Продължаваме с екскурзията на Детелина из дунавските столици. Бяхме вече в Будапеща, а днес на ред е Виена;
Приятно четене:

До столиците на Дунава … след слънчогледа

Част втора

Виена

Слънчевите лъчи плахо се показваха иззад пухкави облаци, за да се свържат с „лъчите” на многото вятърни генератори, осеяли пътя между двете столици на Дунав. Равнинният релеф постепенно се изместваше от хълмист. И след 270 км от Будапеща до Виена, привечер влязохме във Виена. Незнам дали, защото Виена е столица на бивша империя, а сега е културен център на Европа, но я видях строга, височайша и … пленителна. Същевременно я усетих позната непозната – разбрах защо наричат Русе „малката Виена”.
Директно се отправихме към хотела, разположен в покрайнините на града, в подножието на Алпите, в непосредствена близост до Виенската гора, със странното име „Ochsenkopf” (Волската глава). Оказа се, че това е семейна къща за гости – домашен уют присъстваше навсякъде – от гостоприемното посрещане на домакините до специално приготвената вечеря с неописуем аромат (Виенски котлет). Това, заедно с тишината и спокойствието на гората, ни помогна да се отпуснем и да се отдадем на пълен релакс – нещо, от което всички имахме нужда преди очакващите ни приключения през следващия/те ден/дни.
Отпочинали посрещнахме утрото. Прекрасното виенско кафе и прословутите виенски кифлички ни потопиха в атмосферата на Виена преди да сме тръгнали за града. А в града на Дунава първата от многото изненади, които ни очакваха, беше

Площад Мария-Терезия.

Там имахме среща с местния екскурзовод – изключително добър – с много широки познания за историята и културата на Виена. Пътувахме към площада по Рингщрасе. Булевардът се счита за един от най-красивите в света и това не е случайно. Цялото му протежение от 6 км обхваща центъра на града, който е защитен от ЮНЕСКО. Строителството на булеварда започва по време на управлението на император Франц Йозеф I през декември 1857 г. Планиран е много мащабно, оставяйки достатъчно място за сенчесто авеню и много монументални сгради, които предстоеше да видим.
Измежду клоните на дърветата, на върха на един от първите монументи, които съзрях, се беше разположила едрата фигура на Мария–Терезия. Бяхме стигнали Площада. Паметникът, посветен на императрица Мария-Терезия е издигнат по заповед на император Франц Йозеф І. Тя е представена в обкръжението на своите най-близки съветници, военачалници и емблематични за своето време личности.
Мария-Терезия (1717 – 1780) управлява австрийската империя 40 г., до смъртта си. Тя наследява баща си – император Карл VІ, който няма мъжки наследници, а възкачването й на престола води до избухването на Войната за австрийския престол с Прусия. Отдавайки на своя съпруг Фердинанд Лотарингски титлата австрийски император, тя слага край на войната и поставя началото на мирно и реформаторско управление. Посредством успешни династични бракове тя успява да утвърди Хабсбургската империя като водеща европейска сила през 19 в.

Около паметника, като че ли в стремеж с екстериора си да достигнат висотата на Мария–Терезия, се разполагаха „горди” сградите-близнаци на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството и Музейните квартири. Експозициите им със сигурност са много забележителни, но времето, с което разполагахме не ни позволи да ги разгледаме.
Срещу т.нар. музеен квартал се намира

Дворецът Хофбург

Дворецът “Хофбург“ е официална резиденция на австрийските императори – от Фердинанд Първи до Франц Йозеф. Дворецът представлява комплекс от сгради, включващ 18 тракта и 19 двора върху площ от 240 000 кв.м и е строен в продължение на 6 века. В императорския дворец са разположени Националната библиотека, Музеят на музикалните инструменти, оръжейната колекция на императора и Испанското училище по конна езда. Огромен интерес предизвикват Императорската съкровищница и апартаментите на Хабсбургите, както и покоите на известната и красива императрица Елизабет /Сиси/ и не на последно място терасата, от която Хитлер е произнасял своите речи. Днес, дворецът се използва като кабинет на президента на австрийската република. Към комплекса на “Хофбург” се отнася и Площада на героите – един от австрийските символи за национална идентичност. Тук се издигат статуите на принц Ойген Савойски, разгромил турската войска през 18 в. и ерцхерцог Карл, победил Наполеон в битката при Асперн (1809 г).

Hofburg, 1010 Vienna, Austria
Именно по поръчка на Ойген Савойски е бил построен (през 1721г) небезизвестният Белведере (на италиански означава „хубава гледка”) – разкошен бароков дворцов комплекс, състоящ се от две сгради с прекрасни градини помежду им. По-малката се нарича „Долно Белведере“. Залите ѝ са позлатени и в тях може да се видят скулптори от Средновековието. По-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“ и представлява картинна галерия. В нея се разполага най-богатата колекция от платна на известния австрийски художник Густав Климт (вкл. „Целувката“). Посетихме само градините, които бяха очарователни.
По Ринга, освен сградата на Хофбургите, бяха разположени Парламента на Австрия, Виенската опера, Музея на изящните изкуства, Първата обществена обсерватория, Виенския университет и др. Независимо, че по-голяма част от сградите са планирани и построени в един и същи период, архитектурата е много различна. Тази смесица от архитектурни стилове често е наричана “рингщрасенстил”.
Извън всякакви стилове обаче и изразяваща свой уникален, беше една чудата къща –

къщата на прочутия австрийски архитект Хундертвасер

В тиха сенчеста уличка се издигаше разноцветната фасада със зелени тераси, не винаги еднакви по височина етажи, прозорци с различна форма и боядисани в различни цветове. При построяването й Хундертвасер се ръководел от идеята всичко в нея да бъде в хармония с природата. Негови са думите по отношение на творчеството си: „Правата линия е лишена от божественост”. В момента къщата е частна собственост и може да бъде разглеждана само отвън.
През цялото време на панорамната ни обиколка във Виена, погледът ми ту улавяше, ту изпускаше … един канал. Огромно беше учудването ми, когато разбрах, че този канал всъщност е река Дунав. Така виенчани са усмирили реката, която често е наводнявала града им в миналото. Дунавският канал започва там, където реката влиза в града, и минава много близо до центъра. Каналът всъщност е като допирателна на Ринга. На левия бряг течението също е променено изкуствено и се е получил един ръкав, който се нарича Стари Дунав. Между Стари и “нормален” Дунав се намират комплексът на ООН и Дунавската кула (градската телевизионна кула), т.нар. Уно сити. Много се зарадвах, когато видях Дунав в познатата й широчина тук.
Наближаваше обяд. Панорамната ни обиколка премина в пешеходна в сърцето на Виена – озовахме се отново на площад Мария – Терезия, оттам потеглихме пеша към централната търговска улица Грабен, минахме покрай много кафенета, бирарии, луксозни магазини. На малък площад стояха наредени странни черни фигури на хора в различна позиция на тялото. А зад тях се издигаше паметник в бароков стил – прочутата

Чумна колона.

