Archive for the tag 'Хундертвасерхаус'

Ное. 25 2010

Към Европа с влака (10): И като край: Виена

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, за последно минахме през Париж, и Лил във Фрнация, а днес отиваме към прекрасната Виена, за да завършим нашите железопътни приключения из Европа.

Приятно четене:

10.01.2010 г. – до-14.01.2010 г.

Тези дни прекарах във Виена.

Виена

Бях много изтощен след толкова дни пътуване и физически, но главно психически. За това го карах малко по леко. Интересно е да се отбележи, че пътят от Лил до Виена беше цял ден. Първите два влака с които бях както следва: Лил-Париж и Париж-Щутгарт. Френските железници си свършиха работата безпогрешно и нямах никакво закъснение и при двата въпреки дългото разстояние при втория. След това за пореден път се сблъсках със закъсненията на германските влакове- причинени къде от лошото време, къде по други причини. И тъй като разстоянието от Лил до Виена си е огромно, когато пристигнах в Щутгарт имах една много удобна връзка с влак до Мюнхен и от там до Австрия. Лошото е че влака който ми трябваше закъсняваше с над час и си изпусках и следващия. Другия вариант да стигна до Виена беше през Брюксел и с доста повече пътуване. С този вариант стигах към 23.30. Естествено и този влак закъсня с около 25 минути, което доста ме озадачи поради факта че от Нюрнберг имаше само един влак до Виена до края на деня, който можех и да не хвана. Е в крайна сметка и другия влак закъсня и нямах проблеми. Единствено че до границата с Австрия беше малко претъпкан с всякакви хора. Но все пак около 23.30 след близо 16 часа път стигнах успешно до крайната си точка.

Дворец Шонбрун, Виена

Другите дни от този ми престой във Виена както споменах го карах малко по-лежерно. Разходих се до Пратер-а с баш Виенското колело.

Виенското колело – Пратер, Виена

Дом Хундертвасер, Kegelgasse 37-39, 1030 Виена, Австрия

Хундертвасерхаус, Виена

Зимата беше много приятно из неработещите атракциони и при липсата на хора. Поразходих се и до замъците в града, а също така и Хундертвасерхаус.

Хундертвасерхаус, Виена

Една къща с уникална архитектура напомняща много стила на Гауди, доста шарена и разчупена 🙂 .

Така на 14 вечерта си хванах влака до София. Най-накрая след толкова дни из Европа-та се прибирах в Югоизточната ѝ част изтощен, но и много доволен. Е, на гарата се качих на единствения вагон на БДЖ – спален при това с купе само за мен 🙂

Така моята „одисея“ из някои от красивите и по-големи или по-малки градове в Европа премина. Специални благодарности на цялото семейство, които ме подкрепиха и на всички приятели, които не казаха: Офффффф ти не си добре. Още специални благодарности на БДЖ без които нямаше как да стане това пътуване 🙂 , всички други железници на страните през които минах и които ми съдаваха повече или по-малко проблеми 🙂 . Благодарности на всички които ме приютиха и то много големи 🙂 и това е общо взето. Не знам кой вятър ме отвя на това пътуване, но се радвам че го хванах.

Човекът е човек, когато е на път 🙂

Край

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Австрия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

One response so far

сеп. 09 2010

Моето пътуване до Виена

На днешния „празничен“ ден ми се струва подходящо да прочетем какво изгубихме преди 66 години на тази дата. А разказът, както и градът са прекрасни! До там ще отидем с Ваня.

Приятно четене:

Моето пътуване до Виена

Въпреки, че много неща са казани и показани от този град, искам да ви покажа Виена такава, каквато аз я видях.

