Етикети: цветя

Фестивал на лалето – Емирган парк – Истанбул, Турция 2

Фестивал на лалетата в Истанбул

По повод 1 май – Денят на цветята, ще ви разкажа за фестивала на лалетата, който се провежда всяка пролет в Истанбул, Турция. Приятно четене: Фестивал на лалетата в Истанбул Всеки април в Истанбул...

Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night 9

Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после се разходжхаме из Гюлхане и Фенер, а днес ще отидем до един от изворите на турските сериали в Ташхан 

 

Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част трета

Ташхан и Istanbul by night

 

 

След пет минутки сме пред

Ташхан

На входа Анджи се вторачва в надписа: Сторико антико базар, е? – Кимвам.

Пред входа на Ташхан, Истанбул

Пред входа на Ташхан

Влизаме, движим се по един дълъг и по-скоро мрачен коридор с магазинчета. Той се заглежда, спира при някои манекени край стените, мърмори: хмм… меркато векио, страчи модерни… /стар пазар, парцали модерни /

Ташхан, Истанбул

В Ташхан

– Хайде бе, дарлинг, няма да правим шопинг. Върви!
Излизаме във вътрешния двор и Анджи изведнъж се заковава, събира вежди, развърта се, оглежда, и обявява: Това ми е познато!
– Ха! И откъде, моля? – Вдига рамене.

 

Ташхан, Истанбул

Ташхан - дворът с фонтанчето

Цъквам две-три снимки и му разправям, че от това тук място имаше кадри в първия турски сериал, който гледах по телевизията преди няколко години, и че всичко много ме беше впечатлило тогава. Той изведнъж изстрелва: Е джусто! Шехеразаде! Ле милле е уна нотте е титоло! /точно! “1001 нощ” е заглавието/
Зяпвам от изненада: Амаа… ти откъде знаеш, бе?!
Е, оказва се, че филмът е имал много голям успех и в Италия преди две години. А по италианската Мега Тв с още по-огромен успех после (май и в момента) вървели “Забраненият плод” и “Любов и наказание”.

Sakızağacı Mh., Taşhan Cd, 34142 Bakırköy/Истанбул, Турция
Пък Анджело запомнил двора с фонтанчето в Ташхан (но не знаел, че така се казва), защото като бил веднъж при майка си в Салерно и ще-не ще, изгледал цяла една серия, докато вечеряли, като през цялото време току подпитвал: тази красавица сега коя е; а този кой е – лош ли е или е от добрите; ама този защо се държи така с хубавата жена; ами тази коя е; а за какво изобщо става дума… е, мамма, е? … И по някое време мамма за малко щяла да го набие, задето с бърборенето си й пречел на съпреживяването 😀
– Ама, ооо, толкова много серии, абсурд да гледам толкова дълъг филм, абсурд! – казва.
Та, точно в тази серия, която бил гледал, имало кадри от магазина в Ташхан.
А всъщност, когато Анджи ме попита одеве дали ще го заведа да гледа “бели денс”, ми мина през ума да го доведа в Ташхан – хем да вечеряме, хем да изгледаме и програмата, “две в едно”, демек.
И ето ни в ресторанта: Буюрум.. буюрум! /заповядайте/
Обаче, първо, неясно защо, но нещо не ни допада в обстановката, и второ, точно тия танци започвали чак към 23 ч. – така казва един сервитьор. Ее, сорри, късно ни идва, значи отиваме другаде.
На излизане пак минаваме по онзи тъмен коридор, но на едно място Анджело мерва подаръка, който си е пожелала щерка му – истинско турско шалче – ярко червено с блестящи дрънкулки по него – за танцуване на бели денс (ориенталски танци).
Аз също го одобрявам – познавам Аличе и мисля, че ще й отива този цвят. И, зор да купи и на мен – застава до мен, снижава глас:
– Айде де, дай да видя как ти стои, мия кара – почва да ми връзва едно черно със “златни” дрънкалки по него – Виж, турчинът казва, щял да ни направи отстъпка, ако вземем две. Ооо, гледай, гледай.. белло, си, белло… супер, супер… хайде да ти го взема, а? Той казва, за две – намаление!
– Ееми, вземи си и на теб едно тогава бе!… И ще ми врътнеш после един танц – гаднярски се хиля насреща му.
– Ще ти врътна, ще ти врътна… ах, само да се върнем веднъж в хотела… – обещава заканително аморето 😉

Малко по-натам по пътя ни, това е

вече в квартал Лалели,

си харесваме един не голям ресторант и решаваме тук да се гощаваме.
Избираме си печена риба и зелена салата. В добавка и някакъв подлютен сос, който много добре си пасва с рибите. И, разбира се, “Ефес”. Когато съм в Турция, винаги предпочитам тази бира. И на Анджи му харесва, та с две бири си полива рибата 😉
Сервитьорчето е бърборливо, ултра любезно и много любопитно момче – откъде сме, за колко време сме тук, какво видяхме, какво още искаме да видим, в кой хотел сме отседнали, харесва ли ни хотела, а Истанбул харесва ли ни и т.н…
Охоо, “номера” от сутринта в парка – само че това момче е студент, вечер работи по няколко часа в ресторанта и не пропуска случай да си упражнява английския 🙂
Наядени, напити и доволно уморени сме.
А какво правят нормалните хора при това положение? Отиват си в хотела и лягат да спят, нали? Мдаа… А ние?
Ми и ние… мислим така  😉
Ама така ни е размързяло, та две не виждаме. На две спирки сме от хотела, но… Анджи вдига ръка на едно такси. Подскачам край него да му дърпам ръката: Стига бе, за две спирки! Ще вземе да ни врътка из сокаците сега… Ей го трамвая, давай на него.
Е, то и таксито се оказва заето.
Качваме се на трамвая, че и сядаме на една седалка. Анджи се озърта напред-назад и си спомня, как от години не се е возил толкова много на трамвай – цели два пъти днес! – все с маккина ходи /с кола/, а куесто е нон еколоджикал – размахва назидателно пръст… /не било екологично/
И, както си маа ръце, докато ми се обяснява, а аз му следя мъдрата мисъл, си изпускаме спиркатаа…
Светвам се чак след Гюлхане, че сме я пропуснали. Скачам, но Анджи много го мързи явно: Еее… ва бене – вика, дърпа ме – стой де, чакай.. Дай да се повозим още, тогава. Ще идем до края и ще се върнем. Далече ли е?
– Еемии… зависи дали е до Кабаташ или само до Еминюню, не погледнах какво пише на табелата му.

Излезе, че е до Еминюню. (Кабаташ е по-далечната последна спирка)
Е, айде пък да слезем, да се разходим леко по

моста Галата

и да позяпаме рибарите какво хващат. О’кей, става.
Докато пресичаме пътя, виждаме как в това време тъкмо едно корабче се гласи да спре до кея. Споглеждаме се (ах, как се разбираме без думи понякога!) – на деесно(!) и майната му на моста – бързо вадя картата от джоба: пиу-пиу.. пиу-пиу – маркираме се и айде на корабчето. До Юскюдар било. Ееми хубаво, до там ще идем (към 20 мин. се пътува)
И, естествено, като всички чужденци и ние се качваме горе, на откритата палуба – да се насладим на вечерен Истанбул.