Построена е по повод чумната епидемия през 17 век, отнела живота на хиляди хора и представлява множество скупчени облаци и светци, отправящи молитви за отмиране на епидемията.
Края на улицата наближаваше, наближаваше и времето за свободна разходка във Виена. Улицата завършваше на кръстопът пред една от най-значимите забележителности на града, готическата

Катедрала Свети Стефан (Щефансдом)

Строена е в течение на няколко века, като началото е било поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви, през 1359г. Катедралата е построена от варовик и е дълга 107 м., широка 40 м. Най-високата й точка е върха на една от готическите кули – 136м. Покоряването на 343-те стъпала на кулата си заслужава предвид гледката, която се разкрива от върха. Първоначално цветът на храма е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Тежи 22 тона и е излята от оръдията, пленени от турците. Има и друг интересен факт – според историята Бетовен разбрал, че е напълно глух, когато видял птици да излитат подплашени от покрива на Св. Стефан, но не могъл да чуе звъна на камбаните.
Вътрешността също е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Смазват те величествеността, гигантските органи и размерите на катедралата, която отвън не изглежда чак толкова огромна. Вътрешността на Свети Стефан е и същинска съкровищница, тъй като съхранява уникални предмети и творби на изкуството, повечето от които могат да се видят само тук. Друго, което ми направи впечатление е, че в криптата, в медни съдове се пазят вътрешностите на Хабсбургите. А в друга църква, намираща се наблизо, са погребани самите тела. Храмът беше в ремонт по реставрационен проект, един от многото такива проекти. Независимо от многото архитектурни промени и течения, многобройните барокови добавки и пораженията от войната, атмосферата изглеждаше автентично средновековна.
Докато се разхождах по тесните улички около Катедралата, източно от нея, случайно попаднах на

къщата – музей на Моцарт

Там той прекарва най-хубавите години от живота си и написва “Сватбата на Фигаро”. Входът е 9 евро. Търсейки сувенир за спомен от Виена, минах покрай часовник с движещи се фигури, свързващ две сгради Adere. На кръгъл час, фигурите започват да се движат в традиционен танц.
Като в танц се движех и аз, залисана по внушителните сгради и особено по уникалните детайли на почти всяка една от тях. И започвах да се настройвам романтично за едно от най-желаните от всички ни места за посещение – Двореца Шонбрун. За Двореца прочетох много преди пътуването, но това, което видях още преди да спре автобуса, ако мога да опиша с една дума, беше … пищност – апотеоз на имперско величие и разточителство.

Дворецът Шонбрун

е построен през 1559 от Максимилиан ІІ на мястото на мелница със стопански постройки и лозе, за да служи за ловна резиденция. Името си дължи на открития по-късно красив извор (“Schöner Brunnen“, което в превод е красив фонтан). До турското нашествие активно е използван като място за ловни празненства и други дворцови прояви. Шонбрун е любимата резиденция на Мария- Терезия. По време на своето управление тя съумява да го превърне в дворец, демонстриращ елегантност и величие чрез средствата на бароковия стил. Палатът е свидетел на доста бурни събития през 18 и 19 век: Тук Мария-Терезия ражда и отглежда 16-те си деца; в Залата с огледалата свири шестгодишният Моцарт; тук започва и завършва живота си император Франц Йосиф І; в двореца е разположена щабквартирата на Наполеон, родено е единственото му дете; тук император Карл І подписва своята абдикация.

Паркът на Двореца,

заедно с двореца оформя една архитектурна цялост. Градината е създадена по френски образец от ученик на създателя на Версайската градина (Жан Трехе, ученик на Андре Льолотр). Централната ос на двореца оформя гръбнака на градината, чиято симетрия се определя от успоредни и пресичащи ги по диагонал широки алеи. По време на управлението на Мария Терезия паркът се разраства, като стремежът е бил градината  да се превърне в символ на имперската власт и да бъде естествено продължение на великолепните интериори на двореца. Голямата цветна леха с нейните строго симетрични геометрични форми, аранжирани в сложни мотиви, заимствани главно от фолклорни шевици (известни в градинарството като parterre de broiderie) оформя фона, на който изпъква величествената архитектура на двореца.  От двете страни на цветната леха са засадени дървета и храсти, оформящи орнаментни гористи местности, пресечени от малки пътеки и просеки, сред които се открояват отворени и закътани пространства със специфичен облик и колорит, украсени с фонтани и скулптурни фигури.

