Етикети: Червено море

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба 3

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, а за последно минахме през Мъртво море и река Йордан

Днес ще стигнем крайната си цел – Акаба на Червено море

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

пета част

Акаба

крайната цел на това пътуване

От Петра до Акаба (А’каба) пътят е по магистрала.

Няма много движение и се лепваме зад един от местните, за да намалим риска от среща с контролните органи. Започват да се срещат и полицейски пропусквателни постове. Спираш за да те огледа полицая, да ти разгледа паспорта и да си поприказвате откъде си дошъл и за къде си се запътил. Отстрани в пикап стоят и те гледат двама военни, а на покрива е заложена двуметрова картечница. Ако искаш спирай… Яко шубе ги гони тия. И колкото по на юг отиваш, постовете зачестяват.

Акаба, Йордания

Акаба (А’каба)

е друго нещо. Светофари навсякъде, културно и организирано движение, нищо общо с хаоса и мръсотията която видяхме дотук. Истински курортен град, с големи осветени ресторанти и магазини, туристи загледани по отрупаните със злато витрини и, разбира се, много руско говорящи. Дори и магазинчета за алкохол има.

Aqaba, Jordan

Учудващо бързо се ориентираме и хващаме крайморския булевард, които е за границата със Саудитска Арабия и по които извън града трябва да е нашия хотел. Отдавна се е стъмнило, вече сме на 10 км от Суадитска Арабия, подминаваме и тузарските Moevenpick и Kempinski обаче мотелче Darna Village не се вижда. Стигаме до полицейски бус, паркиран със включени сигнални светлини перпендикулярно на движението. Полицая, естествено, не е и чувал за такъв хотел. След 5 минутни обяснения ни предлага да говори по телефона с рецепцията. По неговия телефон! В тъмното не сме го забелязали и сме го подминали. Уговаря да ни чакат пред мотела, на магистралата. Обръщаме и след няколко километра някой ни маха в мрака. Сина на собственика е много учуден че сме говорили с него от телефон на полицай, което за сетен път ме убеждава че всички имат огромен респект, направо страх, от полиция и войска. Рецепцията е разхвърляна маса в ресторанта, заобиколена от рафтове със шнорхели и плавници. Плаща се предварително и само в брой. Книгата за настаняване е опърпана тетрадка голям формат, в която докато записвам нашите паспортни данни, забелязвам и френски, австралийски, че и руски такива. Което ни успокоява. Мотелчето си е доста прилично, с учудващо голям басейн отпред, въпреки че сме на 100метра от Червено море, през магистралата. Настаняваме се с нетърпение и излизаме отпред на верандата пред бунгалото, за да се насладим на гледката и на ситуацията.

Близо 4 месеца планиране, два пъти отлагане на датата, хиляди притеснения , НО ГО НАПРАВИХМЕ! Намираме се на 3500км от дома,

в бунгало на Червено море, с изглед към Израел, на 15 км от Саудитска Арабия.

Или както му казахме – „НАМИРАМЕ СЕ НА МАЙНАТА СИ ” !!!

А отсреща е ИЗРАЕЛ – Акаба, Йордания

А отсреща е ИЗРАЕЛ

Дали от преумора, или от вълнение, но не мога да спя. Нощта изкарвам на верандата, загледан в светлините на Ейлат отсреща и размишлявам. Как е възможно да изгубим толкова време, толкова години, за да се престрашим да направим нещо такова. Причини да не го направиш винаги е имало, и винаги ще има. Проблемите, особено при нас, в нашата държава, ще ни връхлитат всеки ден. Но това не би трябвало да ни спира да направим нещо различно. Нещо, което ще ни направи по-горди и по-смели. Пред нас самите. Защото най-страшен е самият страх!

