Archive for the tag 'Шуменска крепост'

Дек. 23 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и МонакоФранция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония.

А днес ще завършим с България и Егейска Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

 

 

9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II – създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство – нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място –  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?

 

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!

 

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!

 

23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко – археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил.

При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.

 

Историко – археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 – 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) – построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар – най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.

 

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа.

Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!

 

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Пр

Коментарите са изключени за От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

юни 17 2011

Обиколка на България (1)

Днес започваме една офроуд и не само обиколка на България. Боян ни качва на джипката и … газ към непознатата България!

Приятно четене:

Обиколка на България

част първа

Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича, Велики Преслав, Шумен, Мадара,

Ето обещания разказ със снимки от пътешествието:
МАРШРУТ: Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича,
Велики Преслав, Шумен, Мадара, Плиска, Каолиново, Исперих, с.Свещари, с.Каменово,
Русе, с.Басарбово, с.Иваново, с.Червен, Никюп (Никополис Ад Иструм), Велико Търново,
с.Идилево, с.Хотница, с.Идилево, Севлиево (Хоталич), вр.Бузлуджа, Стара Загора
ВРЕМЕ: 25.04.2011 – 30.04.2011
УЧАСТНИЦИ: Слави (шофьор), Боян (навигатор), Живка(екскурзовод)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ден 1:
Минути преди потеглянето се доставят последните провизии.

Начало на пътешествието: Стара Загора

Началото

От Стара Загора тръгнахме през селата, упорито избягвайки главните пътища, и така до
Сливен. Идеята беше

да минем край Карандила

и даже да се качим до където можем, но пътят ни отведе доста далеч от там по посока с.Раково. Интересно пътче , около което сливенчани обичат да ходят на пикник през почивните дни.

Карандила край Сливен

Карандила (вляво)

Тук поспряхме замалко поне да поснимаме Карандила (в дъното от ляво). Смутихме
някакви хорица дошли да се наслаждават на романтичната гледка. Сори, ама не може само
вие. Продължихме от завой на завой и хоп

в Жеравна,

ама там всичко беше затворено,
нали е почивен ден (25-04-2011). Само бакалийката работеше. Пасажерите се бяха
поуморили от пътуването и попривършили запасите от бира за изпът и бакалийката беше
добре дошла. Само дето там не раздават печатчета.
Тъй като на шофьора му беше омръзнал „гладкия асфалт” решихме да напуснем
Жеравна по един черен път.

Път край Жеравна

Той беше нееднозначно отбелязан като негоден за използване. Имаше напречно изкопан
ров пълен със стъкла по средата на пътя. Някои обаче се беше погрижил да покрие тук
тама стъклата с камъни и успяхме да преминем. Истинското препятствие беше канавката
точно преди да се излеже на асфалтовия път. В един момент всички бяхме убедени , че ако
сега не се обърнем с джипката няма кога друг път да е. По пътя минаваше някво
минибусче, което спря по средата на пътя да ни гледа. Явно сме били интересна картинка.
Няма снимки от там защото всички бяхме провесени от прозорците да оглеждаме терена.
От Жеравна, хайде през Върбишкия проход, нали и той е историчека забележителност
(битката на хан Крум с/у Никифор I 811г.). Не че има някъв помен от това, но що пък да
минем от там.
От гр.Върбица пътят ни отведе до един полуостров в

яз.Тича

Беше станало късно и
беше време да стъкмим лагера. Само да се бяхме сетили да си вземем ръкавици, брадвичка
или трион. На тоя п-ов освен някви трънесто-подобни дръвчета нямаше нищо друго. Все
пак посъбрахме някви съчки и поседнахме покрай масата. Е, разбира се шофера беше
първи.

Край язовир Тича

Времето беше доста приятно и изглеждаше подходящо за лагер навън. На сутринта бяхме
на друго мнение. Сигурно ви е писнало от снимки на залези, но аз съм начинаещ
фотограф и ми струваше доста усилия да го заснема.

Залез край язовир Тича

Ден 2:
На връщане от язовира към главния път решихме да пробваме ня’кво разклонение на трака,
по който дойдохме и пътят свърши…

Пътят към Велики Преслав

Велики Преслав

Велики Преслав

Върнахме се обратно по стария трак. И по асфалта най-после стигнахме до

Велики Преслав – първият набелязан обект.

Посрещнаха ни учтиво, взеха ни парите и ни казаха , че като стигнем до музея там има
хора ще ни разкажат. Не им се разказваше много, но пък в музея имаше интересни неща.
Първо ни въведоха в трезора където се пази „Преславското съкровище”. Тъй като
незнаехме къде ни водят при вида на вратата бяхме изумени. Същински трезор. Разбира се
снимането беше забранено. Отидете го вижте няма смисъл от снимки. Ето малко снимки
от старопрестолния град.
ПРЕДИ:

Велики Преслав

СЕГА:

Велики Преслав

На мен ми приличаше повече на развъдник на знии отколкото на историческа
забележителност, но видяхме и по-зле подържани археологически паметници.
Ето доказателство за голямат популация на змиите там:

Пепелянка – Велики Преслав

Това е малката Пепе (така я кръстихме), която с доста усилия успяхме да накараме да се
махне от пътя, за да не бъде размазана. Тя беше все още малка 15-20 см и за това бяхме
толкова смели.

Следваща спирка – Шуменската крепост:

Шуменска крепост

Останахме с впечатлението , че хората по онова време само са се биели и са се молели в
църквите, защото всяко имаше поне 10 църкви, малко жилища и казарми. Уредникът на
крепостта се оказа и автор на статията за нея в Wikipedia и беше доста разговорлив. На път
за шуменските супермаркети не подминахме

„Паметник Създатели на Българската държава”.

Първият паметник, който има 3 лв вход. До сега не бяхме виждали
паметник , за който да се плаща и просто преминахме на растояние от касата,
разгледахме паметника и излязохме по пътечката зад него.

Паметник Създатели на Българската държава, Шумен

До колкото знам кракът на коня на хан Аспарух е падал преди години, но явно са го
закрепили отново. Сигурно за подръжка са 3-те лева.

На път за Мадара

навигатора не можа да разчете правилно крайпътните табели, картата и
GPS-a и изтървахме отбивката за главния път. Минахме покрай завода за алуминиево
фолио и поехме по „прекия” път за Мадара.

Пътят към Мадара

„прекият” път за Мадара

Чудесен път, няма много движение. Единствения проблем е разминаването с тракторите.
Покрай нивите, под ж.п. линията, по мостчето и се озоваваш точно след табелата на
Мадара.

Madara Rider, Shumen, Bulgaria

Беше около 18:00 часа, но „Мадарския конник” беше отворен, дори посетихме
музея. Из обекта ни разведе охранителя, който ни изнесе завидна беседа и ни показа
всички забележителности там.

Мадарски конник

Слави искаше да почувства Мадара в краката си, но го достраше да стигне до края на
скалата:

Мадара

Мадара

Катеренето по скалите на капището беше забранено, затова Живка се излегна върху тях.

Мадара

Всъщност сладкодумният охранител се оказа и наш домакин. Бяхме настанени в
„Кумановите къщи” на много изгодна цена. След предната нощувка на брега на язовира
бяхме навити да платим доста повече.

Куманови къщи, Мадара

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ!

One response so far

Switch to mobile version