Лабиринтът

е един от привнесените чуждестранни декоративни ефекти в гористата местност на парка. Състои се от четири различни части с централен павилион, от който лабиринтът може да бъде видян като цяло.  В търсенето на верния път, всеки може да прекара прекрасни мигове сред природата.
По подобие на изградените в други имперски дворци оранжерии за отглеждане на редки цветя, възниква идеята за изграждане на помещение за отглеждане на палмови дървета, наречено Палмовата къща. Тя се състои от централен павилион, висок 28 метра и два прилежащи павилиона, които са с три метра по-ниски и обхваща площ от 2500 кв. метра. В павилионите се поддържа атмосфера с различни климатични зони: студен павилион, разположен на север, умерен климат в центъра и тропически климат в южния павилион. Това означава, че в тях могат да бъдат отглеждани редки растения от целия свят – палмови дървета, орхидеи, екзотични растения и  гигантската водна лилия Victoria regia. Близо до Палмовата къща е разположена т. нар. къща на пеперудите, в чиято  малка сграда могат да бъдат видени много живи екзотични пеперуди от различни краища на земното кълбо.  Отглежданите в Палмовата къща цветя през лятото придават особен екзотичен вид на отворените пространства между добре оформените храсти.
През различните години всеки един владетел слага своя отпечатък върху облика на парка, като изгражда различни павилиони, оформя различни по тип, модерни за времето си градини.  Такъв павилион е раннокласическата колонада Глориет, построена по план на Хохенберг на върха на хълма. Ансамбълът се състои от централна част под формата на триумфална арка, увенчана с могъщ имперски орел, кацнал върху глобус и заобиколен от плячка и величествени полукръгли арки от двете й страни. Постройката е украсена с множество ренесансови и барокови скулптурни фигури. Превърната в място за отмора, днес там може да се изпие чаша горещо виенско кафе, наслаждавайки се на прекрасния изглед към двореца, парка и околностите.
Най-впечатляващият елемент на парка Шонбрун е

фонтанът на Нептун.

Той изобразява богът на моретата и океаните с тризъбец в ръце. До него е скулптурата на богиня Тетида, коленичеща и молеща за безопасното пътуване на сина си Ахил до Троя.
В подножието на гориста местност на хълма на Шонбрун, са разположени римски останки, наречени развалините на Картаген. Напълно се интегрират в околността като живописна градинска черта. Ансамбълът се състои от правоъгълен басейн, ограден от масивна полукръгла арка със странични стени, създавайки впечатлението на древна постройка. Центърът на композицията е арка с фрагментен фриз, украсен с релефи на фигури, основани на римски модели.  Прилежащите стени са украсени в същия стил. Римските развалини са замислени като алюзия за победата на Рим над Картаген. В продължение на векове Хабсбургите въплъщават властта на римско-германския император, считат се за легитимните наследници на древната римска империя и по този начин постройката е израз на династичните им претенции.
В парка на Двореца Шонбрун се намира и

най-старият зоопарк в света,

през 2002г. чества 250 годишен юбилей. Инициатор на създаването на зоопарка е император Франц I. Първоначално зоопарка представлявал голям павилион за имперски закуски с 13 кръгово разположени около него клетки с животни и е бил с безплатен вход. Йозеф II организира няколко експедиции в Африка и Америка за попълване на колекцията му. Докаран е първият жираф, което се превръща в грандиозно събитие за цяла Виена. По-късно се ражда първият в света слон в неволя. Двете световни войни обаче нанасят сериозни щети на зоопарка и броят на животните намалява значително. През 1945g. те са едва 400, а днес – 4600 животни от 480 вида, на площ от 17 хектара. Виенският зоопарк е един от двата в Европа (освен Берлинския), които разполагат с Големи панди. През 2007г. тук се ражда първата в Европа Голяма панда. Сред най-интересните атракции е павилионът “Борнео“, в който се поддържа влажността и температурата на дъждовна гора и могат да се видят на живо уникални представители на тази екосистема.

Виена поднасяше своите предизвикателства към нас като букет от ярки слънчогледи и ние приемахме с охота всеки един от тях. Шонбрун беше един от най-ярките, оставяйки ни зашеметени от изобилието си.
На следващият ден, след добрият сън в тихото местенце под Виенската гора, наситените ни сетива като че ли искаха потвърждение за всичките ни впечатления досега. Арена на новите ни приключения нямаше да е Виена, а нейните околности – загадка за всички нас. Предстоеше ни да разкрием тайните на нашата „домакиня” Виенската гора.

Виенската гора

се оказа идеалното място за възстановяване на силите – чудесно хрумване от страна на организаторите Atlas-S в края на пътешествието ни. Виенският лес покрива впечатляващите 9 900 хектара и обхваща седем от виенските райони. Дом е на над 2 000 растения, около 150 различни вида птици и на много застрашени видове. Затова през 2005г. Виенската гора е обявена за резерват от ЮНЕСКО. Това е идеално място за почивка не само за виенчани, разположили колоритните си вили тук. Гората предлага много извори с чисти и полезни води, пътеки за разходки и катерене, възможност за планинско колоездене и др. Спокойствието на гората всеки може да намери и по тучните поляни и пасища, и  красивите лозя. Виена е единственият град, в чийто граници има обработваеми лозя. Голямо удобство е, че до Виенската гора може да се стигне с обществения транспорт.
Разходката ни във Виенската гора започваше да се превръща в истинска приказка – зад нас деликатно напомняха за себе си планинските пейзажи на Алпите, пред нас вълшебни кули загатваха Кралство Лихтенщайн, тайнственост и мистерия забулваше пътя на Светият кръст, който пък ни отведе в едноименния манастир и след още малко път (общо 17 км) пристигнахме до следващата планирана точка от нашето пътуване

езерото Зеегроте

Зеегроте е най – голямото подземно езеро в Европа и се подрежда сред най-любопитните места на Стария континент. В миналото (от 1848 до1912г.) е било голяма гипсова мина на три нива, където се е извличал бял и червен гипс за селскостопански цели. 20 хиляди литра вода наводнява най-ниското ниво и мината е затворена (през 1912г.). 20г по-късно е отворена отново, но вече като туристическа атракция. По време на Втората световна война на това място била изградена подземна фабрика за конструкция на самолети, останките от които се пазят в галериите. Температурата на въздуха е много ниска около 9˚С, така че топлите дрехи са задължителни (за сравнение – навън термометърът показваше 35˚С). Зеегроте може да се разгледа с моторна лодка като пътуването предлага гледката на уникална перспектива на осветените канали, обогатени от хиляди светлинни отражения, сякаш се плъзгаш безшумно над чуден подводен град.
От необикновеното Зеегроте, пътя ни продължи на юг и ни отведе в красотата и спокойствието на едно малко алпийско местенце, закътано в планинските хребети –

град Баден

Австрийският Баден, Баден под Виена – така го знаят всички, е романтичен град с много зеленина и минерални извори. Закътан във Виенската гора и заобиколен от многобройни лозя, Баден отстои само на 30-ина километра от Виена. Дотам се стига дори и с трамвай от самия център на Виена за около час. Отличава се с изключително мек и приятен климат. От всички страни се виждат зелените хълмове на Виенския лес и лозята между тях, от които се прави прекрасното младо вино “Ризлинг“, зрялото и концентрирано “Шардоне“ и класически червени изискани вина.
Една разходка из малките улички, съхранили историята, ни потапя в епохата на Бидермайер: малки сгради без показната натруфеност и разточителство на барока и рококото; епоха на скромността и простотата в бита, с елементи от класицизъм.