На плаж – Акаба, Йордания

Сутринта съм най-ранобудния. Дори сервирам закуска на Жени на масата пред бунгалото. Седим и гледаме синьото море и не ни се тръгва. Трябваше да останем поне ден тук, но съвсем щяхме да объркаме програмата и да се забавим 3 дни за следващия автобус от Алепо за у дома. Но целта няма да е постигната ако не се изкъпем. В самото начало си казахме – „Хайде да отидем до Акаба и да се гмурнем в Червено море”. Вземаме хавлиите, пресичаме магистралата и ги разпъваме на твърдия плаж, до самото море. Около нас има доста арабски семейства които са преспали на плажа, под открито небе. Започват да идват и чужденци, но незнайно защо, никой не се къпе. Дори англичанките до нас се пекат по тениски. Е, все някой трябва да е пръв. Морето е кристално чисто и прозрачно. И топло. Май бях чувал че трябва да се влиза обут. Докато се сетя, вече усещам убожданията. Десетина иглички стърчат от едното ми ходило. Морския таралеж е малка черна топка, с тънки и дълги бодлички, които болят много и много трудно се вадят от крака на пострадалия. Четири хлапета от местните ми се смеят дискретно. С ръкомахания питам дали е опасна гадината.

„О, няма проблеми” и ми показват как да ги изгоря с цигара. От което не ми става по леко.

Акаба, Йордания

Питам дали има корали наоколо. В отговор най-малкия ми носи маска за гмуркане. От ония със ластик от вътрешна гума, от нашето детство. Наистина е красиво. Дори и далеко от кораловите рифове, пак ги виждам тук-там. Големи колкото портокал, но твърди като камък. Намирам няколко отчупени парчета, които си прибирам за спомен. За благодарност черпя по една цигара. Хлапетата остават по-очаровани когато им предлагам да се снимаме за спомен и грейват. С големи усмивки и любопитни, светещи очи. Докато Жени се къпе, забелязвам погледите на наблизо седящото семейство араби. И особено жалния поглед на жената, която стой под палещото слънце с фередже. Става ми жално и мъчно. Но… кой където го е пуснал щъркела.С огромна тъга събираме багажа и се товарим на Фабията. Потегляме. Обратно към дома. Малко ми е домъчняло, въпреки че ни очакват още емоции и неизвестни.

Очаквайте продължението

Автори: Жени и Стефан Русеви

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йордания – на картата:

1

Екскурзия до Петра в Йордания

След като с Огнян станахме хаджии, време е да обиколим и до съседна Йордания. Днес на ред е Петра. Приятно четене: Екскурзия до Петра в Йордания От хотела в Ейлат ни събуждат в 6:30,...

Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море 5

Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море

Днес ще тръгнем на хаджилък – Израел, отвори се, ние ще дойдем със самолет :). Приятно четене:

Израел

част първа:

Подготовка, Тимна и Мъртво море

Екскурзия в Израел – подготовка


Казват, че на земята има две държави след които си различен човек – Китай и Израел. В Китай си като на друга планета (проверено и доказано), а в Израел си най-близо до Бог. Доста мои приятели и познати (отявлени атеисти преди това) се промениха изцяло след посещение на Светите земи.

Така се случи, че за рождения ден си пожелах за подарък екскурзия в Израел. Искаше ми се да поджиткам по Светите Земи, Йерусалим, Божи гроб и Стената на плача. Покрай тях се оказа, че ще се нагледам на пустини и камънаци, четири морета (едното си е езеро), Петра и Назарет, Хайфа и Тел Авив, ще се къпя (кръщавам за втори път в река Йордан) и какво ли още не.

След сериозно ровене в нета и отчаяни викове за помощ из Facebook, избрахме екскурзия с Елфи Турс. Разбира се, най-тежката и мъчителна екскурзия, която можете да си представите 🙂 Безкрайни пътувания с малко автобусче, управлявано от шофьор олигофрен, посещения на безброй много обекти средно по 12-13 часа на ден, рязка смяна на надморската височина и кратки мигове за почивка в доста прилични и крайно ужасяващи хотели.

