Етикети: Шираз

3

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан,...

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади 5

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади

 Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха.

Приятно четене:

 

 

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh’s)

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Гробницата на Али – Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!! 12:00 pm.

….

Шираз, Иран

09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан(2 лв) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Но – рязко ми отговори шефа им. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус(20 ст. ) до историческата персийска градина Ерам 

Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина)

 Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата доката стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолаха е взел от нашият опит с двореца в Балчик.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

и омайните аромати или да опитат,

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

(Loquat) Eriobotrya japonica

или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

 

Горките ирански ученички (сенките вдясно – бел.Ст.) –  те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

 Двореца Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Двореца Кхавам – Qavam House

има 32 стаи.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

 Дворец Кхавам – Qavam House – Шираз, Иран

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Персийски натюрморт 😉

 

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.

 

 

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.

 

Посетителят не може да устои на омайния аромат на

прочутите ширазки розови градини

Тези райски кътчета са дълги 8 километра, а някои от тях са на повече от 700 години. Няма как да си равнодушен пред традционните портокалови дръвчета, символизиращи изобилието на Иран. Със своята неповторимост смарагдовозелените градини се отблагодаряват на всеки, посветил време на Шираздини.

 Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина) – Шираз, Иран

Също като

поета суфи Саади в неговата розова градина (Голестан)

Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърморещаНо той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир да края на живота си в 1291.

Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем

до мавзолея на Саади

Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски.

Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: “Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов”.

Там се засякохме с братята американци

Техния гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:”Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”. Не ми се стори иранския народ да е болен повреме на нашето пътуване. Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Няма дума, че мавзолят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.

 

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Но ако излезещ извън мраморната зала където е гроба на поета,

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с с малки деца които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно, че тук почива поет а не държавен глава. Всяка година на 21 април(когато е рождния ден за някой европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

 Мавзолей на Саади – Шираз, Иран

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

 Иранки – Шираз, Иран

Подарихме на сладкия малък принц пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е, и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан*. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета.

В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно – проверяват багажа за хашиш, тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.? ? ? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте – бяло оризово фиде за фалоде… и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011.

Край

Цветан Димитров, 11 – 02 – 2011/2013

*Bulgaristan – турското наименавание на България. В български текстове има обидно-пренебрежителнозначение, подобно на думата гяур, която в оригиналния турски смисъл е неутрална и обозначава иноверец – бел.Ст.

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез 4

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез

Да направим едно кръгче до Иран,а? Днес Цветан ще ни води до град Шираз – столицата на велики персийски поети. Приятно четене:

 

 

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част първа

 Шираз, Иран

Отпивайки от ширазкото вино, си спомням за аромата на райските градини и за великите персийски поети от този град. Ще се опитам да дръпна булото на предразсъдъците за Иран и да разкажа със снимки за това до което се докоснах и мен ме трогна с думите на поета Хафез:

Шираз е моят град – свят извор с устни, приказен рубин.

Аз съм част нищожна от него, прашинка някаква, каприз.

Ах, толкова очи красиви съм посрещнал в този град,

че струва ми се и без вино се люшкам като кипарис.

04:00 рм. Ден втори. Вече сме уморени от горещината и величието на древните столици Пасаргаде и Персеполис, ние дремем и се полюшваме във вана, мечтаейки да си отдъхнем под някоя дебела сянка в Шираз..

 Шираз, Иран

Слава на Алаха са възкликвали пътниците, след като се преминали през планината Загрос и прохода на Великия Алах и са видели от портата Коран великолепната панорама на средновековния град.

 Шираз, Иран

 

 

Това е главната северна врата на Шираз. Има вид на триумфална арка с голям вход по средата и два по малки за пешеходци отстрани. По скоро е портал(порта), защото няма врати. Това съоръжение е скромно украсено( за разлика от това в Скопие) с няколко растителни орнамента и перила на покрива. Над главната арка има специално помещение в което се съхранява Коран и което е дало името на

Портата Коран (Darvaze Quran)

 Легендата гласи, че Карим хан построил на входа/изхода на града порта, с читалня отгоре, където всеки тръгващ на пътешествие или благополучно завършвайки го, можел спокойно да се помоли и да прочете отново любимите си пасажи от корана. Тези, който (като нас) не желаели да четат, все пак получавали своята порция благословия, защото преминавали под сянката на свещената книга на мюсюлманите. Май тук не се спирал и поета Хафез, защото той е хафъз (знаел корана наизуст).

