Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

• от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
• Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.

[geo_mashup_map]
На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Четете по-нататък>>>

Tags: Атон, Гърция, кораб, кула, Уранополи

Крайно време е и аз да разкажа за тазгодишното ни море в Гърция. Приятно четене и не критикувайте много автора, че е чувствителен … и, да, знам, че трябва да си купя нов фотоапарат

Море на Халкидики

Торони, Ситония

Защо оставихте морето

самотното море...

Тази мелодийка ми се въртеше в главата, докато обмислях в началото на лятото къде да заведа домочадието на лятна почивка на море. Естествено имаше сериозна дискусия вкъщи – малката държеше да ходим на Албена, докато ние с любимата искахме нещо друго (не че на Албена е лошо, просто миналата година вече бяхме там. Иначе доводите на детето ЗА Албена бяха: наличието на басейн в хотела и … бънджитата на крайбрежната алея). Дискусията беше решена в полза на Гърция, след като се оказа, че от училището организират лагер на Златни пясъци в началото на ваканцията и така необходимостта от курорт отпадна (защото на Златните е имало и басейн, и бънджи, както се досещате

Доводите ми За Гърция: свободен достъп до плажа, малкото хора по плажовете и нелошата кухня и много доброто съотношение цена/качество на почивката там. Доводите ми Против Гърция са високите температури през лятото. Е, последното отпадна автоматично, когато постепенно стана ясно, че август ще имам ангажименти и няма да мога да изляза отпуска тогава и тя остана за началото на септември. Точно когато на Албена би било хладно или дъждовно

И така, всичко се реши и седнах да се поразтърся из Интернет за предложения за началото на септември в Гърция и така през booking.com попаднах на Villa Maria в Торони – в най-далечната част на втория ръкав на Халкидики – Ситония. Направих си резервацията и зачаках дългото лято да поприключи, за да заминем и ние на моренцеее…

Малко отклонение: по принцип се старая да не взимам отпуска през август – точно тогава всички шефове и клиенти са в отпуска, София се изпразва и изобщо стресът и в службата и в града намалява драстично – как да го изпусна този момент? За да се забия точно тогава на морето, където се е събрала цялата „свлеч“ и ми взима въздуха??? Затова обикновено си взимам отпуските юни, юли или септември – и така си удължавам по-лежерния и рехав период

Та дойде 5-и септември и

отпрашихме към Халкидики

Границата с Гърция минахме почти без да спираме колата – българските граничари само огледаха дали детето в паспорта е детето в колата, а на гърците само им показах корицата на паспортите (той стоеше край колоната коли и само махаше да минаваме: „давай, давай“ – абе, който е измислил Европейския съюз е гений Всъщност и самите участници в ЕС трябва да полагат усилия за това – първите десетина километра от гръцка страна вече си е пълноправна магистрала, за разлика от първите 100 в обратната (към София) посока.

А малко по-късно, преди Сер(ес) се минава по стария път, но се вижда, че магистралата и в този участък е почти готова (със сигурност другото лято от границата до Сер магистралата ще е готова напълно – или поне така изглежда). На Сер има едно кръстовище със светофар, на което се завива надясно към Солун, като пътят в първите 20-25 километра все още е стария път, а след това си е чистак–бърсак нова магистрала чак до самия Солун. Практически между границата и Солун магистрала няма само около Сер, но и там си личи, че следващото лято между София и Бяло море ще се пътува по шосе само между Долна Диканя и Кулата – надолу всичко ще е магистрала.

Непосредствено преди Солун софийската магистрала се включва към магистралата от Кавала, а като се мине големия баир вече се виждат Бяло море и Солун в далечината. За да се отправим към Халкидики не е нужно да се влиза в града – преди самия град има две отклонения надясно: първото е към Атина, а второто е към Халкидики/летище Македониа (с „а“ го пиша – по начина, по който го пишат гърците – мързи ме да споря с когото и да било. Всъщност в обратната посока има табели към България, Турция, Югославия и … Скопиа (да, именно)

Та следвайки табелата Халкидики / летище Македониа се отклонявате вдясно, минавате под основното трасе наляво и се оказвате на един от най-гадните пътища, на които някога съм карал – околовръстното на Солун: Трилентов (във всяка посока) претоварен път, водещ към полуострова на нашите морски щения.

Следват прекрасни гледки към морето, симпатични морски селца и градовце и … безумен трафик. Безумен поне в почивните дни – събота и неделя солунчани също душа носят и понеже си имат читаво море, масово го посещават. Но наистина, докато не стигнете Неа Мудания в началото на Касандра, пътят ще бъде много натоварен.

