Archive for the tag 'Шварцвалд'

Ное. 10 2011

Три хонди из Европа (2): От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Европа заедно с Иван. Пообиколихме из австрисйките и италианските Алпи, за да може днес за тръгнем към Щутгарт и Музея на Мерцедес в града. 
Какво по-подходящо място, за да отбележмим 10 ноември? 🙂

 
Приятно четене:

Три хонди из Европа

част втора

От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Тази нощ съм спал безпаметно, а на сутринта всичко мокро..! Събрахме мокър багажа и тродължихме по пътя си, Целта ни беше да стигнем до езерото Bodensee, но бяхме твърде далече от него. Тръгнахме рано и започнахме да изкачваме опасно тесния passo Gavia. Може би само спечелихме от ранния час, защото бяхме почти единствените на пътя. С всеки следващ завой по пътя нагоре, стъдът се стелеше все по-плътно и пронизваше сетивата ми. Стигнахме бавно и славно върха а аз бях умрял от студ. Добре че в кантончето гореше печка, на която се постоплихме…

 

Проход в Алпите, Италия

а на Север вече познатата ни от вчера картина:

 

Проход Гавия в Алпите, Италия

Поради малкото движение спускането мина много лесно и стигнахме Bormio. Там закусихме , отпочинахме и залъкатушихме по завоите на южния скло

н на емблематичния Passo del Stelvio (2670м)

Беше минало една година откакто бяхме за последно тук. Всичко ми се видя не толкова голямо, както миналата година, видях неща, които не бях забелязал преди. А на върха познатата картина – мотори, мотори…. много мотори и всякакви…!

Мотори – Passo del Stelvio, Алпи, Италия

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Порадвахме се на гледките и тръгнахме надолу по северния склон. Мога да кажа с ръка на сърцето, че по-трудно спускане не съм имал. Прекалено острите завои, по които разни карачи си правеха контролирано плъзгане на моторите , са си направо страшни. Дали защото улучихме час с голямо движение, или защото се беше понатрупала умора…. не знам! 180 градусовите завои с нулев радиус на завиване откъм вътрешната си страна и над 4-5 м денивилация, бяха особенно трудни в посока спускане с натоварените ни мотори . И ако на мене ми беше трудно, при положение, че Господ макар да не ме е надарил с достатъчно акъл, ми е дал достатъчно сила да боря 265 килограмовия чопър, то за Гергана беше истински кошмар . На доста завои се наложи да спирам движението, за да може Герганка да се изнесе по-външно на завоя, за да не я увлече мотора и да падне. Имам чувството, че това спускане продължи цяла вечност. Беше ми додеяло от завои. Сетих се за крилатата фраза: „Изгинааме по теаа завои бре….!” Явно беше време да се изнасяме от планината. И тъкмо на време, защото това беше посления проход.
Тази снимка съм аз и Гергана и е направена от Димитър, който за да я направи, е изостанал с един завой:

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Предстоеха ни още няколкостотин километра по хубави пътища, за да стигнем

езерото Bodensee,

в което се пресичат границите на Швейцария, Австрия и Германия. По пътя ни до там, Димитър пресметна, че този ден минахме сумарно около 45 км тунели, като най-дългият беше 10 500м , той беше платен – 8,50 евро/мотор, пак пари….! . В късния следобяд стигнахме

град Брегенц (Австрия),

където пренощувахме в един къмпинг на брега на езерото, което тънеше в блаженно спокойствие.

Бодензее край Брегенц в Австрия

 
На другия ден, пътуването ни щеше да продължи в посока Щутгарт, откъдето щеще да започне втория етап на пътешествието ни, с който целяхме да се докоснем до ценностите на западната култура и начин на живот, до колкото, разбира се щяха да ни позволят времето и наличните финансови ресурси.
Втората световна война е разделила света на две Източен и Западен. За добро или лошо ние сме останали в източната половина. От както се помня слушам приказки от рода : „на запад…. … не знам си какво”, в смисъл колко е хубаво и подредено там, колко са богати и т.н. И е така, но дали бих искал да водя техния начин на живот?

