Archive for the tag 'цветя'

май 15 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night

Published by under Вили,Истанбул

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после се разходжхаме из Гюлхане и Фенер, а днес ще отидем до един от изворите на турските сериали в Ташхан 

 

Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част трета

Ташхан и Istanbul by night

 

 

След пет минутки сме пред

Ташхан

На входа Анджи се вторачва в надписа: Сторико антико базар, е? – Кимвам.

Пред входа на Ташхан, Истанбул

Пред входа на Ташхан

Влизаме, движим се по един дълъг и по-скоро мрачен коридор с магазинчета. Той се заглежда, спира при някои манекени край стените, мърмори: хмм… меркато векио, страчи модерни… /стар пазар, парцали модерни /

Ташхан, Истанбул

В Ташхан

– Хайде бе, дарлинг, няма да правим шопинг. Върви!
Излизаме във вътрешния двор и Анджи изведнъж се заковава, събира вежди, развърта се, оглежда, и обявява: Това ми е познато!
– Ха! И откъде, моля? – Вдига рамене.

 

Ташхан, Истанбул

Ташхан - дворът с фонтанчето

Цъквам две-три снимки и му разправям, че от това тук място имаше кадри в първия турски сериал, който гледах по телевизията преди няколко години, и че всичко много ме беше впечатлило тогава. Той изведнъж изстрелва: Е джусто! Шехеразаде! Ле милле е уна нотте е титоло! /точно! „1001 нощ“ е заглавието/
Зяпвам от изненада: Амаа… ти откъде знаеш, бе?!
Е, оказва се, че филмът е имал много голям успех и в Италия преди две години. А по италианската Мега Тв с още по-огромен успех после (май и в момента) вървели „Забраненият плод“ и „Любов и наказание“.

Sakızağacı Mh., Taşhan Cd, 34142 Bakırköy/Истанбул, Турция
Пък Анджело запомнил двора с фонтанчето в Ташхан (но не знаел, че така се казва), защото като бил веднъж при майка си в Салерно и ще-не ще, изгледал цяла една серия, докато вечеряли, като през цялото време току подпитвал: тази красавица сега коя е; а този кой е – лош ли е или е от добрите; ама този защо се държи така с хубавата жена; ами тази коя е; а за какво изобщо става дума… е, мамма, е? … И по някое време мамма за малко щяла да го набие, задето с бърборенето си й пречел на съпреживяването 😀
– Ама, ооо, толкова много серии, абсурд да гледам толкова дълъг филм, абсурд! – казва.
Та, точно в тази серия, която бил гледал, имало кадри от магазина в Ташхан.
А всъщност, когато Анджи ме попита одеве дали ще го заведа да гледа „бели денс“, ми мина през ума да го доведа в Ташхан – хем да вечеряме, хем да изгледаме и програмата, „две в едно“, демек.
И ето ни в ресторанта: Буюрум.. буюрум! /заповядайте/
Обаче, първо, неясно защо, но нещо не ни допада в обстановката, и второ, точно тия танци започвали чак към 23 ч. – така казва един сервитьор. Ее, сорри, късно ни идва, значи отиваме другаде.
На излизане пак минаваме по онзи тъмен коридор, но на едно място Анджело мерва подаръка, който си е пожелала щерка му – истинско турско шалче – ярко червено с блестящи дрънкулки по него – за танцуване на бели денс (ориенталски танци).
Аз също го одобрявам – познавам Аличе и мисля, че ще й отива този цвят. И, зор да купи и на мен – застава до мен, снижава глас:
– Айде де, дай да видя как ти стои, мия кара – почва да ми връзва едно черно със „златни“ дрънкалки по него – Виж, турчинът казва, щял да ни направи отстъпка, ако вземем две. Ооо, гледай, гледай.. белло, си, белло… супер, супер… хайде да ти го взема, а? Той казва, за две – намаление!
– Ееми, вземи си и на теб едно тогава бе!… И ще ми врътнеш после един танц – гаднярски се хиля насреща му.
– Ще ти врътна, ще ти врътна… ах, само да се върнем веднъж в хотела… – обещава заканително аморето 😉