Историята на Баден

е много по-стара от модерните стилове. Баден е популярен и като града на императорите – любимо място на дворцовата аристокрация. Аристократичното минало на града започва още от ХVIII в. насам, когато коронованите европейски особи със семействата си възстановявали тук здравето си. Особена привързаност към града изпитвал император Франц Йосиф I, още повече че неговата любима Катарина Шрат била родом от Баден. В лятната резиденция на императора често гостувал неговият тъст – император Наполеон I. Янош Хунияди – сериозен политически и военен противник на император Матияш, също се възстановявал в Баден. На бойното поле обаче баденци подкрепили своя император срещу него и победили, а за отплата получили статут на град.
Особено модерен станал градът при императрица Мария–Терезия, която разположила в него лятната си резиденция. Не е за подминаване и фактът, че Баден е родното място на Дагоберт Енглендер. Малцина ще се сетят, че това е капитанът на кораба „Радецки”, чието име ще остане завинаги свързано с подвига на Ботевата чета.
Тук са живели много известни писатели, поети, художници, архитекти, музиканти, артисти и певци. Това го прави и културен център на империята. За първи път в Баден е била поставена „Сватбата на Фигаро” в придворния театър на Хабсбургите. Заради мекия климат Моцарт прекарвал голяма част от годината тук. Близо до него пък живеел Лудвиг ван Бетховен, написал в Баден „Тържествената меса” и голяма част от разтърсващата „Девета симфония”. Йозеф Хайдн, Антонио Салиери, Йохан Щраус–баща и Йозеф Ланер обожавали малкото градче. Карл Мария фон Вебер също бил влюбен в града. А Йохан Щраус – младши – ненадминатият майстор на валса, пък избрал Баден за място, където да се развива действието на операта „Прилепът”.
Но артистичната слава на града не е всичко. Неповторимата атмосфера се създава и от къщите и вилите с цветни дворове, уютните кафенета и кръчми “хойриген“. Баден е необикновено зелен град. Дъбове, кестени, липи, букове, ели крият гостите от летните жеги и изпълват въздуха с чудесен аромат. В градския парк оркестър свири творби на Щраус и Ланер, а от “беседката на Бетховен“ всеки може да се наслади на багрите на цветния часовник. Там е и замъкът Шлос Вайкерсдорф, популярен с розариума си. И всичко на фона на увертюрата към операта “Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, “Френска полка“ от Щраус…
Авторът на нашата приказка Аtlas – S  постави класическата точка на финала на нашето пътешествие със своята изненада – подарък към нас – посещение на виенския

Пратер

Създаден е от Фердинад I като увеселителен парк, но през 17в. характерът му съвсем не е бил толкова екстремен. Всъщност това е бил градски парк с широки алеи с улични музиканти, кукловоди и артисти.

Не може да сме във Виена и да не видим друг от символите й:

Виенското колело (Riesenrad).

Виенското колело е най-популярната атракция в Пратера. То е първообраз за други такива в света и за това се нарича така. За първи път съоръжението заработва преди 113г. В своя  разцвет колелото е 67м високо, а един оборот отнема 20минути. Вместо натъпкани в малки кабинки, пасажерите се намират в широки кабини с големи прозорци, от които се разкрива Виена като “на длан“. Както и река Дунав как криволичи из града. Това беше нашият последен „валс” с „кралицата на Дунав” Виена.
Криволиченията на Дунав ме отведоха в мислите ми у дома. Докато бях на върха на Виенското колело и се наслаждавах на неописуемата гледка към „Голямата Виена” ме обхванаха носталгични чувства за моята „малка Виена”. Удовлетвореността от сбъднатата ми мечта ме караше да се чувствам покорител на самата себе си. Много странно, но това ме караше да искам да мечтая, защото няма нищо по-хубаво от това да сбъдваш мечтите си. А те могат да се раждат там, където ти самият си се родил…
Слънцето, „слънчогледът” за всички нас, бавно се оттегляше към своите покои – водите на реката, изпращайки ни с галещи лъчи. Те се пресичаха с лъчите на вятърните генератори и се преплитаха в мрежа с нишките на мечти и спомени – мечти за непознатото и спомени от преживяното.
Чувството е неописуемо!

Край

Автор: Детелина Кръстева

Други разкази свързани с Виена – на картата:

С днешния пътепис един Неандерталец ще ни води до циливилизацията 😉 На ред е Виена – нали, знаете: град, като град 😉

Приятно четене:

Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…

“Какво ще ѝ гледам на Виената, град като град “ – така започва цитатът, който се мъдри баш отгоре.
Е, ние пък отидохме само да гледаме и в очите на нашия сънародник, прототип на героя, изрекъл тези думи явно ще изглеждаме като безнадеждни будали.

Този път избрахме да пътуваме с .Flyniki.com
Интересна авиокомпания. Нискотарифна, а хранят вътре (е, вярно – по едно сандювче, както казваше незабравимият Парцалев и сокче, ама дават към билета, чак ако искаш нещо допълнително отгоре плащаш). Освен това тръгва в реално време, а не по малките часове, бордните карти са с места и човек може да си пренесе до 20 кила багаж към билета + 6 ръчен. Как го правят, след като някои нискотарифци предвиждаха да въведат даже такса и за кенефа!

