Archive for the tag 'Японска градина'

мар. 31 2012

Паркът Ашикага (Япония)

Published by under Вили,Япония

Честит ден на лъжата 🙂 Днес няма да се лъжем много, ами ще вземем да видим какво ще ни покаже Вили. Този път историята е историята не е преживяна, но пък е прекрасно вдъхновена 🙂

 

Приятно четене:

 

Паркът Ашикага (Япония)

Япония… какво знаем за нея?

Че е твърде далеч от България, географски погледнато.
Че често я клатят земетресения, за жалост…
Че е по-древна, от историческа гледна точка.
Че е много „напред с материала“ по отношение на икономиката и жизнения стандарт.
Че е съхранила много по-добре богатата си култура.
Че мирогледа на японците е доста различен от нашия, което може би се обяснява с религията им, а може би и не е точно заради това…
Че японците имат много тънък усет за изкуство, традиции и красота…
И сигурно още „че“-та, но…
Тъй като очевидно съм склонна към романтика и твърде „захаросани“ и „неистински“ неща /но пък, както се оказа, не съм сама 😉 / ей сега ще ви покажа едно японско мноого романтично и сладко, даже гледано отстрани – като „захаросано“ от природата и хората местенце, където все още не съм била, но една добра душа ме подсети днес за него с трийсетина красиви снимки… Е, иска ми се да го покажа и на вас, любители на пътешествията и красивите неща.
Дай боже всекиму, някой хубав ден да се озове там и да се наслади с очите си 🙂

Паркът на цветята в Ашикага

Намира се в едноименния град в провинция Точиги на о. Хонсю, на около един час път от Токио.
Разположен е на 8,2 хектара и благодарение на огромното разнообразие от дървета и цветя, които цъфтят тук, пейзажът му се изменя непрекъснато във всеки сезон, като за цялата година се оформят осем тематични групи.
Една от най-впечатляващите атракции всяка година е в разгара на пролетта, когато цъфтят японските глицинии. Това е времето от средата на април до средата на май.

Ashikaga, Точиги, Япония
На японски глицинията се нарича „фуджи“ и едно от най-старите цъфтящи дървета, за които се споменава в японския сборник от поеми „Маниошу“, събран на 10 хиляди листа. Общо в парка има няколко хиляди глицинии.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Четири от най-големите и най-стари дървета в парка са оформени така, че да разпростират клоните си върху огромни перголи. Не само заради красотата, която създават така, но и за да ги подпират да не грохнат. Най-старата глициния е на 100 г., а около 160 дървета са на по 60 г. От азалиите към 1500 са над 60 годишна възраст.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - сто годишна глициния

Някои от най-младите дървета са аранжирани като храсти. Други са оформени като каскади, които се поддържат с помощта на ферми /т.е. поддържащи конструкции/.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Глициниите цъфтят в бяло, розово, лилаво, пурпурно и жълто, под формата на едри висящи съцветия /като чепки/ и изглеждат много красиво и ефектно на фона на зелените листа. Жълтите глицинии в България са известни като „златен дъжд“ /и са отровни!/
Уханието на цветове на лилавата глициния напомня аромата на бялата акация.

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

В парка има и една много интересна конструкция, оформена като 80-метров тунел, по който се преливат като дъга изумително красиви и нежни багри: бели, розови, лилави…

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - тунела от глицинии... ммм, искам да съм тааам... ;)

Дължината на съцветията на някои глицинии достигат дължина към 50 см и имат неповторим и, разбира се, незабравим, леко сладък аромат.

Да се насладим без думи на още малко от японските красоти:

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

 

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага - :)

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

 

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - тунела от глицинии - втори път, за щастие ;)

Автор: Вили

По идея и снимки от

http://bigpicture.ru/?p=274170

 

 

 

 

Още разкази от Япония – на картата:

5 коментара

мар. 20 2012

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/

 Днес отново ще се потопим в красотите на Европа. Ангел ще ни води до Японската градина в Хаселт. Не я бяхте чували? И аз, но нали за това са пътписите 🙂

 

Приятно четене:

Японската градина в Хаселт, Белгия

Разходка до не толкова далечния Изток

Един от многото планове, складирани на лавицата ни с проекти за бъдещи пътешествия /и респективно пътеписи, шефе да си жив и здрав, да ги публикуваш/ е да видим Страната на изгряващото слънце. Засега така си стои прилежно сгънат и чакащ реда си. Живи-здрави…

Е мъничко, на няколко пъти сме се опитвали да се докоснем поне отчасти до японщината. А не, не – не като четем, ядейки суши, хайкутата на президента.*  Просто сме се надигали и газ на изток… към

една японска градина

… в Хаселт. Това си се пада на изток от нас.

Хаселт, Белгия

 

 

Недалечен, но все пак „изток“.  Тази година дори градината е юбиляр – чуква 20 лазарника.

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантемите ви посрещат с добре дошли.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

И есента си е хубава.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Цветовете са един път, а?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Хм. Не мога да си обясня, защо обаче не сме ходили там напролет, точно когато градината е в силата си. Вишни. Цъфнали… прелест. Мислехме тази година да отидем на 8 април, когато е фестивалът на цъфналите вишни. За съжаление /всъщност не е за съжаление, живи-здрави, скоро ще видите защо 😉 / и тази година няма да можем да се отъркаляме в  „пролетния сняг“ от вишнови цветчета. Та затова ще ви покажа кадри от градината през есента. Който я хареса есенна – няма начин да не иска да я види и през пролетта…. и мммм после да напише пътепис – хем Стойчо ще е доволен**, хем и ние няма да трябва да чакаме до догодина да я видим.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантеми, хризантеми...

 

Градината не е кой знае колко голяма и надали ще отнеме повече от час-два. /еее сега ако медитирате може и повече сигурно/

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Мост. Шепнем си хайку. Обичам.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Тука може и чаена церемония да преживеете:

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Желаещи за курсове по икебана?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Две дозо, хай! :)

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Да не забравите да минете покрай водопадчето и после по пътечката сред ирисите. И внимавайте да не цопнете при шараните 🙂

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Есента са прецъфтели, но като са цъфнали са супер.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Ох на батко. Никулден иде. :)

 

 

После може да се пошляете из Хаселт. Хубав град е. Университетски – т.е. процентът на симпатичните девойки с къси полички, чоропогащници на баклавички и кожени ботушки е почти колкото в Льовен. В Хаселт обаче градският транспорт е безплатен, та може би ще видите по-малко от тези видения да карат велосипеди. Не знам може и да не е така….   За да не стане от толкова … гледки    😉  ….     нещо фал със сърдечната функция на мъжката половина /разбирай сърцетуп/ е добра идея, да пийнете нещо съдоразширяващо ….  Е не, не, стига с този валидол. Ето тук националния Музей на дженевира може да ви даде друга идея 😉 Пък и помага за блясъка в очите.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Из градската градина на Хаселт.

 

Да не ви се меся, но ако тази пролет, седите бездейни някъде, на място, от което Хаселт е достижим за час-два пътуване, а времето е хубаво – защо просто не си направите едно прекрасно еднодневно излетче –  до градината /и дженевира, и дженевира 😉  /… пък ако артиса време – Алден Бийзен… или евентуално Бокрейк са наблизо.

А да. И чакаме пътеписа ви за японската градина през пролетта…  🙂

======================================

* Херман ван Ромпуй – президент на ЕС /на съвета му всъщност/ и виден хайкуписец. – бел.авт.

** Охо, и още как! – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

4 коментара

мар. 06 2012

Ванкувър за Великден

Днес отново ще поемем към западна (подчертавам: ЗАПАДНА! 😉 ) Канада. Наталия ще ни покажеВанкувър, този път в навечерието на Великден.

Приятно четене:

 

 

 Ванкувър за Великден

Споменах в предишния си разказ, че природата на British Columbia е невероятно красива и разнообразна. Дори само в „малката“ осечка от града ни до Ванкувар – нищожните 730 км., пейзажа се сменя драматично. Редуват се иглолистни гори, хълмисти поляни с множество пасища и ферми. После ландшафа преминава в пустиня, следват скалисти каньони и накрая долина.
Ще се опитам да опиша тази част на западна Канада, така както ние я видяхме при едно пътуване в края на април.
Тогава тръгнахме с цел да се разходим и да разгледаме всичко на около. Отделихме много време за отбивки по пътя си за да се посветим на любимите снимки и видео. Все неща към които сме така силно пристрастени и съставляващи важна част от „нашият скучен канадски живот“ – както обичам да се шегувам, говорейки с българските си приятели:):) Защото живота в БГ е къде, къде по-динамичен. Пътувайки по Магистрала 97, подминаваме известното с дължината си

езеро Lac la Hache,

което в по-голямата си част, дори в края на април е все още заледено.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Кратка отбивка от магистралата, спираме в

Казам

Това е дълбока пропаст, много атрактивна за снимки през лятото, но за мен този път се оказа разочарование. Зимата още не беше си отишла, кал и сняг на всякъде. Сиво, пусто…и много студено! …Както вече казах – през лятото това място изглежда величествено. Казам е безводна пропаст, иначе не би било пресилено да се сравни с Ниагара.

Пропаст Казам - Британска Колумбия, Канада

 

 

Подминаваме типично северо американско градче от онези затънтените…с един магазин, една бензиностанция и седем къщи 🙂 🙂
Пътят ни е все на юг, магистралата минава през интересен ландшафт. Появяват се скали с интересни форми и цвят. Отбихме и доста се позабавихме на това място за да направим ето тези снимки.

