Етикети: Черепиш

Черепишки манастир 7

Черепишки манастир

След като изгледате днешния Гергьовденски парада искаме да ви водим на място недалечно и красиво – Черепишкия манастир. Приятно четене:

Черепишки манастир

И така, кой пил, кой пял предишната вечер, няма значение, решили сме го и тръгваме.

Среща – 10:00 на Централна гара в милата София. Посока – Черепиш.

Два часа waka-waka във влака и малко след 12 сме насред гара Черепиш, където слизаме в движение от пуфтящия локомотив, нетърпението ни дотолкова е нарастнало. Добрият човек на гарата (по-скоро ЖП-спирката) ни посочва пътя към Черепишкия манастир. Още при първите крачки любопитството ни се сблъсква със заключените решетки на изоставена старинна църква, доста внушителна при това. Оказва се, че тя, както и няколкоетажната сграда до нея ( в състояние на опустошение – явно след набег на жадни за подвизи зидари ) са образували комплекс, в който през червените години се е помещавала Духовната семинария.

Черепишки манастир Успение Богородично, Мездра, България

Добре-добре, смело напред – към манастира. Стигаме до него и на момента попадаме в някакъв нов свят, даже тамагочито ми превключва на chill-out режим.

Черепишки манастир

Природата е уникална, оттук започва Врачанският балкан, а недалеч от нашето място се намира и местността Ритлите, която наподобява крекери, напъхани из планинското било от непослушно дете. Обаче не е само природата, която прави местността неповторима – самият манастир е опазил частица от едно друго време, когато хората са били малко по човеци от нас сега, въздухът е друг, духът – също.

Черепишки манастир

Мнозина са писали вече за костницата, съхраняваща мощи на загинали съратници от четата на Ботев, както и за музея на Вазов. Впечатлява ме най-вече Рушидовата къща – двуетажна масивна постройка, която е издигната на скала над манастирския комплекс по османско време от благодарен турчин, чиято болна дъщеря е била излекувана в Черепишката обител. Иначе къщите от възрожденски тип в рамките на манастира са няколко. На така наречената „тераса на Вазов” всеки пакостник може да си пробва късмета на клепалото и то напълно безплатно! На въпросния чардак липсва само чаша хубаво кафе, за да е пълна идилията, макар гледката на развълнувания Искър под краката ни да действа достатъчно освежаващо. В музейната част любопитният ми нос се напъхва между страниците на книги-столетници, мастилница от Дедовазово време и пищеща машина, каквато съм виждала само по филмите. За ентусиастите малко след манастира има възможност да хвълят въдиците си в реката при къта за риболов, а аз почти успях да си хвърля раницата в неуспешен опит за покатерване на едно опърничаво дърво.

Черепишки манастир

Поуморихме се от разглеждане тук и там, но за щастие малко над манастира има симпатични полянки, на които можете да хапнете и пийнете, да ловите гущери и гущерчета или да се отдадете на преосмисляне на житейския си път .. например. Тъй като луд умора няма, да не говорим какво става, като се съберат двама, решаваме да се разделим с местността по геройски начин, като извървим в оставащия един час до идването на влака разстоянието до близкото село Зверино. Хубаво и много хубаво, ама кой да ни каже, че пътят от Черепиш дотам е 10 километра. С бодра стъпка и песен на уста за по-малко от час ги взехме, но си заслужаваше и последната капка пот. Между склоновете и страховитите скали и по поречието на Искъра се нагледахме на природни красоти за месеци напред.

Река Искър край Черепишкия манастир

Зелено, зелено сънувам вечерта, а в ушите ми звучи песента на реката. И така, пристигаме в 18:10 в Зверино, озверели от глад, жажда и разни други житейски проблеми и нуждици, и славно ( ама и бавно ) се покачваме на влака за Столицата. Чао, Балкан, пак ще се видим!

П.П. Знам, че много по-големи чудесии има на този свят, но за хора, които искат да избягат от спарения и ожулен паметник на битовизма и то само срещу 7 лв ( двупосочен билет по линията София-Черепиш ), този маршрут си е цяло щастие! Един съвет от мен – идете и вижте с очите и сърцето си!

Автор: Веселка Великова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш 10

Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш

Преди време един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. Малко по-късно направихме едно приближение (Етрополе и Правец) Днес ще се качим на влака и по Искърското дефиле ще докоснем даже и Враца 😉 Приятно пътуване с

Железопътно приключение из Искърското дефиле

Мездра и Черепиш

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана.
След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към “Уважаемите пътници”.

Български държавни железници

Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.

Български държавни железници

На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.

Български държавни железници, Мездра

Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.

Български държавни железници, гара Мездра

И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.

Български държавни железници, гара Мездра

Мездра, България

Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на “Бутик”

Български държавни железници, гара Мездра

Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки – идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор… По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори

Български държавни железници, гара Мездра

Пердетата на “Началника” не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години…

Български държавни железници, гара Мездра

Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние

Български държавни железници, гара Черепиш

Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив

Български държавни железници, Враца

Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца

Български държавни железници, Враца

Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи

Български държавни железници, Враца

И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално

Български държавни железници, Враца

Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа

Български държавни железници, гара Враца

Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир

Български държавни железници, гара Черепиш

Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш

Български държавни железници, гара Черепиш

Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите – такава е ситуацията като цяло в БДЖ

Български държавни железници, гара Черепиш

Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо – те си остават пъстри и красиви

Буболечка, гара Черепиш

Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва

Буболечка, гара Черепиш

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът