Archive for the tag 'Шанз Елизе'

юли 01 2014

До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж

Днес родължаваме и ще завършим пътуването с кола до Париж и обратно. Миналия път стигнахме Париж и опитахме да влезем в Лувъра, но днес ще успеем и ще разгледаме обстойно забележител ностите на града, преди да поемем обратно към родината. Приятно четене: До Париж и назад с автомобил част втора По забележителностите на Париж От Лувъра […]

16 коментара

февр. 09 2010

Когато бяхме в Париж (2)

Продължаваме с пътеписа на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно четене:

Когато бяхме в Париж

втора част

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности… а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме.

Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Пред стъклената пирамида на Лувъра – Париж, Франция

Запътихме се към една от най-извесните галерии –

Лувъра (Le Louvre)

По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Фасада – Лувър (Le Louvre) – Париж, Франция

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена

Четете по-nататък>>>

2 коментара

сеп. 17 2009

Париж / втори ден/

Продължаваме с втора част на разказа на Ренета за Париж. Ето какъв беше Париж (ден първи), а сега ще се разходим с нея през втория ѝ ден в столицата на Франция. Приятно четене:

Париж

Ден втори

в Париж започва с кафе и кроасани

и продължава с разходка по Елисейските полета. До там отиваме с метрото. Отново правя нещо за първи път в това пътуване.

Метрото е усойно и неприветливо, изпъстрено с плакати и е най-евтиният и бърз начин за превоз. След малко суетене около гишето за информация и кикотене пред машината за билети, знаем накъде и за колко пътуваме. В осветените с ярка, луминисцентна светлина вагони имам възможност да разглеждам парижани. Те стоят безразлични, със слушалки на плейърите в ушите си или зачетени в книга, чужди на моето вълнение. Чудя се, каква ли музика се чува от слушалките. Над вратите във вагона има ясна карта със спирките, връзките към други линии на метрото и надземният транспорт. Почти няма начин да се объркаш. В края на деня ние правим точно това, поемайки в обратната на нужната ни посока. Усещаме се бързо и пак така бързо сменяме влака. Пътуването със студеното и събрало миризмите на цял един град метро ни харесва. Отнема ни петнадесет — двадесет минути, със суетенето и от спирката на нашата улица, ние се отзоваваме на Шанз-Елизе.


Бавно, попивайки атмосферата на легендарният булевард вървим, към

Триумфалната арка.

От другата страна на улицата виждам огромен магазин на Луй Вуйтон. За черитири дни не спирам да броя и отчитам магазините на сетовните модни компании, които виждам в Париж. Спирам за кратко в магазин на Бенетон. И тук намаленията са намаления. Не мога да устоя на един шал. Решавам, че ще е за голямата ми дъщеря, когато се приберем в България. До тогава ще го нося аз. За един ден съм заразена от парижани и парижанки, които почти винаги носят нещо увито около врата си. По пътя ни към Триумфалната арка минаваме покрай шоурум на Пежо.

Отдалеч арката изглежда малка. Давам си сметка, колко е огромна, чак, когато заставам под нея. Преди да стигнем арката, пресичаме

Шанз-Елизе

до средата. Заставаме на булеварда, между потоците коли, за да направим снимки.

Шанз Елизе — Париж, Франция

Под арката, на стълбите под и в нея и пред асансьорите се тълпят хора. Решаваме, да не се качваме на покрива. С подходящо увеличение, новата арка в Дефанс се вижда много добре от тук.

Арката Дефанс

Разглеждаме релефите по огромният паметник. Плочата, поставена в основата и и гробът на незнайният войн и тръгваме по другата страна на Шанз-Елизе

Четете по-нататък>>>

17 коментара

сеп. 01 2009

Пътуване до Париж иии… Дисниленд! (2)

Продължаваме с пътуването на Жоро из Париж. Вече бяхме с него до Дисниленд, а сега тръгваме да превземем столицата на света. Приятно четене:

Пътуване до Париж иии… Дисниленд!

част втора

Париж

След десетина спирки на градската железница (надземни и подземни) и към половин час пристигнахме на „нашата“ спирка: площад Шарл де Гол Етоал. Още тук се убедих че при французите нищо не е очевидно: площадът е на Триумфалната арка, но се казва Шарл де Гол (както половината неща в Париж всъщност) а пък хората му викат „звездата“ (Etoile) понеже улиците излизат от него във формата на звезда. Явно е сложно за френската свободолюбива душа да се спре на едно единствено име.

Френската душа…

странно нещо е тя (ако въобще е едно нещо). Дали това е пенсионера, който облечен в най-хубавия си костюм с кройка много модерна през 70-те се разхожда самотен сред туристите по къси панталони ядящи Макдоналдс на Шан’з Елизе? Или пък е чернокожия (та чак син) младеж който продава ключодържатели с Айфеловата кула за арабските си „босове“? Или пък е галския келнер в „The Beer Station Etoile“ който горещо ти препоръчва лучената супа под рекламите за ирландска бира? А може би е азиатската контрольорка в музея за съвременно изкуство Musée d’Orsay? Май е по малко от всичко.
Франция е невероятна държава. Париж е невероятно, макар и доста мръсно, място. Този град е като млада любовница: много своенравна и държаща се като дете понякога, но винаги с блеснали очи и готовност да се изфука. Не можеш да не обичаш този град: дори и грозните му страни не могат да те отблъснат от него. Точно когато ти се иска да го мразиш и срещаш някое от лицата му което не си виждал досега и то успява да ти върне първоначалния ентусиазъм.
Хмм… явно и мен ме е заразил афинитета на този град към философстване…

Както и да е: обратно към фактите.

Хотелът

ни се оказа на 250 метра от Триумфалната арка в една от еднообразните парижки сгради, които дължим на многоуважаемия барон Хаусман. Но пък явно парижани не му се сърдят: има си цяла (централна) улица на негово име.

И как да му се сърдят: на него дължат т. н. закон за отстоянието: ширината на улицата определя височината на сградите на нея. И изключения няма, е освен едно (небостъргача Монпарнас), но за него французите още съжаляват. Я сега си представете такъв закон да се спазва по този начин в Пловдив?! Не можете, а?! Когато можете „Шъ съ опраийм“, не по-рано!
Въобще целия център на средновековен Париж е преоран от уважаемия барон (подкрепян от Наполеон разбира се), малките сладки криволичещи средновековни улички са пратени по дяволите и са поставени основите на един велик град. Всъщност всеки велик град в един период на своята история минава през подобна фаза. Просто в Париж тази фаза е била много по-всеобхватна. И затова града е един от най-големите метрополиси на континентална Европа. Но всъщност самия Париж е 2.5 милиона. Просто кмета (който обитава един супер дворец) е начертал един кръг около Лувъра и е казал: зад околовръстното столичани няма. Софийската мечта!

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version