Малко по-натам по пътя ни, това е

вече в квартал Лалели,

си харесваме един не голям ресторант и решаваме тук да се гощаваме.
Избираме си печена риба и зелена салата. В добавка и някакъв подлютен сос, който много добре си пасва с рибите. И, разбира се, „Ефес“. Когато съм в Турция, винаги предпочитам тази бира. И на Анджи му харесва, та с две бири си полива рибата 😉
Сервитьорчето е бърборливо, ултра любезно и много любопитно момче – откъде сме, за колко време сме тук, какво видяхме, какво още искаме да видим, в кой хотел сме отседнали, харесва ли ни хотела, а Истанбул харесва ли ни и т.н…
Охоо, „номера“ от сутринта в парка – само че това момче е студент, вечер работи по няколко часа в ресторанта и не пропуска случай да си упражнява английския 🙂
Наядени, напити и доволно уморени сме.
А какво правят нормалните хора при това положение? Отиват си в хотела и лягат да спят, нали? Мдаа… А ние?
Ми и ние… мислим така  😉
Ама така ни е размързяло, та две не виждаме. На две спирки сме от хотела, но… Анджи вдига ръка на едно такси. Подскачам край него да му дърпам ръката: Стига бе, за две спирки! Ще вземе да ни врътка из сокаците сега… Ей го трамвая, давай на него.
Е, то и таксито се оказва заето.
Качваме се на трамвая, че и сядаме на една седалка. Анджи се озърта напред-назад и си спомня, как от години не се е возил толкова много на трамвай – цели два пъти днес! – все с маккина ходи /с кола/, а куесто е нон еколоджикал – размахва назидателно пръст… /не било екологично/
И, както си маа ръце, докато ми се обяснява, а аз му следя мъдрата мисъл, си изпускаме спиркатаа…
Светвам се чак след Гюлхане, че сме я пропуснали. Скачам, но Анджи много го мързи явно: Еее… ва бене – вика, дърпа ме – стой де, чакай.. Дай да се повозим още, тогава. Ще идем до края и ще се върнем. Далече ли е?
– Еемии… зависи дали е до Кабаташ или само до Еминюню, не погледнах какво пише на табелата му.

Излезе, че е до Еминюню. (Кабаташ е по-далечната последна спирка)
Е, айде пък да слезем, да се разходим леко по

моста Галата

и да позяпаме рибарите какво хващат. О’кей, става.
Докато пресичаме пътя, виждаме как в това време тъкмо едно корабче се гласи да спре до кея. Споглеждаме се (ах, как се разбираме без думи понякога!) – на деесно(!) и майната му на моста – бързо вадя картата от джоба: пиу-пиу.. пиу-пиу – маркираме се и айде на корабчето. До Юскюдар било. Ееми хубаво, до там ще идем (към 20 мин. се пътува)
И, естествено, като всички чужденци и ние се качваме горе, на откритата палуба – да се насладим на вечерен Истанбул.

Мост Галата и кула Галата, Истанбул

Мостът Галата и кула Галата

кула Галата, Истанбул

Кула Галата, докарана по-наблизичко ;)

Мостът на Босфора, Истанбул

Мостът Боазичи (Босфорският мост) над Босфора

Йени джамия и Сюлеймания, Истанбул

Отпред е Йени джами, вдясно е джамията Сюлеймание

Да, ама се оказва, че това бил последен курс и – айде, веднага наобратно с корабчето! Дори не слизаме от него.
Както си зяпаме у тъмното към светлините по брега, изведнъж се сещам: Хийй… Анджи, баклавите! Забравихме ги в онзи ресторант!
Аууу… Да се върнем ли да си ги търсим, да не се ли връщаме… струва ли си… Анджело решава да ги зарежем – да му е сладко, на който ги яде, пък утре ще си купим нови, даже ще са по-пресни, вика. Ааайде сега, 27 евро къде не отишли, все едно за такси съм ги дал, казва (А ние, като не видели, бяхме купили 3 кила баклави от един магазин във Фатих – едно кило за мен и две за него – да почерпи родата в Наполи) 🙂

…Бе, аз така бързо не бих се отказала да си търся баклавата, ама… нали той ги плати, та както каже.

Заключава: Ее, хайде, хайде, давай да се прибираме и да си лягаме най-после, че утре нали пак ще ми вадиш душата цял ден по улиците 😉

Влизаме в хотела,

минавайки покрай рецепцията, аз кимвам на дежурния, Анджи му махва с ръка и „чао, коме?“ /здрасти, как е/, при което онзи се провиква: Моменто, синьор, ун моменто!
Анджи се връща към рецепцията, „е коза е проблема?“, а в това време човекът вади от един шкаф нашата торба с трите кутии баклави: Ваши са, нали?
Хаа-хааа! – Можете да си представите изумлението и на двама ни, нали? 🙂
В стаята Анджи още се чуди на чудодейното пристигане на баклавите. Ами да, благодарение на ученолюбивото и любопитно сервитьорче от ресторанта, баклавите си намериха собствениците 🙂
– Виж го ти, а аз в един момент щях да го отрежа онова хлапе, че много пита… – клати глава – Искаш ли, рагаца мия, по баклавичка, че нощта е пред нас, а? – И за нула време сам излапва три – … Ммм, белло! – примлясква сладко – оттимо пер а турчи, брааво! /добри са (в това) турците, браво/
На сутринта, още не отворил очи – пак бърка в кутията: Ммм, брааво, турчи, брааво!