  Шираз, Иран

 

 

Земетресенията силно повредили портата и в 1937 година старинният коран бил пренесен в музея Парс (казват, че те били два, а единия от тях бил откраднат през 2003) а портата била фактически разрушена. Днешната порта била възстановена през 1949 година с парите на търговеца Хюсеин Игар и горе в стаичката положили копие на оригиналния коран. До 1970 година пътят минавал през портата, но увеличения трафик бил отведен встрани и тя се превърнала в пешеходен вход, водещ също към мавзолея на дервиша Хаджи Кермани.

От горе блика бурен поток, който още в древността е каптиран в подземен канал за напояване. Всички бързаме да се спуснем надолу по течението към града.

 Университетът – Шираз, Иран

Отминаваме покрай модерната сграда на ректората на Ширазкия университет и спираме на булевард Хафез пред градината

Джахан нама (Jahan –nama

Слизаме в края на града само ние, като решихме с карта в ръка да се стигнем до центъра пеша където е нашият хотел. Купуваме си сладолед. Вкусен е, а и входът е безплатен.

Градина Джахан нама (Jahan –nama)  – Шираз, Иран

Зад каменната ограда е скрита ухаещата цветна градина.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

В центъра има фонтан от който в четирите посоки тръгват водни пътеки. Това е много стара градина от 9 век, построена за приемане на гости от управителя на Самарканд и наскоро реставрирана.

Шираз, Иран

Тя е била изградена съгласно философския трактат на Молла – Садра за”Съществените движения”. В него се казва, че няма промяна(движение) по повърхността на нещата без промяна(движение на водата) в тяхната същност, или всяка промяна на повърхността показва промяна на същността. Тази архитектурна концепция е намерила своя апогей в шедьовъра на ширазките майстори – Тадж Махал в Индия.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Днес изсъхналият вековен дънер е придобил нова същност – човек.

 Градина Джахан нама (Jahan –nama) – Шираз, Иран

Влюбената двойка вляво сигурно знае стиховете на родения тук през 1330 година поет Хафез. Той като чирак във фурната се влюбил в девойката Шах Набат, на която посветил повечето от своите лирични произведения – газели:

 Поетът Хафез – Шираз, Иран

На красивото туркинче от Шираз,

да ме стрелне с палави очи,

Бухара, Самарканд, ще му даря,

за кадифето на луничката и дори.

 

Виночерпецо, налей,

нека чашата прелей, че ги няма в рая

на Мусалла росните цветя

и не пеят речните води.

 

Мусалла? – това е любимата градина на Хафез, където е неговия мавзолей.

 Фурна – Шираз, Иран

 

 

На излизане се спряхме пред фурната на Хафез и си взехме една пърленка с топено сирене и ким. Ммм..

 Национална библиотека – Шираз, Иран

Това е

Националната библиотека в Шираз,

после пресичаме още един парк и завиваме по бул.Голестан, съгласно сателитната снимка която ни служи за ориентация. Местните карти за нас бяха нечетливи изпъстрени с заврънкулки на фарси. Благодаря на американските шпионски сателити за точната информация!

 На улицата – Шираз, Иран

 

Глухонемият човек с помощта на канарчето ни извади късмет. А студентките ни преведоха, че нашето иранско приключение ще приключи щастливо и ни упътиха, че търсената от нас Мусалла е зад дувара. Наредихме се на опашката пред касата за

мавзолея на Хафез,

който за разлика от нашия мавзолей на Г.Димитров беше платен – 3000 реала! Защо? Защото той е най известния поет на Изтока. Или с други думи казано, какъвто е Пушкин за руснаците или Гьоте за немците, това е Хафез – „Принцът на персийската поезия” за Иран, Таджикистан и Узбекистан.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

В мемориалния комплекс влизат библиотека, чайна, книжарница и малко гробище и розовата градина Мусалла. Освен с любовната си лирика той е известен с протестните химни срещу завземането на Шираз в 1333. Тогава за малко му се наложило да напусне любимия си град и да намери убежище в Исфахан. После по покана на шаха се връща и остава до края на живота си в 1390 когато почива на 60 години.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хафез бил придворен поет,

но и суфи член на техния орден Тарикат. Това обяснява формата на купола над гроба му, която има форма на шапката на дервиш.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

 

 

Осемте колони подържат медния купол с прецизна геометрична мозайка от гледжосани плочки. Павильонът е проектиран и изграден през 1935 година от френският архитект и археолог Андре Годард.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Хората се приближават бавно с почит към гроба…

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

и докосват с ръка мраморната плоча изписана калиграфски със стихове му от времето на Карим хан (през 1773).

