ние че сме с голям багажник, с голям сме ама чак пък да сме камион — не сме, и затова минахме от пред. А на опашката за леки коли нямаше коли, т. е. нямаше и опашка. Минахме двете граници за около 10 минути — и от двете страни ни питаха къде отиваме — отговорът „Погановски манастир“ предизвикваше симпатизиращи усмивки и никакво желание за допълнителни въпроси (то наистина като си помислиш — двама души с кола и без грам багаж минават границата Както и да е, ако кажете, че отивате на разходка до манастира — всичко е ясно и няма повече разпитваници.

Смених 20 евро на границата, включително една десет-еврова банкнота, която в София нито една банка не искаше да приеме Курсът беше 90 динара за евро. На сръбската граница може да се сменят пари — и двете банки там купуват/продават по нормалния, а не по трънския курс. (а като се замислиш, че Трън не е съвсем далече от Калотина

Сърбия

ни посрещна със същото (защо ли ? мрачно време, с което ни изпрати България. С тази разлика, че обратната опашка от тирове беше двойна.

Ако сте забравили — да ви кажа, но първите километри

в Сърбия трябва да се кара много кротко:

първо се минава през

Цариброд

(те му викат Димитровград), ограничението на места е 40 км/ч, веднага след него е Желюша — там където е минавала границата по времето на Алеко (спомнете си пътеписа или фейлетона „ДоЖелюша в говежди вагони“), където отново е 60 км/ч (изобщо в Сърбия стандартните ограничения на скоростта все още са като в България по време на социализма: 60/80/120 — градско/извънградско/магистрала, като има и едно допълнително от 100 км/ч за т. н. автомобилни пътища, отбелязани със специалния за целта знак „Автомобилен път“ — бяла лека кола на син фон, правоъгълен. В България няма аналогично правило, но пък и по пътя до Поганавския манастир няма и да попаднете на такъв
Четете по-нататък>>>

Tags: GPS, вешалица, Власи, гори тилилейски, граница, Ерма, Ерма река, ждрело, ждрело на река Ерма, Западни покрайнини, Калотина, координати Погановски манастир, кръчма, Нишава, Поганово, Погановски манастир, Погановски манастир Св.Йоан Богослов, Суково, Сърбия, Цариброд