Ееми, следобеда после купи ново кило от Кадъкьой 😀

Следва.

И малко лаленца за ценителите:  

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета, Истанбул

Не само в парковете - цял Истанбул е в лалета!

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

УВЕЛИЧЕТЕ МАЩАБА, за да видите подробно

 

 

9 коментара

мар. 08 2012

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Скъпи дами! С настоящият разказ нашият постоянен Бенелюксов кореспондент – Фламандският брабантанец – ви поздравява с днешния 8 Март. Знаем, че искате рози и много се сърдите на лалета (оооо, не ми демагогствайте!), но … в Холандия, където ще отидем днес се отглеждат лалета. Моя милост също се присъединява към пожeланията за автора да сте живи и здрави и, моля, заповядайте лалетата 🙂  🙂 🙂 

(освен това: тази година ще има и килим от цветя в Брюксел. Вмсето 3, ще продължи 5 дена – така че, ако успеете да убедите половинките си, ето какво трябва да посетите тази година http://www.flowercarpet.be/site/main.php?otm=&mtm=&hst=&pg=acc10&lg=en )

 

Приятно четене:

 

 

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Със Стойчо не достигнахме консенсус как трябва да се транскрибира  „ю“-то. Според мен трябва да е нещо като по-скоро „ой“, но то проблемът не е в нашия телевизор, а в гласните на нидерландския*. Това не е и толкова важно. Ей за това иде реч –

Keukenhof

Бяхме там преди няколко години… бах’ как тече времето… кат’ неаполско наводнение… само споменът може да те пренасе на ръце през него…

Честно да си призня, не си спомням много от самото пътуване. Е няма да забравя как почти цялата магистрала в посока Брюксел беше задръстена  от каравани. От холандската граница до Антверпен една огромна колона от каравани и псуващи тираджии. Предстоеше удължен уикенд. Хахахах като казах за холандци и каравани, та се сетих за една карикатура – ракета, отдалечаваща се от земята и отзаде й закачена каравана. Отгоре пише – „холандци в космоса“ 🙂 А ето я и самата карикатура 🙂

Кискайки се радостни, че сме „дефазирани“ с основния поток от пътуващи, в шеги и закачки стигнахме до изхода на магистралата за Лисе и там осъзнахме, че вече не само сме синхронизирани с основния поток коли, ами и че желаещите да посетят Кюкенхоф са спретнали много здрава интерференция /разбирай юнашко задръстване/. Толкова време висахме на един мост, че имах чувството, че корабчетата, които минаваха отдолу по канала, ще минат на обратно, но вече натоварени с въглища, или там с каквото ги товарят.

Keukenhof, 1, 2161 AN Lisse, Нидерландия

 

По едно време диуретичното действие на сутрешното кафе и стегнатите ми дънки взеха да повдигат ммм налягането на нетърпеливостта ми, така да се каже. В колоната пред нас кола с немска регистрация отби встрани /не че не можеше да си остане направо в заспалата колона/,  един чичо се шмугна в храстите и после излезе един така видимо облекчен. Ние обаче няма как да падаме до нивото на някакви си немски бюргери, наливали се с бира цяла нощ и затова стоически издържахме до пристигането ни в Кюкенхоф, за да се отдадем на благините на цивилизацията.  🙂

От самото селце до парка се минава по едно пътче между ниви с лалета. Прекрасно е просто.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ей като немски път е, ей!

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ризата в тон със синчеца.

Нарциси – Койкенхоф, Холандия

Да разбираме, че в нарцисите може да се "вършее" :)

Паркирахме в една огромна оградена за целта поляна, учтиво упътвани от симпатични девойки и младежи.

Изкефихме се, че предвидливо имаме закупени он-лайн билети /то мефрауто да е жива и здрава/ и не трябва да чакаме на опашка и влязохме в

рая на лалетата

 

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Няма какво повече да се обяснявам. Пролетно време, цветя, любимото същество до тебе…

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Маргаритки – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Ето този фонтан имаше много интересна програма. Не бях виждал шадраван да прави такава мъгла и изведнъж струята да изригне към небето. Като изстрелване на ракета. Жалко, че нямаше как да направим клипче. А кой знае каква феерия е вечер като го осветяват.

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

3...2...1...