Скали – Британска Колумбия, Канада

Скали – Британска Колумбия, Канада

 

После следва пустиня, която е от типа полупустиня

Полупустиня – Британска Колумбия, Канада

Преминаваме през

индиански резерват с малка индианска католическа църква

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

Индианците, които живеят в резервати ползват карта гарантираща им редица привилегии и отстъпки, също когато пазаруват не им се калкулират такси в цената. Освен по-евтини стоки, индинците имат право и на по-евтин бензин, т.е без прибавените данъци. Също им се предоставят държавни жилища (къщи). Но за да ползват всички тези привилегии, индианците трябва да живеят в резервати, които са обикновенно много далеч от цивилизацията. Правата на индианците са гарантирани от подписния през 1876 The Indian Act.

Снимка направена в движение

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

 

 

Вече разминаваме виещата се железопътна линия. Много погребани тела има по тези каньони, хълмове и скали. Когато са започнали да строят железниците винаги са пращали китайците в най-опасните участаци. Китайците са били и допълнително дискриминирани с данък, останал в историята като Head Tax. През 2006 Отава официално се извини на Китай.
Към днешна дата почти няма пътнически влакове в Канада, превозват се само товари (с много малки изключения). Съществува малка възможност да се придвижиш с влак между някои от градовете тук. И да има някакъв влак, часа за тръгване е само един в определен ден и връщането обратно е да кажем след седмица. Няма нищо общо с добре развития транспорт като Европа например, тук не може да се разчита на обществен транспорт 🙁 Пътува се или със самолет или с личен автомобил. А железницата в миналото е станала точно причината Британска Columbia да се присъедини към Canada.
През 1867 първите провинции сформирали държавата Канада са Онтарио, Квебек, Ню Браунзик и Нова Скотия. През 1870 се присъединява прерийната провинция Манитоба а през следващата 1871 и нашата British Columbia именно поради обещанието че железницата ще дойде и до тук.

Навлизаме в края на долината на реката Фрейзър. Ще пропусна подробности и снимки за тази отсечка от маршрута ни, защото в предишния разказ „Мокра Коледа във Ванкувър“ се спрях по-подробно на това място, характерно с мъгли и много дъжд.

НАЙ-ПОСЛЕ ВАНКУВЪР!!!

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Винаги когато пътуваме отcядаме по възможност в хотелите от веригата Holiday Inn Express. Препоръчвам ги на всички,запътили се да пътуват насам. Има ги почти на всякде в западната част на Канада. Рядко има град без поне един хотел от тази верига. Чисти и обширни стаи – поживееш ли на този континент постепенно възприемаш идеята навсякъде да ти е широко 🙂 🙂 Започваш да харесваш просторното и да си го изискваш, когато ползваш услугите на хотел, но разбира се, когато както дойде 🙂 🙂

 

 
Все пак ще кажа още малко

добри думи за хотелската верига Holiday Inn Express,

защото те го заслужават. В хотелите им, наистина получаваш срещу каквото плащаш! Перосналът е на 99% от азиатци (филипинци, китайци, индийци, тайландци), предополагам, че франчайзингът на тази верига хотели е закупена от някои от въпросните държави…
Освен всичко казано до тук, ще добавя: приятна обстановка, модерни стаи /бани, обслужването, чистотата, приличнитe цени а има още един голям плюс – богата безплатна закуска! Топла и разнообразна храна, плодове, плодови кисели млека и напитки в изобилие. С една толкова богата закуска прескачаш обяда (или хапваш нещо съвсем леко в следобедните часове) и остава да се погрижиш единствено за вечеря..Това уточнение го правя, защото за жалост все по-рядко в North America към хотелската стая влиза безплатна закуска:(

Рано на другата сутрин след закуска излизаме, отправяме се към японското рибарско селище СТИФСАН, точно преди да завием към селището забелязваме румънска пекарна за хляб, всъщност руманският флаг развяващ се на високо грабна вниманието ми..

 

 

Следва СТИФСАН.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

 

…Канадса и Япония имат сложни исторически отношения, но лошото е заровено в миналото. Само ще спомена, че на множество японци след 2-рата световна война са им отнети имотите във Ванкувър под предлога, че може би са шпиони. На въпроса: „Защо?“ – ще припомня пакта Рим – Берлин – Токио!
Там (в селището) има площадки с възможност за наблюдение на китовете и делфините, много ресторантчета, павилиончета, пейки, парк…Някъде от тук купих картичките, които изпратих на приятели. Едно е да получиш Е-мейл и съвсем друга е тръпката да получиш картичка по пощата или истинско писмо. Също в селището се намира много популярният сред жителите на Ванкувър – рибен пазар. За съжaление в Канада не можеш на много места да си купиш прясна риба. Тук почти няма пазари на открито (заради климата), няма ги и малките магазинчета (като в Европа). Цялата страна е ориентирана към огромни супер-маркети със замразени храни, меса и риба…Няма нищо прясно, но в замяна на това цените са главозамайващи!
Така, че един такъв пазар на открито като този тук си е направо ИЗКЛЮЧЕНИЕ!…И цените на рибата и морските дарове бяха съвсем поносими.
Трагваме си от японското рибарско селище.

