Етикети: Черно море

Украйна на мотор, 2013 (11): Сбогом, Крим! 1

Украйна на мотор, 2013 (11): Сбогом, Крим!

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса,  разгледахме центъра на Одеса,  отидохме до Музея за восъчните фигури в...

Към Ахтопол по брега 1

Към Ахтопол по брега

Продължаваме черноморската поредиц на Юрий. С него днес от Синеморец ще тръгнем по брега към Ахтопол. Приятно четене: Към Ахтопол по брега тръгвайки от Синеморец След ден поех на север. Този път към Ахтопол,...

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град 0

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк “Езеро” в Морската градина до конната база

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2013

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас' 2013

Фестивал на пясъчните скулптури, Бургас’ 2012

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

 

 

 

 

 

 

1

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море

Продължаваме плаването из Черно море с баркентината Роял Хелена, което започнахме във Варна. Днес ще заобиколим нос Емине, за да пристигнем в Несбър.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част втора

Плаване по Черно море

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Котвено вързалното устройство.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Кораб Роял Хелена в Черно море

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България
Нос Емине – Кораб Роял Хелена в Черно море

Нос Емине

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Опитните морски вълци следят платната.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 Несебър

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 Несебър

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 Несебър

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 Несебър

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 Несебър

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

1

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето 😉 но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част първа

Заминаване

Оркестърът на ВМФ, Варна

В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .

 баркентината Роял Хелена

 

Единственият днес български учебен ветроход,

баркентината „Роял Хелена”

е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици.

старата гръцка църква „Св.Атанасий“ , Варна

Гемиите на Димитриус

 

Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.

 

 баркентината Роял Хелена в Черно море

.

Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.

Морска гара, Варна

08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.

Пристанище Варна

Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.

 

 Галата, Варна

А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”.

улица „Капитан I-ви ранг Георги Купов“ 60, 9021 Варна, България

 баркентината Роял Хелена

Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.

баркентината Роял Хелена

Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ 🙂

През Грузия с Опел (1): Сарпи – Батуми – Кобулети – Поти – Сванети – Кутаиси – Боржоми – Гори 11

През Грузия с Опел (1): Сарпи – Батуми – Кобулети – Поти – Сванети – Кутаиси – Боржоми – Гори

Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.

Приятно четене:

През Грузия с Опел

Погледът на един автотурист от Перник (2012 г.)

 

Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия.

Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата.

Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите.

Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората.

Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски.

Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат.

Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение.

Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта.

Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ.

На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти.

Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.

 

Следват  снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред,  с кратки пояснения.

 

Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море

 

Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми.

Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“

 

Плажът при гр. Сарпи, Грузия

Плажът при гр. Сарпи
Източното крайбрежие на Черно море

Останки от римската крепост Гонио, Грузия

Останки от римската крепост Гонио.
Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Батуми

Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).

 

Из Батуми

Батуми, Грузия

Из Батуми

Батуми, Грузия Батуми, Грузия

Батуми, Грузия

Батуми, Грузия

Из Батуми

В делфинариума на Батуми предлагаха плуване сред делфините, 150 лв. за 15 минути. Хората се редяха на опашка, дори при тази висока цена.

Кобулети и Поти

Най-големият Черноморски курорт на Грузия е Кобулети. Напълно разочароващ, приличащ на нашите обикновени курорти от средата на 90-те години на миналия век. Дълъг няколко километра каменист плаж и тяхна си чалга по заведенията.

 Кобулети, Грузия

 Кобулети, Грузия

Спасителите бяха с катери и след залез слънце започнаха да изкарват хората от водата.

 

Поти е най-голямото пристанище на Грузия.

Поти, Грузия

Поти, Грузия

Поти

 

 

Западен Кавказ и Сванети

Язовир Джвари, Грузия

Язовир Джвари

Планински водопад - Кавказ, Грузия

Планински водопад

 

През планината Кавказ, Грузия

През планината Кавказ

В Кавказ кравите са навсякъде, Грузия

В Кавказ кравите са навсякъде

 

Една от главните туристически забележителности в Грузия е

долината Сванети в Западен Кавказ

Характерна е с типичните за този край отбранителни кули. През 9-ти до 12-ти век са построени 175 такива кули в района.

долината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

Над автомобила ми се виждат типичните отбранителни кулидолината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

 

 

долината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

И още от кулите на Сванетидолината Сванети в Западен Кавказ, Грузия

 

Кутаиси

Това е втория по големина град в Грузия с население близо 200 хиляди. Разположен е на река Риони. Тук е родена известната шахматистка от края на миналия век Мая Чибурданидзе.

Кутаиси, Грузия

 

 

Кутаиси е побратимен с българския град Сливен.

Кутаиси, Грузия

Кутаиси

Кутаиси, Грузия

Кутаиси, Грузия

Кутаиси, Грузия

Кутаиси

Боржоми

Планински курортен град с минерални извори.

Най-популярна в бившия Съветски съюз беше минералната вода Боржоми.

Един от минералните извори – Боржоми, Грузия

Един от минералните извори

Водопад в Боржоми, Грузия

Водопад в Боржоми

Типична къща в руски стил – Боржоми, Грузия

Типична къща в руски стил

Интересно ми беше, че хората си пълнеха с минерална вода по една бутилка от литър – два, а не както у нас по няколко 10-литрови бутилки.

 

Гори

Гори е родния град на безспорно най-известния грузинец Йосиф Джугашвили – Сталин. Той е сложна и противоречива историческа личност. В продължение на 30 години е начело на Съветския съюз. От една страна той ръководи индустриализацията, в резултат на което от 6-та в света Съветският съюз става втора световна икономическа сила. Под негово ръководство търпящата през 1941-ва и 1942-ра години поражения Червена армия се превръща в най-могъщата военна сила*. От друга страна Сталин налага еднолично ръководство и култ към своята личност като непогрешим ръководител. По време на необоснованите репресии са осъдени 2,7 млн. души, от които почти 0,7 млн. на смърт. Преобладаващата част от присъдите са издадени през 1937-ма и 1938-ма години**. Чърчил казва за Сталин: „Той пое Русия на дървеното рало, а остави Русия като ядрена сила. Каквото и да говорят за него, такива хора историята и народът не забравят.“.

Музеят на Сталин

е главната забележителност в града.

Пред родната къща на Сталин – Гори, Грузия

Пред родната къща на Сталин

Сталин като млад революционер – Гори, Грузия

Сталин като млад революционер

С грузинка в униформа на герой от войната – Гори, Грузия

С грузинка в униформа на герой от войната

 Сталин – Гори, Грузия

 

 Очаквайте продължението

 

Август  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски

 * По въпроса има сериозни противоречия между историците – бел.Ст.

** Става дума за един от пиковете в комунистическия терор, когато за репресирани и мнозина известни фигури в СССР. По други оценки това не е най-големият пик, но за сметка на това е най-известният заради пострадалите и известни личности – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния) 1

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния)

Днес една Рошава Гарга ще ни разведе из Северно Черноморие и ще стигне до румънската Мангалия. Приятно четене:

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния)

Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на Кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така — решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата.

Четете по-нататък>>>

Един много шантав ден 7

Един много шантав ден

Всъщност нямам и бегла идея как да ви представя днешния разказ. Затовa, четете и немейте!

(Редакцията се извинява на всички читатели, че в блога се появява музикално произведение като това, което авторът използва като илюстрация към текста (виж по-долу). Оправданието за автора е, че иска да илюстрира наблюдавано от него явление. Оправдание за редакцията обаче няма — посипвам си главата си пепел, но… това е положението, мога само да се извиня) 🙂

Още веднъж: приятно четене!

Един много шантав ден

Нормално не пиша литдыбр и не си описвам ежедневието. Но когато толкова много неща накуп се съберат в рамките на един ден… това просто не може да се туитва — плаче си за обстоен, подробен блог-пост.

24 часа и малко отгоре — побъркани от самото начало до самия край. Не съм си представял, че толкова абсурдни събития могат да се съберат в рамките на един ден. Започвайки от факта, че се събуждам в 8 часа, което си е истинско чудо за моя милост по време на почивка. Продължавайки с факта, че проявявам в толкова ранен час желанието да отида на плаж (обикновено се пържа като риба на скара по обедно време). Виждайки яките вълни и полу-мъртвото вълнение, за малко да вдигна бялото знаме вместо жълтото, което вече виси от вишката на спасителя, но ми хрумва гениалната идея, че по рибарския плаж, където съм се вдигал да бия път заради някои любими ястия в една местна кръчма с изключително оригиналното име Кръчмата, има закътано плажче, което ни вятър, ни вълни не го ловят. Липсата на мозък в главата — за сметка на обилието от мързел, все пак се отрази в отчаян опит вместо да ходя километри, да поплувам в такова бурно море, който логично завърши с фиаско. И допълнително ми поизцеди силиците за плуването после.

Прескачам няколко километра и близо час нататък. Плажът, за който си мислех, се оказва тесен като кутия с копърка — и също толкова пълен. Пешкир до пешкира, курортист до курортиста. Дори и в толкова ранен час се оказа, че всякакви мои представи за лично пространство се взривяват за отрицателно време. Да не говорим, че мястото е просто раят за педофила. Понеже водата дори и при силен вятър е гладка като супа, дъното плитко, няма спасители, пък и няма досади от рода на „три банана за левче!“ (впрочем по броя банани за левче най-добре личи инфлацията, от мен да го знаете!) — та там гъмжи от малки дечица и preteens, швъкащи насам-натам по организъм и плацикаши се в плитчината. Не бих се учудил, ако там е ходил да плажува и Кузов, но както и да е 🙂

Четете по-нататък>>>

„Турист?“ Май значи „идиот“ 4

„Турист?“ Май значи „идиот“

Днес ви представям малко впечатления и разсъждения за прословутия български туризъм. Приятно четене:

„Турист?“ Май значи „идиот“

Из българското Черноморие

Мразя да спя в автобус. Щото не мога да спя. Слизайки на гарата в Бургас се прозявах като караконджул, и то явно много екзотичен и перспективен караконджул с раница, защото 2—3 местни таксиджии веднага ме питат „Where are you from“, а друг мил човечец иска да му уедря куп десетолевки на по-едри банкноти или валута, ако имам. Ми, нямам. Не, че нямам, но нямам. Сигурно щях да съм на печалба, но туристите сме идиоти. Започнало се е още с Двуцветко, първия турист от Света на Диска (справка — Тери Пратчет, „Цвета на магията“), така е и до днес.
Докато стигна градската градина (все така красива, както я помня от дете), вече съм изплюскал закуската от една шоколадова кифла. А удоволствието топлите морски вълни да ти измият опесъчените крака е само на 6 часа от София. От 7:20 до 7:40 АМ все повече млади и ентусиазирани пенсионери се появяват на плажа, извършвайки бодра физзарядка по бански, надъхани като за манифестация под мъдрото партийно ръководство от отминалите дни. Май е време да се изнасям да снимам.

Да отидеш в Рим и да не видиш папата. Началният план за безплановата почивка беше да отида на море 2—3 дни, да правя каквото ми хрумне, само не и да работя. Е, няма да бачкам тук действително (предимно защото не взех лаптоп), но получих запитване за сайт на някакъв хотел. Да не смееш да се отбиеш при познати. В резултат довечера ще пътувам не към Созопол, а към Китен — спането ще е при клиентите. И ще наснимам хотела им, разбира се. Като сложим в сметката, че обяснявах и от какво се състои един сайт, излиза, че пак съм бачкал по почивно време. Не пак, а отново.

Четете по-нататък>>>