Archive for the tag 'шопинг'

авг. 26 2013

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (3): От мемориалната църква до Чекпойнт Чарли

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен.

Днес от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта.

Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част трета

От Кайзер Вилхелм, през Шарлотенбург до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабант

Мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква “Кайзер Вилхелм”, известна като “Църквата на паметта” (Gedächtniskirche).

Gedächtniskirche, Берлин

Gedächtniskirche

Снимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име “кухия зъб”. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.

Още няколко интересни туристически обекти в района:

Автобус 100, Берлин

Автобус 100 обикаля всички забележителности на Берлин на цената на градско билетче

(Снимка: Pedelecs)

Запомнете:

автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко “пенсионерско”, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 .Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено). 

Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

Шопинг в Берлин

 

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”. Вариантите са следните:

  • улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:
  • Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
  • Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).
  • булевард Kurfürstendamm – може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната “Витошка”, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

 

Никой не чете блога ти

 

 

 

Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч.

Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

 

Замък Шарлотенбург, Берлин

Снимка: Times

 

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур.

Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена.

За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен.

Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR.

Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45) (редакцията искрено препоръчва посещение на Шарлотенбург. Въпреки, че Шарлотенбург строен много по-рано и е по-малък, вътре можете да разберете защо Шонбрун във Виена се води скромен дворец – бел.Ст.)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе.

Friedrichstraße  (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

 

Friedrichstrasse, Берлин

 

 

 

Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове.

В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за “скрит бисер” в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се

Zur Nolle

и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика).

Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до

Hackescher Markt

(от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид

берлинска бира, наречен Berliner Weiße:

леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

Берлинска кухня

 

 

След като приключите с “масовата” част, можете да се отдадете на “културна” такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца).

Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на

Фридрихщат-Палас

(или както се пише).

Friedrichstadtpalast, Берлин

Снимка: Michael Fötsch

 

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил “Лас Вегас”, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No.1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места).

Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…

Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва

огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße…

За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери 🙂 Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

Жандарменмаркт, Берлин

Снимка: Thomas Huntke

 

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис

“Botschaft der Republik Bulgarien” (“Посолство на Република България”)

Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

Чалга в Берлин

 

 

Продължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

 

Музея на вурстчетата

Музей на вурстчетата, Берлин

Снимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори 🙂

Продължаваме на юг и стигаме до

Окупационни зони на Берлин

 

 

Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie)

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване (бягство – бел.Ст.) на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП “Чарли” (или “C”, тъй като военните обичат “алфа”, “браво”, “чарли”, “делта”…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война.

Много (източни – гел.Ст.) германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват…

Checkpoint Charlie, Берлин, Германия

 

 

Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

Checkpoint Charlie, Берлин

 

 

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела “You are entering the American sector” и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

Checkpoint Charlie, Берлин

 

Тук се намира и

Mauer Museum – музей за Берлинската стена,

построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение…  Вход: 11,50 EUR.

Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

Checkpoint Charlie, Берлин

 

 

Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

– Доволен ли си от твоя трабант? 
– Да, само трябва да го пребоядисам. 
– Защо? 
– Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

Музей на трабанта, Берлин

Колко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.

 

Очаквайте продължението

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе за подробности

🙂 🙂

3 коментара

май 15 2013

Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите 🙂 Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там.

Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия.

Ще ви споделя моя опит за това

  • как се паркира,
  • къде се спи и
  • какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие.

Kуполът на Брунелески - Тоскана, Италия

Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги

Kатедрала в Орвието - Тоскана, Италия

Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II

Kатедрала в Сиена - Тоскана, Италия

А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?

 

 

 

Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия

Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме.

Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета.

Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана… достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега.

Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко.

Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия.

Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме.

Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме.

В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път.

След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца.

В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време.

А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи… до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда.

Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“.

Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим.

А именно по ред на посещението…

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

  • 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме… от там VICENZA
  • 2 нощ VERONA – гледаме… от там MANTOVA
  • 3 нощ PARMA… LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
  • 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO… … от тук навлязохме в провинциална Тоскана
  • 6 нощ SAN GIMIGNANO… VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
  • 7 нощ SIENA… MASSA MARITTIMA
  • 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
  • 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
  • 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
  • 11 нощ AREZZO … казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
  • 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
  • 13 нощ PADOVA
  • 14 нощ ЗАГРЕБ… и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена… Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем .

Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него.

Баньореджио - Тоскана, Италия

Bagnoregio и пътченцето

 

И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията.

Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута.

Тоскана, Италия

 

Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела…

Закуска в Триест, Италия

Закуска в Триест, Италия

 

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела.

Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието.

Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти!

Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте… Риск печели – риск – губи!

Хотел – Тоскана, Италия

Ферма – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Вила – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Гледка към природни красоти от терасата на стаята

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра… но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи.

Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети.

Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи… Европейска работа.

Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън.

Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан,

Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш.

Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво.

Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти… средна скорост 50 км/час.

Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения.

Гледка по пътя  – Тоскана, Италия

Гледка по пътя

 

 

 

Гледка по пътя.

Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира!

По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари.

Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение .

Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция.

Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия…

Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието.

Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря.

Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем… стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор… не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото.

Закуска – Тоскана, Италия

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора.

Ресторант – Тоскана, Италия

Таверна или по-точно „Енотека с типични продукти от района“

 

При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите.

Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора… на принципа „Те си знаят добрите кръчми“… ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно.

Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните… но беше романтично.

Сиена – Тоскана, Италия

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали…

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 Магазин за пекорино – Тоскана, Италия

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик… нямат ли ХЕИ тези хора!

Магазин за салами – Тоскана, Италия

… „салами“ е Италианска дума…

 

Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден… а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци…

Ферара – Тоскана, Италия

Пазар на централния площад на Ферара

 

 

Кули… кули… кули…

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула!

Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните… вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито.

Винаги са си мерили всичко… спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям.

Преди около  900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост.

Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко.

Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула… сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи.

Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Сан Джиминяно с част от останалите в момента 15 – 16 кули

 

Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие

В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м.

Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина.

Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал.

Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Двете кули… Като във „Властелина на пръстените“

 

 

Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните.

Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете.

През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция.

Та градовете са си мерили катедралите.

Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото…

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи.

Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

Уличка – Тоскана, Италия

 

Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение.

Тесни сенчести улички.

Градовете

За себе си степенувах, най-интересните места които видях.

На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест.

В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и… не знам?

Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци… а Тоскана трябва да е романтична.

Флоренция – Тоскана, Италия

 

 

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна… основно светии и странни личности.

Галерия Уфици, Флоренция – Тоскана, Италия

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 Сиена – Тоскана, Италия

Сиена – Тоскана, Италия

Стана ми ясен корена на думата „тифози“

 Сиена – Тоскана, Италия

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години.

Асизи – Тоскана, Италия

В тази църква се намира гробът на Св. Франциск

 

 

Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма.

Градче в Тоскана, Италия

Типично тосканско градче – има десетки такива

Градче в Тоскана, Италия

Ето още едно

 

 

 

Пейзажите

 Тоскана, Италия

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема.

Bella Italia

Bella Italia

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор).

Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти… и помнете, че има сиеста!

П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )

 

 

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

12 коментара

Ное. 22 2012

Кьолн

 Днес ще ходим до един от любимите градове на редакцията – Кьолн. Водачи ще ни бъдат обаче Петър и Биляна, които подробно ще ни разкажат къде-какво да правим в града.

Приятно четене:

 

Кьолн

Кьолн и Франкфурт, Германия

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването до Германия

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция (още повече, че нормалните цени на билетите са с порядък по-големи за не-местните влакове – бел.Ст.)

Влак ICE, Германия

 

 

 

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-Кулата)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Влак ICE, Германия

 

 

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града –Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Hohenzollernbrücke, 50679 Кьолн, Германия

 

Имате няколко варианта:

Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke)

 

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите

р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката (Hohenzollernbrucke)

Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да “заключите любовта си” за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

 

Катинари – Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

 

Катинари – Мостът Хоенцолерн (Hohenzollernbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

 

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по

моста Deutzer Brücke,

 под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

 Мостът Дойц  (Deutzbruecke) – Кьолн, Германия

 

 

 

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Сивият автобус – Кьолн, Германия

 

 

 

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

 

Рампа за инвалиди – Кьолн, Германия

 

 

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

 

Фонтан – Кьолн, Германия

 

 

 

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея:

В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Zoobruecke – Кьолн, Германия

 

 

 

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак доследващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури –

Kulturpark:

 

Kulturpark – Кьолн, Германия

 

 

 

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на

Кьолнската зоологическа градина

с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Кьолнската зоологическа градина – Кьолн, Германия

 

 

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е

ботаническата градина

с безплатен вход, за която писахме подробно:

Ботаническата градина – Кьолн, Германия

 

 

 

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че

общественият транспорт на Кьолн

е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Кьолн, Германия

 

 

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша “Кьолш” (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл “мензури”, наричани “щанге”. За по-големи компании се носят по този начин:

 