Ето с такива мисли в главата ми, започна втория етап от нашето пътуване.
Още при самото планиране, по мое настояване, бяхме заложили

гр. Щутгарт

като първа цел.

От една страна там е Меката на автомобилостроенето, а от друга си имам сантимент към този град . Още в зората на Демокрацията, като студент имах шанса да изкарам преддипломна специализация там в института по металорежещи машини.


След като станахме от сън, се разходихе малко около езерото преди да тръгнем – нямаше за къде да бързаме, събрахме багажа и тръгнахме. Точно в този ден отчетохме рекордно нисък разход на моторите ни. Карахме бавно , но основната причина беше невижданото (поне за мен)

качество на бензина в Австрия и Германия. С по-хубав бензин аз не съм карал.

Пътуването , както споменах, започна бавно и тегаво, защото пътят заобикаляше езрото и минахме през един куп селища. Може и GPS да имаше вина за това, но ние му се доверявахе напълно (е… почти напълно) . Мислех, че тази част от пътуването ни ще мине сред хубави езерни гледки, но нищо такова не се случи. Не че е не е хубаво там, просто пътищата с натоварен трафик около курортните зони са навсякъде „сепарирани”, за да не може шума от превозните средства да нарушава спокойствието на хората. Постепенно заобиколихме езерото, но на километража показанието надхвърляше 100км пробег- доста голяма „локва” си е. Малко след това се качихме на магистралата за Щутгарт и километрите започнаха да се топят под новите гуми на мотора ми.
Този път с избора на къмпинг нямахме голяма свобода. Базата данни за къпингите, с която разполагах, показваше, че най- близкият къмпинг до Щутгарт е на 60 км. За наш късмет той се намираше по средата между Щутгарт и Страсбург в

планината Шварцвалд

(това по-късно го разбрахме). Стратегическото местоположение на този къмпинг повлия на решението ни да останем тук 3 нощи. Бяха минали вече 5 дни от нашето тръгване и имахме нужда да изперем доста от дрехите си, а това беше допълнителен аргумент в полза на това решение. Не беше лесно да се доберем до свободна перална, но успяхме. Спомням си, че тогава се чудехме защо има сушилна машина в пералното помещение. Разбира се, ние като терикати, трудно бихме дали пари за сушилна, при положение, че си носехме сезал, за да си направим простор. Простор си направихме, но… !

Къмпинг в Шварцвалд, Германия

 
Пак това „но”! Мислехме, че сме избягали от планината и капризното й време, ама не! По вече добре познатият ни сценарий облаците се събраха и заваля дъжд на едри капки, като по учебник…..! Терикати, а…?! И така в събиране и простиране на пране си мина този ден, а резултатът от всичко това беше три перални полумокри дрехи.
Вечерта мина скучно под ударите на дъжда върху палатката, заспахме рано и съответно рано се събудихме . А като излезнах от палатката…. влага. Въздухът беше толкова влажен, че по-скоро не се вдишваше, а се пиеше. Казах си „Край на плановете ни”, но нали не сме стигнали чак там, та да се откажем заради някаква вода. Облякахме дрехите за дъжд и газ към Щутгарт. Стигнахме много бързо, а там какво да видим – Слънце. На GPS-a бях въвел координатите на

Mercedes Museum

и не след дълго се озовахме пред необикновената му сграда.

Mercedes Museum, Mercedesstraße 100, 70372 Щутгарт, Германия

 

 

Малко се пошматкахме докато разберем къде и как да паркираме моторите си , но се справихме брилянтно и … се озовахме във фоаето на музея.