Първата мисъл е, че работят на загуба, за да се наложат на пазара. При повторно замисляне се сещаш, че те съществуват от 2004-а година, през това време самолетният им парк нарастна много. На летището във Виена беше пълно с техни самолети, имат си там и собствена зала за чекиране. Нещо не ми звучи, като да е на загуба работата. А и бай ти Лауда е показал, че добре владее самолетния бизнес. Преди имаше една от най-скъпите авиокомпании, после бързо се ориентира към low cost-а. Явно са решили да покажат, че и така може!

До сега не бях летял от новия терминал на софийското летище. Общо взето – почти напълно отговаря на изискванията за съвременно летище. Тъкмо западняците като дойдат, да помислят, че попадат в цивилизована държава и после да им е гадно! Но за приключенията около аерогарата мисля да драсна отделен пост.

За час и 15 минути Embraer-чето на flyniki от слънчева София достигна до виенските небеса, набраздени от реактивни следи, гмурна се в плътна облачна покривка, която свърши кажи-речи над самата писта. Даже почти до контакта с бетона зад крилете се завихряха вълма от конденз.
Виенското небе ни посрещна намусено и продължи да се цупи до последния ден, но поне не заваля, въпреки седмичната прогноза.

Виена барабар с палата, поглед от високо

Цялата работа наопаки–т.е от двореца към хълма

И този път за намиране на квартира използвахме www.only-apartments.com и не сбъркахме. Случайно се оказа, че собственичката г-жа Долапчиева-Фонтнер не носи българска фамилия по далечно наследство, но не това е същественото. Апартаментът беше много добър, условията чудесни, собственичката изключително любезна.
Екстрите бяха много, включително сателитна телевизия, от която почти не се възползвахме, понеже след многочасовите обиколки из града не оставаше много ищах за телевизия, както и Интернет, който също си остана неизползван, защото твърдо бях решил, да не мъкна лаптоп във Виена. Стига ми, дето го разходих по морето това лято. А има ли компютър около мен, това автоматично означава по няколко часа работа… Да де, говорех за квартирата. Освен всички необходими домакински уреди, беше заредено с кафе, чай и т.н. Плюс бутилка шампанско за добре дошли.

В римския апартамент нещата изглеждаха леко захабени, докато тук всичко беше „лъскаво“. Оценявам го с 15 (по шестобалната система 😉 ). Да не говорим за удобното разположение, близо до центъра, на 3 минути от разкошна крайдунавска алея и с връзки до всякакъв транспорт. Вярно ние намерихме квартирата от only-apartments.com, но дамата си има собствен сайт www.ferienwohnung-anastassia.at. Ако някой има път към Виена и търси къде да отседне – препоръчвам!

При първата ни обиколка из града метрото ни изведе точно зад гърба на

катедралата „Св. Стефан“

Внушителна гледка… ааа… била е внушителна гледка някога. Сега катедралата е затисната от всички страни от други сгради, построени съвсем наблизо, високи колкото нея и по-високи от нея. Общо взето, първото впечатление е неприятно. Може би беше грешка, да започваме обиколката из Виена точно със „Св. Стефан“. Малко по-надолу е

операта…

мдаа…

Искам пак тук...

... или там горе

Около 5 минути ни трябваше, за да се убедим, че това е наистина Виенската  опера…
Вярно хубава сграда, струпотена на някакво мъничко площадче… Телевизията лъже  много! Виж положението около концертната зала беше далече по-добро, но до нея стигнахме чак последния ден (нищо, че е на 5 минути от операта).

Така че

първото впечатление от Виена

беше, че нещата са някак струпани едно върху друго, без простор и с някак нарушена хармония с околната обстановка. По-късно се убедихме, че не е точно така, или по-точно не навсякъде е така.

Пред катедралата за първи път видях „жива статуя“ да говори. На руски. И други руснаци заработваха в района. Пред входа точно момък в ливрея се опита да ни зариби с някакви листовки с думите „тунайт канцерт“. Като влезе човек в катедралата, най-добре усеща разликата между готиката и ренесанса. Внушението в „Св. Стефан“ е, че ти си някакво нищожество и а не слушаш дядо Господ, а бой по каската. Във Ватиканската архитектура и оформление обратно – внушават усещане, че си възвисено Божие творение. Е, това си е лично възприятие, при друг може да е по друг начин.

Вече около кметството и парламента впечатленията бяха доста по-различни. Има достатъчно „въздух“ и зеленина, добри перспективи за наблюдение. В градинката пред кметството кипеше коледен базар, коледната украса вече работеше. Наистина впечатляваща. От градинката пред кметството се открива гледка към друга катедрала, която отначало сбъткахме със св. Стефан, но когато приближихме малко разбрахме грешката си. Виж, тук нещата си бяха вече както трябва, имаше достатъчно пространство и зелени площи около катедралата без близки сгради, които да я „задушават“.

Виенска катеричка...

... и виенски патки

Хофбург е вече съвсем друга работа

Попаднеш ли в района, чувството е неописуемо. Трябва да се види, да се усети. Целият комплекс включително музеите от другата страна на улицата.

Добре се вижда, че яките момченца с бухалките не са от вчера ;)

Виж, самият замък отвътре не е нещо особено. Полюбувахме се на сложните прически на императрица Сиси. Странна ни се видя системата от преходни стаи без коридори. Всъщност коридори има, но са се ползвали от прислугата, а величествата са се шматкали от стая в стая преминавайки през спални, салони, кабинети. Там са и спортните съоръжения на Сиси, с които е успявала да подържа уникално тънката си талия. (Дали пък свекърва ѝ не я е мразила толква, защото е повредила стените на палата ѝ с тях? … )

Виж, от другата страна на улицата, точно срещу комплекса от дворци музеят на изкуствата и братът му-близнак природонаучния музей са разкошни сгради.

Музей за история на изкуството – поглед към купола

... и отгоре надолу

Самата архитектура, стените, таваните са разкошни. За експозициите да не говорим.
В природонаучния музей освен експонатите има и монитори, които допълват експозицията от конкретната зала – движението на континентите, еволюция на организмите, раждане на животни и т.н.
Имаше много групи ученици, които сядаха на пода и слушаха екскурзоводите, които не пестяха думи, а изнасяха пространни лекции.