Следва Японската градина,

която ми напомня доста на нашата „Морска градина“ във Варна. Дърветата тук вече цъфтяха.

Японската градина – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Отрупани с нежен цвят, създаваха настроение. Само ден по-рано, мааалко по-на север от Ванкувър на много места снежните преспи все още не се бяха разтопили. Полузаледените езера в края на април налагаха съвсем друго усещане, различно от пролетната атмосфера тук. Доста време поизгубихме на това място, доста снимки изщракахме:)

Stanley Park, 610 Pipeline Rd, Ванкувър, Британска Колумбия V6G 1Z4, Канада

 

По-късно посетихме

Стенли Парк

Паркирането може да ти скъса нервите а и е скъпо, но след като приключиш с това и тръгнеш из парка се приготви само за положиелни емоции..

 

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

От бележките, които съм си водила към снимките ни виждам, че този ден е бил Разпети петък.
Един сух дънер с израстваща от него зелена клонка-начатък на нов живот ми напомниха едно място от Библията от книгата на пророк Исай [11:1] „И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен„. Според тези думи християните вярват, че им е дадено обещание за раждането на Cпасител, който ще произлезе от „cухия пън“. Аз също се причислявам към приелите обещанието. Денят беше специален. Разпети петък и всичко наоколо като, че ли беше някак по-особено. Ако се гледа с очите на сърцето разбира се!

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Тук се запознах със семейство руснаци…Ами чух руска реч и не се сдържах и ги заговорих…Оказаха се от Хабаровск – ама това е „само“ отсреща на Пасифика 🙂 :)…Така де…“само“ от другата страна на „Голямата“ вода:)

Тихи океан – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Решаваме да вземем колата за да стигнем дo противоположния край на Стенли парк. Релефът е стръмен, типичен за бреговете на Тихия океан, докато бреговете по Атлантика са ниски и равни.
Тук подминаваме „нашата“ си русалка, доплувала по нашите брегове…Всички сме чували историите как русалките оставят морето и желаят да останат в света на хората. Ама че лошо изкушение!!! Непонятно… 🙁 🙁 🙁

 Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Една от забележителностите, които решихме да пропуснем в Стенли парк беше известният Аквариум. Причината – нашият син, който е тинейджър и е със странни идеи, взаимствани от тук от там…От телевизионни предавания, от Интернет от къде ли не…Обеснението му: „Китовете и рибите в акварyма са отделени на сила от естествената си среда – океана. За рибите това е мъчително! Не искам да гледам нещастни риби!“ Ееее ми…не отидохме. (Същото е и за зоологическите градини, никога не ги посещаваме!)

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН.
Пак мост. Няма как – така е във Ванкувър!! Много често пътни произшествия затварят за много часове мостовете.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

Много хора не могат да отидат на работа на време, блокирани в трафика често заради подобен род инциденти. Също друга нелицеприятна истина – самоубийци избират тези мостове за да сложат край на живота си.
Тук е язовира от които града пие водата си. В далечината върховете на планината се наричат

Двата лъва

Наистина не е нужно много въображение за да видиш две царствени лъвски осанки.

 

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Мястото е в полите на планината Граус.

На лифта не се качихме, беше пълно с хора – макар и края на Април все още ски сезона не беше свършил. Едно заради краткото време с което разполагахме а и навалицата заради неприключилия ски сезон ни отказаха от лифта. Но ще се върнем пак някой ден и ако е слънчев ден непременно ще се качим на този лифт 🙂 Когато времето е ясно – Ванкувър се вижда като на длан! Това трябва да се види!!!

В тази местност е като в парк. Къщите в този район на Ванкувър дори и не толкова големи и престижни стуват милиони. Наистина, че планината тук беше някак опитомена и къщите се вписваха с ландшафта великолепно. Хареса ми 🙂 🙂

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

Привечер е. Време е да помислим за вечеря.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 
Следващият ден ни предстоеше път. Искаме да хванем ферибота и да отплаваме за остров Ванкувър. Да посетим столицата ни – Виктория, която се явяваше крайна точка от пътешествието ни.
Нощ преди много ранно ставане. Това никак не е по вкуса ми:( За капак като гледахме новините в хотелската стая, съобщиха че трафика за ферибота заради Великденските празниците е супер натоварен. Не бяхме сигурни дали ще успеем да се вредим с места.
Изтеглихме ставането си вместо в 6:00, което си беше лошо за 5:30, което стана още по-лошо 🙁 🙁 За мен това ранно ставане е равносилно на ужас:)…, но със сигурност предстоеше интересен ден!