Мост Галата и кула Галата, Истанбул

Мостът Галата и кула Галата

кула Галата, Истанбул

Кула Галата, докарана по-наблизичко ;)

Мостът на Босфора, Истанбул

Мостът Боазичи (Босфорският мост) над Босфора

Йени джамия и Сюлеймания, Истанбул

Отпред е Йени джами, вдясно е джамията Сюлеймание

Да, ама се оказва, че това бил последен курс и – айде, веднага наобратно с корабчето! Дори не слизаме от него.
Както си зяпаме у тъмното към светлините по брега, изведнъж се сещам: Хийй… Анджи, баклавите! Забравихме ги в онзи ресторант!
Аууу… Да се върнем ли да си ги търсим, да не се ли връщаме… струва ли си… Анджело решава да ги зарежем – да му е сладко, на който ги яде, пък утре ще си купим нови, даже ще са по-пресни, вика. Ааайде сега, 27 евро къде не отишли, все едно за такси съм ги дал, казва (А ние, като не видели, бяхме купили 3 кила баклави от един магазин във Фатих – едно кило за мен и две за него – да почерпи родата в Наполи) 🙂

…Бе, аз така бързо не бих се отказала да си търся баклавата, ама… нали той ги плати, та както каже.

Заключава: Ее, хайде, хайде, давай да се прибираме и да си лягаме най-после, че утре нали пак ще ми вадиш душата цял ден по улиците 😉

Влизаме в хотела,

минавайки покрай рецепцията, аз кимвам на дежурния, Анджи му махва с ръка и “чао, коме?” /здрасти, как е/, при което онзи се провиква: Моменто, синьор, ун моменто!
Анджи се връща към рецепцията, “е коза е проблема?”, а в това време човекът вади от един шкаф нашата торба с трите кутии баклави: Ваши са, нали?
Хаа-хааа! – Можете да си представите изумлението и на двама ни, нали? 🙂
В стаята Анджи още се чуди на чудодейното пристигане на баклавите. Ами да, благодарение на ученолюбивото и любопитно сервитьорче от ресторанта, баклавите си намериха собствениците 🙂
– Виж го ти, а аз в един момент щях да го отрежа онова хлапе, че много пита… – клати глава – Искаш ли, рагаца мия, по баклавичка, че нощта е пред нас, а? – И за нула време сам излапва три – … Ммм, белло! – примлясква сладко – оттимо пер а турчи, брааво! /добри са (в това) турците, браво/
На сутринта, още не отворил очи – пак бърка в кутията: Ммм, брааво, турчи, брааво!

Ееми, следобеда после купи ново кило от Кадъкьой 😀

Следва.

И малко лаленца за ценителите:  

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета в Гюлхане, Истанбул

Паркът Гюлхане

Лалета, Истанбул

Не само в парковете - цял Истанбул е в лалета!

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

УВЕЛИЧЕТЕ МАЩАБА, за да видите подробно

 

 

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/ 11

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Скъпи дами! С настоящият разказ нашият постоянен Бенелюксов кореспондент – Фламандският брабантанец – ви поздравява с днешния 8 Март. Знаем, че искате рози и много се сърдите на лалета (оооо, не ми демагогствайте!), но … в Холандия, където ще отидем днес се отглеждат лалета. Моя милост също се присъединява към пожeланията за автора да сте живи и здрави и, моля, заповядайте лалетата 🙂  🙂 🙂 

(освен това: тази година ще има и килим от цветя в Брюксел. Вмсето 3, ще продължи 5 дена – така че, ако успеете да убедите половинките си, ето какво трябва да посетите тази година http://www.flowercarpet.be/site/main.php?otm=&mtm=&hst=&pg=acc10&lg=en )

 

Приятно четене:

 

 

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Със Стойчо не достигнахме консенсус как трябва да се транскрибира  “ю”-то. Според мен трябва да е нещо като по-скоро “ой”, но то проблемът не е в нашия телевизор, а в гласните на нидерландския*. Това не е и толкова важно. Ей за това иде реч –

Keukenhof

Бяхме там преди няколко години… бах’ как тече времето… кат’ неаполско наводнение… само споменът може да те пренасе на ръце през него…

Честно да си призня, не си спомням много от самото пътуване. Е няма да забравя как почти цялата магистрала в посока Брюксел беше задръстена  от каравани. От холандската граница до Антверпен една огромна колона от каравани и псуващи тираджии. Предстоеше удължен уикенд. Хахахах като казах за холандци и каравани, та се сетих за една карикатура – ракета, отдалечаваща се от земята и отзаде й закачена каравана. Отгоре пише – “холандци в космоса” 🙂 А ето я и самата карикатура 🙂

Кискайки се радостни, че сме “дефазирани” с основния поток от пътуващи, в шеги и закачки стигнахме до изхода на магистралата за Лисе и там осъзнахме, че вече не само сме синхронизирани с основния поток коли, ами и че желаещите да посетят Кюкенхоф са спретнали много здрава интерференция /разбирай юнашко задръстване/. Толкова време висахме на един мост, че имах чувството, че корабчетата, които минаваха отдолу по канала, ще минат на обратно, но вече натоварени с въглища, или там с каквото ги товарят.

Keukenhof, 1, 2161 AN Lisse, Нидерландия

 

По едно време диуретичното действие на сутрешното кафе и стегнатите ми дънки взеха да повдигат ммм налягането на нетърпеливостта ми, така да се каже. В колоната пред нас кола с немска регистрация отби встрани /не че не можеше да си остане направо в заспалата колона/,  един чичо се шмугна в храстите и после излезе един така видимо облекчен. Ние обаче няма как да падаме до нивото на някакви си немски бюргери, наливали се с бира цяла нощ и затова стоически издържахме до пристигането ни в Кюкенхоф, за да се отдадем на благините на цивилизацията.  🙂

От самото селце до парка се минава по едно пътче между ниви с лалета. Прекрасно е просто.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ей като немски път е, ей!

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ризата в тон със синчеца.

Нарциси – Койкенхоф, Холандия

Да разбираме, че в нарцисите може да се "вършее" :)

Паркирахме в една огромна оградена за целта поляна, учтиво упътвани от симпатични девойки и младежи.

Изкефихме се, че предвидливо имаме закупени он-лайн билети /то мефрауто да е жива и здрава/ и не трябва да чакаме на опашка и влязохме в

рая на лалетата

 

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Няма какво повече да се обяснявам. Пролетно време, цветя, любимото същество до тебе…

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Маргаритки – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Ето този фонтан имаше много интересна програма. Не бях виждал шадраван да прави такава мъгла и изведнъж струята да изригне към небето. Като изстрелване на ракета. Жалко, че нямаше как да направим клипче. А кой знае каква феерия е вечер като го осветяват.

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

3...2...1...

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Поехали...**

 

Почти цял ден обикаляхме из парка. То не можеш да му се наситиш – цветове, ухания… пчелички 🙂

 

Love is in the air – Койкенхоф, Холандия

Love is in the air

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ей тука още по- вляво има вятърна мелница, но боровете я скриват.

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ееех Моне, Моне...

 

И няколко по-различни неща. Това е от теменужки

 

Теменужки – Койкенхоф, Холандия

 

Руското  знаме? Газовиките, които са заможни туристи трябва да се коткат. 😉

 

Цветя – Койкенхоф, Холандия

 

Хобитски лаленца.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета-джуджета.