За посетители до 19 години входът е безплатен, само с лична карта.
(Между другото и таксите за образование в Австрия спадат към ниските)
Така е „драги зрители“. Образованието, науката, културата, изграждането на ценностна система са държавна политика, а не алъш-вериш, както някои политици у нас мислят, и както разни набедени писачи и „мислители“ им пригласят – кой университет бил „изгоден“, кой се самофинансирал….

Също така музеите там са (предимно) в центъра, моловете – по периферията. Да споменавам ли, къде лашнаха Националния историческия музей?

Ако комлексът Хофбург беше толкова впечатлителен, големият дворцов комплекс – замъкът Шьонбрун с прилежащия му парк вече е нещо невероятно. И без да влезе човек в двореца, може с часове да обикаля парка и да иска още и още.

Е, влязохме и в двореца де. Има какво да се види, само не ми стана ясно, защо тронната зала не е включена в двете обиколки (има голяма и малка обиколка), а я видяхме само на картинка.

Ако ще наминавате по тези места и сте семейство с деца – съвет: има семеен билет, който включва разглеждане на Хофбург, Шьонбрун + някаквъв музей на дворцови мебели, който не посетихме поради липса на време ( а и на особен интерес точно към тия експонати). Много по-изгоден е от всякакви други варианти. Парковете около дворците са със свободен достъп.
Има и  Vienna Card, но спрямо семейните билети не ми се видя изгодна и не купихме такива. Roma Pass за която споменах в поста за Рим беше доста по „на далавера“, но ако не сте семейно на екскурзия, може би Vienna Card не е за пренебрегване.

Във въпросния парк се намира и зоопаркът, който пропуснахме, защото мислехме, че животните ще са прибрани. После разбрахме, че сме се минали, ама карай – да има и за друг път 🙂

Първо там, после в градския парк видях метачи, които си служеха с „праходухачки“ – раници с  компресори с бензинов двигател на  гърба и с маркучи, застанали по двойки един срещу друг издухват листата на купчини, които после други работници събират. Съшо има и малко по-големи подобни съоръжения на колела.

заводче (май ТЕЦ, по-скоро)*

Не знам, но си мисля, че една метла е не по-малко ефективна (ако не и повече) и далече по-екологична. Не съм екоталибан, но съм против излишното прахосване на горива и опушване на въздуха, така че тия съоръженя ми влязоха в очите. Не на последно място класическата метла вдига много по-малко прах и шум (а и някои могат и да летят с нея, ама излизаме от темата 😉  ).

Всъщност чак толкова много прах не се вдига, защото просто няма. Както и никаква кал! За 5 дни обувките ми не се напрашиха изобщо. Иначе, не бих казал, че е чак токлова чисто – срещат се боклуци по улицата, виенчани си хвърлят фасовете на тротоара, също като булгаристанците, но кал няма.

Като казах виенчани, то е малко условно, защото всякакви народности са се интегрирали там, не само австрийци,  но видях и хора (вкл. млади момичета) с типично австрийски изглед да хвърлят фасове където сварят.

Wiener Riesenrad, Prater 90, 1020 Виена, Австрия

Естествено, като си във Виена, не може без

Виенското колело

В Рим папата го оставихме на спокойствие, ама на колелото не му простихме. Може други колела, като това в Лондон да са по-големи, ама баш виенското колело естествено е във Виена…

Колибката по-долу е в ремонт

Кабинката е в ремонт

В Пратера повечето атракции бяха затворени. Имаше електрически  колички, които се блъскаха под звуците на Бранденбургски концерт № 5…
Хеле, по едно време пуснаха Челентано – бих казал далече по-подходящ фон за подобна атракция, ама само по време на почивката. Щом касапницата започна наново, нежно заромоля

Моцарт…

Изобщо Моцарт е навсякъде – сладкарници, сладкиши, бонбони
Консумира се обилно, в неограничени количества.

Моцарт е навсякъде

Виж, това

Тоалетната под Виенската опера

ми дойде вповече. Намира се в подлеза, точно пред операта (иначе няма нищо общо с нея) и отвътре гърми музика. Някак не го възприемам, да се напиняш вътре под трелите на Моцарт и Щраус. На всичко отгоре, записите са концертни, та  краят на отделителния процес може  да се случи да бъде овенчан с аплодисменти…

Докато в Моцарт се препъвахме почти навсякъде, Щраус нещо ми се губеше от хоризонта

Единствено паметникът му в градския  парк напомняше  за него.

Йохан Щраус

Както и валсовете, леещи се от музикалния кенеф. Може пък краткото време, да не сме видяли достатъчно. Но така или иначе, с Моцарт се злоупотребява прекалено.

Самият градски парк е разкошен. Но малък. Докато паркът около Шьонбрун повече прилича на Борисовата градина (или обратното 😉 ), градският парк много повече има прилика с Морската градина във Варна. А при това безумно строителство, скоро и тя може да стане колкото или даже и по-малка от Виенския градски парк. 🙂

Близо до парка, между надвисналите околни сгради тъжно наднича с няколко прозореца дворецът на кобургите, сам по себе си много красива сграда.

Една от последните цели, които „отстреляхме“ беше

дворецът Белведере

Много кокетен комплекс с прекрасна градина.

Белведере

За съжалене, също притиснат от всякъде с други сгради. Както се вижда на снимката вдясно в дъното точно до самата ограда е лепнат грозен „калкан“.

Презастрояването на центъра на Виена не е от вчера, а от преди стотина години. Много от наблъсканите до забележителностите сгради сами по себе си са красиви (всъщност почти не видяхме грозни сгради там), но не на място.

Нашите мутри явно са на този етап, който виенчани са преминали преди 100 и повече години. Доста места бившата имперска столица биха могли да послужат за пример „как не се“, стига да има кой да гледа и да мисли.

Сладкарница Sacher

има претенции, да е запазила автентичния си вид. До голяма степен – да. Иначе въпреки приятната обстановка имах чувството, че сме в заведение за бързо хранене.. може би поради големия наплив и бързата смяна на посетителите. Иначе едноименната торта – ммммм! Кайвето – тоже!

