Archive for the tag 'Шанхай'

окт. 11 2011

Китайските втори съпруги – анахронизъм или реална действителност

Когато се въжхищаваме на китайския комунизъм, нека погледнем и неговите културни достижения. В крайна смтека светът е поле за културно съревнование между народите (Гоце Делчев), нали? Интересно ми е нашите (западните) феминисти и еколози какво изобщо търсят в България и Европа ?!? Ето къде е мястото, където е добре да се развихрят!

Приятно четене:

 

 

 

Китайските  втори  съпруги

анахронизъм или реална действителност

Шанхай (река Шанхай)

Модерен Шанхай

Идеята дойде от Моника – моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена и за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите –

улицата на вторите съпруги и брачния пазар.

За първи път чувах за тях  и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви „втори съпруги” на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само една снимка, която е направила на брачния пазар.

Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разкрия мистерията…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Пазар за жени

– Защо се интересуваш от тази тема – засегна се Джанбин. – Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. „Втори съпруги” (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва от техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка…

Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и живеела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Ценоразпис?

Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони, по силата на които физическата им сила отслабва. Чрез младите си наложници – живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия… И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си – шанхайските метреси, наричани благовидно „втори съпруги”. Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.

Пазар за жени – Шанхай, Китай

На пазара

 

Древната роля на наложница има модерен вариант и днес

е превърната в доходоносна кариера за някои млади китайки. Това е сделка. Богаташът иска от втората съпруга дете и да го представя в обществото така, че другите мъже да му завиждат. И двете страни имат задължението да се държат благоприлично един към друг, така че да се спечели уважението на другите хора. Това е ключът на загадката – престижът и доброто име на преуспелия, той демонстрира благосъстояние с живото си тамагочи – безправно и безсловесно като прочутата играчка.. До неотдавна съпругата сама е избирала наложници на богатия си съпруг, сега тя е избавена от това унизително задължение…

Шанхай

Шанхай

 

Коравосърдечен и непрощаващ бизнес.

Много от тези носещи Гучи и каращи беемвета момичета биват изоставяни когато стигнат 30-те и това се знае предварително. Уговаря се един от двата вида договори – краткосрочен или дългосрочен, никога безсрочен… Забранени от закона, но на практика на показ, едновременно им се възхищават и ги осъждат, както конкубините винаги са били. Част от тях са дъщери на селяни, други са студентки, които се издържат по този начин.

Начинът им на живот е отражение на възможностите на господаря. Напълно безпомощни в мига, в който той изгуби интерес към тях, остават на улицата без бъдеще. Той пък си избира друга.

В специален сайт в интернет може да се прочете лозунгът: „Вторите съпруги са хора и имат своите човешки права”. Адвокат предлага услугите си на тези жени, но те рядко се оплакват. Използвани и потискани от властните си любовници, те приемат това за нещо нормално, за част от традициите… Както очевидно го приемат и първите, законни съпруги.

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Пазар за жени

Тъй като потомството е много важно в китайската култура,

Китай практикува полигамия в продължение на хиляди години

В миналото императорите са имали стотици до хиляди наложници. Една  китайка ме попита как така в Европа един цар има само една царица, нали властта е в неговите ръце. Китайците винаги са свързвали богатството и властта с многоженството.

Законът „едно семейство – едно дете” е въведен през 1980-те от Дън Сяопин като средство за намаляване на бедността. Богаташите винаги са заобикаляли закона – и това е един от начините.

 

Ако в САЩ и в Европа любовницата се пази в тайна от законната съпруга и от обществото и ако Мария – Тереза Австрийска е била забранила на жените с древни професии да се разхождат на публични места редом до почтените дами, то тук в Азия е точно обратното. Семейните жени доскоро не са имали достъп до външния свят и неговия блясък, наказани да не прекрачват прага на дома си до живот. Техните съпрузи са се забавлявали открито по ресторанти и театри с мин дзи, или момичетата на цветята в Китай или с гейшите в Япония. „…хукнах надолу по улицата край Ширакава, но дори там бе пълно със забързани мъже и гейши, чиито живот бе пълен с цели”. Пред театър „Минамидза” „тълпи от хора се изкачваха по стълбите и се вливаха в сградата. Сред мъжете в тъмни европейски костюми или кимона се отличаваха няколко гейши в ярки одеяния”  – Артър Голдън – „Мемоарите на една гейша”. Никъде не се споменават съпругите на тези мъже – светските развлечения не са за тях.Да, не може да не са останали следи от старите азиатски представи за ролята на мъжа и жената в обществото. Друг свят, друга подредба на ценностите…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