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от канада  – на картата:

23 коментара

Ное. 17 2011

Магията Монако

Published by under Вили,Монако

Какво се прави при студ, дъжд и съкратени бюджети? Правилно – говорим си за нещо топло, слънчево и богато 🙂 Днес Вили ще ни представи впечатленията си от Монако

Приятно четене:

 

 

Магията Монако

Напоследък много на италиански взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да компенсирам дисбаланса с нЕкои факти за едно фактически миниатюююрно царство-господарство. Всъщност то е второто по малкост* след Ватикана и… ами, откъдето и както и да го гледаш… ама, хайде извода да си е накрая 🙂
И така

Монако

Идеята ме налетя вследствие един виц, който ми разказаха снощи по скайпа… Оо… е, сорри, но всъщност италианецът ми го разказа. Скузи, значи, мафия коллегаре – няма отърване! 😉
А вицът… е, той не е кой знае какво, но който вече е бил в Монако, със сигурност ще го разбере и поне ще се усмихне широоко 🙂
Пък, за който все още не е, едно пояснение: в Монако има един, направо огромен и модерен стадион, а за принцa на Монако – Алберт II е известно, че е бивш спортист, участвувал е дори и в Олимпийски игри. И изобщо, като голям привърженик на спорта, е хвърлил доста средства за спортни съоръжения в царството си.

Та, говорят си двама приятели, фенове на футбола.
– Ей, чу ли бе, в Монако забранили футбола!
– Я! И що така?
– Еееми, кофти работа – топката постоянно падала ту в Италия, ту във Франция.
😉

 

А топката /може и да/ пада ту в едната, ту в другата държава, щото…

  • Монако е с площ почти 2 кв. км, или по-точно – 1,98 кв. км


Монако - панорама

Монако - общ вид от междинния път към Мантон /междинният е между магистралата и крайбрежния път/

Монако - панорама

Монако

 

  • А на тази площ живеят почти 36 хил. жители.

Представяте ли си?! Значи, на 1 кв. км са 18 хиляди! 18 хиляди! И колко, значи,  души се падат на 1 кв. метър?  :)Та коя, излиза, била най-гъсто населената страна в света: Индия, Китай или… Монако може би? 🙂

Ла Кондамин в Монако

Сгради в Ла Кондамин снимани от тераса в Монако-вил /зум, естествено/

 

  • В тази теснотия са се наместили принцът с двореца си, около 800 офиса на международни компании, консулствата на 66 страни, към 50 банки, няколко парка, голям стадион/спортен комплекс, гара, катедрала, църква, синагога, /сравнително/ голям Океанографски музей с аквариум, четири казина, магазини и заведения…
    Апропо, аз не разбирам защо туристическите фирми не се коригират най-после?! В офертите си винаги пишат: „Монако и Монте Карло“, което не е правилно, защото Монте Карло е в Монако!
  • Монако е град-държава и се състои от 4 квартала:

    Монако-вил, намира се на хълма точно пред морето, където е старият град с двореца на монарха, катедралата и Океанографският музей; Ла Кондамин е кварталът, който обхваща бизнес зоната и пристанището; Фонтвил е жилищно-промишлена зона, доколкото има някаква промишленост там. Част от Фонтвил е построен направо в морето; и Монте Карло – кварталът на казината и, така да се каже, е нещо и като курортен център.

Monaco
Монако

Монако-вил

Ла Кондамин в Монако

Ла Кондамин

 

 

Фонтвил в Монако

Фонтвил сниман от терасата пред двореца /зум/

Монте Карло, Монако

Монте Карло

 

  • Монако е единствената страна в света, в която армията по численост е по-малка от кралския военен оркестър, който наброява 82 души!

 

Дворецът в Монако

Атрактивната смяна на караула в 12 ч. пред двореца на монарха

 

  • Както гъсто е населена страната, така гъста е и концентрацията на скъпи яхти и скъпи автомобили.

 

Паркинг на яхти пред блока – Монако

Паркинг на яхти пред блока

Ферари – Монако

Кой иска да направи едно кръгче? :)

 

  • Парченцето земя, всъщност скала, върху което е кацнало това царство, е било обитавано още от времето на неолита – така поне твърдят археологическите разкопки. Във времето тази стратегическа скала е била собственост на древните гърци и на финикийците. Естествено, че и на Римската империя.
    На 10 юни 1215 г. един отряд генуезци, предвождани от някой си Фулко дел Каселло започва да строи крепост на скалата и от тогава тръгва нейната нова история. През 1297 г. Франсоа Грималди завзема /с коварство/ управлението на крепостта и поставя началото на династията Грималди като нейн владетел в продължение на векове, но първите няколко от тях – под влиянието на Генуа.
    Княжество Монако получава официален статут едва през 17 век, но неизменно членове на фамилия Грималди са били владетелите през вековете, та и сега.