Прави впечатление, че

виенчани са предимно (ако не и почти изцяло) слаби хора

Пълни почти няма, дебели – хич. Абе не се ли дохранва тоя народ 😉  То при тия цени… Бе цените в Рим бяха наполовина на виенските, ама май и тлъсти римляни не видях. Ама то там е от средиземноморската диета 😉

Явно австрийците масово се хранят правилно и много спортуват. (А и животът им е спокоен и уреден, от нерви много се пълнее) Даже и по улиците видяхме хора, практикуващи джогинг, а в парковете редовно имаше тичащи и правещи най-различни гимнастически упражнения. По всяко време на деня. Използват всеки възможен свободен момент за спорт. Масово хората изглеждат ведри и спокойни и си личи, че това не е маска.

Също

вечер по алеята край Дунава,

даже и към полунощ – току видиш някой, често с фенерче на главата като миньор да пухти напред-назад, без да го е шубе, че  може да го издебнат, да го тупнат по главата и да го преджобят. То от фенерчето много смисъл няма де – алеята е добре осветена, дупки няма, но човекът решил да си свети. Дупки естествено няма и никъде по улиците.

Като споменах Дунава- цялото крайбрежие е превърнато в един красив парк, много приятно място за разходка. Алеи, морави, дървета, пейки…

Как не се намери някой предприемач, да нацвъка местенцето с чалга-кръчмички на всеки два метра! Толкова пространство се хаби! Да завият онези ми ти маанета, да се напълнят храстите с повръщащи и биещи се ученици. Алкохолици да си чупят главите с бутилки, да падат в реката…
Не им стига въображението на австрийците и това си е! (Шшшшт! Сакън!!!)

Като стана въпрос за бегачите, не мога да пропусна и

колоездачите

Навсякъде има алеи за тях, на места тротоарите са разделени на 2, другаде част от платното е отделено само за колела и няма тарикати шофьори, чустващи за свой дълг да си разположат возилото точно там. Светофарите имат секция и за колоездачи. Можеш да минеш цяла Виена на велосипед.Съответно и велосипедистите са масово явление. Има паркинги за велосипеди, както и много такива, за колела под наем, автоматични, като първият час за ползване на колелото е безплатен,

Шофьорите

са много дисициплинирани, нищо общо с римските шофьори… е, видях един, който профуча на много „тъмно жълто“, както и някакъв, който наду клаксона според мене необосновано, но за 5 дни двама си е по-добре от отлично.

Та това е то

Виената – град като град, хора, къщи, салтанати…

Или по-точно един град, в който е удоволствие да се живее, град с много красиви гледки, много места, които си заслужава да се видят и много още неща, които бих искал да видя, а не успях.

Довиждане, Виена!

Към летището

и ... това е 🙂 Довиждане!

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

*Това не е ТЕЦ, ами комина на завода за боклук на Виена. Коминът е по проект на Хунтертвасер (Стоводи) – бел.Ст.

На днешния „празничен“ ден ми се струва подходящо да прочетем какво изгубихме преди 66 години на тази дата. А разказът, както и градът са прекрасни! До там ще отидем с Ваня.

Приятно четене:

Моето пътуване до Виена

Въпреки, че много неща са казани и показани от този град, искам да ви покажа Виена такава, каквато аз я видях.

Свети Стефан

Влюбих се в нея! Не знам дали защото я преживявах не само трите дни, в които бях там, а цели два месеца, докато подготвях екскурзията, или просто ме грабна със спокойствието си, красотата, усещането за подреденост и сигурност… Не знам. Факт е, обаче че с удоволствие бих се връщала отново и отново…

Виенското колело в Пратера

В началото много се двоумях дали да се обърна към туристическа агенция или сама да организирам екскурзията си. Нямам опит в пътуванията – досега съм ходила само до Турция и Румъния. Благодарение обаче на съветите на пътешественици и пътеписите, които прочетох, приех предизвикателството сама да подготвя пътуването и престоя във Виена. Оказа се, че това е адски лесно. Неприятни изненади нямаше никакви… освен факта, че в края на месец юли температурата беше 18 градуса. Виена ме посрещна доста намръщена… 🙂

Самолетните билети и хотела резервирах близо два месеца преди пътуването, така имах достатъчно време на разположение да разбера какво точно искам да видя. Всъщност аз видях Виена на туристите – посетих най-известните места и със сигурност много забележителности съм пропуснала, но пък тях – следващия път 🙂

Пратерът във Виена

Пристигнахме около 5 ч. следобед местно време. Хотелът беше точно срещу Пратера, така че въпреки проливния дъжд, веднага след като се настанихме, отидохме при прословутото Виенско колело. Гледката от него наистина е впечатляваща, но пък кабинката така страховито скърцаше и се поклащаше, и то на фона на мрачна и дъждовна Виена, че развали цялото ми удоволствие…

На втория ден от престоя ни (когато вече беше слънчево) Пратерът беше пълен с хора и звуците от съоръженията и гълчавата ми се сториха досадни и отблъскващи… Определено не е по мой вкус…

Свети Стефан

Първи ден – Св. Стефан, Операта, Албертина, Хофбург

От хотела до центъра на Виена стигахме за около десетина минути. Тук е момента да спомена, че метрото е адски удобен транспорт – невероятно точен, навсякъде има табели и указания и е направо невъзможно човек да се обърка. Един от съветите на пътували до града беше при избор на хотел да гледам да е близо до спирка на метрото – мнооого добър съвет 🙂

Разходката из центъра започна от

катедралата „Св. Стефан”.

А тя наистина е величествена – и от вън, и от вътре. Катедралата е един от символите на града и въпреки, че е доста мрачна, е изумителна.

От „Св. Стефан” продължихме по Кертнерщрасе към друг символ на града – Операта. Беше около 8-9 ч. сутринта, кафенетата наоколо точно отваряха, а улицата беше празна, тиха и спокойна. Идилия! 🙂

Сградата на Виенската опера

излъчва абсолютно достолепие… за съжаление, не можах да я разгледам отвътре, но минавайки покрай нея почти чувах звуците на виенския валс… 🙂

Виенската опера

Съвсем близо до Операта е

Албертина

Направи ми впечатление, че в галерията е предвиден достъп на трудноподвижни посетители – тъй като всеки етаж е на нива, има малки асансьорни площадки, които улесняват придвижването. Като усещане Албертина е прекрасно място човек да остане за момент сам със себе си и да се наслади на това, което вижда. Невероятна обстановка!