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Взехме си билети, но отново ни беше нуждно малко време да се ориентираме в обстановката. Тайната беше в трите панорамни асансьора, които извозваха посетителите на най-горния етаж, откъдето започваше вълнуващата обиколка, слизайки спирално надолу. Спиралата символизира еволюцията на Мерцедес. Ето снимки:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Някои даже имаха жълто по гащите от кеф след тази снимка 😀

 
Сред морето от експпонати има един, който помня още от преди 17г., когато за пръв път бях там. Това е едно „устройство” (друга по-подходяща квалификация не мога да измисля), което е конструирано през 1939г . Развило е скорост 600км/ч…. да 600! Обемът на двигателя е 45 000 куб. см. и е 3000к.с.
Ето снимка на „устройството” и на табелката му:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

600 km/h през 1939г!

 
За тези 17 г. на много хора съм разказвал за това . Всеки от тях ме е гледал невярващо и е премълчавал съмненията си , за да не ме обиди, вътрешно убеден, че го лъжа.
Следващата цел беше

центърът на Щутгарт

Тръгнахме, но движението беше отклонено заради някакъв футболен мач и GPS-a се омаза. Продължихме по интуиция и не щеш ли видяхме супермаркет. Спряхме и чак тогава забелязахме хипермаркет POLO – магазин за всякакви моторджииски неща, като казвам всякакви, значи всякакви! Влезнахме и се потопихме в море от екипировка, части , тунинг елементи и т.н. Не знам колко време прекарахме вътре. Когато излезнахме, поседнахме на сянка да хапнем, и видяхме нагледно как се мие мотор. Странно, стъклената кабинка, която видях на влизане в магазина, била мото-мивка. За пръв път виждах напълно автоматизирана миялна машина за мотоциклети. Ей така на паркинга, като кафе автомат. Пускаш 5 евро вкарваш мотора и започва програмата. Моторът се върти, пръска се с препарат и вода, обдухва се с топъл въздух и докато пича изпуши една цигара вратата се отвоти.

Мотициклетна мивка – Щутгарт, Германия

Мотициклетна мивка

 
Бързо намерихме центъра, а там маса народ.

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

 
Вярно, че беше събота, но според мен имаше някакъв празник. Жалко че не можахме да се разходим както трябва сред толкова много хора. За сметка на това пък видяхме всякакви екземпляри- улични артисти и музиканти. Най-много ни впечатли едни музиканти от индиански произход, които свиреха на странни духови инструменти. Не се сещам как се казват, но със сигурност ги виждах не за пръв път (мисля, че в Несебът и Созопол съм ги виждал).

В центъра на Щутгарт, Германия

Индианци в центъра на Щутгарт

 
Подобно на много хора се излегнахме на тревата в градинките. Това беше най-хубавата трева!

На тревата – Щутгарт, Германия

 
Дали от скука, дали от болно любопитство, но започнах да наблюдавам хората, как общуват помежду си, жестове , мимики… Определено не са толкова емоционални, като нас, стегнати ми се видяха. А дебели хора… колкото искаш! Хубави девойки…. голяма рядкост – как я карат тогава там мъжете…?! Много ме изкефи как масово хората си взимат по една чаша бяло вино, сядат на тревата и говорейки си отпиват. При нас така си пием кафето..!
Изядахме по един сладолед и дойде време да тръгваме обратно към къмпинга – времето неусетно беше отлетяло. Прибрахме се в къмпинга а картината беше аналогична на предния ден. Бързата смяна на дъжд и слънце продължаваше. Вечера също не ни предложи някакви забавление, просто това си беше спокойно, зелено място създадено за пълен релакс. Ноща мина като предната – спахме сладко под монотонното барабанене на дъжда върху палатката.