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

И установили контакт с древния си прародител, сядат и рецитират неговите стихове. Посмъртният сборник от стихове на Хафез е”Диван”. Когато днешния иранец има проблеми и трудности и не знае как да постъпи, той разгръща книгата на Хафиз и намира в нея отговори на всички въпроси. Затова във всеки дом в Иран освен”Коран” има и”Диван”.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Най точно се счита гадаенето на гроба на поета, когато книгата се отваря на случайна страница след молитвата.

Авторите – Шираз, Иран

Тук в чайната вкусихме от местния специалитет – фалоде (Paloodeh). Това е оризово фиде залято с подсладена ледена вода (шербет) с портокалов аромат. Много свежо! Тук нямаше проблем да се запали и цигара с кафето.

 Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Свечерява се и въпреки, че сме в гробище, аурата тук е много светла и приятна.

Мавзолей на поета Хафез – Шираз, Иран

Ажурните арки на беседките, ароматът на розите, алеите осветените от луната, мъждукащите фенери и пърхащите светулки над прекрасните цветя и на теб ти се струва, че самия въздух е пропит от поезия. На нас вече не ни трябва преводач от фарси за да разберем стиховете, които нашепват хората около нас, че са за нещо възвишено и прекрасно. Тръгваме си, а хората продължават да идват.

 Техническия факултет на Ширазкия университет – Шираз, Иран

Минаваме покрай

Техническия факултет на Ширазкия университет,

където се преподава само на английски. Учебниците и компютърните програми са най- съвременните американски и са евтини. Не е учудващо, че днес Иран има маймуна космонавт, която върви по стъпките на американската астронавтка от ирански произход – Ануше Ансари (AnoushehAnsari).

Няма дискотеки, барове, няма го и известното Ширазко вино, а наоколо има стадиони и университети. Има едно друго общество от усмихнати и гостоприемни хора, които тачат своите романтични поети. Не мога да си представя същото поклонение у нас пред гроба на Яворов например и затова им се възхищавам.

А къде са брадатите фанатици на Аятолаха, заканващи на Запада с автомати в ръка? Имахме обосновано предположение, че можем да ги срещнем в свещените шиитски храмове.

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд 4

Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до Язд

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

 От Шираз до Язд

02.05.2011г.

Shiraz (Шираз)

се оказа един наистина спокоен град, но вечер улиците се превръщаха в незаконен пазар за всякакъв вид стоки. Нямаше място къде да се стъпи. Сутринта всичко това беше изчезнало. Натоварихме багажите и потеглихме към една от най-големите забележителност тук –

цитаделата на Карим хан.

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Карим хан е бил владетел на Иран в периода 1750-1779. Първоначално цитаделата е служила само като жилище на Карим хан, по късно е била използвана като затвор и сега е изцяло музей.

 

Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Много запазено място, добре и интересно реставрирано и отново с невероятен вътрешен двор. Обиколихме доста докато разгледаме, след което си тръгнахме от Шираз. Поехме по пътя към

Yazd,

където беше следващата ни спирка. Отначало пътувахме по вече познатите магистрали, тъй като трябваше да се върнем малко назад, след което се отбихме от главните пътища и навлязохме в пустинята.

Из пустинята, Иран

На мотор из Иран – пустинята

Странно беше усещането, тъй като за първи път бях в пустиня, която е с надморска височина 2500м. Навлизайки в планините отново пътя минаваше през красиви малки градове и последваха хубави проходи със завои.

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

Движението не беше много натоварено и се караше спокойно. Стигнахме в Yazd около 18.00 часа. Намерихме хотел сравнително бързо като обикаляхме улиците. Тук имахме невероятен късмет, тъй като хотелът беше в

старата част на града

и всъщност представляваше стара постройка, която е била къща на богаташ и сега превърната в хотел.

На мотор из Иран – Язд

Много интересно място и тъй като искахме да разгледаме всичко тук, решихме да останем два дни. Едно от момчетата в хотела ни предложи на следващия ден да ни разведе и да ни покаже забележителностите на града. Оставаше ни само да се отдадем на почивка и да опитаме от местната традиционна кухня.