 

Монако

На една ръка разстояние от покоите на принца ;)

 

  • Официален език в Монако е френският.

Но традиционният, езикът на династия Грималди и поданиците й, е монегаският, а около 22% от населението са монегаси. Езикът им е дериват от френски и италиански, и е по-сходен с лигурийския диалект, който се говори в района на Генуа. А понеже има и множество италианци, които работят в Монако, тяхната общност си говори на италиански. Апропо, и италианците, както и французите, с голям зор проговарят на език, различен от техния си 🙂  Независимо това, английският не е проблем в Монако, което е обяснимо – заради туризма, банките и казината. Официалният химн на Монако, обаче, се изпълнява на монегаски език.

  • Стръмните скалисти хълмове и тясното крайбрежие са повлияли на градското планираме и архитектурата в Монако. Улиците са тесни и стръмни, а сградите е трябвало да бъдат строени на твърде ограничено пространство. Съвременното строителство са високо етажни жилищни и офисни сгради. Но като цяло, архитектурата отразява средиземноморското влияние и класиката, особено от времето на Бел епок. Най-известната сграда в Монако е Казино Монте Карло, построено в 1866 г. по проект на френския архитект Шарл Гарние.

 

Монако

Монако

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Гърба на Казино Монте Карло

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

 

 

  • Основната икономиката на страната е свързана с туризма,

който стартира с откриването на известното казино в Монте Карло. На второ място по значение са банковите и финансови дейности. Индустриалният сектор е малък и включва фармацевтични продукти, козметика и хранително-вкусови продукти. Инвестициите в недвижими имоти и бизнес услуги са четвъртият важен сектор на икономиката. Чуждестранните компании получават специални стимули за инвестиции, които са довели до откриване на много офиси в княжеството. Монако не налага данък върху доходите на лица, които са постоянно пребиваващи и, следователно, привлича корпоративни и индивидуални инвестиции.

  • Поради твърде малкия размер на страната, земята и личното пространство винаги са били ограничени.

Така че купуването и поддръжката на имоти е доста скъпо удоволствие, но въпреки това, бизнесът с недвижими имоти в Монако процъфтява. Един иновативен начин за удовлетворяване на търсенето е използването на земя, отвоювана от морето. По-горе споменах за най-новия квартал Фонтвил, част от който е изграден направо в морето.

Фонтвил в Монако

Фонтвил - сградите на преден план са изградени в морето

 

  • В Монако има около 30 хил. работни места, 2/3 от които са заети от хора, които всеки ден пътуват от Франция и Италия.

  • Високите средни доходи, както и индивидуалното богатство, при много малките размери на Монако, го правят страна с минимални класови различия.

Княжеството е един вид данъчен рай, привлекателен  за установяване или пребиваване на богати хора от цял свят. Значителен брой от жителите му са от различни националности. Тук живеят или често пребивават и известни личности, и това също спомага Монако да е синоним на богатство, власт и авторитет по цял свят. Монако е и много популярно пристанище за луксозни яхти. А нали знаете, пристанищата, както и летищата, имат огромни такси.

 

Монако

Монако

 

  •  Монако е седалище и на много неправителствени организации и културни, академични и професионални сдружения.

Сред тях са  Международната асоциация за навигация, Международният комитет за военна медицина и фармация, Научната общност за океанографски изследвания, Международният съвет по музика, Международният съюз за опазване на природата…

  • Образованието

е задължително от 6 до 16 годишна възраст. Училищните програми са идентични с тези на Франция, но включват и изучаване на монегаски език и история на Монако. Има четири държавни и четири частни училища, и три специализирани лицея. Монако няма университет, но има няколко специализирани заведения за висше образование, като Музикалната Академията „Рение III“ и Сестринското училище в създадения от принцеса Грейс Медицински комплекс. Грамотността на населението е практически 99% !!

  • Здравната система на Монако

осигурява високо качество на медицинските грижи за всички свои граждани. Средната продължителност на живота е 75-80 г., а раждаемостта надвишава смъртността. Но за специализирани и сериозни здравословни проблеми, жителите на Монако ползват по-големите медицински центрове в Ница и другаде във Франция.

  • Правителството има програма за насърчаване на културата и изкуството.

Монако си има опера и симфоничен оркестър, известен като Симфоничният оркестър на Монте Карло. Балетът на Монте Карло също е сред световно известните. Всъщност той придобива международна слава още през 1920 година, когато хореографът Сергей Дягилев се установява там с постановки на руски балети. Ежегодно през февруари в Монако се провежда и Международен цирков фестивал, а през юли – Международен фестивал на фойерверките.