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

И понеже двестаграмките влизат “като в къртичина”, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Бира Кьолш – Кьолн, Германия

 

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми 🙂 Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Бирария на колела – Кьолн, Германия

 

 

 

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният

хотел Maritim,

в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма “Хубава жена”:

Хотел Маритим – Кьолн, Германия

 

 

 

 

 

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време, като например

 

Музеят на спорта

Музей на спорта – Кьолн, Германия

 

 

 

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че

шопингът продължава до късно вечер:

Шопинг – Кьолн, Германия

 

 

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното “капанче” в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Нощен бар – Кьолн, Германия

 

 

Какво имаме предвид:

  • бирата идва веднага;
  • радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
  • одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
  • свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
  • пепелник – навън може да се пуши;
  • меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Нощен бар – Кьолн, Германия

 

 

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Нощен живот – Кьолн, Германия

 

 

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Нощен Кьолн, Германия

 

 

 

 

 

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел “Maritim” до гарата. Разстоянието е около километър. “Йеди еуро, комшу” (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

– Как прави влакчето?

– Фиуууу…

Влак ICE, скорост – Кьолн, Германия

 

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

 

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

 

 

One response so far

февр. 24 2012

Мокра Коледа във Ванкувър

Днешният пътепис е началото на изтриването на белите петна от нашата карта в района на Канада и по-точно западнта ѝ част. Наталия, днес ще ни разходи до Ванкувър – един от най-добрите за живеене градове в света.

Приятно четене:

Мокра Коледа във Ванкувър

Непредвидено се наложи да заминем за Ванкувър. Дните бяха предпразнични, времето по изключение необичайно топло и без сняг, което никак не е характерно за Британска Columbia по Коледа.
Организирахме се само за ден, направихме нужните резервации и рано на следващата сутрин – потеглихме.
Предстоят ни 10 часа път с кола, от нашия град до Ванкувър.
Около 10 сутринтта слънцето най-после се показа и се разведели напълно.

 

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Въпреки мрачното време, настроението ни не беше никак мрачно 🙂 Пътищата – сухи, сняг – никакъв , необичайно топло за сезона време. Дори синът ни – тинейджър не намираше причини да недоволства за нещо а както знаем тинейджърите са изобретателни в намирането на причини за недоволство 🙂 🙂

Британска Columbia е място с изключително красива и разнообразна природа. От нашият град до крайната точка на пътешествието ни са около 730 км., като Магистрала 97 (Sauth) преминава през различен ландшафт. По пътя ни се изреждат: Иглолистна гора стъпила върху плато, после хълмове с внушителни с гъстотата си иглолистни гори, толкова гъсти, че из между дърветата цари полумрак дори и в най-ясният ден. (Да му мислят мечките, които живеят по тези земи и трябва да бродят из г ъ c т ите тъмни гори на British Columbia:) 🙂
Следват ливадите с тук – там събрани на групи дървета, дърветата пак иглолистни разбира се. Местноста е идеална за пасища, наричат я Кравешка държава (Cattle country:) В тази отсечка са фермите, каубоите и един малко по-различен (кънтри) стил на живот…. По-нататък е сухата земя – semidesert (полу- пустиня). Съвсем на края се прекосява каньон, долина и…Ванкувър!

Всъщност истинската причина за внезапното ни тръгване налагаше да отидем до Хоуп, това е градче не далече от Ванкувър. Тъкмо заради това: „налага се да отидем по работа до Хоуп“ – видяхме случе й да продължим до големия град и да си подарим една по-ралична Коледа.
Дните по това време на годината са кратки а още повече по тези географски ширини. Нямаше време за обичайните отбивки за снимки и видео. И все пак „откраднахме“ по някоя снимка от колата в движение.
Без обичайния сняг през зимата, природата като че ли беше лишена от цветове, но въпреки това не по-малко величествена.

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Кратка отбивка след много часове път. Поточе с кристално чиста вода стичаща се от планините, богата на много минерали. Идеална за чай!!! Жалко, че не разполагахме с време за подобно крайпътно приключение. Искахме да стигнем до Хоуп а после и до Ванкувър по светло.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме. Вече сме съвсем близо до Хоуп. Градчето е разположено в края на долината Фрейзър – място мъгливо и дъждовно. Живеещите тук хора са принудени много по-често да подменят покривите на къщите си заради почти всеки ден леещият се безжалостно дъжд.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Хоуп е вече зад гърба ни, работата която ни доведе тук – свършена! Сега е време за празник, време е за

Ванкувър!!!