[geo-mashup_location_info]

 

03.05.2011г. – Предстоеше ни цял ден в

Yazd.  Градът-оазис

е разположен навътре в пустинята и преди време е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Закусихме в прекрасния хотел и вече бяхме готови за разходката.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Решихме да обикаляме пеша и с такси, за да избегнем карането в натоварения трафик. Тръгнахме по оживените улици на Язд.

Язд (Yazd), Иран

Първата ни спирка беше

музей на водата.

Нещо, което тук не би ми направило впечатление, но за град като Язд тази част от историята е много важна, тъй като ясно показва как се е събирала вода насред пустинята, какви канали са копали, в какви подземни резервоари са съхранявали вода.

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Другото интересно нещо в Язд са кулите за отвеждане на въздух в помещенията. Всяка къща има такава кула, ориентирана спрямо постоянната посока на вятъра и отвежда по естествен начин въздуха в помещенията. В едно такова помещение точно под кулата човек има усещането, че е под климатик.

 

Кула за въждух (вентилация) – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд е един от най-религиозните градове на Иран и се счита за

център на зороастрийската религия,

където всъщност се е зародила. Следващите ни спирки бяха на места свързани с тази религия. Първо посетихме

зороастрийския храм на огъня Аташкаде.

Храмът е нов и отгоре естествено е Фаравахар – крилатото слънце, символ на зороастризма.

 

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

 

Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Преди ислямските завоювания (633-656 г.), Зороастрианизмът е бил официалната религия на Персийската империя. За основател на зороастризма се счита пророка Зороастър /Заратустра/. Няма да се впускам в подробности за тази религия, тъй като има достатъчно информация за нея. При нашата обиколка разбрахме, че

в момента в Язд много хора още изповядват зороастризма.

Допреди 3 години са били наложени строги правила за отношение към тях. Местните, изповядващи исляма дори са си миели ръцете след като са здрависали зороастриец и други такива, според мен глупави неща. В момента вече е много по-толерантно отношението. След храма се отправихме извън града към едно от най-интересните места в Язд – кулите на мълчанието. Те са свързани отново с религията на зороастрийците. Точни извън Язд е запазено древно зороастрийско селище, което в момента се реставрира. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, с който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

На високо над селото са разположени две от кулите на мълчанието.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. Този ритуал е преустановен едва преди около 50-60 години.

 

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Доста усилия ни отне да се изкачим, но определено си заслужаваше. Гледката към Язд беше впечатляваща, а и може да се добие представа за новото строителство и мащабите му.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

След тази разходка се върнахме малко да починем в хотела, да оправим фара на мотора на Митака и около 16.00 часа отново поехме на обиколка.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Сега предстоеше да разгледаме старата част на града с прекрасните къщи от глина и глинени тухли.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета с най – различни фонтани или детски забавления.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пълно е с всякакви магазинчета, работилници и фурни за традиционния хляб. Много интересни улички обиколихме.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пекарна – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Посетихме и

„Петъчната джамия”,

която е джамията с най-високи минарета в Иран и украсена със сини плочки.

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Вече по тъмно обиколката ни приключи при фасадата на бившата джамия „Амир Чакмак”.

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

Тук опитахме и истински шейкове в местно заведение.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

 

Така завърши и този ден. Доста изморителен, но пълен с толкова много впечатления и история, че вече имах чувството, че съм видял всичко в Иран. Прибрахме се към хотела за да приготвим багажа, защото утре продължавахме по маршрута ни. Бяхме решили, че е време на Каспийско море, колкото и далеч да се намирахме все още.

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз 12

Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а днес ще стигнем до древния Персеполис. 

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

28.04.2011г. – Днес решихме да наваксаме малко закъснението, като се опитаме да стигнем до гр.Kermanshah.

Закусихме и поехме на път. Още в началото ми направи впечатление, че в

Иран

има много табели, с които всъщност GPS почти не трябва. Не знаехме как стои въпроса с бензина, но бързо установихме, че всъщност бензиностанции има на входа и изхода на всяко малко градче и са доста големи, тъй като тук главно автомобилите се карат с бензин.

