Archive for the tag 'Хунку'

ян. 28 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част трета

Днес ще продължим с пътешествието на Владимир из Непал и Хималаите. Проследихме как стигна до Непал и го оставихме на 4350 мнв, после видяхме успешното му изкачване на Мера пик – 6476 мнв.Ще продължим с първата половина от пътя му назад, като трябва да стигнем до Ташинго на 3450 мнв в подстъпите на Намче Базар – столицата на шерпите. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

– част трета

От Хунку до Ташинго

08.10 сряда 13-ти ден.

И тази нощ студът беше ужасен. Палатката тропаше, като ламарина и всичко беше покрито със скреж. Забелязал съм, че щом се качим над 5500 м нещата стават доста по-сериозни. Към 6 часа сутринта на изгрев слънце успях да се унеса и тъкмо сънувах, че малките мургави хора, шерпите с дружни усилия бутат град Пазарджик към Хималаите от вън се развикаха да ставаме. Днес трябваше да минем през

Ампу Лапча 5780 м нмв.

Натъпкахме в раниците височинните обувки, котките, пикелите, алпийските обвръзки и устройства. Раниците ни станаха по 15 кила, но това е положението. Тръгнахме. Пътеката вървеше почти право нагоре на съвсем къси S-ки, което е нещо характерно за големите изкачвания тук.

Тези стъпала са превалът Ампу Лапча 5780 м.

След близо час и половина стигнахме снега. Сложихме височинните обувки, котките, катерачните седалки, жумари, осигуровки, пикели, всичко там, каквото е нужно и захапахме снега и стъпалата на превала. Някои стъпала подсичахме, други катерехме под наклон, а имаше и вертикални участъци, където Дауа се катереше пред нас и фиксираше въжето, а ние се изтегляхме с жумарите, и после помагахме на носачите. Багажът вдигахме отделно. Работата беше много сериозна.

One response so far

ян. 19 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част втора

Днес продължаваме с изкачването на Хималаите на Владимир Чорбаджийски. Оставихме го в Тананг на 4350 м нмв, като днес ще стигнем върха. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

част втора

30.09. вторник 5-ти ден.

Тази нощ не можах да спя. Не ми достигаше въздух, а сърцето ми блъскаше глухо под брадата. Имал съм и преди подобни усещания, но по-нависоко. На 5500 до към 6000 м. А тук е едва 4350 м. Явно остарявам.

Успях да заспя едва сутринта към 4 часа. Станах към 7 и главата ме носеше. Днес обаче няма да вървим. Ще почиваме. Аклиматизационен ден. Четири дни вече вървим и този е петият. И дъждът спря. Днес времето е идеално. Слънчево и ясно.

Лоджето и Мера пик от Тананг

Около нас са шест хилядници и гледката е великолепна. От ляво точно над главите ни над Тананг са склоновете на Кусум Кангури 6369 м, а от дясно е 6255 м, безименен връх от масива на Мера.

Използвах днешният ден за да изпера, каквото бях носил и изцапал и наредихме бельо по камъните наоколо. Петьо тръгна да се разхожда. Каза, че щял да върви по маршрута ни за утре. Аз отказах. Не виждам смисъл в това. В деня за аклиматизация и почивка, пак да товаря организма, като катеря нагоре. Денят за аклиматизация е точно за това организмът ти да може да се пригоди към височината, липсата на кислород и по-ниското парациално налягане. Защото този процес е по-бавен от скоростта, с която ние се изкачваме нагоре, и за това трябва да дадем възможност на организма „да ни догони“ с промените. В противен случаи, липсата на почивка и аклиматизация могат да ти изиграят много лоша шега, точно когато не очакваш.

От почивките, времето (атмосферните условия) и аклиматизацията зависи, дали ще качиш даден връх на голяма надморска височина, или не. Времето не можеш да го планираш точно, а само приблизително, но аклиматизацията и почивките трябва да си планираш абсолютно точно. Екипировката също е от голямо значение.

С туристическа екипировка можеш да се движиш само до зоната на вечният сняг. В Алпите това е, около 4000 м нмв, а в Хималаите до 5200, или 5500 м нмв. От тази зона нагоре вече не можеш да вървиш с туристическа екипировка. Изискват се вече по-тежък тип якета, панталони, ръкавици, шапки. Изискват се пикели, или айсбали, котки и евентуално друга катерачна екипировка. Двойни височини обувки, или тройни за осем хилядници. Глетчерни очила. Кремове и мазила за предпазване от студ и слънце с много по-висок фактор на защита от тези, които се използват на Слънчев бряг примерно. Височинни палатки, които са двойни и подсилени, и нямат нищо общо с тези, с които се ходи по язовирите за риба. Пухени спални чували за спане до −40, −50 градуса, храна, гориво и т. н.

Това са килограми багаж, и всичко се приготвя, и планира предварително. Не можеш да натъпкаш всичко това в личната си раница, да тръгнеш, а след няколко дни ходене, пътьом да качиш някой шест, или седем хилядник и доволен да си ходиш. Не става така. Всичко се планира и подготвя предварително. Като, колкото по-висок е върхът, който ще качваш, толкова всичко е по-опасно и предварителните прогнози, и предвиждания са по-неточни, и несигурни, но за сметка на това, пък цената е по-висока. За това има и толкова неуспешни експедиции

2 коментара

Switch to mobile version