 

Накъде без нас? Ние сме на всеки километър

Мартеница – Койкенхоф, Холандия

На тръгване, случихме на сватба. Ех как се сещат разни да направят такъв страхотен подарък на жена си… Булката си заслужаваше де… 😉

Сватба – Койкенхоф, Холандия

 На връщане спряхме на пътчето от първите снимки да поснимаме. Докато мефрау подскачаше из лехите … /майтап бе – не сме тъпкали цветята има си хас/ едни минувачи виждайки, че сме с белгийски номер ме попитаха нещо на френски /холандците за разлика от фламандците намират фрионския за много шик/  … смех… смисълът беше дали има още много до парка. Успях да сътворя само “ла ба, ла ба” /ей там, ей там/ окуражително махайки в посока на Кюкенхоф…  и после изпрасках и фразата “па вер” /не далеч – френско-нидерландски, което всъщност на френски означава “няма червеи”/  🙂   Мефрау вече беше всред луковиците превивайки се от смях.  Та тази фраза влезе в домашния ни фолклор наред с “Кому кук поасо? Хрил Хууд?” /как се готви рибата? става ли на скара? френско-английско-фламандски/ както невинно попитах един продавач на пазара в Ерки, Бретан….  Ох отплеснах се с моята лингвистична немощ.

Честит празник, мили дами и честита пролет! 🙂

* Възможните варианти са Кьокенхоф, Койкенхоф и Кюкенхоф – аз също съм склонен да минем на по-немското му транскрибиране като Койкенхоф, но тези “койки” нещо ме притесняват. Може пък да е Кьокенхоф, знам ли. Иначе името на селото знати Кокоши (Пилешки) двор – бел.Ст.

**Думи на Юри Гагарин при старта 🙂 – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис) 4

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис)

На Бъдни вечер с чикагски красоти ще завършим годината за нашия сайт. Пожелавам ви Честито Рождество и една щастлива Нова година, да сте здрави у дома, а за останалото си има начини 🙂
Ще се видим отново след Нова година и не ни забравяйте, ами пишете и пращайте пътеписи 🙂 А ако случайно не ви отговоря веднага, това значи само, че не мога да се ориентирам между масата и бутилките 🙂
Още веднъж:
Честито Рождество и щастлива Нова година!

Ботаническата градина в Чикаго

има завидна история – малко повече от век. Дори да не се интересувате от растения, градината си струва да се посети – усещането е невероятно. На шега често го сравнявам с натурален антидепресант – ефектът е неизменен – нищо не може да ви извади от сладкия унес сред тази невероятна селекция на природата в най-съвършения й вид.

Chicago Botanic Garden, 1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022, USA

На площите на градината всъщност има 24 различни градини – най-популярните са Розовата градина, Японските градини, новата Иглолистна градина, Зеленчуковата и плодова градина, Дзен градината…
Всеки сезон е различен в  Ботаническата градина – през пролетта можете да видите полета от нарциси, лалета… След тях идват азалиите и розите… Ружите… Петуниите… Водните лилии и лотусите… А есените са впечатляващи с безбройните хризантеми – всяка година в различна палитра и форми…
В градината стъпвате леко, дишате дълбоко и очите ви скитат неуморно…
Надявам се снимките поне малко да предадат това чувство!

Ботаническа градина, Чикаго

Picture 1 of 157

 

Снимките са много, така че кликайте упорито, за да стигнете края 🙂

 Снимки и текст: Люси Рикспун

Други разкази свързани с Чикаго – на картата:

Магията Монако 14

Магията Монако

Какво се прави при студ, дъжд и съкратени бюджети? Правилно – говорим си за нещо топло, слънчево и богато 🙂 Днес Вили ще ни представи впечатленията си от Монако

Приятно четене:

 

 

Магията Монако

Напоследък много на италиански взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да компенсирам дисбаланса с нЕкои факти за едно фактически миниатюююрно царство-господарство. Всъщност то е второто по малкост* след Ватикана и… ами, откъдето и както и да го гледаш… ама, хайде извода да си е накрая 🙂
И така

Монако

Идеята ме налетя вследствие един виц, който ми разказаха снощи по скайпа… Оо… е, сорри, но всъщност италианецът ми го разказа. Скузи, значи, мафия коллегаре – няма отърване! 😉
А вицът… е, той не е кой знае какво, но който вече е бил в Монако, със сигурност ще го разбере и поне ще се усмихне широоко 🙂
Пък, за който все още не е, едно пояснение: в Монако има един, направо огромен и модерен стадион, а за принцa на Монако – Алберт II е известно, че е бивш спортист, участвувал е дори и в Олимпийски игри. И изобщо, като голям привърженик на спорта, е хвърлил доста средства за спортни съоръжения в царството си.

Та, говорят си двама приятели, фенове на футбола.
– Ей, чу ли бе, в Монако забранили футбола!
– Я! И що така?
– Еееми, кофти работа – топката постоянно падала ту в Италия, ту във Франция.
😉

 

А топката /може и да/ пада ту в едната, ту в другата държава, щото…

  • Монако е с площ почти 2 кв. км, или по-точно – 1,98 кв. км


Монако - панорама

Монако - общ вид от междинния път към Мантон /междинният е между магистралата и крайбрежния път/

Монако - панорама

Монако

 

  • А на тази площ живеят почти 36 хил. жители.

Представяте ли си?! Значи, на 1 кв. км са 18 хиляди! 18 хиляди! И колко, значи,  души се падат на 1 кв. метър?  :)Та коя, излиза, била най-гъсто населената страна в света: Индия, Китай или… Монако може би? 🙂

Ла Кондамин в Монако

Сгради в Ла Кондамин снимани от тераса в Монако-вил /зум, естествено/

 

  • В тази теснотия са се наместили принцът с двореца си, около 800 офиса на международни компании, консулствата на 66 страни, към 50 банки, няколко парка, голям стадион/спортен комплекс, гара, катедрала, църква, синагога, /сравнително/ голям Океанографски музей с аквариум, четири казина, магазини и заведения…
    Апропо, аз не разбирам защо туристическите фирми не се коригират най-после?! В офертите си винаги пишат: “Монако и Монте Карло”, което не е правилно, защото Монте Карло е в Монако!
  • Монако е град-държава и се състои от 4 квартала:

    Монако-вил, намира се на хълма точно пред морето, където е старият град с двореца на монарха, катедралата и Океанографският музей; Ла Кондамин е кварталът, който обхваща бизнес зоната и пристанището; Фонтвил е жилищно-промишлена зона, доколкото има някаква промишленост там. Част от Фонтвил е построен направо в морето; и Монте Карло – кварталът на казината и, така да се каже, е нещо и като курортен център.

Monaco
Монако

Монако-вил

Ла Кондамин в Монако

Ла Кондамин

 

 

Фонтвил в Монако

Фонтвил сниман от терасата пред двореца /зум/

Монте Карло, Монако

Монте Карло

 

  • Монако е единствената страна в света, в която армията по численост е по-малка от кралския военен оркестър, който наброява 82 души!

 

Дворецът в Монако

Атрактивната смяна на караула в 12 ч. пред двореца на монарха

 

  • Както гъсто е населена страната, така гъста е и концентрацията на скъпи яхти и скъпи автомобили.