Торони, гледан от останките на крепостта

Ние обаче продължаваме към

втория ръкав на Халкидики – Ситония

Плажът на Торони

отсреща се вижда Касандра, а вляво е Синият флаг на плажа

Четете по-нататък>>>

Tags: Villa Maria, Атон, Бяло море, византийска крепост, кораб, крепост, кръчма, манастири, море, октоподи, плаж, почивка, ресторант, Света гора, Ситония, Торони, Уранополи, Халкидики

Така се случва, че в последните седмици пращате разкази предимно за Гърция и морето там. Пак ще се повторя, но се надявам, че деятелите на българския туризъм ползват интернет и хвърлят по едно око насам, за да разберат защо всички сме се запътили да почиваме при южните ни съседи. А на вас пожелавам приятно четене на разказа на Бай Кольо — вижте по какво полицията в Гърция прилича на полицаите от Сен Тропе:-)

Приятно четене:

На море в Ситония, Халкидики – релакс до дупка

На море в Ситония, Халкидики — релакс до дупка

Края на юни е и решаваме да отидем на море за седмица в Гърция. Вече сме били на Тасос, Ней Пори(крайбрежието близо до паралия Катерини), Неа Перамос(на 16 км. Югозападно от Кавала), Неа Мудания (на полуостров Касандра от Халкидики).
До тук опитът ни с Гърция категорично казва да не се занимаваме с резервации предварително. Винаги се намира на място, е не сме били на 1 ви август, което не ви препоръчвам, температурите са само за много топлолюбиви хора. Повечето средна ръка хотелчета нямат сайтове, тези които имат са 50% само на гръцки така че идете спокойно. Разгледайте мястото, изберете, пазарете се добре. Цените там като на всякъде са сезонни така че топ сезон = топ цени. До сега не сме посещавали средният ръкав Ситония. Изглежда ми най-див и ненаселен, а това са само плюсове за нас и изборът е направен

Ние проведохме дискусия с нашите гръцки приятели за мястото и те го потвърдиха. Солунчани ходят там като на село. Нашият зор беше да намерим нудистки плаж, което си е трудна работа Гърция. Не си падат комшиите по голотиите. Както и да е раздадоха съвети и напътствия и отпрашихме. Тук маже да видите и картата която ни изпратиха приятели

Морето, ах морето. Това си е цял докторат. Едно най-хубавите му качества е това че има кеф за всякакви вкусове. Например имах колеги, младежи, които отиваха за 10 дни на Дюни, връщаха се след седмица поради остра финансова криза, а отиваха с цяла заплата(хич не беше малка). Та на въпроса ми, как беше морето ме поглеждаха някак странно и отговаряха: ми то не остана време да го видим. Като се будиш в 5 следобед за кога море? А! Други приятели например най-харесват да идат към 10ч. на плажа Атлиман (Китен който го знае), който е много хубав плаж, затворен като лагуна но малък за не повече от 100 човека (а обикновено са над 1000) и там да поседнат, щото за лягане място няма. Там некой трябва да дръпне кърпата да постелеш своята. Имам и едни дето ги дразни пясъкът та ходят само по скали и камъни. Та хора разни. Защо ви го разказвам това, защото е добре като кажеш тук е много хубаво останалите да разберат на какво точно викаш хубаво. Та на мен/нас ми допадат населени места дето са малко забравени от Бога. От София сме и многото оживление ни е дошло до гуша(да не казвам колко). Ако може най-близката дискотека да е поне на 50 км. и на плажа особено във водата да не се чувстваш като в таратор. Ако може да няма 5 звездни билдинги прекалено забавни атракции, тип джет, мотопед под наем за пияни русначета и пр.

Много важно е да се вижда морето от терасата. Те това е лесно постижимо в Гърция където имат култ към балконите и спокойното съзерцание с узо или фрапе в ръката си е част от културата.

Визията

Ето защо

Ситония става

Полуостровът е голям и естествено има и доста по — младежки — забавни курорти, но общо взето ако си падате по денонощната фиеста няма какво да търсите там. Семейно или не съвсем, с деца или без бива.

Ние нямаме точна представа къде отиваме. Ще спираме на препоръчаните места и ще решаваме на място. Пътувахме през граничния пункт Илинден — Екзохи. Естествено, лесно се минава границата вече. Само нашият участък още си седи нарязан между Добринище и Гоце Делчев. После преди Драма решаваме да се отклоним по преки пътища и малко оплескваме маршрута. Все пак попадаме на курорта Олимпиада — в началото на третия ръкав Атон (казва се Атос на гръцки).
Четете по-нататък>>>

Tags: Атон, Гърция, манастири, море, плаж, релакс, Ситония, таверна, Халкидики