 

 Очаквайте продължението

 

Автор: Иван Тенекеджиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Германия – на картата:

2 коментара

Дек. 02 2010

В Черната гора /Шварцвалд/

Много обичам такива разкази – предизвикани от пътеписи, четени в нашия сайт. Малко по-надолу ще прочетете как е станало това, а сега – приятна разходка из Шварцвалд 🙂

Приятно четене:

В Черната гора /Шварцвалд/

Глобално затопляне ли! Бошлаф! Поне не и тази първа седмица на декември в Белгия. Рина си аз сняг, той противно на предсказанията на КМИ продължава най–нагличко да си вали и така… в почивките между неравната борба чета пътеписите публикувани напоследък. Ееее… ъъъ… ОК. Ще призная, че борбата засега не е толкова неравна. Поне не толкова, колкото миналата година. Тази година имаме гребло за сняг! И както преди няколко дни в Бриколажа забелязах явно 80 процента от населението вече може да се похвали със същото. Мдааа след миналата зима търсенето и продажбите на лопати за сняг, морска сол и зимни гуми в Белгия отбелязаха небивал растеж… дет’ се вика в тоз’ растеж ни е надеждата, че няма да последваме Гърция и Ирландия, както злите финансови спекуланти точат зъби. 😉

Та чета си аз пътеписи и нещо почва да ме дерзае. Хм. Напоследък шефът е публикувал пътеписи за … я да видим … Сицилия… Флоренция… Венеция… абе, Италия… Мадрид… Мароко… брррр… Франция … Да обобщим – основно за „долната земя” хихихихи. Е, има и един за Виена, но то както казват немците: „от там почват Балканите“ 😉 така че не се брои.

За един убеден франкофоб и фламандофил като мен, тази триумфираща …мммм… средиземноморщина… идва в много… 😉

Та няма как… ще се пише…

Как яко се получи тази година – в началото на номври с мефрауто /госпожата/ ей така на майтап с няколко дни отпуска реализирахме десетдневна ваканцийка. Лошото на тези „неочаквани ваканции” е че нямаш ни най–малка идея какво ще се прави. Обръгналата на балканската стихийност душа едва ли може да си представи ужаса на западноевропееца, ако лятната му ваканция не е уредена, планирана, резервирана от предишното лято или в малки изключения /разбирай валонските лузъри ;)/ поне от Коледа. Камо ли пък в четвъртък да си без съвсем никаква наченка на идея за ваканцийка почваща в петък.

Едно беше сигурно – десетдневно лежане вкъщи, цъкане на игрички на компютъра и наливане с Жупилер е вариант неприемлив за нашето семейство /их бе какъв съм убедителен лицемерник 😉 /.

Преизпълнени с оптимизъм и повтарящи си „ласт минит, ласт минит!” – мантрата за ценови туристически удар, решаваме да се обърнем към професионалистите.

Впоследствие Мефрау ми изигра сценката как човекът от туристическата агенция щял да падне от стола като разбрал, че си търсим нещо за …мммм …. утре. После извадил все пак две оферти. И двете за Тунис…

Имам особено мнение за туризма в арабския свят… както и да е. Да не вкарваме Стойчо и сайта в полезрението на разни борци срещу ксенофобията, пък и нали се рабрахме – Без расизми!

Неочакваното спасение дойде под формата на мнения в туристически форум за качеството на храната в предложения ни хотел. Ориенталското залитане беше покосено в зародиш.

Така пак сме на изходна позиция.

Вогезите, Нормандия, Бретан отпаднаха поради безумната акция на френските борци за социални правдини, които блокираха разпространението на горива във Франция. Е поне си го правят този път у дома, не както обикновено да си чукнат среща в Брюксел с испанските, италианските и валонските фермери, да паркират огромните си трактори по Тервюренското шосе и да тъпчат сирена и вино в Юбелпарк. Е и от кумова срама да отидат по един път до Берламона да повикат за повече субсидии. Но нищо де, можеше и по–зле да е. Ами ако Гърция беше по близо? А?! Те направо чупят и палят в справедливия си социален гняв.

От наболелите европроблеми обратно към плановете за ваканцийката. Германия ще е. Винаги ни е спасявала в подобни случаи! Е не чак от днес за утре, но все пак понамяткахме няколко запитвания за фериенвонунги в Шварцвалд. Мефрау беше повече от скептична, че ще има нещо свободно, но за няколко часа се получиха четири потвърждения. Заради кризата е явно.