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Поехали...**

 

Почти цял ден обикаляхме из парка. То не можеш да му се наситиш – цветове, ухания… пчелички 🙂

 

Love is in the air – Койкенхоф, Холандия

Love is in the air

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ей тука още по- вляво има вятърна мелница, но боровете я скриват.

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ееех Моне, Моне...

 

И няколко по-различни неща. Това е от теменужки

 

Теменужки – Койкенхоф, Холандия

 

Руското  знаме? Газовиките, които са заможни туристи трябва да се коткат. 😉

 

Цветя – Койкенхоф, Холандия

 

Хобитски лаленца.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета-джуджета.

 

Накъде без нас? Ние сме на всеки километър

Мартеница – Койкенхоф, Холандия

На тръгване, случихме на сватба. Ех как се сещат разни да направят такъв страхотен подарък на жена си… Булката си заслужаваше де… 😉

Сватба – Койкенхоф, Холандия

 На връщане спряхме на пътчето от първите снимки да поснимаме. Докато мефрау подскачаше из лехите … /майтап бе – не сме тъпкали цветята има си хас/ едни минувачи виждайки, че сме с белгийски номер ме попитаха нещо на френски /холандците за разлика от фламандците намират фрионския за много шик/  … смех… смисълът беше дали има още много до парка. Успях да сътворя само „ла ба, ла ба“ /ей там, ей там/ окуражително махайки в посока на Кюкенхоф…  и после изпрасках и фразата „па вер“ /не далеч – френско-нидерландски, което всъщност на френски означава „няма червеи“/  🙂   Мефрау вече беше всред луковиците превивайки се от смях.  Та тази фраза влезе в домашния ни фолклор наред с „Кому кук поасо? Хрил Хууд?“ /как се готви рибата? става ли на скара? френско-английско-фламандски/ както невинно попитах един продавач на пазара в Ерки, Бретан….  Ох отплеснах се с моята лингвистична немощ.

Честит празник, мили дами и честита пролет! 🙂

* Възможните варианти са Кьокенхоф, Койкенхоф и Кюкенхоф – аз също съм склонен да минем на по-немското му транскрибиране като Койкенхоф, но тези „койки“ нещо ме притесняват. Може пък да е Кьокенхоф, знам ли. Иначе името на селото знати Кокоши (Пилешки) двор – бел.Ст.

**Думи на Юри Гагарин при старта 🙂 – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

11 коментара

Дек. 24 2011

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис)

На Бъдни вечер с чикагски красоти ще завършим годината за нашия сайт. Пожелавам ви Честито Рождество и една щастлива Нова година, да сте здрави у дома, а за останалото си има начини 🙂
Ще се видим отново след Нова година и не ни забравяйте, ами пишете и пращайте пътеписи 🙂 А ако случайно не ви отговоря веднага, това значи само, че не мога да се ориентирам между масата и бутилките 🙂
Още веднъж:
Честито Рождество и щастлива Нова година!

Ботаническата градина в Чикаго

има завидна история – малко повече от век. Дори да не се интересувате от растения, градината си струва да се посети – усещането е невероятно. На шега често го сравнявам с натурален антидепресант – ефектът е неизменен – нищо не може да ви извади от сладкия унес сред тази невероятна селекция на природата в най-съвършения й вид.

Chicago Botanic Garden, 1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022, USA

На площите на градината всъщност има 24 различни градини – най-популярните са Розовата градина, Японските градини, новата Иглолистна градина, Зеленчуковата и плодова градина, Дзен градината…
Всеки сезон е различен в  Ботаническата градина – през пролетта можете да видите полета от нарциси, лалета… След тях идват азалиите и розите… Ружите… Петуниите… Водните лилии и лотусите… А есените са впечатляващи с безбройните хризантеми – всяка година в различна палитра и форми…
В градината стъпвате леко, дишате дълбоко и очите ви скитат неуморно…
Надявам се снимките поне малко да предадат това чувство!

Ботаническа градина, Чикаго

Picture 1 of 157

 

Снимките са много, така че кликайте упорито, за да стигнете края 🙂

 Снимки и текст: Люси Рикспун

Други разкази свързани с Чикаго – на картата:

4 коментара

Ное. 17 2011

Магията Монако

Published by under Вили,Монако

Какво се прави при студ, дъжд и съкратени бюджети? Правилно – говорим си за нещо топло, слънчево и богато 🙂 Днес Вили ще ни представи впечатленията си от Монако

Приятно четене:

 

 

Магията Монако

Напоследък много на италиански взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да компенсирам дисбаланса с нЕкои факти за едно фактически миниатюююрно царство-господарство. Всъщност то е второто по малкост* след Ватикана и… ами, откъдето и както и да го гледаш… ама, хайде извода да си е накрая 🙂
И така