Свети Стефан – Виена, Австрия

Свети Стефан

Влюбих се в нея! Не знам дали защото я преживявах не само трите дни, в които бях там, а цели два месеца, докато подготвях екскурзията, или просто ме грабна със спокойствието си, красотата, усещането за подреденост и сигурност… Не знам. Факт е, обаче че с удоволствие бих се връщала отново и отново…

Виенското колело в Пратера – Виена, Австрия

Виенското колело в Пратера

В началото много се двоумях дали да се обърна към туристическа агенция или сама да организирам екскурзията си. Нямам опит в пътуванията – досега съм ходила само до Турция и Румъния. Благодарение обаче на съветите на пътешественици и пътеписите, които прочетох, приех предизвикателството сама да подготвя пътуването и престоя във Виена. Оказа се, че това е адски лесно. Неприятни изненади нямаше никакви… освен факта, че в края на месец юли температурата беше 18 градуса. Виена ме посрещна доста намръщена… 🙂

Самолетните билети и хотела резервирах близо два месеца преди пътуването, така имах достатъчно време на разположение да разбера какво точно искам да видя. Всъщност аз видях Виена на туристите – посетих най-известните места и със сигурност много забележителности съм пропуснала, но пък тях – следващия път 🙂

Пратерът във Виена

Пратерът във Виена

Пристигнахме около 5 ч. следобед местно време. Хотелът беше точно срещу Пратера, така че въпреки проливния дъжд, веднага след като се настанихме, отидохме при прословутото Виенско колело. Гледката от него наистина е впечатляваща, но пък кабинката така страховито скърцаше и се поклащаше, и то на фона на мрачна и дъждовна Виена, че развали цялото ми удоволствие…

На втория ден от престоя ни (когато вече беше слънчево) Пратерът беше пълен с хора и звуците от съоръженията и гълчавата ми се сториха досадни и отблъскващи… Определено не е по мой вкус…

Свети Стефан – Виена

Свети Стефан

Първи ден – Св. Стефан, Операта, Албертина, Хофбург

От хотела до центъра на Виена стигахме за около десетина минути. Тук е момента да спомена, че метрото е адски удобен транспорт – невероятно точен, навсякъде има табели и указания и е направо невъзможно човек да се обърка. Един от съветите на пътували до града беше при избор на хотел да гледам да е близо до спирка на метрото – мнооого добър съвет 🙂

Разходката из центъра започна от

катедралата „Св. Стефан”.

А тя наистина е величествена – и от вън, и от вътре. Катедралата е един от символите на града и въпреки, че е доста мрачна, е изумителна.

От „Св. Стефан” продължихме по Кертнерщрасе към друг символ на града – Операта. Беше около 8-9 ч. сутринта, кафенетата наоколо точно отваряха, а улицата беше празна, тиха и спокойна. Идилия! 🙂

Сградата на Виенската опера

излъчва абсолютно достолепие… за съжаление, не можах да я разгледам отвътре, но минавайки покрай нея почти чувах звуците на виенския валс… 🙂

Виенската опера

Виенската опера

Съвсем близо до Операта е

Албертина

Направи ми впечатление, че в галерията е предвиден достъп на трудноподвижни посетители – тъй като всеки етаж е на нива, има малки асансьорни площадки, които улесняват придвижването. Като усещане Албертина е прекрасно място човек да остане за момент сам със себе си и да се наслади на това, което вижда. Невероятна обстановка!

Албертина – Виена

Албертина

Хофбург – зимната резиденция на Хабсбургите.

Залите, отворени за посетители в двореца, са посветени изцяло на императрица Сиси. Покрай подготовката на пътуването попаднах на трилогията с Роми Шнайдер „Сиси” (www.imdb.com/title/tt0048624/) – ако не се лъжа точно с тази роля Роми става известна и любимка на австрийците. Дори в двореца, в един от коридорите се представят части от филма. Заслужава да се гледа, въпреки че представя само част от живота на императрицата.

Дворец Хофбург, Виена

Площадът на героите – вътрешен двор на дворец Хофбург

Експонатите в Хофбург наистина са впечатляващи – сребърната колекция от прибори и съдове, роклите на императрица Елизабет, кабинетът на Франц-Йосиф… Изумителна е залата, която представя скръбта на Сиси след смъртта на единствения й син – мрачна и тъмна стая, а в средата е статуя на Сиси – облечена в черно, величествена осанка и сякаш съвсем леко сведена глава… да, тази зала отразява цялата мъка на една майка…

Заради туристите прекалено много се използва името и образа на Сиси – може да я видите както върху бонбонени топчета, така и върху ликьори. Същото е и с лика на Моцарт…

И в Хофбург, както и в Шонбрун, ме впечатли орнаментиката по таваните, вратите и стените – наистина нещо, което заслужава да се види.