И така в събота рано сутринта тананикайки си Дойчланд убер алес

преминахме без задръствания по Брюкселския ринг и хванахме магистралата за Намен /Намюр/ и Люксембург. Като навлязохме във Валония отбелязахме изненадано, че осветлението на магистралата не е загасено. Хм. Обикновено си го спират. За икономии… или пък забравят вечер да го пуснат. Отпадна една от темите за омаскаряването на френскоговорящите . Нищо. Лафът, че като влезеш във Валония и чак асфалта се променя като консистенция /към лошо естествено/ винаги си върви. 😉

След Намен мефрау започва да скучае. Лошо. Дет се вика още Люксембург не сме стигнали. Атласът подробни пътни карти на бундесрепубликата ще я отклони от екзистенциални разговори и ще разреди желанията за спиране по бензиностанции.

Я!? Имало било общ немско – френски туристически маршрут. Хихихи сигурно нещо от рода на „По стъпките на 7-ма панцер дивизия” 🙂

Докато се кискаме на остроумието ми, минаваме покрай космическия евро център. Отбелязвам си да проверя в нета какви неща предлага. / ето и резултата /.

В шеги и закачки стигнахме

Великото херцогство (Люксембург).

Практичен съвет за пътуващите – сипвайте горива там. Явно имат много нисък акциз или нещо подобно, но нафтата и то готината е по–евтина от нормалната нафта в Белгия. Като гледам всички така правят 🙂 Можели са съвсем спокойно да прокарат магистралата да минава през бензиностанцията, а не да има отбивка.

Поради заблейване се натикахме в сектора за плащане в брой. Пълниш на колонка, после на излизане има кабинка с бариера. Е поне се насладихме на люксембургиша на касиерката.

С пълен догоре резервоар и бичеща Апокалиптика навлизаме в Германията.

Обсъдихме дали не е зле за подоби случаи да имаме и един диск на Рамщайн в колата.

Джипиеса вече не показва да има ограничение на скоростта и респективно – „Гаааазиииим!!!”. Всъщност не обичам високите скорости, пък и е подтискащо докато си караш с 140 някой да те изпревари, все едно си седиш на място. Германия.

Преди Саарбрюкен

гласът на каката навигатор ни нареди да излезем от магистралата. Преминаваме някакво малко градче и след едно кръстовище на сред нивята, пътните знаци промениха дизайна си. Аха.

Във Франция сме.

Имената на селата по табелите обаче си остават исконно немски. Така ще е до Страсбург.

Няколко пъти сме минавали по този път. В началото има безкрайни ниви с натъркаляни бали сено приличащи на балите софийски боклук. Идилично–френско–субсидийно… После релефът става по-неравен и горист.

Шварцвалд

Има развъдници за пастърва. Обсъждаме какъв ли е поминъка в тази област. Не изглежда много туристическо, а изглежда страхотно за приятни разходки и лежерни гурме-следобеди. Във Филипсбург все пак видяхме една–две табели за къщи под наем.

Населените места зачестиха, минаваме и покрай търговски зони. Зачестиха и кръговите кръстовища. Голяма страна – големи кръгови. Имам чувството, че типичното френско кръгово е с големината на околовръстно на люксембургско село. : ) Имали бол място, направили.

Стигнахме Страсбург. И се загубихме.

Както казва бай Стефан от офроуд форума – „няма да се губим без джипиес като някакви простаци я!”. Всъщност джипиеса не беше виновен. Пред това кръгово със светофари /!!!/ , което е сътворил френският пътностроителен гений, силициевата мощ е безсилна. След мощно псуване, каране по магистралата за Мец, отбивка за някакво предградие, псуване, търсене на кръстовище, на което е разрешен обратния завой, псуване, светофар за да се включиш в магистралата /!!!/, груби балкански престроявания на въпросното кръгово, бибипкания, обобщаващи псувания, Слава на Бога сме на правилния булевард водещ към Офенбург.