Официалния език в Иран е фарси,

и при нашето пътуване курсът на долара беше 1$=11 000 риала. Цената на бензина е 1 литър 95 = 0,70$, но това е само за чужденци, защото за местните е 0,40$. За иранците се издават специални карти, с които на всяка колонка за гориво след като се маркира, цената се променя. Общо взето започнаха интересните неща. Природата наподобяваше тази в Турция, близо до границата.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Надморската височина се менеше често, но като цяло се усещаше, че се движим на високо. За този ден трябваше само да караме и не спирахме често.

Минахме покрай езерото Урмия,

но без да се отбиваме. Около нас всичко се ставаше все по-зелено и беше интересно за каране. Пътищата тук са много добри, включително и малките означени на картите ни с една бяла линия. Точно тези бяха и най-малко натоварени, защото тук трафика е убийствен. Камиони, коли, мотопеди и всички карат с газ до дупка във всевъзможни посоки.

Естествено, и ние предизвиквахме страшната атракция по пътищата.

Нямаше кола, която да не ни свирне, засичаха ни за да ни снимат, изравняваха се с нас отново за снимка и не ги интересуваше колко опасно карат. Спирането ни на бензиностанция или за почивка означаваше, че поне 10 души се събират около моторите. Странното тук е, че миналата година при пътуването в Африка, всички се събираха така около моторите, но никой нищо не пипаше и не се качваше по тях без ние да ги поканим. Сега тук нямаше такова нещо. Всеки пипаше копчета, качваха се да си правят снимки, въртяха ключове, което нас доста ни изнервяше, защото в крайна сметка дори и слизайки от моторите пак трябваше едното око да е в тях.

На мотор из Иран

Трябваше да привикнем с всичко това. От друга страна пък всичко това с моторите беше напълно разбираемо, защото го

сравнявам с положението при нас преди 1989г.,

когато едно от най-ценните неща за момчетата беше картинка с кола от дъвка „би-бип”. След като се отбихме от главните пътища започнахме леко да се изкачваме и за пореден път се озовахме сред зелени планини с малки езера и като цяло красива картинка. 

На мотор из Иран

На мотор из Иран

На мотор из Иран

 

Въпреки вчерашната случка на границата

Иран започна да ми харесва.

Хората всъщност са доста чисти и добре облечени. В абсолютно всяко населено място има парк с поне един фонтан и тоалетни. Тревните площи са с много добра поддръжка и това са местата, където местните хора които са на почивка ги използват за да разпънат палатки за нощувка. От всички мюсюлмански държави, в които съм бил Иран е тази в която съвсем спокойно може да се нощува на палатка, тъй като тук за това са създадени прекрасни условия във всеки парк в центъра на всеки град. Чистотата е на ниво, за което в България още можем да мечтаем. Хората са много гостоприемни и сигурността е на високо ниво. По обяд спряхме за да опитаме от местната кухня, която много прилича на турската с малки изключения, като примерно айрян вътре с листа от розов цвят. Последва отново само каране и малки спирки за зареждане с бензин.

 

Вечерта по тъмно стигнахме в

Kermanshah

С помощта на местни хора намерихме хотел и се отдадохме на почивка.

 

29.04.2011г. – Вече трети ден в Иран. От днес започваше и нашата „културна” обиколка. Първата забележителност беше

Taq-e Bostan

Исторически комплекс на около 5 километра от центъра на Kermanshah в огромен парк за почивка. През този град е минавал и древния път на коприната. Прекрасно място с много зеленина и естествено голяма чистота.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

 

Так-е Бостан е сред най-важните останки от управлението на династията на Сасанидите.

В този исторически комплекс може да се види надпис от Ардашир II, две каменни тераси с гравюри от коронясването на Шапур и лов на елени и глигани. Дворецът е строен около 400 г. пр. Хр. Тук изкарахме около час и имах възможност да разгледаме спокойно мястото. Имаше доста туристи, както и много иранци, тръгнали също на „историческа” обиколка.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Естествено предизвикахме интерес сред местните хора, които така и не разбрах защо държаха да имаме общи снимки

 

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

На мотор из Иран

 