 

Паркинг на яхти пред блока – Монако

Паркинг на яхти пред блока

Ферари – Монако

Кой иска да направи едно кръгче? :)

 

  • Парченцето земя, всъщност скала, върху което е кацнало това царство, е било обитавано още от времето на неолита – така поне твърдят археологическите разкопки. Във времето тази стратегическа скала е била собственост на древните гърци и на финикийците. Естествено, че и на Римската империя.
    На 10 юни 1215 г. един отряд генуезци, предвождани от някой си Фулко дел Каселло започва да строи крепост на скалата и от тогава тръгва нейната нова история. През 1297 г. Франсоа Грималди завзема /с коварство/ управлението на крепостта и поставя началото на династията Грималди като нейн владетел в продължение на векове, но първите няколко от тях – под влиянието на Генуа.
    Княжество Монако получава официален статут едва през 17 век, но неизменно членове на фамилия Грималди са били владетелите през вековете, та и сега.

 

Монако

На една ръка разстояние от покоите на принца ;)

 

  • Официален език в Монако е френският.

Но традиционният, езикът на династия Грималди и поданиците й, е монегаският, а около 22% от населението са монегаси. Езикът им е дериват от френски и италиански, и е по-сходен с лигурийския диалект, който се говори в района на Генуа. А понеже има и множество италианци, които работят в Монако, тяхната общност си говори на италиански. Апропо, и италианците, както и французите, с голям зор проговарят на език, различен от техния си 🙂  Независимо това, английският не е проблем в Монако, което е обяснимо – заради туризма, банките и казината. Официалният химн на Монако, обаче, се изпълнява на монегаски език.

  • Стръмните скалисти хълмове и тясното крайбрежие са повлияли на градското планираме и архитектурата в Монако. Улиците са тесни и стръмни, а сградите е трябвало да бъдат строени на твърде ограничено пространство. Съвременното строителство са високо етажни жилищни и офисни сгради. Но като цяло, архитектурата отразява средиземноморското влияние и класиката, особено от времето на Бел епок. Най-известната сграда в Монако е Казино Монте Карло, построено в 1866 г. по проект на френския архитект Шарл Гарние.

 

Монако

Монако

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Гърба на Казино Монте Карло

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

 

 

  • Основната икономиката на страната е свързана с туризма,

който стартира с откриването на известното казино в Монте Карло. На второ място по значение са банковите и финансови дейности. Индустриалният сектор е малък и включва фармацевтични продукти, козметика и хранително-вкусови продукти. Инвестициите в недвижими имоти и бизнес услуги са четвъртият важен сектор на икономиката. Чуждестранните компании получават специални стимули за инвестиции, които са довели до откриване на много офиси в княжеството. Монако не налага данък върху доходите на лица, които са постоянно пребиваващи и, следователно, привлича корпоративни и индивидуални инвестиции.

  • Поради твърде малкия размер на страната, земята и личното пространство винаги са били ограничени.

Така че купуването и поддръжката на имоти е доста скъпо удоволствие, но въпреки това, бизнесът с недвижими имоти в Монако процъфтява. Един иновативен начин за удовлетворяване на търсенето е използването на земя, отвоювана от морето. По-горе споменах за най-новия квартал Фонтвил, част от който е изграден направо в морето.

Фонтвил в Монако

Фонтвил - сградите на преден план са изградени в морето

 

  • В Монако има около 30 хил. работни места, 2/3 от които са заети от хора, които всеки ден пътуват от Франция и Италия.

  • Високите средни доходи, както и индивидуалното богатство, при много малките размери на Монако, го правят страна с минимални класови различия.

Княжеството е един вид данъчен рай, привлекателен  за установяване или пребиваване на богати хора от цял свят. Значителен брой от жителите му са от различни националности. Тук живеят или често пребивават и известни личности, и това също спомага Монако да е синоним на богатство, власт и авторитет по цял свят. Монако е и много популярно пристанище за луксозни яхти. А нали знаете, пристанищата, както и летищата, имат огромни такси.

 

Монако

Монако

 

  •  Монако е седалище и на много неправителствени организации и културни, академични и професионални сдружения.

Сред тях са  Международната асоциация за навигация, Международният комитет за военна медицина и фармация, Научната общност за океанографски изследвания, Международният съвет по музика, Международният съюз за опазване на природата…

  • Образованието

е задължително от 6 до 16 годишна възраст. Училищните програми са идентични с тези на Франция, но включват и изучаване на монегаски език и история на Монако. Има четири държавни и четири частни училища, и три специализирани лицея. Монако няма университет, но има няколко специализирани заведения за висше образование, като Музикалната Академията “Рение III” и Сестринското училище в създадения от принцеса Грейс Медицински комплекс. Грамотността на населението е практически 99% !!

  • Здравната система на Монако

осигурява високо качество на медицинските грижи за всички свои граждани. Средната продължителност на живота е 75-80 г., а раждаемостта надвишава смъртността. Но за специализирани и сериозни здравословни проблеми, жителите на Монако ползват по-големите медицински центрове в Ница и другаде във Франция.

  • Правителството има програма за насърчаване на културата и изкуството.

Монако си има опера и симфоничен оркестър, известен като Симфоничният оркестър на Монте Карло. Балетът на Монте Карло също е сред световно известните. Всъщност той придобива международна слава още през 1920 година, когато хореографът Сергей Дягилев се установява там с постановки на руски балети. Ежегодно през февруари в Монако се провежда и Международен цирков фестивал, а през юли – Международен фестивал на фойерверките.

  • Както казах в началото, принц Алберт II е голям фен на спорта. Така че няма нищо чудно в това, че спортът в мъничкото Монако си е намерил уютно местенце. От 1955 г. всяка година по улиците на Монако се провежда надпреварата за Гран При. Смята се, че това е едно от най-престижните автомобилни състезания в света.
    Инфо: през 2012 г. то ще се проведе от 20-22 януари

Започнах поста с виц за футбола в Монако и затова да кажа две думи и за него 🙂
Монако не е член на УЕФА и затова не участвува в европейски и световни футболни първенства, но пък си има цели два футболни отбора – мъжки и женски, които играят домакинските си мачове на модерния си футболен стадион “Луи II”.
Всъщност стадионът е мултидисциплинарен спортен комплекс, в който е възможно да се играе и тенис на маса, скуош, баскетбол, волейбол, както и да се практикуват бокс, бойни изкуства и плуване.
В Монте Карло пък се провеждат състезания по тенис на корт, ръгби и голф.
А направо в сърцето на Монако, точно пред пристанището, е изграден плувен басейн с олимпийски размери и водна пързалка. Когато няма състезания, хората го използват за плаж. От шезлонгите край басейна, разпускайки, човек може да се наслаждава на панорамната гледка към планината или стария град и двореца на Монако, както и към морето, яхтите и огромните морски лайнери.

Като страна, разположена на морския бряг, в Монако човек може да  практикува или да се наслаждава на всички водни спортове и удоволствия: плуване, уиндсърф, ветроходство, водни ски, джетове, скутери, парашути, теглени от моторница и т.н.