На малките момчета все още не им е интересна търговията с жени ;)

И към края – няколко думи за

шанхайския брачен пазар – анахронизъм или актуална действителност…

В събота и неделя следобед между 12 и 15 часа можете да го откриете в Народния парк, около Порта 5, срещу театъра. Родители, с или дори без съгласието на техните деца, организират срещи и уговарят брачен партньор за наследниците си. Местният сватовник, г-н Фу казва: „Въпреки че за момичетата от Шанхай не е трудно да си намерят съпруг, все още имам много имена в моите списъци”.

Такива пазари има и в други големи градове – например в Янтай родители се събират два пъти в месеца.

Бракът в Китай винаги е бил работа на родителите. Един баща държи снимка на дъщеря си и говори на струпалата се около него малка група: „Дъщеря ми следва в австралийски университет. Дошъл съм да й намеря съпруг”.

На снимката се вижда как родители преписват данни от списъци на кандидат женихи – височина, тегло, образование, професия и заплата.

Само след десет години тук ще има 24 милиона неженени мъже, които не могат да си намерят съпруги. И сега в някои гранични с Виетнам райони се внасят нелегално виетнамки за съпруги…

 

С  присъщия си оптимизъм Сун внесе „светлинка” в обсъждането на иначе мрачната според мен тема: „Er nai? Да, знам, има ги много и в Хай Джинюан (нашият квартал  е луксозен, но не знаех, че се ползва с такава слава) – засмя се тя:

– Даже познавам лично една. Родителите не се гневят, че са избрали такъв път, защото дъщерите им разполагат с много пари и им помагат. А и ако момичетата са умни, могат да спестят пари и да се омъжат за някое хубаво момче…

Да, и за брачния пазар съм чувала – там едни родители представят децата си на други родители в търсене на подходяща партия. Младите са много заети с работа и нямат време за запознанства и срещи.”

– И животът им става вълшебна приказка – каза замислено Джанбин.

Дали…?

Брачен пазар в Шанхай, Китай

Брачен пазар в Шанхай

 

Автор : Наталия Бояджиева

Снимки: авторът

Още разкази за Сватби по света от нашите автори – на картата:

21 коментара

апр. 09 2010

Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай

Продължаваме с пътуването на Левена из Китай. Вече бяхме в Пекин и Сиан, а днес ще продължим към Шанхай. Преди да продължите искам да ви напомня, че остава съвсем малко време до хилядния ни пътепис – ето как да участвате в писането му.

А сега – приятно четене:

Китай – един подарък за рожден ден

част трета

Шанхай

Всъщност и тогава, на тръгване от Сиан, ми се мълчеше. Нуждаех се от тишина. Усещах, че само така натрупаните образи и звуци ще намерят своето място и ще се подредят, за да могат един ден да проговорят. Пътувахме към Шанхай, но мислите ми още бяха при Теракотената армия. И се плашех, че ако ги изговоря, емоциите ще загубят своя цвят – точно както окраските на керамичните фигури са изчезнали при допира с въздуха.


Вече бях чела в книгата „Китай, какво си всъщност ти?” на проф. Марко Семов, че на летището в Шанхай се намира прословутият влак на магнитно окачване, който изминава 30 километра за седем минути. „Нищо чудно…” – помислих – „та нима не прескочихме от втори в двадесет и първи век за отрицателно време?” И докато в Сиан погледът ми беше прикован към земята, съхранила през вековете хилядолетна история, то в Шанхай и Хонгконг не можех да откъсна очи от небето – там някъде, горе, множество сгради гъделичкаха корема му. Винаги съм смятала, че живея на висок етаж – десети. Докато екскурзоводката в Хонгконг не отговори на въпроса ми „какво правите, когато ви се развали асансьорът?” с: „О, не е проблем – аз живея на ниското, на 42-ри етаж съм.”

Жилищен блок – Шанхай, Китай

Хотелът, в който отседнахме в Шанхай,

построен някъде през 30-те години на миналия век, се намираше на десния бряг на река Хуангпу. От прозореца на апартамента се виждаше отсрещния бряг на реката, на който се издигаха стройни (че какви да са, при тази височина?) небостъргачи, а между тях величествено се кипреше Телевизионната кула, наречена Перлата на Ориента, „самая высокая теребашня в мире” – както ни каза по-късно екскурзоводът. (Да, теребашня. Тъй като рускоговорящите екскурзоводи казваха и „ири” вместо „или”, предположих, че за китайското ухо „р” и „л” бяха трудноразличими.)
Навярно е

най-високата телевизионна кула в света,

не знам, но със сигурност беше най-високото съоръжение, закрепено в земята, на което съм се качвала. Много бързо се озовахме на второто кълбо с асансьори, побиращи до 24 души („но китайци” – уточни екскурзоводът ни), а гледката… един от онези моменти, в които, въпреки, че имаш чувството, че си едва ли не на върха на света, се чувстваш непоносимо малък и незабележим.

Улица в Шанхай, Китай

Следващият ден беше първият ни свободен ден, в който нямахме организирани посещения. Чак вечерта щяхме да се разходим в Стария град, но за него малко по-късно.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

сеп. 17 2009

Китай

Днес ще сменим направлението — ще тръгнем към Далечния Изток. Искра ще ни разкаже за Китай. Приятно четене:

Китай

От години пътувам много по света. Всеки път си казвам, че вече всичко съм видяла и няма какво да ме изненада повече. Но, признавам си, последното ми пътуване до Китай събуди отново позадрямалия ми изследователски дух. Не знам как така се случи, че досега все не успявах да включа тази велика старана в плановете си. В Сингапур, Малайзия, Таиланд, Япония, Тайван съм била неведнъж. Споменавам това, за да стане ясно, че съвсем не ми е чужд региона, както и самите азиатци. Аз и така тръгнах за Китай — какво толкова, знаем ги жълтите с дръпнати очи. Просто поредната спирка на 10 часа полет, колкото да не ми стои дупка на картата, на която слагам червен щрих върху посетените страни…

Приключението ми в огромен Китай(1 млрд.и 300 хил.) започна от Хонконг (4 млн), мина през Гуанджоу (10 млн), Гуилин (600 000), Сиан (7 млн), Пекин (13 млн) и завърши в Шанхай (16 млн). Малките градчета по пътя, с половинмилионно население, не ги броя. Пътувах с влак, с вътрешни полети, с автобус, с корабче, с лодка.

Природата в тази страна е изключително красива. Но и хората тук полагат много големи грижи, за да я поддържат и да я опазят. Навсякъде в градовете градините и парковете са като съвършено нарисувани картини — зеленина и цветя не са просто ей така поставени. Всичко е оформено с идея и мисъл, изразява нещо и най-важното — поддържа се в идеален вид. Напразно гледах да уловя някъде несъвършенство, увехнало листо или стъпкано цвете. Няма. Въпреки жегата (края на май), всичко е свежо, чисто, подстригано, подравнено и грижливо подредено. Няма централна улица без градини и по средата, и от двете страни. Булевардите блестят от чистота, няма дупки по асфалта, няма прах и боклуци, маркировката е идеална.

Обаче свиеш ли в периферията, предимно в по-малките градчета, виждаш съвсем друга картина — мръсни, често неасфалтирани улици, боклуци, остатъци от гнили плодове.

Китайците са странни за нас хора.

Не очаквайте да разберете по лицата и жестовете им какво мислят и чувстват. Абсолютно непонятен е и фактът, че в тази страна, отворена за туризъм и посещавана от десетки милиони туристи годишно, говорещите английски буквално се броят на пръсти. Дори в 4 и 5 звездните хотели не можеш да се разбереш с всеки. Абсолютен риск е да влезеш в ресторант на улицата, дори да е много добър на вид. Няма начин да разберат какво искаш да ядеш. Менюто, естествено е на китайски, снимки на блюдата няма. А дали ще говориш на английски, на български или на иврит- все тая. Китаецът те гледа в очите и мълчи абсолютно неадекватно. Най-странното е, че те не правят никакъв, ама никакъв опит да ти помогнат да се справиш, да ти съдействат, или поне да се помъчат да те разберат. Ей така си умираш от глад и имам чувството, че на тях изобщо не им пука. Повярвяйте ми, за 16 дни имах възможност неведнъж да се убедя в това. Как се справях ли?

По два начина:

Четете по-нататък>>>

17 коментара