  • Както казах в началото, принц Алберт II е голям фен на спорта. Така че няма нищо чудно в това, че спортът в мъничкото Монако си е намерил уютно местенце. От 1955 г. всяка година по улиците на Монако се провежда надпреварата за Гран При. Смята се, че това е едно от най-престижните автомобилни състезания в света.
    Инфо: през 2012 г. то ще се проведе от 20-22 януари

Започнах поста с виц за футбола в Монако и затова да кажа две думи и за него 🙂
Монако не е член на УЕФА и затова не участвува в европейски и световни футболни първенства, но пък си има цели два футболни отбора – мъжки и женски, които играят домакинските си мачове на модерния си футболен стадион „Луи II“.
Всъщност стадионът е мултидисциплинарен спортен комплекс, в който е възможно да се играе и тенис на маса, скуош, баскетбол, волейбол, както и да се практикуват бокс, бойни изкуства и плуване.
В Монте Карло пък се провеждат състезания по тенис на корт, ръгби и голф.
А направо в сърцето на Монако, точно пред пристанището, е изграден плувен басейн с олимпийски размери и водна пързалка. Когато няма състезания, хората го използват за плаж. От шезлонгите край басейна, разпускайки, човек може да се наслаждава на панорамната гледка към планината или стария град и двореца на Монако, както и към морето, яхтите и огромните морски лайнери.

Като страна, разположена на морския бряг, в Монако човек може да  практикува или да се наслаждава на всички водни спортове и удоволствия: плуване, уиндсърф, ветроходство, водни ски, джетове, скутери, парашути, теглени от моторница и т.н.

 

олимпийският басейн – Монако

На плаж на олимпийския басейн

 

  • Градският транспорт – да, има такъв. Четири /мисля/ линии автобусен градски транспорт, който върви като по швейцарски часовник на интервал 4-5 минути, независимо дали има пътници. Не знам билетът колко струва, не съм го ползвала. Но ми направи впечатление точното спазване на разписанието по спирките.
  • До Монако може да се стигне по всички познати начини: по суша, въздух и вода. По вода, ясно – имат си пристанище и там непрекъснато акостират освен яхти от всякакъв калибър, и пътническите лайнери.
    Монако си няма летище, но най-близкото е при Ница, а от там за 30 минутки си в центъра на Монако – с кола, такси, влак или автобус, както ти е изгодно или ти е кеф. Впрочем, най-евтино е с автобус. Е, ако си VIP персона, може да кацнеш с хеликоптер на някоя хеликоптерна площадка – имат няколко такива.
    Ж.п. гарата в Монако е, бих казала, доста интересно решена. Обаче… ха, познайте къде се намира?! 🙂
    Гара Монако е разположена вътре в скалата. До нея водят тунели, стълби отвън или подлези и ескалатори под земята. На мен лично мноого ми хареса 🙂  За 2-3-4 евро човек може да пребяга с влака набързо до Мантон или до Вентимиля в Италия /5-6 мин. до Мантон и още 7-8 до Вентимиля/ или до Ница, горе-долу пак за толкова. От Монако с влак може да отиде до Марсилия, Париж и т.н. из Франция. Или до Генуа или Милано /даже има директни влакове/ или където и да е нататък из Италия.
    Инфо:
    Билетът до Генуа е около 15 евро с регионален влак, пътува около три часа. Бързият влак взема разстоянието за около два часа, а цената е около 20 евро.

 

Гарата в Монако

Атенсион! Мадамз е месю, влакът за Вентимиля заминава от трети коловоз след една минута ;)

 

  • В мъничкото Монако са намерили място и за паркове.

    Макар и не кой знае колко големи, но изключително чисти, свежи и подредени, те са като райски кътчета. В стария квартал Монако-вил се намират Ботаническата градина /Жарден екзотик/, която е комплекс с естествена пещера, Зоологическата градина – е, твърде малка наистина, и единствено на тези две места се плаща вход. Също паркът на принцеса Антоанет и паркът Сен Мартин. Във Фонтвил е паркът с Розариума на принцеса Грейс и колекция модерна пластика.  А в Монте Карло са Японската градина и Градината и парковите тераси на Казиното.

 

В градината на Казино Монте Карло, Монако

В градината на Казино Монте Карло

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Японската градина

Монте Карло, Монако

Някъде из Монте Карло

Цветя по улици и алеи, Монако

Цветя по улици и алеи

 

  • Много впечатляващи са и зелените площи, които поддържат върху покривите на зданията. Не знам как го правят, как растат върху покривите храсти и дървета, но заедно с басейните са факт.

 

Градини и басейни по покривите, Монако

Градини и басейни по покривите /зум/

 

  • И да не пропусна още едно важно удоволствие, поддържащо живота: храната.