 

олимпийският басейн – Монако

На плаж на олимпийския басейн

 

  • Градският транспорт – да, има такъв. Четири /мисля/ линии автобусен градски транспорт, който върви като по швейцарски часовник на интервал 4-5 минути, независимо дали има пътници. Не знам билетът колко струва, не съм го ползвала. Но ми направи впечатление точното спазване на разписанието по спирките.
  • До Монако може да се стигне по всички познати начини: по суша, въздух и вода. По вода, ясно – имат си пристанище и там непрекъснато акостират освен яхти от всякакъв калибър, и пътническите лайнери.
    Монако си няма летище, но най-близкото е при Ница, а от там за 30 минутки си в центъра на Монако – с кола, такси, влак или автобус, както ти е изгодно или ти е кеф. Впрочем, най-евтино е с автобус. Е, ако си VIP персона, може да кацнеш с хеликоптер на някоя хеликоптерна площадка – имат няколко такива.
    Ж.п. гарата в Монако е, бих казала, доста интересно решена. Обаче… ха, познайте къде се намира?! 🙂
    Гара Монако е разположена вътре в скалата. До нея водят тунели, стълби отвън или подлези и ескалатори под земята. На мен лично мноого ми хареса 🙂  За 2-3-4 евро човек може да пребяга с влака набързо до Мантон или до Вентимиля в Италия /5-6 мин. до Мантон и още 7-8 до Вентимиля/ или до Ница, горе-долу пак за толкова. От Монако с влак може да отиде до Марсилия, Париж и т.н. из Франция. Или до Генуа или Милано /даже има директни влакове/ или където и да е нататък из Италия.
    Инфо:
    Билетът до Генуа е около 15 евро с регионален влак, пътува около три часа. Бързият влак взема разстоянието за около два часа, а цената е около 20 евро.

 

Гарата в Монако

Атенсион! Мадамз е месю, влакът за Вентимиля заминава от трети коловоз след една минута ;)

 

  • В мъничкото Монако са намерили място и за паркове.

    Макар и не кой знае колко големи, но изключително чисти, свежи и подредени, те са като райски кътчета. В стария квартал Монако-вил се намират Ботаническата градина /Жарден екзотик/, която е комплекс с естествена пещера, Зоологическата градина – е, твърде малка наистина, и единствено на тези две места се плаща вход. Също паркът на принцеса Антоанет и паркът Сен Мартин. Във Фонтвил е паркът с Розариума на принцеса Грейс и колекция модерна пластика.  А в Монте Карло са Японската градина и Градината и парковите тераси на Казиното.

 

В градината на Казино Монте Карло, Монако

В градината на Казино Монте Карло

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Японската градина

Монте Карло, Монако

Някъде из Монте Карло

Цветя по улици и алеи, Монако

Цветя по улици и алеи

 

  • Много впечатляващи са и зелените площи, които поддържат върху покривите на зданията. Не знам как го правят, как растат върху покривите храсти и дървета, но заедно с басейните са факт.

 

Градини и басейни по покривите, Монако

Градини и басейни по покривите /зум/

 

  • И да не пропусна още едно важно удоволствие, поддържащо живота: храната.


Местната кухня се базира на внасяни от съседните страни продукти и на морските дарове. Е, тях си ги хващат сами 😉   Кухнята им е определено средиземноморски тип с френско-италианско влияние и няма нужда от реклама – вкусна и полезна е. В Монако има достатъчно ресторанти, кафенета и дори заведенийца от типа “Take away” – за всеки джоб; е,  най-вече местен джоб. Но и аз не останах гладна и жадна  😉  Информативно, едно еспресо в кафенето до Казино Монте Карло е 3 евро, капучиното е 4,70 евро. Все пак по-евтинко е, отколкото във “Флориан” във Венеция, нали?  Но пък няма оркестър, който да ти свири популярни мелодии докато се кефиш. Може би затова  😉

 

Пай със сирене и спанак, Монако

Пай със сирене и спанак = 3 евро 🙂 Но пък съвсем става за ядене!

На закуска ядат малко и вероятно затова са гушнали идеята “континентална закуска”, както в много хотели в Италия и Франция. Т.е. закуската се състои от кроасан, миниатюрно конфитюрче, евентуално и едно масълце и, естествено, кафе. Затова пък по-късно имат един обяд, още малко по-късно – втори обяд, после следобедно кафе с тортичка, после вечеря, после евентуално и късна вечеря 🙂
Колкото до цените… ето един пример:

Цени в Монако

Заведение от типа на италианската тратория. Същите предложения в Италия обаче са с 30-40% по-евтини.

 

Когато за първи път трябваше да отида там, нямах никакви особени очаквания. Но, може да се каже, че още отгоре, от отбивката от магистралата надолу към Moнако /а тя върви най-горе, по билото/, започна да ме обхваща някакъв възторг – гледките около и под мен бяха изумителни. Монако се разкриваше бързо, но и някак постепенно, и изглеждаше главозамайващо по тези склонове, сякаш сградите се пързалят една през друга към морето.
Беше прекрасен юнски ден, всичко се къпеше в слънце и цветове. По-късно следобеда надойдоха отнякъде едни облаци, вална и дъжд, но въпреки това, направо си го казвам, шашнах се! Ошашавих се от красивите, елегантни сгради, от стелещите се водопади на бясно нацъфтелите бугенвилии, от алеите с какви ли не още цветя, елегантно облечените хора, яките автомобили; никой не вика, никой и не бърза, хората ти се усмихват, любезни са като ги попиташ нещо; навсякъде е супер чисто, на места стълбите дори са дублирани от обществени ескалатори или асансьори… да се не хабиш  😉
Атмосферата е… с една дума: комфорт. На тялото и на душата.
Втория път пак се оказах там ненарочно. Беше след три години и нещо, през април. Мислех си, няма какво да ме изненада, вече съм била там, видяла съм, почувствала съм, знам. Даже и много-много няма да снимам, к’во да му снимам повече…
Пълни глупости, ама! Макар че този път времето почти не беше слънчево, имаше на моменти и мъгла, по едно време прикапа дъжд и чаак следобед се показа малко слънцето, за пореден път Монако ми взе акъла!
Уж ми беше не ново и познато, и все пак, усещанията ми бяха отново от възторжени, та по-по-най-възторжени. Отново го кръстосвах като не видяла, отново сниимах** като замаяна… исках сякаш да си го отнеса с мен 😉
За вас не знам, но за мен миньончето Монако е просто магия!


Тя отново зареди душицата ми с отпускане, топло чувство, красота, радост и спокойствие… Не правеше ли някаква подобна магия и любовта? Значи съм влюбена в Монако тогава!… Хм, Бога ми, съгласна съм, съгласна съм да е завинаги!