Монако

Идеята ме налетя вследствие един виц, който ми разказаха снощи по скайпа… Оо… е, сорри, но всъщност италианецът ми го разказа. Скузи, значи, мафия коллегаре – няма отърване! 😉
А вицът… е, той не е кой знае какво, но който вече е бил в Монако, със сигурност ще го разбере и поне ще се усмихне широоко 🙂
Пък, за който все още не е, едно пояснение: в Монако има един, направо огромен и модерен стадион, а за принцa на Монако – Алберт II е известно, че е бивш спортист, участвувал е дори и в Олимпийски игри. И изобщо, като голям привърженик на спорта, е хвърлил доста средства за спортни съоръжения в царството си.

Та, говорят си двама приятели, фенове на футбола.
– Ей, чу ли бе, в Монако забранили футбола!
– Я! И що така?
– Еееми, кофти работа – топката постоянно падала ту в Италия, ту във Франция.
😉

 

А топката /може и да/ пада ту в едната, ту в другата държава, щото…

  • Монако е с площ почти 2 кв. км, или по-точно – 1,98 кв. км


Монако - панорама

Монако - общ вид от междинния път към Мантон /междинният е между магистралата и крайбрежния път/

Монако - панорама

Монако

 

  • А на тази площ живеят почти 36 хил. жители.

Представяте ли си?! Значи, на 1 кв. км са 18 хиляди! 18 хиляди! И колко, значи,  души се падат на 1 кв. метър?  :)Та коя, излиза, била най-гъсто населената страна в света: Индия, Китай или… Монако може би? 🙂

Ла Кондамин в Монако

Сгради в Ла Кондамин снимани от тераса в Монако-вил /зум, естествено/

 

  • В тази теснотия са се наместили принцът с двореца си, около 800 офиса на международни компании, консулствата на 66 страни, към 50 банки, няколко парка, голям стадион/спортен комплекс, гара, катедрала, църква, синагога, /сравнително/ голям Океанографски музей с аквариум, четири казина, магазини и заведения…
    Апропо, аз не разбирам защо туристическите фирми не се коригират най-после?! В офертите си винаги пишат: „Монако и Монте Карло“, което не е правилно, защото Монте Карло е в Монако!
  • Монако е град-държава и се състои от 4 квартала:

    Монако-вил, намира се на хълма точно пред морето, където е старият град с двореца на монарха, катедралата и Океанографският музей; Ла Кондамин е кварталът, който обхваща бизнес зоната и пристанището; Фонтвил е жилищно-промишлена зона, доколкото има някаква промишленост там. Част от Фонтвил е построен направо в морето; и Монте Карло – кварталът на казината и, така да се каже, е нещо и като курортен център.

Monaco
Монако

Монако-вил

Ла Кондамин в Монако

Ла Кондамин

 

 

Фонтвил в Монако

Фонтвил сниман от терасата пред двореца /зум/

Монте Карло, Монако

Монте Карло

 

  • Монако е единствената страна в света, в която армията по численост е по-малка от кралския военен оркестър, който наброява 82 души!

 

Дворецът в Монако

Атрактивната смяна на караула в 12 ч. пред двореца на монарха

 

  • Както гъсто е населена страната, така гъста е и концентрацията на скъпи яхти и скъпи автомобили.

 

Паркинг на яхти пред блока – Монако

Паркинг на яхти пред блока

Ферари – Монако

Кой иска да направи едно кръгче? :)

 

  • Парченцето земя, всъщност скала, върху което е кацнало това царство, е било обитавано още от времето на неолита – така поне твърдят археологическите разкопки. Във времето тази стратегическа скала е била собственост на древните гърци и на финикийците. Естествено, че и на Римската империя.
    На 10 юни 1215 г. един отряд генуезци, предвождани от някой си Фулко дел Каселло започва да строи крепост на скалата и от тогава тръгва нейната нова история. През 1297 г. Франсоа Грималди завзема /с коварство/ управлението на крепостта и поставя началото на династията Грималди като нейн владетел в продължение на векове, но първите няколко от тях – под влиянието на Генуа.
    Княжество Монако получава официален статут едва през 17 век, но неизменно членове на фамилия Грималди са били владетелите през вековете, та и сега.

 

Монако

На една ръка разстояние от покоите на принца ;)

 

  • Официален език в Монако е френският.

