След като успях да разбера как да поработвам с новата (2.6) версия на Wordpress, продължавам с основната ни дейност – пътеписите. Днес ще ви представя втора част на пътуването на Цветка до Кападокия. Първата част е: Кападокия, Турция – първа част, а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Kападокия, Турция

– втора част

Растителността в тези песъчливи скали е само лози и кайсии. Сещам се, че този плод – кайсията идва от Персия. Дали са правилни ученическите ми спомени, трябва да проверя.

Върнахме се в Ючхисар, там където сутринта падна мъглата и не успяхме да се изкачим. Сега пак се готвеше да вали. Беше малко след 16 часа и ние бяхме едни от последните посетители. Тук входът е 1.5 лири, за ученици и студенти безплатно. Крепостта се състои от две огромни скали, които византийци и отоманци са засели и използвали за укритие. Гледката от върха е величествена, но заваля пороен дъжд с гръмотевици и трябваше бързо да се спуснем надолу.

Доста поизмокрени се запътихме към небезизвестният оникс. Отново най-впечатлена беше малката ни дъщеря. Тя получи и резултата от демонстрацията – яйце от оникс. Като най-малката в групата, а и отговори на въпроса, коя е столицата на Турция. Бижутата в магазина към фабриката бяха прекрасни, но с космически цени за финансите на нашето семейство. Гостите бяха почерпени с кападокийско вино. Лично аз не опитах, защото и една глътка след този емоционален и уморителен ден би ме довършила. Мъжете от семейството не пропуснаха.

Фабриката се намира пред Долината на гълъбите. След дъжда слънцето се провираше между облаците и огряваше долината.

На следващия ден на ред бяха подземните градове.

Tags: Каймакли, Кападокия, пътешествие, Турция, Ючхисар