Archive for the tag 'Южна Франция'

авг 20 2009

Каталуния и Лангедок (3): Безие и Тарагона

Продължаваме с пътуването на Росица из Каталония в Испания и Южна Франция. Започнахме с Барселона, бяхме край Жирона, Емпуриабрава и Кадакес, а днес вече ще отидем към областта Лангедок в Южна Франция. Приятно четене:

Каталуния и Лангедок

част трета:

Безие (Beziers)

Зареждаме бензин, подминаваме Фигерес (тук е родният град на Дали и музеят в негова чест) и не след дълго преминаваме някогашната

испано-френска граница

Зървам с периферното си зрение „Добре дошли в страната на катарите“, стъпвам на магистралата и преминавам с максималната позволена скорост през ветровития Лангедок с лиманите, пастелните крайбрежни гледки, крепостите, замъците и ветрогенераторите.

Нашата цел е рибарското селище

Валра-Плаж (Valras-Plage),

близо до Безие (Beziers). Почти е тъмно, когато дамата от GPS-а обявява, че току-що сме пристигнали на желаното място. Очаквам да видя бедни наколни жилища, да ме посрещне миризма на риба и миди, да се заплета в рибарски мрежи… Нищо такова! Елегантната централна улица е осеяна с модерни рибни ресторанти, пълни с гладен народ. Чисто е, хубаво и подредено. Спрели сме пред катедралата с три камбанарии — такива се виждат на картичките от южна Испания. Обаждаме се на жената от couchsurfing.org, при която ще отседнем тази нощ. След 15 минути тя идва с колата си да ни вземе, „здрасти“ ни казват двама младежи, за които решаваме, че са синовете й. Оказват се гости на Ф. от Холандия, които също са тук по линия на couchsurfing.org. Настаняваме се в ателието й — тя е директор на детска градина, но се занимава с приложно изкуство, бродира, шие и пр. Озверели от глад се тръшваме на дървените пейки в близката пицария. Получаваме и бутилка розе като бонус. Пиците се пекат в пещ, холандците отцепват към плажно парти с китара в ръка. „Наздраве! Добре дошли във Франция!“ Почти е полунощ, когато се връщаме в ателието на Ф. или по-точно в градината й, където тя сервира напитки и тече интересен разговор. На 22 юли тази година Безие ще отбележи 800 години от погрома над катарите. Едно от най-ужасните кланета на средновековието започнало именно в този град. Научаваме, че от 20 000 жители по онова време, останали живи едва 2 000. Повечето изклани, някои изгорени в червата Сент Мадлен, други, които дръзнали да бягат към Каркасон, били догонени и избити до крак. На въпроса на палачите „как ще разпознаем кои са катари и кои католици“, абатът Арно, предводител на похода срещу катарите, отговорил: „Убийте ги всичките, Господ ще разпознае своите!“ (моля за прошка Комитата, който също цитира тези думи!) Погромите над катарите в Лангедок се оказват удобни (според някои дори са провокирани с цел) за политическите нужди на френския крал, който няколко години след кървавите събития „приобщава“ тази област към останалите територии и от този именно момент се заговаря за обединена Франция.

[geo_mashup_map]

Ф. е пристрастна към темата за катарството. Говорим за богомилите и за „българската връзка“, отваря се плаха приказка и за мистичното място Бугараш (Bugarach) — намерената Агарта, земята, над която не прелитали самолети, защото им се разстройвали навигационните уреди… Заспиваме като младенци.

Сутринта ни носи изненада — Ф. е опекла хляб, множество конфитюри, сокове и димяща кана с кафе ни очакват на дългата дървена маса. После с двете коли се насочваме към Безие. Ф. ще бъде наш гид. Спирка пред Арената. Отиване до детската градина, където трябва да се оставят костюмите за честването на 22 юли. После успяваме да се паркираме на една уличка — точно под гигантската катедрала Сен Назер.

Катедралата Сен Назер в Безие

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version