Но традиционният, езикът на династия Грималди и поданиците й, е монегаският, а около 22% от населението са монегаси. Езикът им е дериват от френски и италиански, и е по-сходен с лигурийския диалект, който се говори в района на Генуа. А понеже има и множество италианци, които работят в Монако, тяхната общност си говори на италиански. Апропо, и италианците, както и французите, с голям зор проговарят на език, различен от техния си 🙂  Независимо това, английският не е проблем в Монако, което е обяснимо – заради туризма, банките и казината. Официалният химн на Монако, обаче, се изпълнява на монегаски език.

  • Стръмните скалисти хълмове и тясното крайбрежие са повлияли на градското планираме и архитектурата в Монако. Улиците са тесни и стръмни, а сградите е трябвало да бъдат строени на твърде ограничено пространство. Съвременното строителство са високо етажни жилищни и офисни сгради. Но като цяло, архитектурата отразява средиземноморското влияние и класиката, особено от времето на Бел епок. Най-известната сграда в Монако е Казино Монте Карло, построено в 1866 г. по проект на френския архитект Шарл Гарние.

 

Монако

Монако

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Гърба на Казино Монте Карло

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

 

 

  • Основната икономиката на страната е свързана с туризма,

който стартира с откриването на известното казино в Монте Карло. На второ място по значение са банковите и финансови дейности. Индустриалният сектор е малък и включва фармацевтични продукти, козметика и хранително-вкусови продукти. Инвестициите в недвижими имоти и бизнес услуги са четвъртият важен сектор на икономиката. Чуждестранните компании получават специални стимули за инвестиции, които са довели до откриване на много офиси в княжеството. Монако не налага данък върху доходите на лица, които са постоянно пребиваващи и, следователно, привлича корпоративни и индивидуални инвестиции.

  • Поради твърде малкия размер на страната, земята и личното пространство винаги са били ограничени.

Така че купуването и поддръжката на имоти е доста скъпо удоволствие, но въпреки това, бизнесът с недвижими имоти в Монако процъфтява. Един иновативен начин за удовлетворяване на търсенето е използването на земя, отвоювана от морето. По-горе споменах за най-новия квартал Фонтвил, част от който е изграден направо в морето.

Фонтвил в Монако

Фонтвил - сградите на преден план са изградени в морето

 

  • В Монако има около 30 хил. работни места, 2/3 от които са заети от хора, които всеки ден пътуват от Франция и Италия.

  • Високите средни доходи, както и индивидуалното богатство, при много малките размери на Монако, го правят страна с минимални класови различия.

Княжеството е един вид данъчен рай, привлекателен  за установяване или пребиваване на богати хора от цял свят. Значителен брой от жителите му са от различни националности. Тук живеят или често пребивават и известни личности, и това също спомага Монако да е синоним на богатство, власт и авторитет по цял свят. Монако е и много популярно пристанище за луксозни яхти. А нали знаете, пристанищата, както и летищата, имат огромни такси.

 

Монако

Монако

 

  •  Монако е седалище и на много неправителствени организации и културни, академични и професионални сдружения.

Сред тях са  Международната асоциация за навигация, Международният комитет за военна медицина и фармация, Научната общност за океанографски изследвания, Международният съвет по музика, Международният съюз за опазване на природата…

  • Образованието

е задължително от 6 до 16 годишна възраст. Училищните програми са идентични с тези на Франция, но включват и изучаване на монегаски език и история на Монако. Има четири държавни и четири частни училища, и три специализирани лицея. Монако няма университет, но има няколко специализирани заведения за висше образование, като Музикалната Академията „Рение III“ и Сестринското училище в създадения от принцеса Грейс Медицински комплекс. Грамотността на населението е практически 99% !!

  • Здравната система на Монако

осигурява високо качество на медицинските грижи за всички свои граждани. Средната продължителност на живота е 75-80 г., а раждаемостта надвишава смъртността. Но за специализирани и сериозни здравословни проблеми, жителите на Монако ползват по-големите медицински центрове в Ница и другаде във Франция.

  • Правителството има програма за насърчаване на културата и изкуството.

Монако си има опера и симфоничен оркестър, известен като Симфоничният оркестър на Монте Карло. Балетът на Монте Карло също е сред световно известните. Всъщност той придобива международна слава още през 1920 година, когато хореографът Сергей Дягилев се установява там с постановки на руски балети. Ежегодно през февруари в Монако се провежда и Международен цирков фестивал, а през юли – Международен фестивал на фойерверките.

  • Както казах в началото, принц Алберт II е голям фен на спорта. Така че няма нищо чудно в това, че спортът в мъничкото Монако си е намерил уютно местенце. От 1955 г. всяка година по улиците на Монако се провежда надпреварата за Гран При. Смята се, че това е едно от най-престижните автомобилни състезания в света.
    Инфо: през 2012 г. то ще се проведе от 20-22 януари

Започнах поста с виц за футбола в Монако и затова да кажа две думи и за него 🙂
Монако не е член на УЕФА и затова не участвува в европейски и световни футболни първенства, но пък си има цели два футболни отбора – мъжки и женски, които играят домакинските си мачове на модерния си футболен стадион „Луи II“.
Всъщност стадионът е мултидисциплинарен спортен комплекс, в който е възможно да се играе и тенис на маса, скуош, баскетбол, волейбол, както и да се практикуват бокс, бойни изкуства и плуване.
В Монте Карло пък се провеждат състезания по тенис на корт, ръгби и голф.
А направо в сърцето на Монако, точно пред пристанището, е изграден плувен басейн с олимпийски размери и водна пързалка. Когато няма състезания, хората го използват за плаж. От шезлонгите край басейна, разпускайки, човек може да се наслаждава на панорамната гледка към планината или стария град и двореца на Монако, както и към морето, яхтите и огромните морски лайнери.

Като страна, разположена на морския бряг, в Монако човек може да  практикува или да се наслаждава на всички водни спортове и удоволствия: плуване, уиндсърф, ветроходство, водни ски, джетове, скутери, парашути, теглени от моторница и т.н.

 

олимпийският басейн – Монако

На плаж на олимпийския басейн

 

  • Градският транспорт – да, има такъв. Четири /мисля/ линии автобусен градски транспорт, който върви като по швейцарски часовник на интервал 4-5 минути, независимо дали има пътници. Не знам билетът колко струва, не съм го ползвала. Но ми направи впечатление точното спазване на разписанието по спирките.
  • До Монако може да се стигне по всички познати начини: по суша, въздух и вода. По вода, ясно – имат си пристанище и там непрекъснато акостират освен яхти от всякакъв калибър, и пътническите лайнери.
    Монако си няма летище, но най-близкото е при Ница, а от там за 30 минутки си в центъра на Монако – с кола, такси, влак или автобус, както ти е изгодно или ти е кеф. Впрочем, най-евтино е с автобус. Е, ако си VIP персона, може да кацнеш с хеликоптер на някоя хеликоптерна площадка – имат няколко такива.
    Ж.п. гарата в Монако е, бих казала, доста интересно решена. Обаче… ха, познайте къде се намира?! 🙂
    Гара Монако е разположена вътре в скалата. До нея водят тунели, стълби отвън или подлези и ескалатори под земята. На мен лично мноого ми хареса 🙂  За 2-3-4 евро човек може да пребяга с влака набързо до Мантон или до Вентимиля в Италия /5-6 мин. до Мантон и още 7-8 до Вентимиля/ или до Ница, горе-долу пак за толкова. От Монако с влак може да отиде до Марсилия, Париж и т.н. из Франция. Или до Генуа или Милано /даже има директни влакове/ или където и да е нататък из Италия.
    Инфо:
    Билетът до Генуа е около 15 евро с регионален влак, пътува около три часа. Бързият влак взема разстоянието за около два часа, а цената е около 20 евро.

 

Гарата в Монако

Атенсион! Мадамз е месю, влакът за Вентимиля заминава от трети коловоз след една минута ;)

 

  • В мъничкото Монако са намерили място и за паркове.

    Макар и не кой знае колко големи, но изключително чисти, свежи и подредени, те са като райски кътчета. В стария квартал Монако-вил се намират Ботаническата градина /Жарден екзотик/, която е комплекс с естествена пещера, Зоологическата градина – е, твърде малка наистина, и единствено на тези две места се плаща вход. Също паркът на принцеса Антоанет и паркът Сен Мартин. Във Фонтвил е паркът с Розариума на принцеса Грейс и колекция модерна пластика.  А в Монте Карло са Японската градина и Градината и парковите тераси на Казиното.

 

В градината на Казино Монте Карло, Монако

В градината на Казино Монте Карло

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Японската градина

Монте Карло, Монако

Някъде из Монте Карло

Цветя по улици и алеи, Монако

Цветя по улици и алеи

 

  • Много впечатляващи са и зелените площи, които поддържат върху покривите на зданията. Не знам как го правят, как растат върху покривите храсти и дървета, но заедно с басейните са факт.

 

Градини и басейни по покривите, Монако

Градини и басейни по покривите /зум/

 

  • И да не пропусна още едно важно удоволствие, поддържащо живота: храната.