* няма такава дума, аз си я измислих 🙂
** снимките в поста са от двете ми пребивавания в Монако
И още няколко снимки:

Къща, Монако

Дом в близост до Океанографския музей - бугенвилиите се стелят като водопади

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

Ла Кондамин, Монако

Ла Кондамин в близост до пристанището

Дворецът в Монако

Пред двореца на владетеля народът се тълпи за ежедневната смяна на караула по обед

Ретро автомобил – Монте Карло, Монако

Ретро количка пред хотел "Париж" в Монте Карло

Гарата в Монако

Подлеза към гарата - за съжаление нашенските дори когато са току-що открит нямат подобен вид

Гарата в Монако

Пероните в скалата

Кораби – Монако

И голеемият кораб... дет' минаваа ;)

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Казино Монте Карло

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Езерото в парка на Казино Монте Карло, Монако

Езерото в парка на Казино Монте Карло

Фенери в парка, Монако

В стария град и уличното осветление е в царски стил ;)

Монако

Другаде пък уличните стълби са по "дворцовски" :)

Бугенвилия, Монако

Бугенвилия оформена като дърво

Глициния – Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Глициния в Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

 

Автор и снимки: Вили

 

 

Други разкази свързани с Монако – на картата:

София в зеленина 1

София в зеленина

Петъчен ден  – не е време да хойкама надалеч. Днешният пътепис ще ни води доместа, които може и да не забелязваме през седмицата. Приятна разходка:

 

София в зеленина

Из парковете и градините на София

Тази публикация посвещаваме на всички наши приятели, познати и непознати, които асоциират София с шум, лудница, трафик, натоварване и мръсотия. Ние също сме от тях.
Но от няколко години открихме другото, може би по-малко известно лице на София – зеленото!
Ще сведем коментарите до минимум и снимките до максимум:

Южен парк, София

Започваме с Южен парк

– един от най-големите и най-красиви паркове в София. Любимото ни място за разходка, защото е само на 15 минути пеш от къщи.

Южен парк, София

 

Снимките, които виждате са от входът към ул. „Нишава“.

София / Sofija, София (столица) / Sofija (stolica), 1000, BG

 

 

Другият вход в момента се ремонтира и предполагаме, че ще стане не по-малко хубав.

Южен парк, София

 

 

Около централния вход всичко е ново, градинките са оформени чудесно, има чешмички и безплатен безжичен Интернет…

Южен парк, София

 

 

Както сте забелязали, около градинките има и езерце, в което се разхлаждат птички и пчелички:

Южен парк, София

 

 

Ето и един по-близък план на една от градинките:

Цветя – Южен парк, София

 

 

Другото хубаво нещо е изобилието от места за сядане. Част от бордюрите са направени като непрекъсната пейка:

Пейки – Южен парк, София

 

 

 

Друга част са единични столчета:

 

 Южен парк, София

 

Осветлението на парка в тази част е изцяло от слънчева енергия. Има и денонощен видеоконтрол (май това е един от малкото начини нещата да станат по-сигурни).

 

Видео наблюдение – Южен парк, София

 

 

 

 

Вярвате или не, има торбички за кучешки отпадъци. Здравей, Букурещ!

Южен парк, София

 

 

 

 

 

 

Паркът разполага с широки зелени площи за пикник:

Южен парк, София

 

 

 

 

Има и открит безплатен фитнес:

Южен парк, София

 

 

 

 

Предлагат се всякакви атракции като разходка с пони (3 лв. за кратка около 100-метрова разходчица):

Южен парк, София

Разходка с лодка в малко езерце:

Езеро – Южен парк, София

 

 

 

Както и още куп колички, велосипеди и рикши под наем, надуваеми атракции, трамплини, въртележки…

Въртележки – Южен парк, София

 

 

 

… и какво ли още не…

Влакче – Южен парк, София

Както много паркове, има интересни статуи…

Гълъби – Южен парк, София

 

 

…алеи сред чист въздух с аромат на борова смола…

 

Южен парк, София

 

 

… и запокитени пътечки, по които да кривнете, ако на бебето му са доспи, например:

Южен парк, София

 

 

Запокитените пътечки са свързани с мостчета, а ако минете по тях…

Южен парк, София

 

… непременно ще чуете ромоленето на

Перловска река:

Перловска река – Южен парк, София

 

 

Вярвате или не, тази снимка е от централната част на София:

Перловска река – Южен парк, София

 

 

Тази – също:

 

 Патици, София

 

Но ако искате да смените гледката на „грозните“ патенца с лебеди, предлагаме ви да приключим с Южен парк дотук и да посетим

столичния зоопарк:

Лебеди – Зоопарк, София

 

Цената за вход е 2 лв. за възрастни, а за деца до 7 г. е напълно безплатно. Освен това, зоопаркът е един от 100-те национални туристически обекта и е една от малкото атракции с добър и подробен уебсайт.

Пеликани – Зоопарк, София

 

 

 

Зоопаркът е най-старата и най-голямата зоологическа градина на Балканския полуостров. Основана през 1888 година от княз Фердинанд, тя бързо получава популярност и се превръща в чудесно място за отдих:

Зоопарк, София

 

Както се досещате, някои от животните могат да бъдат видени само тук… например тигри, слонове, хипопотами, крокодили и… мечки:

Мечка – Зоопарк, София

Гълъби, чайки и хомо сапиенси можете да намерите обаче навсякъде в София, например в Градската градина пред Народния театър:

Градската градина, София

 

 

Бул. „Витоша“

е известен със скъпите си магазини и шикозни заведения, но всъщност е изцяло пешеходна зона и е много приятно място за разходка (като изключим строителните работи по метрото).

 

Булевард Витоша (Витошка), София

 

От там продължаваме през площада пред НДК, който е пълен с красиви градинки (като изключим шестокрилия петохуй, разбира се):

 

НДК, София

 

Продължаваме по Моста на влюбените (винаги има изложба), заобикаляме х-л Хилтън и отново сме в Южен парк:

 Хилтън, София

 

 

 

Частта между Хилтън и Сити Център София, наричана Парк на красотата:

 Южен парк, София

 

Тук е идеалното място за каране на велосипед, игри и пикник:

Южен парк, София

 

 

 

Включваме и една от онези банални макро-снимки, която всеки парк заслужава:

В парка, София

 

 

Продължаваме по алеята…

Южен парк, София

 

 

И достигаме до идеалното място за приятелски разговори:

Пейка в парка, София

 

 

 

Друго, не по-малко идеално място, но този път в

Борисовата градина,

близо до Националния стадион:

Борисовата градина, София

 

 

В тази градина има много паметници на бележите българи. Може да си наемете и голф-количка за разходки (10 лв. за 30 мин.)

Борисовата градина, София

 

 

Една от най-големите и най-добре направени детски площадки в София (браво, Софарма!):

 Борисовата градина, София

 

 

След като се налюлеете, накатерите и напързаляте, може да продължите надолу към централната част на София…

Борисовата градина, София

 

 

… и да се забиете в някое от заведенията тук:

Борисовата градина, София

 

Рано или късно, ще пристигнете до

езерото „Ариана“.

Предлага се воден зорбинг, каране на водно колело (4 лв./15 мин) и лодка (5 лв./15 мин).

 Езерото Ариана, София

 

 

 

 

А след като се уморите от гребане, хапването в р-т „Едно време“ се предлага и бира „Ариана“…

Разбира се, има още стотици зелени места в София (градинката зад Художествената галерия, Докторската градина, градинките около „Александър Невски“, паркът „Заимов“, Западен парк, Северен парк, да не говорим за частта към Витоша като Бояна и Драгалевския манастир). И не това е целта ни!

Разбира се, можехме да ви покажем и не чак толкова зелени места. Това също не е целта ни!

Искахме просто да ви покажем, че и София е място, пълно със зеленина, където човек може да отдъхне и релаксира…

Езерото Ариана, София

Петър и Биляна Събеви на разходка с лодка

 

Ваши Биляна и Петър.