Албертина

Хофбург – зимната резиденция на Хабсбургите.

Залите, отворени за посетители в двореца, са посветени изцяло на императрица Сиси. Покрай подготовката на пътуването попаднах на трилогията с Роми Шнайдер „Сиси” (www.imdb.com/title/tt0048624/) – ако не се лъжа точно с тази роля Роми става известна и любимка на австрийците. Дори в двореца, в един от коридорите се представят части от филма. Заслужава да се гледа, въпреки че представя само част от живота на императрицата.

Площадът на героите – вътрешен двор на дворец Хофбург

Експонатите в Хофбург наистина са впечатляващи – сребърната колекция от прибори и съдове, роклите на императрица Елизабет, кабинетът на Франц-Йосиф… Изумителна е залата, която представя скръбта на Сиси след смъртта на единствения й син – мрачна и тъмна стая, а в средата е статуя на Сиси – облечена в черно, величествена осанка и сякаш съвсем леко сведена глава… да, тази зала отразява цялата мъка на една майка…

Заради туристите прекалено много се използва името и образа на Сиси – може да я видите както върху бонбонени топчета, така и върху ликьори. Същото е и с лика на Моцарт…

И в Хофбург, както и в Шонбрун, ме впечатли орнаментиката по таваните, вратите и стените – наистина нещо, което заслужава да се види.

Музей на Моцарт

В Хофбург, Шьонбрун и Музея на Моцарт предлагат аудиогайд, когато обиколката не е организирана – доста удобно, но за съжаление няма на български език…

След обиколката на двореца направихме една

разходка около Ринга

(това е улицата, която опасва стария град) с т.нар. Ring Tram. В трамвая също има аудиогайд, който обяснява точно покрай коя сграда минавате. Аз обаче направих грешката да се опитам да снимам и в крайна сметка нито знам точно какво съм снимала, нито знам точно покрай какво съм минала… Голяма грешка! 🙂

Дворецът Шонбрун

Втори ден – Шонбрун

За да видите Шонбрун, си отделете цял ден. Необятен е! И величествен. За съжаление не бих могла да опиша и предам цялото му великолепие – и на залите вътре, и на гледките, които се разкриват отвън…

Дворецът Шонбрун и Виена

Паркът на двореца Шонбрун

Тук повечето зали са свързани с живота на Мария-Терезия, разбира се, в някои от тях има мебели и предмети принадлежали на Сиси и Франц-Йосиф. Представена е залата за аудиенции, салони за танци и почивка , кабинети и т.н. От прозорците гледката към парка и Глориет е изумителна.

Глориет

Градините са старателно поддържани и наистина радват окото. Задължително е да се види гледката от върха на Глориет. На фона на останалите сгради, дворецът изглежда като истинска перла. Удоволствие е също да се изпие едно кафе там – в залата звучи лека и много приятна музика, а отвън се виждат градините и Шонбрун. Оставам безмълвна…

Глориета

Зоологическата градина в Шонбрун

задължително включете в списъка с нещата, които трябва да се видят. Тя е прекрасно място за съботна или неделна разходка, особено ако сте с дете. Изключително богата, простира се на огромна площ и не липсват места за отдих, детски площадки и заведения за бързо хранене, или просто за една бира.

В зоологическата градина

След Шонбрун тръгнахме да търсим Белведере. По пътя минахме покрай

величествената “Карлскирхе” и паметника на съветската армия

Карлскирхе

Паметник на съветската армия във Виена

В Белведере направихме само разходка из парка, нямаше време да разгледаме галерията… нищо, нека остане нещо и за следващия път 🙂

Трети ден – Hundertwasserhaus, Hundertwasser Village, Kunsthaus Wien

Това беше „черешката” на моята екскурзия! Изумителна феерия, танц на цветове и форми. Тук наистина загубих ума и дума. Особено в музея на Хундертвасер (Kunst Haus Wien) – неговите картини ме впечатлиха много… много повече от експонатите, изложени в Албертина (ако изобщо може да се направи някакво сравнение)

Хундертвасерхаус

Хундертвасерхаус

И трите сгради са по проект на Фриденсрайх Хундертвасер (1928-2000)–

Hundertwasserhaus (http://www.hundertwasserhaus.info/)

е жилищна сграда (достъп вътре не беше възможен, но доколкото прочетох два еднакви апартамента няма); Hundertwasser Village (http://www.kalke-village.at/index.html) се намира точно срещу Хундертвасер Хаус – място с магазини за сувенири, кафе и единствената платена обществена тоалетна, в която всеки, който влезе просто вади фотоапарата :);

Kunsthaus

Kunsthaus Wien (http://www.kunsthauswien.com/)

е музей на изкуството, в който са изложени картини на Хундертвасер и макети на част от неговите проекти – там подът е релефен, стълбището също е неравно, а в задния двор има приятно заведение – всичко е в синхрон с целия проект на сградата. Забележително, наистина.

Преситена от гледки, емоции и впечатления си тръгнах от Виена. Разбира се, обещах и на града, и на себе си, че ще се върна някой ден 🙂

Сайтове, които ми бяха изключително полезни при подготовката на пътуването:

http://www.wienerlinien.at/ – сайтът на градския транспорт, има опция за указване на маршрут от точка до точка и предлагат различни варианти за придвижване

www.tripadvisor.com

http://www.wien.info

www.patepis.com

Ето и част от цените:

Виенското колело – 8,50 €

Албертина – 8 €

Ring Tram – 6 €

Хофбург – 9,90 €

Природо-научния музей – 8 €

Шьонбрун (обиколка на двореца, парка, лабиринта и Глориет) – 13,50 €

Зоологическата градина – 12 €

Музей на Моцарт – 7 €

Kunst Haus Wien – 8 €

Автор: Ваня Терзиева

Снимки: авторът

Още снимки от Виена:

[Show as slideshow]

1 2 ... 12 ►