Местната кухня се базира на внасяни от съседните страни продукти и на морските дарове. Е, тях си ги хващат сами 😉   Кухнята им е определено средиземноморски тип с френско-италианско влияние и няма нужда от реклама – вкусна и полезна е. В Монако има достатъчно ресторанти, кафенета и дори заведенийца от типа „Take away“ – за всеки джоб; е,  най-вече местен джоб. Но и аз не останах гладна и жадна  😉  Информативно, едно еспресо в кафенето до Казино Монте Карло е 3 евро, капучиното е 4,70 евро. Все пак по-евтинко е, отколкото във „Флориан“ във Венеция, нали?  Но пък няма оркестър, който да ти свири популярни мелодии докато се кефиш. Може би затова  😉

 

Пай със сирене и спанак, Монако

Пай със сирене и спанак = 3 евро 🙂 Но пък съвсем става за ядене!

На закуска ядат малко и вероятно затова са гушнали идеята „континентална закуска“, както в много хотели в Италия и Франция. Т.е. закуската се състои от кроасан, миниатюрно конфитюрче, евентуално и едно масълце и, естествено, кафе. Затова пък по-късно имат един обяд, още малко по-късно – втори обяд, после следобедно кафе с тортичка, после вечеря, после евентуално и късна вечеря 🙂
Колкото до цените… ето един пример:

Цени в Монако

Заведение от типа на италианската тратория. Същите предложения в Италия обаче са с 30-40% по-евтини.

 

Когато за първи път трябваше да отида там, нямах никакви особени очаквания. Но, може да се каже, че още отгоре, от отбивката от магистралата надолу към Moнако /а тя върви най-горе, по билото/, започна да ме обхваща някакъв възторг – гледките около и под мен бяха изумителни. Монако се разкриваше бързо, но и някак постепенно, и изглеждаше главозамайващо по тези склонове, сякаш сградите се пързалят една през друга към морето.
Беше прекрасен юнски ден, всичко се къпеше в слънце и цветове. По-късно следобеда надойдоха отнякъде едни облаци, вална и дъжд, но въпреки това, направо си го казвам, шашнах се! Ошашавих се от красивите, елегантни сгради, от стелещите се водопади на бясно нацъфтелите бугенвилии, от алеите с какви ли не още цветя, елегантно облечените хора, яките автомобили; никой не вика, никой и не бърза, хората ти се усмихват, любезни са като ги попиташ нещо; навсякъде е супер чисто, на места стълбите дори са дублирани от обществени ескалатори или асансьори… да се не хабиш  😉
Атмосферата е… с една дума: комфорт. На тялото и на душата.
Втория път пак се оказах там ненарочно. Беше след три години и нещо, през април. Мислех си, няма какво да ме изненада, вече съм била там, видяла съм, почувствала съм, знам. Даже и много-много няма да снимам, к’во да му снимам повече…
Пълни глупости, ама! Макар че този път времето почти не беше слънчево, имаше на моменти и мъгла, по едно време прикапа дъжд и чаак следобед се показа малко слънцето, за пореден път Монако ми взе акъла!
Уж ми беше не ново и познато, и все пак, усещанията ми бяха отново от възторжени, та по-по-най-възторжени. Отново го кръстосвах като не видяла, отново сниимах** като замаяна… исках сякаш да си го отнеса с мен 😉
За вас не знам, но за мен миньончето Монако е просто магия!


Тя отново зареди душицата ми с отпускане, топло чувство, красота, радост и спокойствие… Не правеше ли някаква подобна магия и любовта? Значи съм влюбена в Монако тогава!… Хм, Бога ми, съгласна съм, съгласна съм да е завинаги!

* няма такава дума, аз си я измислих 🙂
** снимките в поста са от двете ми пребивавания в Монако
И още няколко снимки:

Къща, Монако

Дом в близост до Океанографския музей - бугенвилиите се стелят като водопади

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

Ла Кондамин, Монако

Ла Кондамин в близост до пристанището

Дворецът в Монако

Пред двореца на владетеля народът се тълпи за ежедневната смяна на караула по обед

Ретро автомобил – Монте Карло, Монако

Ретро количка пред хотел "Париж" в Монте Карло

Гарата в Монако

Подлеза към гарата - за съжаление нашенските дори когато са току-що открит нямат подобен вид

Гарата в Монако

Пероните в скалата

Кораби – Монако

И голеемият кораб... дет' минаваа ;)

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Казино Монте Карло

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Езерото в парка на Казино Монте Карло, Монако

Езерото в парка на Казино Монте Карло

Фенери в парка, Монако

В стария град и уличното осветление е в царски стил ;)

Монако

Другаде пък уличните стълби са по "дворцовски" :)

Бугенвилия, Монако

Бугенвилия оформена като дърво

Глициния – Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Глициния в Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

 

Автор и снимки: Вили

 

 

Други разкази свързани с Монако – на картата:

12 коментара

Switch to mobile version