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани със София– на картата:

На председателски килим (Брюксел) 5

На председателски килим (Брюксел)

Днес ще отскочим за малко до Белгия. Ангел ще ни покаже един цветен килим, който ще можете да видите чак следващата година, за което лично търпя критика, защото разказът беше изпратен навреме, за да можете да го видите и през тази година, но не успях да го кача навреме. Остава ви утешението, че другата година в Брюксел отново ще има такъв цветен килим.

Приятно четене:

На председателски килим (Брюксел)

Брех как тече времето!? Преди няколко дни, когато мефрау-то /госпожата демек/ ми каза, че ще има цветен килим в Брюксел, бях готов да се обзаложа, че предишният беше миналата година. Знам, че ги правят през две години и какви ли не теории не развих защо аджеба има и тази година. Криза = привличане на екстра туристи… надали… председателството на Съюза да обтележим… може би… За последно да го направим, че догодина я Белгия, я не … хихихи

В крайна сметка днес установих, че грешката е вярна. Правилна си е годината. Килимна един вид.

Цветен килим – Брюксел, Белгия

Цветен килим

В късния следобед нещо се заоблачи, заръмя, а и аз се заиграх на Hearts of iron /шшшшт да не чуе мефрау/ и в дълбините на отпускаро-геймърското ми съзнание се прокрадна нездравата надежда, че ще го пишем „дъждовен“ този ден и ще пропуснем килима. Но тука гадните капиталисти не го знаят този номер. Вали не вали, ония си бачкат… в случая ходят да гледат килим.

Е все пак пропуснах един-два влака, та накрая се наложи да се набирам с колата до гарата. Нищо. Довечера като се прибираме, ако вали ще блесна с досетливостта си.

Цветен килим – Брюксел, БелгияЦветен килим – Брюксел, Белгия

Във влака … нищо интересно… А да. На Вилвоорде се качи една афро-европейка /хихихи няма само хамериканците да са политически коректни в израза/ и по самия начин, по който се …мммм… излегна, изхлузи, разтече, разпльоска на седалката, слагайки гнусния си сандал на отсрещната, предизвика гневно-расистките погледи на чичото, седящ срещу мен. Малко по-късно телефонът на шоколадовото създание извъня и из вагона се понесоха реплики, аналогични на нашите „К’во прайш ма, парцал?“ само че на френски, от което из очите на чичото започна още повече да се вее фламандския флаг, в ушите му да звучи „De Vlaamse Leeuw“* и се породи съмнението дали все пак не трябваше да гласува за Влаамс беланг**вместо за N-VA***.

Хайде стига.

За да изразя съпричастност към изконните възмущения на чичото, започнах да гледам през прозореца, още повече, че минавахме вече точно над Аарсхотстраат и имаше директна видимост към витрините на каките. Обичам го това навлизане на влака в Северната гара на Брюксел на последните два коловоза. Дори понякога го спират за няколко минути и човек може да наблюдава живописни картини от живота на уличката на червените фенери. Тълпи мераклии обикалят, някои се пазарят през открехнатата вратичка, други вече излизат, леко зачервени и някак си такива едни одухотворени 🙂

Цветен килим – Брюксел, Белгия

Миналата седмица даваха публицистично предаване за трафика на хора и контингента на Аарсхотстраат. Сигурно е известно и в България, че каките там са 60-70 % нашенки /от Сливен предимно/… имаше и интервю с окръжния прокурор на Сливен и пр. и пр. интервюта със самите каки … бррр … не знам дали може да усетите гадното чувство да слушаш как някаква си гърла на развален френски с особена гордост обяснява, че е българка и последващите коментари на журналиста… после панорамен поглед с камерата от панелен комплекс на Сливен и съответната мааала… после дълбокомислените слова на окръжния …брррр… Да знам, че не са по витрините от хубаво ама…

Както и да е. Централна гара е очаквано августовски спокойна. Е всъщност може би тълпите пенделари вече са се изтекли /да не стане грешка! – това не е нещо свързано със сексуалната ориентация, а хора живеещи извън Брюксел, които всеки ден пътуват до там за работа/.

Има около половин час до срещата с мефрау та се поразцъках из подлеза свързващ гарата с метростанцията с надеждата да има все още вестничета „Метро” да си чета докато чакам. Нямаше. За сметка на това имаше 5-6 скитника с китари, две просещи индо-европейки /ех тази коректност бе…/ двама бездомника с две кучета /дали и те се водят бездомни като стопаните им са такива?/ и отвратителната смрад на урина. Сигурно нарочно брюкселската управа толерира тези столични „хубавини”, за да може всеки ден фламандците пенделари да се убеждават, че решението им да не живеят в Брюксел е правилно и респективно франкофонщината да си властва во век и веков там.

Уплътних времето до 18 часа, обмисляйки дали да споделя това мое прозрение с моето пенделарче, но то като дойде, с гордост обясни, че полицията разгонвала гореспоменатите хора от подлеза. Симуланти…

Преходът от гарата до Хроте март-а /за франкофоните Гран плас-а/ беше ръмлив, хлъзгавопаважен и аматьоро-метеороложки /опитвахме се да преценим накъде отиват тъмните облаци/.

И воала! Килимът /в процес на подреждане все още/ (вижте снимките в разказа)

Отбелязвам си на ум, че и тука кашоните от банани са особено тачени като транспортна опаковка. Не знам дали технологията на нареждането ще се види от снимките /извинявам се за качеството им, но фотоапаратът ни е доста стар вече и толкова може/. Отдолу има някакъв найлон с контурите на фигурите и се насипват цветове от бегонии със съответния цвят. Тази година темата явно е все пак белгийското председателство на Съюза – фонтанът в средата изобразява знамето на ЕС /като се стъмни и го осветиха в синьо/ като дванадестте звезди са малките струи. Пише си и eu за по недосетливите. Мдаа до 22 часа /за когато са обявени фойерверките/ има доста време, а ръмежа се усили осезателно. Десетина минути се поскрихме във Фламандския туристически информационен център /на гърба на сградата, която е точно срещу кметството. Имаше едни установки явно под наслов „помиришете Фландрия“ – натискаш едно копченце и замирисва на гофрети /опа грешка вафелс J/, на гора, на море… тука се замислих защо не са направили и миризма на миди с картофки хихихи.

В този ред на кулинарни мисли решихме да уплътним времето си като хапнем в някое от ресторантчетата на …мммм… хм… Май Корте Беенхауверейстраат се казва. Напред и вляво като излезеш от Инфоцентъра. Абе една ужасно тясна изцяло ресторантска уличка препълнена с натрапчиви келнери-италианци /доста картагенски изглеждащи J/, които особено възмутително се опитват да те вкарат именно в тяхното си заведенийце.

Влязохме в едно, което нямаше подобен глашатай /затова го и избрахме де/. Бе то знам аз едно друго дето плащаш фискирана сума и ядеш на корем /ех как звучи – мехлем за балканската ми душа/, но това е на стратегическо място до килима и тука ще е. Пък и в онова е хубаво да не си ограничен с време.