Местната кухня се базира на внасяни от съседните страни продукти и на морските дарове. Е, тях си ги хващат сами 😉   Кухнята им е определено средиземноморски тип с френско-италианско влияние и няма нужда от реклама – вкусна и полезна е. В Монако има достатъчно ресторанти, кафенета и дори заведенийца от типа „Take away“ – за всеки джоб; е,  най-вече местен джоб. Но и аз не останах гладна и жадна  😉  Информативно, едно еспресо в кафенето до Казино Монте Карло е 3 евро, капучиното е 4,70 евро. Все пак по-евтинко е, отколкото във „Флориан“ във Венеция, нали?  Но пък няма оркестър, който да ти свири популярни мелодии докато се кефиш. Може би затова  😉

 

Пай със сирене и спанак, Монако

Пай със сирене и спанак = 3 евро 🙂 Но пък съвсем става за ядене!

На закуска ядат малко и вероятно затова са гушнали идеята „континентална закуска“, както в много хотели в Италия и Франция. Т.е. закуската се състои от кроасан, миниатюрно конфитюрче, евентуално и едно масълце и, естествено, кафе. Затова пък по-късно имат един обяд, още малко по-късно – втори обяд, после следобедно кафе с тортичка, после вечеря, после евентуално и късна вечеря 🙂
Колкото до цените… ето един пример:

Цени в Монако

Заведение от типа на италианската тратория. Същите предложения в Италия обаче са с 30-40% по-евтини.

 

Когато за първи път трябваше да отида там, нямах никакви особени очаквания. Но, може да се каже, че още отгоре, от отбивката от магистралата надолу към Moнако /а тя върви най-горе, по билото/, започна да ме обхваща някакъв възторг – гледките около и под мен бяха изумителни. Монако се разкриваше бързо, но и някак постепенно, и изглеждаше главозамайващо по тези склонове, сякаш сградите се пързалят една през друга към морето.
Беше прекрасен юнски ден, всичко се къпеше в слънце и цветове. По-късно следобеда надойдоха отнякъде едни облаци, вална и дъжд, но въпреки това, направо си го казвам, шашнах се! Ошашавих се от красивите, елегантни сгради, от стелещите се водопади на бясно нацъфтелите бугенвилии, от алеите с какви ли не още цветя, елегантно облечените хора, яките автомобили; никой не вика, никой и не бърза, хората ти се усмихват, любезни са като ги попиташ нещо; навсякъде е супер чисто, на места стълбите дори са дублирани от обществени ескалатори или асансьори… да се не хабиш  😉
Атмосферата е… с една дума: комфорт. На тялото и на душата.
Втория път пак се оказах там ненарочно. Беше след три години и нещо, през април. Мислех си, няма какво да ме изненада, вече съм била там, видяла съм, почувствала съм, знам. Даже и много-много няма да снимам, к’во да му снимам повече…
Пълни глупости, ама! Макар че този път времето почти не беше слънчево, имаше на моменти и мъгла, по едно време прикапа дъжд и чаак следобед се показа малко слънцето, за пореден път Монако ми взе акъла!
Уж ми беше не ново и познато, и все пак, усещанията ми бяха отново от възторжени, та по-по-най-възторжени. Отново го кръстосвах като не видяла, отново сниимах** като замаяна… исках сякаш да си го отнеса с мен 😉
За вас не знам, но за мен миньончето Монако е просто магия!


Тя отново зареди душицата ми с отпускане, топло чувство, красота, радост и спокойствие… Не правеше ли някаква подобна магия и любовта? Значи съм влюбена в Монако тогава!… Хм, Бога ми, съгласна съм, съгласна съм да е завинаги!

* няма такава дума, аз си я измислих 🙂
** снимките в поста са от двете ми пребивавания в Монако
И още няколко снимки:

Къща, Монако

Дом в близост до Океанографския музей - бугенвилиите се стелят като водопади

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

Ла Кондамин, Монако

Ла Кондамин в близост до пристанището

Дворецът в Монако

Пред двореца на владетеля народът се тълпи за ежедневната смяна на караула по обед

Ретро автомобил – Монте Карло, Монако

Ретро количка пред хотел "Париж" в Монте Карло

Гарата в Монако

Подлеза към гарата - за съжаление нашенските дори когато са току-що открит нямат подобен вид

Гарата в Монако

Пероните в скалата

Кораби – Монако

И голеемият кораб... дет' минаваа ;)

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Казино Монте Карло

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Езерото в парка на Казино Монте Карло, Монако

Езерото в парка на Казино Монте Карло

Фенери в парка, Монако

В стария град и уличното осветление е в царски стил ;)

Монако

Другаде пък уличните стълби са по "дворцовски" :)

Бугенвилия, Монако

Бугенвилия оформена като дърво

Глициния – Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Глициния в Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

 

Автор и снимки: Вили

 

 

Други разкази свързани с Монако – на картата:

12 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version