Преди моста на Рейн има задръстване заради ремонт на платното и множеството френски коли отиващи да пазаруват в Кел. Докато чакаме доопсувахме факта, че Страсбург е станал френски и колко по- добре щеше да е за Елзас и Лотарингия да си останат в Райха.

След тези греховни алтернативноисторически помисли насочихме вниманието си в прекрасните есенни пейзажи покрай пътя. Вятърът правеше такива вихрушки от листата, че чак ти се прищява да спреш, да слезеш и да се гмурнеш в тези златночервенокафяви листовъртежи.

Естествено, обремененото от магребофобията ми съзнание не пропусна с леко злорадство да си представи вихрушките от гаден сахарски пясък, на които можеше да се „наслаждаваме”. 😉

Пресякохме перпендикулярно магистралата за Фрайбург и Цюрих и след Оберкирх навлязохме в есенно обагрена долина, сгушена между невисоките склонове на северен

Шварцвалд.

долина01

долина02[/caption]

долина03

наближаваме Опенау

Скоро стигнахме и заветната цел – Опенау.

Опа чакай! Целта не е Опенау, а негова махалица – Майзах. Ммммне.

[geo_mashup_locatoion_info]

По–скоро целта ни е една къщица в махалица на тази махалица.

долина04

долина05

долина06

След няколко спирания по уширения за снимане на отсрещния склон, паркирахме пред фериенвонунга –Мюлербауернхоф.

къщата01

къщата02

Чорбаджийката се оказа мммм мнооого приказлива и след кажи-речи два часа лафове за пътуването, за къщата, за внезапността на резервацията ни, животът в Белгия, животът в Германия, съвпадението на ваканциите в бундеслендерите, традиционните шварцвалдски храни и напитки, котките, кучетата и пр. и пр. се отдадохме на настаняване. После немците били студени и неприветливи хора. Глупости. А да! И ме успокоиха, че не сме единствените дето се губят в Страсбург.

къща04

къща05
n: center;“>
Поради излезлия пронизващ ветрец и умората от пътуването, решихме да не ходим да се моткаме някъде, а да покоизираме в къщата. Разглеждахме брошури с маршрути и поцъкахме из нета да видим какво има наблизо, за да имаме планове за следващите дни. Еххх това планиране бе.

Имаше една тетрадка, нещо като книга за предложения и оплаквания, хахаха не – по–скоро е за похвали и благодарности от гостуващите. Предимно немци, чат-пат холандци, явно туризмът тук е предимно локален. Къщата е супер и вероятно и ние ще напишем благодарност. На кирилица. 🙂 Ще ми се да включа думата „ябълчици”, защото съдържа само букви, които нямат аналог на латиница… хихихи има да се пулят … как ли само ще я вкарам. Ще видим. Има сума ти дни пред нас. Все ще ми проблесне нещо…

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът
Още разкази от Германия: КЛИКАЙТЕ на разказа 🙂

5 коментара

февр. 12 2008

Германия (9): Шварцвалд (Обратно в Todtnau)

Девета част напътуването наВеско изШварцвалд (предишната част етук: Германия (8): Шварцвалд (Wieden), аначалото— етотук: Германия(1) Старата любов ръжда нехваща) Приятно четене: Германия част девета Шварцвалд (Обратно вTodtnau) Всяко нещо добро или лошо остава след себе сипразнота. След лошите неща празнотата сезапълва отсамосебеси. Когато обаче свърши нещо добро, празнотата остава итяможе дабъде запълнена единствено снещо по-добро. […]

No responses yet

февр. 05 2008

Германия (8): Шварцвалд (Wieden)

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд (предишната част е тук: Германия(7): Шварцвалд (Freiburg im Breisgau), а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща) Приятно четене: Германия част осма Шварцвалд (Wieden) Германия VIII Шварцвалд (Wieden) Това е Европа (поне за мен)! Продължавам от Freiburg, който ни хареса и където чухме българска реч… Късно след обед тръгваме към Wieden. Там е следващата ни gästehaus. Мъглата се е разчистила, но аз не бързам, пъпля бавно […]

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version