През цялото ни пътуване това беше нещо постоянно. Всеки правеше снимки на нас, с нас, с моторите, като понякога се учудвах от хората, които идват как винаги носят фотоапарат. Беше един спокоен почивен ден. Местните хора се разхождаха в парка с лебеди в езерото, с доста уреди за забавление на децата и места за почивка. Определено се усещаше, че по-голямата част от иранците разполагат с пари. Другото, което ни направи впечатление, че въпреки че са много религиозни до сега не бяхме чули нито веднъж говорители на джамия – нещо, което в Турция нямаше как да избегнем. След разходката ни в парка поехме отново по маршрута ни. Днес трябваше да стигнем до най-красивия град в Иран – Isfahan.
Но имахме още една спирка. Това беше

Bisotun

Малък град на около 30 километра от Kermanshah. Пътувайки да търсим това място подминахме табелите, на които трябваше да се отбием и излязохме от града. Направихме обратен завой и малко след това ни спря полиция за проверка. Не бяха пътна полиция, а една от многото в Иран. Поискаха ни паспортите и се оказа, че на Пламен, Митака и Даката са останали в хотела. Това беше голям късмет, защото можеше да разберем чак когато стигнем в Исфахан, а това си бяха около 500км. Пламен и Митака тръгнаха обратно за паспортите, а ние с Даката отидохме да разгледаме Bisotun.

Бисутун е комплекс,

който включва както исторически, така и природни забележителности. Гравюри от епохата на Ахеменидите, надпис от Дарий, релеф от Мехрдад II, светилище на древните мидийски племена, както и планината Фархадтараш са забележителностите на местността, разположена по продължение на Пътя на коприната.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

Основният монумент от този археологически обект е

Бехистунският надпис

 

Бехистунският надпис, Бисотун (Bisotun) – Иран

Бехистунският надпис

Това е клинообразно писмо на три езика – еламски, вавилонски и староперсийски и описва събитията от годините 523-521 пр.н.е. Надписът изобразява триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.

За наше съжаление достъпът до надписа сега беше спрян, защото в момента беше ограден със скеле и явно ще се прави нещо като почистване. Обиколихме комплекса, който отново беше пълен с доста местни, дошли на пикник.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Успяхме да разгледаме останките от различните по епоха и архитектура дворци, както и много добре запазения

релеф на Херкулес

 

Херкулес – Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

 

И тук изкарахме около час, след което се срещнахме с Пламен и Митака и поехме по маршрута към Исфахан.

 

На мотор из Иран

На мотор из Иран

 

Пътят отново минаваше през вече познатите ни зелени планини и около 18.00 часа пристигнахме в може би най-цветния град в Иран. Тук отново две местни момчета, „случайно” ни засякоха с автомобил и предложиха да ни помогнат да намерим хотел. Помогнаха ни и ни заведоха до хубав и евтин хотел, който се намираше много близо до центъра на града. Разбрахме се на следващия ден да се видим след обяд за да ни разведат из

Исфахан

и да ни покажат интересни неща. Намерихме едно хубаво заведение за вечеря и се отдадохме на пълна почивка. Така и завърши и този ден.

Изфахан - На мотор из Иран

 

30.04.2011г. – Днес сме заделили деня само за разходка и малко да починем от моторите. Станахме без да бързаме и поехме на обиколка. Исфахан е третият по големина град в Иран. Сградите тук са покрити със интересни сини керемиди. Има и много красиви градини и паркове. На пръв поглед всяко едно ъгълче в града е украсено с цветя. Чистотата по улиците е на много високо ниво. Тук се чувстваш като в Европа – всичко е подредено и чисто, бляскащи реклами, светещи витрини, модерно облечени мъже, говорещи по мобилните си телефони, които са последен модел.

Единственото, което ни връща към действителността, че си в Иран, са дрехите на жените.

Те са облечени по много различен начин. От жени покрити изцяло с чадор – черни дрехи, които покриват цялото тяло и се виждат само очите, до такива които са сложили само по една скромна забрадка. При вторите може да се види всъщност, че са доста хубави. Въпреки, че жените се държат много свободно трябва да се знае, че по никакъв начин не трябва да се докосва жена, която е с мъжа си. Може да говориш с нея, но не можеш да и стиснеш ръката примерно. Има си правила, както във всяка държава, които трябва да се спазват. Алкохол също няма и е престъпление да се пие. Има прости правила, които ако се спазват от туристите, ще бъде приятно в Иран, но ако се нарушат веднага ще се намеси някоя служба от многото видове полиции и могат да направят живота на човек много труден. Всъщност хората тук са много щастливи, спазвайки наложените ограничения и правила, но осъзнават, че има и друг вид живот извън Иран и точно с това ние туристите сме им безкрайно интересни.
Най-посещаваното място тук е

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад.