Докато избираме дадоха гратис по една чаша розе и франзелки с масълце. Чакайки поръчката се наслаждаваме на полиглотските умения на келнера общуващ с четирите були германки на съседната маса и мефрау доволно отбеляза, че все пак е хубаво да поназнайваш български и като си лафим на него никой не ни разбира… мда понякога като си ломотя всъщност и тя не ме разбира хихихи. Подхвърлих й възможността някоя от булите да е от ГДР и да е учила българска филология и да не стане фал.

Да обобщим – тези ресторантчета не са нищо особено и не отивайте с голяма гурметчийска кошница. Според мен няма особена разлика в качеството на храната между менютата на деня и „нормална” поръчка и с оглед сериозната разлика в цените всичко извън стандарното меню за 12 или 17 евро си е грехота да се поръчва. До този извод достигнаха и съседките по маса. Хахаха бяха май покъртени и от количеството, но ние имайки личен опит с порции в например най-обикновено кръчме на гарата на Кьолн /оогромни и много вкусни/ разбирахме разочарованието им. Поднасянето като десерт на парче тортица от тези, които продават в ЛИДЛ направо срути устоите на арийските им души, което се материализира в плащането на сметката им до евроцент и нищо отгоре.

Доволни, че сме хапнали и убили времето на сухо до около 21 и нещо, на път към площада, послушахме двама улични музиканти. Добри бяха – цигулка и чело. Супер. Установих, че една популярна наша стараградска песен е всъщност с мелодията на италианска канцонета.

Цветният килим през нощта – Брюксел, Белгия

Цветният килим през нощта

Заехме места точно до загражденията на килима. Ура! Е има още към половин час и ще покесим. Нищо. Поне не вали вече. Какво ли не прави скуката. Гледахме известно време чичовците, които подготвяха фойерверките, аз с надеждата нещо да стане и няколко да се изстрелят предварително не според сценария /Ганьооо, Ганьооо!/, обсъждахме дали тези хора на терасата на кметството са с покани или с билети, обсъдихме дали бай Албер ще дойде да гледа и къде ли е неговата ложа и т.н.

Брюксел, Белгия

Килимът нощем

Брюксел, Белгия

Брюксел нощем

Хората доста се уплътниха около загражденията. Море от всякакви езици. Зад нас имаше семейство индийци. Ама от истинските – с точки по челата. И японци. Много японци. И щракат ли щракат. Като се върнат в Япония сигурно се водят хаджии – били са в Европата!

В 22 часа по уредбата се чу нетърпящото възражения „Шшшшшт!“, което въпреки, че предизвика кикот усмири тълпата и представлението започна.

Игра на светлините, фонтана и особена интерпретация на Одата на радостта, изпълнена на живо и фойерверки. Ето тук мисля, че има клипче.

http://www.youtube.com/watch?v=5Qa9RtuM5tg

Както се казва Прауд ту би Юропиън!

Илюминацията всъщност беше кратка. Криза е. Хората поседяха след като свърши явно с идеята, че ще има още и да не се прецакат ако си тръгнат.

Имахме половин час до влака и отидохме да видим Манекена. Брех почти нямаше хора. Ние отидохме да видим дали не е облечен с някаква съответна премяна. Примерно знамето на евросъюза, наметнато като пончо или нещо подобно, но не би. Голичък си беше келешът му с келеш. 😛

Колкото и да се моткахме се озовахме доста преди влака в гарата. Късно вечер не е много приятно място. Но хайде да не изпадаме в расизми. Слава богу нямаше тълпи пияни

Но виж пък какво са сложили тия ми ти белгийци в гарата. Какво ли е? А!? Дефрибрилатор! Да бе верно. Ако не дай си Боже на някой нещо му стане да се направи опит да се спаси човешки живот. Без коментар.

Брюксел, Белгия

Дефибрилатор на гарата в Брюксел

Има и нови кошчета за разделно събиране на боклука. Супер. Е и локвичка съмнително жълта течност до една от колоните на перона. Явно … някой … се е чудил дали се води биоразградим отпадък и като не е бил сигурен го е депозирал на перона. Те така или иначе ги мият /пероните/.

Пристигаме в нашо село. Я колко коли има пред … мммм… гарския хоремак да го наречем. Бравос. Лято е. Подхвърлих на мефрау идеята кво ли ще стане ако някой с ритник отвори вратата на кръчмата /ама така както по каубойските филми/ и високо и ясно каже „Бон Суарр!“. Хихихи Влаамсбрабантски хумор /черен/.

Та така. Ако шефа /Стойчо/ публикува творението ми днес, ‘дет се вика имате време още /днес и утре – 13 и 14 август/ да видите наживо килима.****

А да! И без расизми!

*Химнът на Фландрия

**Фламандската “Атака“

***Новофламандски Алианс на Барт де Уевер

**** За съжаление не успях да го кача на време – но ще можете да го видите догодина – бел.Ст.

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Още снимки от Белгия:

Тайланд, будизъм и цветя ! 1

Тайланд, будизъм и цветя !

Днес в много цвят Венци ще ни разкаже за Кралския дворец в Банкок и Ботаническата градина край Патая в Тайланд. Приятно четене:

Тайланд, будизъм и цветя !

Събота (28 Април 2007),време е за забележителности 🙂

След като извадих душата на шефчето ,че искам да видя будистки храмове, кандиса да ме води 🙂

Планът беше: първо Националния музей и после ако остане време и за Двореца на царя 🙂

Национален музей в Банкок

От музея не останах много очарован. Беше скучно и нямаше кой
знае какво за гледане.

Национален музей – Банкок, Тайланд

Национален музей – Банкок, Тайланд

Национален музей – Банкок, Тайланд

Отбора на КТМ също беше на посещение 😀
Четете по–нататък>>>

Лондон с Пепеляшка (2) 0

Лондон с Пепеляшка (2)

Продължаваме с фоторазходката на Пепеляшка из Лондон. Започнахме със Сити, а сега продължаваме по Темза. Приятно четене и гледане:

Лондон с Пепеляшка

част втора:

Разходка с корабче по Темза

– реката, която придава особен чар на Лондон.

Лондонското око и Парламентът – разходка с корабче по Темза – Лондон, Англия

През 50-те години тя е била биологически мъртва от многото замърсявания. През 80-те години започва възраждането на реката,на мястото на пристанища и докове се издигат съвременни постройки, така се ражда новият, модерен квартал Докландс с кулата на Кей Канари.

Лондонското сити – разходка с корабче по Темза – Лондон, Англия

Днес повече от 100 вида риби живеят в чистата вече река, дори и чувствителната към екологията сьомга. И предоставя на Лондончани прекрасни възможности за развлечения. А пътуването с корабче по Темза предлага смайващи гледки.

Тауър бридж :

Тауър бридж, Лондон

Тауър бридж – Лондон, Англия

Тауър бридж – Лондон, Англия
Общо 34 Лондонски моста пресичат Темза.
Четете по–нататък>>>

Из Индия (1): Джайпур 5

Из Индия (1): Джайпур

От днес започваме едно дълго пътуване из Индия, което ще направим заедно с Асен. Приятно четене:

Из Индия

част първа

София — Истанбул — Делхи — Джайпур

Истанбул е огромен град.

От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала почти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3—4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за… Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи

кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания — чакане на багажа… Аз чаках своя има-няма 30—40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.
След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.
Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.
… С това, приключението ви наистина започва!
Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там — с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните — така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите.

Четете по–нататък>>>