Днес ще завършим предколедната разходка на Емилия из Виена. Започнахме тук, а последния път бяхме в Албертината. А сега: приятно четене:

Моята предколедна разходка до Виена

част трета

От витрините на виенските магазини, човек може само да се учи на композиция и естетика . Това е лично мнение.

А и така човек може да си купи вестник или списание.

Пуска си монетката, отваря се достъпа до плика и човекът си взема каквото е платил. Аз не видях точно как действа, но на път към моста на хубавия син Дунав, видях няколко „приключили вече с продажбите” такива торбички, окачени на стълбчета.

А да знаете само какъв студ и силен вятър ме подгониха, когато отидох на един от мостовете, по които минава и метрото, да погледам малко „хубавия син Дунав”!

Добре, че не аз бях Йохан Щраус. При този кучешки студ и вятър, човечеството можеше да се размине с удоволствието да танцува под звуците на валса „По хубавия син Дунав”. На снимките не личи колко е студено в края на ноември, ама вятърът ме пронизваше и през кожуха.

Ето го мостът, в средата на който минават линиите на метрото. От терасите на този мост само дето не ме издуха вятърът.

Четете по–нататък>>>

Tags: Австрия, Виена, Виенско колело, Дунав, Пратер, Хундертвасер, Шьонбрун, щраус

Продължаваме с пътешествието на Мая из Италия и Австрия. Вече проследихме пътуването ѝ от София до Лидо ди Йезоло, разгледахме Лидо до Йезоло и Венеция, сега ще прочетем за пътуването ѝ от Йезоло до Виена. Приятно четене:

От Йезоло до Виена

част четвърта

Виена, ах, Виена…

Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив – това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно.

Да караме по ред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата,

отпраши към Австрия

Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник… Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар.

По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен – караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио.

Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и маркировки, обаче, за да ги следва, човек трябва да гледа тях, не да зяпа крайпътните красоти (като моя милост). Излязохме си ние на магистралата за Триест, обаче изведнъж гледам табелка „Удине“ и хоп! – оказвам се на прекрасен път, само дето изобщо не е магистрала. Но пък нали сме тръгнали да си правим кефа, обзети от откривателски дух, продължаваме по него. Около нас – лозя, ферми, селца, градчета, абе истинска прелест, само дето караме сравнително бавно заради многото ограничения.

Tags: Austria, Oesterreich, Schoenbrunn, Vienna, Wien, Австрия, Виена, Виенско колело, градове, дворец Белведере, дворец Хофбург, екскурзия, екскурзия Виена, катедралата Свети Стефан, Кертнерщрасе, Кунстхисторишес музеум, Моцартхаус, Парламент Виена, Пратер, Хундертвасерхаус, Шьонбрун, Щефансплатц