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

 

В южната част на площада е разположена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият базар. Градът е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Савафидите между 16-ти и 18-ти век и сегашния облик на площада се е оформил по това време. В момента на площада е изграден много красив фонтан. Мястото наистина е много красиво и за това тук изкарахме около два часа, като не пропуснахме да обиколим всички щандове на базара за сувенири.

 

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Върнахме се в хотела за да чакаме нашите „екскурзоводи”. Беше странно как две момчета вечерта спират с кола и ни предлагат да ни помогнат с каквото можем, след което ни карат до два хотела за да изберем. Макар, че в Керманшах също един възрастен се качи на мотора при Митака и ни закара до другия край на града, където са хотелите, след което слезе и тръгна да се прибира сам. В 14.00 както беше уговорката се видяхме с тях и тръгнахме на разходка. Първото място на което спряхме беше

моста Khaju

– най-елегантният от мостовете, построен през 1650 от Шах Абас ІІ.

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Мостът е на две нива и доста хора се отбиват на долното ниво, на което самата конструкция създава някаква естествена вентилация и е доста по-прохладно. Интересно място.

 

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Следващата ни спирка беше

цветните градини в Есфахан

– парк, подобен на ботаническа градина, с много добра поддръжка и отново невероятната чистота.

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Тук в единия край е запазена и автентична иранска къща, на която нямаше как да не си запечатаме и нашите лица.

 

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Следващата спирка беше

градината с птиците

– нещо като зоопарк, но само за птици.

Фламинго в градината с птиците – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Tук вървейки към входа видях, че едното момче от любезните „екскурзоводи”, което носеше през цялото време един вестник, всъщност криеше в него радиостанция. Това веднага ни намести картинката и даде отговор на чуденето ни защо ни разпитват за професии, за политика, за отношението ни към Израел и още куп въпроси, които принципно обикновен човек не би задал. Просто си бяха от единия вид полиция, която има в Иран и която отговаря за чужденците. Е, ние се правехме, че не разбираме, а и в крайна сметка ни беше все едно какви са. Все пак без тях трудно бихме намерили всички интересни места за един ден.

Влязохме в парка с птиците и към нас се приближи учител с цял клас момичета, които започнаха страшно викане за да си направим общи снимки.

 

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Техния учител искаше да си говорим за да ни пита как е при нас, какво е отношението ни към учителите и тъкмо започна разговора когато се приближи учтивото момче с радиостанцията, каза му нещо на фарси и той веднага се извини, че бързат и трябва да си тръгват от парка. Явно тези разговори не бяха позволени. Веднага направихме аналогия с времето, когато при нас за един виц арестуваха. Обаче в ерата на интернет, няма как да се ограничи информацията. Тук всяка страница от интернет минава през създаден филтър, който проверява съдържанието и съответно не разрешава достъпа, но местните са намерили начин как да го заобикалят и си ползват всичко, макар доста да рискуват.

След разходката и в този парк вече стана късно за други забележителности и се върнахме в хотела. Разделихме се с нашите „екскурзоводи” и отново се отдадохме на почивка в ресторанта, който бяхме намерили предишната вечер. Така и приключи този ден. На сутринта трябваше да продължим по маршрута и за съжаление без Пламен. Той вече от около 1500км караше мотора си, на който задния амортисьор беше с изтекло масло и се държеше само на пружината. За да не закъса някъде из Иран, Пламен реши да тръгне към България. И така и направи, при което измина общо около 4000км само за два дни, което не знам как може да се направи, но явно има начин.

 

 

01.05.2011г. – Честит празник на всички трудещи се.  Още един празник, който ще изкараме далеч от дома. Станахме рано, бързо натоварихме багажите, изпратихме Пламен и тръгнахме по маршрута.

На мотор из Иран

Днешната крайна точка беше гр. Shiraz, но по пътя до там ни очакваха много интересни места. В началото единствено карахме за да изминем повече километри, преди да е станало горещо. Въпреки факта, че Иран е с голяма надморска височина тук в този район температурата се качваше около 30 градуса. В ранния след обяд стигнахме и първата си спирка за деня –

древната столица Pasargadae

Pasargadaeе една от първите столици на ахеменидската империя, основана през шести век пр.Хр. от Кир II Велики във Фарс, родината на персийците. Тук като забележителности са гробницата на Кир, цитаделата Toll-e Takht и останките на два двореца и градини.