Градът е рядко красиво съчетание между планина и океан. Както си му е рада посрещна ни с дъжд. Ко й то ту спираше ту започваше пак да р ъ ми а после внезапно се усилваше…
Ванкувър, разположен върху вода + множеството му мостове = Скъп бензин.

Ванкувър, Британска Колумбия, Канада
Управата на града начислява допълнителни данъци върху цената на бензина заради поддръжката на множеството мостове и налаг ащата се в района сложна инфраструктура. Може би единствено по-скъп бензин имат във френска Canada, но там е така заради социалната политика, която се опитват да водят и заради помощите с които се опитват да привличат повече емигранти. Но всичко това си има цена и заради това бензина в Квебек е скъп! Съ щ о една друга подробност за френска Canada – след определения минимум, всеки доход след тази граница нагоре се облага с 50% данък!!! (Това за Квебек беше малко отклонение).
Денят е към края си, време е да се приберем в хотела. Толкова за днес – 23 Декември 2011.

24 Декември.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Странно чувство. Коледа без сняг с постоянен дъжд. За момент изпитах съжеление за хората живеещите в градове разположени на океан, лишени да почувстват магията на една „Бяла Коледа“ 🙂 🙂
Разбира се, че

не пропуснахме и шопинга

в един от моловете 🙂
Всъщност глътна ни почти цял ден…

Коледа във Ванкувър, Канада

 

 

Видяхме обявените разпродажби, насрочени за Boxing Day, който е на 26 Декември. Този ден е несъмнено известен като денят на откаченото пазаруване в Canada. На този ден (денят след Коледа), можеш да си купиш стоки с невероятно намаление.
По залез се отбихме в

Стенли парк,

където сме били толкова много пъти, но можеш ли да отидеш до Ванкувър и да не се отбиеш до култовият Стенли парк?!..

 

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Спирахме на бързо за снимки, защото не искахме да плащаме за паркинг. И без това скоро щеше да се стъмни. Стенли парк е огромен, има много какво да се види. Спираме пак и пак и все на бързо, защо скоро ще е сумрак. Дори не изключихме двигателя на автомобила си, а само аз прибягах да щракна снимка от моста. Обаче дълго не можах да се съсредоточа за снимка. Причината – ниско над мен в небето се рееха 3 огромни орела, които упорито исках да снимам, но те упорито все някак си ми се изплъзваха от кадър. Явно НЕ искаха да бъдат снимани:( 🙁 Отказах се и си снимах моста с планината насреща.

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Отбихме се, разбира се и до Тотемите.

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме за още няколко снимки и… последният слънчев лъч на 24 Декември. Навечерието на Рождество Христово. Стенли парк.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Свършихме.:)
На единия изход след парка е

Силвия Хотел

Дейвид (съпругът ми) на бяг изскочи от автомобила за да направи ето тази снимка. Казвам „на бяг“ защото паркинга на всякъде беше платен и там в далечината имаше един мъж, който раздаваше билети, но определено ние не искахме да ни даде билет:):):):) А и какво толкова интересно на този хотел имаше да се снима – не доумявах аз. Интересното според Дейвид бил факта, като самият той връщайки се в колата ми обясни, че: „The Sylvia Hotel is an old, Vancouver landmark situated across the street from English Bay. It is most renowned for the fact that a very famous Hollywood actor – Errol Flynn – died here of heart failure in October, 1959.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
„Интересно, интересно…“ – промърморих под носа си аз, но в действителност си мислех:“Добре, че се разминахме с глобата!!“

Нощен Ванкувър.

На път за Чайна таун.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Като стигнахме в Китайският квартал обаче се оказа разочарование и НЕ направихме нито една снимка там. Нямаше ги традиционните светлини и китайски украси характерни с ориенталската си пищност, които сме виждали преди. Дали ефект от кризата или просто бяха изключени за да не споделят празника на християните тази нощ в навечерието на Рождество …???
Сменихме посоката – привлечени от красивата палитра разноцветни светлини на града посред тъмнината на ноща. (СНИМКА 21)

Коледа във Ванкувър, Канада

А ето я и сградата на Телус, мобилният оператор монополист в тази част на Canada, които здраво ни дере кожите, но….:(:( тук сега говорим само за приятни неща:):) Сградата -кълбo съставена от хиляди светлини, които ритмично светваха (СНИМКА 22)

Коледа във Ванкувър, Канада

 

и изгасваха.

Утре е Коледа.

Ще оставя празничният ден несподелен. Нека си остане семеен празник. Ами това беше.
Ето, че и светлините на Телус изгаснаха. Помпозното кълбо от светлина притъмня.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
Вселената притихна в очакване на Христовото рождение.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:

9 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version