Групата ни се състоеше от 22 човека – почти всички медици и около 60-те, като за мое учудване около 2/3 бяхме русенци. Водач от страна на Елфи Турс беше Юлиян Ангелов, който се оказа един от най-видните фотографи в България и човекът без когото едва ли щяхме да се върнем много щастливи от Израел. С няколко думи – местната партньорска фирма на Елфи твореше гаф след гаф, а шофьорът на автобуса не пропусна нито веднъж да обърка пътя или да ни прекара по най-дългите маршрути в градовете … но за тези неща ще разказвам и в следващите дни.

Полезно за Израел

(ще опитвам да попълвам тази част и по-нататък с всичко което ми се стори за важно)

Подготовка на багажа

В края на април и началото на май в Израел принципно е жега, така че основно си вземете летни дрехи. Не пропускайте поне едно яке и една по-дебела блуза (на нас ни потрябваха в Йерусалим). Късите гащи са добра идея, освен ако не се налага да влизате в църкви. За църквите (особено руските православни) голите рамена и колена, както и липсата на забрадка и пола за жените значат само едно – ще се наложи да почакат отвън.

Мерки за сигурност

Израелците са вманиачени на тема сигурност (и има защо). Бъдете особено внимателни в подготовката на багажа си още за Летище София (същото се отнася и за ръчния багаж когато ще преминавате в която и да е посока сухопътните израелски граници). Ножове, саби и отвертки са недопустими, както и всичко режещо, боцкащо или течно. Единствените самолети, които имат постоянна въоръжена охрана на Летище София са тези на El Al .

Когато ще пътувате за или от Израел, задължително трябва да сте на летището 3 часа предварително. Още преди да си чекирате багажа ви чакат група младежи, които започват да Ви задават кофти въпроси, за да разберат дали не сте терористи.

Каква е връзката между двама Ви, познавате ли друг от групата, защо пътувате до Израел, ходили ли сте до някоя арабска страна, кой опакова багажа ви, някой бил ли ви е на гости последните дни, някой дал ли ви е да носите нещо, което не е ваше са сред най-невинните въпросчета още в София. Така се случи, че в Израел минахме почти същата лека процедура на връщане, но се наплашихме от разкази за страхотии, които са се случвали на някой хора преди нас.

При всички положения е препоръчително да се държите спокойно, да не сте прекалено весели (демек не сте щастливи че напускате Израел), да не гледате в камерите и най-вече да се правите, че познанията Ви по английски и руски са твърде повърхностни и не разбирате добре въпросите (идиотите навсякъде минават по-леко). Отговаряйте възможно по-кратко и само с да или не.
Четете по-нататък>>>

Еритрея на Великден 1

Еритрея на Великден

Днешният пътепис ще ни заведе в една съвсем млада държава. Димитър ще обиколи из столицата на Еритрея — Асмара и ще ни разведе из по-дивите места на страната. Е, и ще присъства на православния Великден. Приятно четене:

Еритрея на Великден

„В Еритрея хората са удивително приветливи. Включително просяците. И еспресото е отлично. Съвсем като в Италия“. Рефрен от рехавата информация за тази страна, капеща от туристически форуми и блогове.

Приветливи? Казваш му „Селам“, което би трябвало да е обичайният поздрав на тигрински (и още поне дузина близкоизточни и африкански езици), той ти се пули. В най-добрия случай потвърждава присъствието ти с едва забележимно кимване или едва забележимо повдигане на дланта. Така един, двама, трима. Решаваш, че е наследено презрение към белите от времето на италианския режим. Даже си благодарен, че не те замерват с камъни, както е ставало дума в други извори, че често се случва в съседна Етиопия.
А то каво било! Селямсъзщината се оказва, че била характерна особеност на тигринските Велики пости. Църквата в Етиопия и Еритрея е една и съща, класическият църковен език и азбуката — също, но в наши дни християнското население в Етиопия говори предимно амхарски, а в Еритрея — тигирнски. Понеже Юда бил предал Христос с публичен поздрав, гласното поздравяване и ръкостискане по време на Страстната седмица се приемали за юдейско табу. Целуването, особено на чужда жена, мисля, че не са го възприели от италианците даже и през спокойните седмици.

Разбира се също, че режимът в Еритрея не е толкова авторитарен, че да забрани на хората великдена, но достатъчно, че да им го премести. Не на всички. На католиците. От сливането на техния великден с коптския, който обикновено се пада седмица по-късно, католиците били особено щастливи, защото така, солидарни с братята си християни, щели да постят седмица повече. И да станат по-католици от папата? Доколко са католици, знаят името на настоящия папа и са вникнали в теологичните и догматичните разлики между теченията в християнството, е отделен въпрос. Подозирам, че както и с кината и кафенетата, благоразумните и практични еритрейци са решили, че е грехота такива големи хубави сгради като католическите църкви и катедралата в столицата Асмара да не се ползват по предназначение. Разправят, че италианският президент Скалфаро си поискал стол да поседне и съзерцавал във възхита два часа катедралата в Асмара от отсрещния тротоар.

Кина? Кафенета?

Столицата на Еритрея — Асмара

е тържество на консервираната (да не се бърка с консервативната) италианска среда без самите прокудени италианци. Но за разлика от страни като Ангола и Мозамбик, където белите са прокудени значително по-късно, а къщите и дюкяните им са оставени до голяма степен на саморазпад, в Асмара всичко е добре поддържано. Наследилите града туземци, не само че не са ги занемарили или измародерствали, ами наследявайки сградите и дюкяните, са се адаптирали към начина на живот, за който те са били строени. Който по причини на строг апартейд (разделение, афр.) им е бил напълно чужд, когато италианците са си живеели във вилите. Вила Рома, Вила Чезаре, Вила Алфа Ромео, Вила Фиат… Вила Фиат? Не било вила, ами магазин за коли, не видял оригинален фиат поне 60 години.

А днес — и кафенетата са си същите, и капучиното, и пастичките, и киносалоните в стил Ар Деко, и… филмите, които прожектират в тях. Едва ли не очакваш призракът на Фелини да те посрещне и с фенерче да ти посочи мястото в затъмнения салон, докато тече черно-белият преглед с новини от фронта. Вярно, в някои салони ролките с довоенни уестърни и „Мостът на река Куай“ са се изтъркали дотолкова, че са се принудили вместо филми да показват мачовете от Висшата лига на Англия по сателита. Удивително за Африка, наследеното от европейците се съхранява с драконовски строги закони. Имало един прецедент мюсюлманин да си купи една от вилите. И да вземе да махне от стенната ниша статуйката на M адоната с Младененца. Властите му скръцнали със зъби, че ще му отнемат вилата, ако не я постави обратно, преди да преброят до три. Поставил я.
Единственото видимо изключение от адаптираността към европейския градски начин на живот е,

въздържанието да се ползват тоалетните за голяма нужда.

Държавата им е изградила чисти до блясък безплатни(!) обществни тоалетни с течаща вода (което е скъпо удоволствие тук), но много граждани (или пребиваващи в града селяни) се чувстат по-сигурни и спокойни, клякайки в храстите на десет метра в страни! Без смущение, че е бял ден и наоколо е пълно с народ. Какво има да се срамуваш. Тоя народ и той ходи по нужда, нали? В резултат от това човешките изпражнения са едиственият сорт нечистотия, на който редовно налиташ в Асмата.

Боклуците от рода на хартийки, фасове, найлонови торбички, кофички от кисело мляко, кутийки от бира биват моменатлно изметени, а улични кучета изобщо не забелязах.

Впрочем липсата на кутийки от бира се дължи не толкова на усърдието на служителите от Чистотата, колкото на служителите от Митницата и международната изолация. Цената е около 6 евро кутийката Heineken, което е много повече от охолна великденска вечеря с няколко вида месни яхнии върху инджерата за 6 души.

Инджерата,

както е ставало дума в етиопските сводки, е ендемичната насъщна палачинка в този край на Африка. Разликата е, че еритрейската версия е по-често от сорго, отколкото от туф, което я прави значително по-лесно преглъщаема. Даже вкусна.

Асмара е имала късмет да не е пострада през войната.

Коя война? Нищо в Еритрея не може да се проумее без

справка с историята

Става дума за 30-годишната партизанска война срещу етиопската централна власт в Адис Абеба. Единствената партизанска война през XX век в Африка, завършила с успешна сецесия.

По стечение на обстоятелствата, че в останалата част на Етиопия режимът на комунистеещата се хунта пада под натиска на побратими партизани. Година-две след разпадането на за лудо поддържалия я Съветски блок. И побратимите просто са си поделили държавата през 1993. И са узаконили пред света разделението по италианските колониални граници отпреди Втората световна война. За сравнение — абсолютно аналогичните основания на северна Сомалия да се узакони международно в британските колониални граници като Сомалиленд и да се отърве веднъж завинаги от кланово-пиратския хаос в южните области, не срещат аналогично разбиране.

Четете по-нататък>>>

В Египет 0

В Египет

Ще разгледаме днес Египет. Най-готиното на тази екскурзия е, че авторът я е спечелил като награда от конкурс. Приятно четене и бъдете яки пътешественици:

В Египет

Сега се настанете удобно, за да ви разкажа моите впечатления от Египет.

Както знаете(ако не, клик Тук) спечелих награда от Pipe и Алма тур — едноседмична почивка за двама в Египет. След кратки колебания, грабнахме куфарите с жената и -Здравей Африка.

След 3-часовия полет кацнахме в Кайро, уаууууу.

Кайро официално е 22 млн. жители,

нищо че в Уикипедия пише, че през 2006-та населението там е било 6 758 581 души. Неофициално всички казват, че в този мегаполис има поне още 2—3 млн. души. Само за миналата година оттам са минали 7 млн. туристи. Летището в Кайро прилича доста на централната гара в София- мръсно и голямо. Има нова част, която я довършват и изглежда доста добре. Първото нещо, което ми направи впечатление в Египет е, че е много светло вечер. Още в самолета, когато прелитахме над Кайро имах чувството, че е ден. За сравнение ще кажа, че когато се прибирахме в България, летейки над София, имах чувството, че летим над тяхната пустиня:) Тези хора и по магистралата в пустинята имаха участъци с улични лампи! Казвам ви, много е светло. Има причина да е така, токът им е супер евтин. Боян(нашият екскурзовод) каза, че на месец тока му излиза до 10 долара и то, ако ползва климатик. Но това е „много“.
Принципно ток в квартира около 80 квадрата е около 5 долара. Водата също е евтина, на месец излиза около 2—3 долара, но не става за пиене. Пие се само минерална вода. Сега след като ви шокирах с тези цени, нека да продължа по темата. Литър дизел излиза около 20 наши стотинки. А бензинът е около 40 стотинки. Говорим за бензин 98—99. Бензин 95, те нямат. Но, не бързайте да се радвате. Колите в Египет са по-скъпи. Чисто нова кола е около 2 пъти по-скъпа от България. А, за втора употреба цената скача до 5 пъти. Целта е да не могат всички да си купят коли, защото ще настане хаос. И без това, там карат като луди. Мога да кажа, че ако някой египтянин дойде в България и се качи на кола, или ще катастрофира или ще го пребият някъде. Почти „същото“ се отнася и за нас. Ако някой се опита да кара там, или сам ще се откаже или ще катастрофира до 5 минути максимум. Принципно първите 30 минути си мислих, че няма да завършим пътуването живи. Пътищата обаче са перфектни. Такова нещо като ДУПКА на пътя, там няма. Няма да видите кръпка на асфалта дори. Същото се отнася й до светофарите-липсват такива, с малки изключения.

Сега за шофирането. Тези хора си имат свои правила на шофиране. Например, как става задминаване на кола вечер. Настигате въпросният автомобил, който ще разминавате. Светвате му няколко пъти дълги! После с клаксона му подсвирвате. Това всичкото явно цели предупреждение, че наближавате и ще предприемете маневра. След това изчаквате автомобила пред вас да отбие в някоя от свободните ленти. Не е задължително това да е лявата лента. Така, след като автомобила отпред е направил място, вие го настигате и малко преди да го задминете си изключвате фаровете! После, някъде около 20—30 метра пред него си ги включвате пак. Първият път, когато това стана си помислих, че ни се прецакаха фаровете. После споделих с шофьора, че ако аз предприема такова изпреварване в България рискувам да се случат следните неща:

  1. Светвайки дълги на някой пред мен, рискувам живота си, както и неговия.
  2. Клаксона в България е средство за показване на надмощие и целта е изнервянето на някой, което автоматично води до евентуални резултати от точка 1.
  3. Изгасяйки фаровете си нощем рискувам:
  • да уцеля някоя от милионите дупки и техните събратя, някъде пред мен.
  • да изляза извън пътя.
  • да изненадам шофьора пред мен и той да предприеме нещо, което ще се окаже фатално.

… Вариантите от действието изпреварване биха били много, но последствията щяха да се сведат до едно единствено… ние си го знаем.

Освен този пример за задминаване на автомобил, мога да кажа, че карат винаги по средата на осовата линия, независимо колко платна имат. Това е някакъв техен правилник. Предполагам, че ако нямат фарове ще се оправят, но ако клаксона не им работи, биха имали голям проблем. Всичко на пътя става с клаксон. Това е основата на шофирането там. Чрез него завиват, спират, задминават и каквото се сетите още. Предполагам, че ако изобщо имат изпит за кормуване, в него задължително има част, която касае бибиткането на пътя:) Има много за разказване, но това е едно от нещата, които трабва да видите с очите си, за да повярвате.

Най-нарушаваният знак в Египет

Хашемитско кралство Йордания 8

Хашемитско кралство Йордания

Хайде отново да бягаме на топло – днес ще започнем с един подробен и илюстриран с много снимки пътепис до Йордания – ще прочетем за цялото многообразие от забележителности от може би единствената НЕпетролна страна от Близкия Изток. Приятно четене:

Хашемитско кралство Йордания

Искам да споделя с всички вас впечатленията си от едно изключително екзотично и интересно пътуване, което предприех съвсем скоро. Както си личи по заглавието – става дума за Йордания.

Както всички знаем, неотдавна бяха приети новите 7 чудеса на света. Едно от тях, второто в класацията по брой гласове, е скалният град Петра в Йордания. Това бе и една от причините да се реша на това пътуване. Оказа се, че освен Петра, в тази близкоизточна държава има и доста други забележителности. Всъщност е логично – все пак от тази територия Моисей е видял Обетованата земя, там е кръстен Исус, самата държава е владяна от римляни, отоманци, британци… Твърде много събития са оставили отпечатъка си върху историята на Йордания. Няма да се впускам в много подробности, за да не става тежко четивото, а и това са неща, които всеки може да прочете в нета. Аз ще споделя своите впечатления и преживявания – това е нещо съвсем субективно и автентично.

Пътуването до Йордания

И така… Излетяхме от София с чартърен полет (трагичен, но да не се отклонявам от темата). След около 3 часа и 20 минути пристигнахме до залива Акаба на Червено море и след 2 неуспешни опита, на третия успяхме да кацнем на летището в гр. Акаба. (Имаше някаква пясъчна буря, която пречеше на кацането на самолета.)

От там ни натовариха в едни доста луксозни автобуси и … право към столицата Аман.

Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-) 9

Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-)

Нова година в Петра, Йордания -разказ на една варненска гражданка:-) Бележка от редакцията: Редакцията се разграничава от авторовото отношение към софиянците и арабите:-) По Нова година се оказах без никаква идея къде и как ще празнувам и разлиствайки една притурка на някакъв вестник прочетох статия за предлаганите...