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

Най-важната забележителност е

гробницата на Кир ІІ Велики

Гробница на Кир Велики в древната столица на Иран – Pasargadae

 

Пасаргада остава персийска столица докато синът на Кир – Камбиз ІІ не мести главния град в Суза. На мястото са останали много малко неща, но като цяло може да се добие представа колко голям град е бил. Обиколихме всички забележителности и продължихме към маршрута. Следващата спирка бяха

гробниците при Naqsh-e Rustam

Високо в скалите над пустинята са издялани 4 релефа на пръв поглед във формата на кръст, познати на местните като “Персийските кръстове”. Всъщност това са гробниците на 4  от владетелите от династията Ахемениди. В центъра на кръста има врата, която води към вътрешна зала в самата скала, където се намира каменната гробница.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

С изключително майсторство и прецизност са изсечени в скалите орнаментите на гробниците.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Може би най – старата постройка на това място е една кубична сграда пред гробниците, която много прилича на кула, а е била използвана като олтар на зороастризмът на това място.

Кубът на Зороастър

е построен около 5 Век преди Христа.

 

Кубът на Зороастър, Иран

Една от гробниците принадлежи на Дарий Велики, което е установено по добре съхранените надписи (522—486 до н. е.). Предполага се, че другите три са на следващите владетели цар Ксеркс I (486—465 до н. е.), Артаксеркс I (465—424 до н. е.), и Дарий II (423—404 до н. е.). Гробниците са така разположени, че имитират фасада на дворец.

Релефите, изсечени под гробниците представят различни моменти от историята на царската власт, свидетелстват за победите на царете над техните врагове. Седем изрязани в скалата релефни изображения показват как владетелите от династиите получават кралските знаци от Ахура Мазда – вестителят на доброто в зороастризма.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Уникално място. Въпреки жегата не пропуснахме да обиколим всичко възможно. Даката накрая остана доволен, защото намери

бира с вкус на бира,

естествено безалкохолна, но по-добра от тази с вкус на боровинки и т.н.

Бира в Иран

На мотор из Иран

Бяхме вече на около 80 километра от Шираз, а часът беше около 16.30 часа. Имахме достатъчно време да разгледаме и

Persepolis

и се отправихме натам.

Персеполис, Иран

Бързо стигнахме и поради добре сложените указателни табели бързо намерихме и мястото. Паркирахме, въоръжихме се с фотоапарати и след като се подкрепихме с по един ирански сладолед, който всъщност си е като нашия, тръгнахме на обиколка.

На мотор из Иран

 

Персеполис е столицата на Персия,

 

основан от Дарий І Велики и всъщност е гръцкото име на древния персийски град Парса. Персеполис е наричан още ”Тронът на Жамшид”. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Градът е опожарен от Александър Македонски през 330г. пр.н.е. Едно от първите неща, които се виждат е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи и красива дърворезба. Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Най-голямата зала в Персеполис е

Дворецът на 100-те колони,

може би най-голямата зала строена по времето на династията на Акеамените, някога използвана от известният персииски цар Дарии І за тронна зала.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

 

 

Над Персеполис в скалата се намират и

двете гробници във формата на кръст на Артаксеркс ІІ (404-358г. пр.н.е.) и Артаксерск VІІ (358-338г. пр.н.е.).

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Изкарахме тук до около 19.00 часа. Персеполис е много интересно място, макар не много реставрирано, но достатъчно да се добие представа за мащабите, в които е бил градът.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Починахме малко от голямата жега и разходка и продължихме към

Шираз,

където стигнахме около 19.30 часа. Шираз е петият по големина град в Иран и също така украсен навсякъде с цветя и зеленина, много добре поддържани. Естествено и строителството е с големи темпове.

Шираз, Иран

Тук има много градини и паркове и като цяло е спокоен град. Хората отново бяха много дружелюбни и ни упътиха към частта на града с хотелите. Вече се стъмни, но успяхме да намерим хотел с вътрешен двор за моторите. Настанихме се, вечеряхме в някаква местна закусвалня и така завърши и този ден.

Лека нощ, Иран!

Решихме да не оставаме тук два дни, а да продължим по маршрута си, който поради малкото време, с което разполагахме се наложи да съкратим, без да подозирахме какво още ни очаква.

 

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран