Archive for the tag 'Шираз'

окт. 08 2013

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме […]

3 коментара

апр. 17 2013

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади

 Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха.

Приятно четене:

 

 

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh’s)

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Гробницата на Али – Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!! 12:00 pm.

….

Шираз, Иран

09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан(2 лв) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Но – рязко ми отговори шефа им. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус(20 ст. ) до историческата персийска градина Ерам 

Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина)

 Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата доката стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолаха е взел от нашият опит с двореца в Балчик.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

и омайните аромати или да опитат,

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

(Loquat) Eriobotrya japonica

или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Горките ирански ученички (сенките вдясно – бел.Ст.) –  те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

 Двореца Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Двореца Кхавам – Qavam House

има 32 стаи.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Персийски натюрморт 😉

 

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.

 

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.

 

Посетителят не може да устои на омайния аромат на

прочутите ширазки розови градини

Тези райски кътчета са дълги 8 километра, а някои от тях са на повече от 700 години. Няма как да си равнодушен пред традционните портокалови дръвчета, символизиращи изобилието на Иран. Със своята неповторимост смарагдовозелените градини се отблагодаряват на всеки, посветил време на Шираздини.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Също като

поета суфи Саади в неговата розова градина (Голестан)

Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърморещаНо той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир да края на живота си в 1291.

Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем

до мавзолея на Саади

Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски.

Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: „Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов“.

Там се засякохме с братята американци

Техния гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:”Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”. Не ми се стори иранския народ да е болен повреме на нашето пътуване. Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Няма дума, че мавзолят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.

 

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Но ако излезещ извън мраморната зала където е гроба на поета,

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с с малки деца които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно, че тук почива поет а не държавен глава. Всяка година на 21 април(когато е рождния ден за някой европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

 Иранки – Шираз, Иран

Подарихме на сладкия малък принц пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е, и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан*. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета.

В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно – проверяват багажа за хашиш, тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.? ? ? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте – бяло оризово фиде за фалоде… и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011.

Край

Цветан Димитров, 11 – 02 – 2011/2013

*Bulgaristan – турското наименавание на България. В български текстове има обидно-пренебрежителнозначение, подобно на думата гяур, която в оригиналния турски смисъл е неутрална и обозначава иноверец – бел.Ст.

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

5 коментара

апр. 11 2013

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез

Да направим едно кръгче до Иран,а? Днес Цветан ще ни води до град Шираз – столицата на велики персийски поети. Приятно четене:

 

 

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част първа

 Шираз, Иран

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град – свят извор с устни, приказен рубин.

Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.

Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,

че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рм. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз..

 Шираз, Иран

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

 Шираз, Иран

 

 

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено( за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на

Портата Коран (Darvaze Quran)

 Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, който (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

  Шираз, Иран

 

 

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат през 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.

От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

 Университетът – Шираз, Иран

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината

Джахан нама (Jahan –nama

Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Градина Джахан нама (Jahan –nama)  – Шираз, Иран

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

В центъра има фонтан от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана.

Шираз, Иран

Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла – Садра за”Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна(движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори – Тадж Махал в Индия.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност – човек.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения – газели:

 Поетът Хафез – Шираз, Иран

На красивото туркинче от Шираз,

да ме стрелне с палави очи,

Бухара, Самарканд, ще му даря,

за кадифето на луничката и дори.

 

Виночерпецо, налей,

нека чашата прелей, че ги няма в рая

на Мусалла росните цветя

и не пеят речните води.

 

Мусалла? – това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

 Фурна – Шираз, Иран

 

 

На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм..

 Национална библиотека – Шираз, Иран

Това е

Националната библиотека в Шираз,

после пресичаме още един парк и завиваме по бул.Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

 На улицата – Шираз, Иран

 

Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за

мавзолея на Хафез,

който за разлика от нашия мавзолей на Г.Димитров беше платен – 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез – „Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390 когато почива на 60 години.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хафез бил придворен поет,

но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

 

 

Осемте колони подържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павильонът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хората се приближават бавно с почит към гроба…

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стихове му от времето на Карим хан (през 1773).

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е”Диван”. Когато днешния иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен”Коран” има и”Диван”.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Най точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата.

Авторите – Шираз, Иран

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет – фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самия въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

 Техническия факултет на Ширазкия университет – Шираз, Иран

Минаваме покрай

Техническия факултет на Ширазкия университет,

където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход – Ануше Ансари (AnoushehAnsari).

Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам.

А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове.

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

4 коментара

авг. 31 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до Язд

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

 От Шираз до Язд

02.05.2011г.

Shiraz (Шираз)

се оказа един наистина спокоен град, но вечер улиците се превръщаха в незаконен пазар за всякакъв вид стоки. Нямаше място къде да се стъпи. Сутринта всичко това беше изчезнало. Натоварихме багажите и потеглихме към една от най-големите забележителност тук –

цитаделата на Карим хан.

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Карим хан е бил владетел на Иран в периода 1750-1779. Първоначално цитаделата е служила само като жилище на Карим хан, по късно е била използвана като затвор и сега е изцяло музей.

 

Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Много запазено място, добре и интересно реставрирано и отново с невероятен вътрешен двор. Обиколихме доста докато разгледаме, след което си тръгнахме от Шираз. Поехме по пътя към

Yazd,

където беше следващата ни спирка. Отначало пътувахме по вече познатите магистрали, тъй като трябваше да се върнем малко назад, след което се отбихме от главните пътища и навлязохме в пустинята.

Из пустинята, Иран

На мотор из Иран – пустинята

Странно беше усещането, тъй като за първи път бях в пустиня, която е с надморска височина 2500м. Навлизайки в планините отново пътя минаваше през красиви малки градове и последваха хубави проходи със завои.

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

Движението не беше много натоварено и се караше спокойно. Стигнахме в Yazd около 18.00 часа. Намерихме хотел сравнително бързо като обикаляхме улиците. Тук имахме невероятен късмет, тъй като хотелът беше в

старата част на града

и всъщност представляваше стара постройка, която е била къща на богаташ и сега превърната в хотел.

На мотор из Иран – Язд

Много интересно място и тъй като искахме да разгледаме всичко тук, решихме да останем два дни. Едно от момчетата в хотела ни предложи на следващия ден да ни разведе и да ни покаже забележителностите на града. Оставаше ни само да се отдадем на почивка и да опитаме от местната традиционна кухня.

[geo-mashup_location_info]

 

03.05.2011г. – Предстоеше ни цял ден в

Yazd.  Градът-оазис

е разположен навътре в пустинята и преди време е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Закусихме в прекрасния хотел и вече бяхме готови за разходката.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Решихме да обикаляме пеша и с такси, за да избегнем карането в натоварения трафик. Тръгнахме по оживените улици на Язд.

Язд (Yazd), Иран

Първата ни спирка беше

музей на водата.

Нещо, което тук не би ми направило впечатление, но за град като Язд тази част от историята е много важна, тъй като ясно показва как се е събирала вода насред пустинята, какви канали са копали, в какви подземни резервоари са съхранявали вода.

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Другото интересно нещо в Язд са кулите за отвеждане на въздух в помещенията. Всяка къща има такава кула, ориентирана спрямо постоянната посока на вятъра и отвежда по естествен начин въздуха в помещенията. В едно такова помещение точно под кулата човек има усещането, че е под климатик.

 

Кула за въждух (вентилация) – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд е един от най-религиозните градове на Иран и се счита за

център на зороастрийската религия,

където всъщност се е зародила. Следващите ни спирки бяха на места свързани с тази религия. Първо посетихме

зороастрийския храм на огъня Аташкаде.

Храмът е нов и отгоре естествено е Фаравахар – крилатото слънце, символ на зороастризма.

 

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

 

Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Преди ислямските завоювания (633-656 г.), Зороастрианизмът е бил официалната религия на Персийската империя. За основател на зороастризма се счита пророка Зороастър /Заратустра/. Няма да се впускам в подробности за тази религия, тъй като има достатъчно информация за нея. При нашата обиколка разбрахме, че

в момента в Язд много хора още изповядват зороастризма.

Допреди 3 години са били наложени строги правила за отношение към тях. Местните, изповядващи исляма дори са си миели ръцете след като са здрависали зороастриец и други такива, според мен глупави неща. В момента вече е много по-толерантно отношението. След храма се отправихме извън града към едно от най-интересните места в Язд – кулите на мълчанието. Те са свързани отново с религията на зороастрийците. Точни извън Язд е запазено древно зороастрийско селище, което в момента се реставрира. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, с който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

На високо над селото са разположени две от кулите на мълчанието.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. Този ритуал е преустановен едва преди около 50-60 години.

 

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Доста усилия ни отне да се изкачим, но определено си заслужаваше. Гледката към Язд беше впечатляваща, а и може да се добие представа за новото строителство и мащабите му.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

След тази разходка се върнахме малко да починем в хотела, да оправим фара на мотора на Митака и около 16.00 часа отново поехме на обиколка.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Сега предстоеше да разгледаме старата част на града с прекрасните къщи от глина и глинени тухли.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета с най – различни фонтани или детски забавления.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пълно е с всякакви магазинчета, работилници и фурни за традиционния хляб. Много интересни улички обиколихме.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пекарна – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Посетихме и

„Петъчната джамия”,

която е джамията с най-високи минарета в Иран и украсена със сини плочки.

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Вече по тъмно обиколката ни приключи при фасадата на бившата джамия „Амир Чакмак”.

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

Тук опитахме и истински шейкове в местно заведение.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

 

Така завърши и този ден. Доста изморителен, но пълен с толкова много впечатления и история, че вече имах чувството, че съм видял всичко в Иран. Прибрахме се към хотела за да приготвим багажа, защото утре продължавахме по маршрута ни. Бяхме решили, че е време на Каспийско море, колкото и далеч да се намирахме все още.

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Иран – на картата:

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version