Музей на Моцарт – Виена

Музей на Моцарт

В Хофбург, Шьонбрун и Музея на Моцарт предлагат аудиогайд, когато обиколката не е организирана – доста удобно, но за съжаление няма на български език…

След обиколката на двореца направихме една

разходка около Ринга

(това е улицата, която опасва стария град) с т.нар. Ring Tram. В трамвая също има аудиогайд, който обяснява точно покрай коя сграда минавате. Аз обаче направих грешката да се опитам да снимам и в крайна сметка нито знам точно какво съм снимала, нито знам точно покрай какво съм минала… Голяма грешка! 🙂

Дворец Шонбрун – Виена

Дворецът Шонбрун

Втори ден – Шонбрун

За да видите Шонбрун, си отделете цял ден. Необятен е! И величествен. За съжаление не бих могла да опиша и предам цялото му великолепие – и на залите вътре, и на гледките, които се разкриват отвън…

Дворецът Шонбрун във Виена

Дворецът Шонбрун и Виена

Паркът на двореца Шонбрун – Виена

Паркът на двореца Шонбрун

Тук повечето зали са свързани с живота на Мария-Терезия, разбира се, в някои от тях има мебели и предмети принадлежали на Сиси и Франц-Йосиф. Представена е залата за аудиенции, салони за танци и почивка , кабинети и т.н. От прозорците гледката към парка и Глориет е изумителна.

Глориет в парка на двореца Шонбрун – Виена

Глориет

Градините са старателно поддържани и наистина радват окото. Задължително е да се види гледката от върха на Глориет. На фона на останалите сгради, дворецът изглежда като истинска перла. Удоволствие е също да се изпие едно кафе там – в залата звучи лека и много приятна музика, а отвън се виждат градините и Шонбрун. Оставам безмълвна…

Глориета в парка на двореца Шонбрун – Виена

Глориета

Зоологическата градина в Шонбрун

задължително включете в списъка с нещата, които трябва да се видят. Тя е прекрасно място за съботна или неделна разходка, особено ако сте с дете. Изключително богата, простира се на огромна площ и не липсват места за отдих, детски площадки и заведения за бързо хранене, или просто за една бира.

В зоологическата градина – Шонбрун, Виена

В зоологическата градина

След Шонбрун тръгнахме да търсим Белведере. По пътя минахме покрай

величествената „Карлскирхе“ и паметника на съветската армия

Карлскирхе, Виена

Карлскирхе

Паметник на съветската армия във Виена

Паметник на съветската армия във Виена

В Белведере направихме само разходка из парка, нямаше време да разгледаме галерията… нищо, нека остане нещо и за следващия път 🙂

Трети ден – Hundertwasserhaus, Hundertwasser Village, Kunsthaus Wien

Това беше „черешката” на моята екскурзия! Изумителна феерия, танц на цветове и форми. Тук наистина загубих ума и дума. Особено в музея на Хундертвасер (Kunst Haus Wien) – неговите картини ме впечатлиха много… много повече от експонатите, изложени в Албертина (ако изобщо може да се направи някакво сравнение)

Хундертвасерхаус, Виена

Хундертвасерхаус

Хундертвасерхаус, Виена

Хундертвасерхаус

И трите сгради са по проект на Фриденсрайх Хундертвасер (1928-2000)–

Hundertwasserhaus (http://www.hundertwasserhaus.info/)

е жилищна сграда (достъп вътре не беше възможен, но доколкото прочетох два еднакви апартамента няма); Hundertwasser Village (http://www.kalke-village.at/index.html) се намира точно срещу Хундертвасер Хаус – място с магазини за сувенири, кафе и единствената платена обществена тоалетна, в която всеки, който влезе просто вади фотоапарата :);

Kunsthaus, Виена

Kunsthaus

Kunsthaus Wien (http://www.kunsthauswien.com/)

е музей на изкуството, в който са изложени картини на Хундертвасер и макети на част от неговите проекти – там подът е релефен, стълбището също е неравно, а в задния двор има приятно заведение – всичко е в синхрон с целия проект на сградата. Забележително, наистина.

Преситена от гледки, емоции и впечатления си тръгнах от Виена. Разбира се, обещах и на града, и на себе си, че ще се върна някой ден 🙂

Сайтове, които ми бяха изключително полезни при подготовката на пътуването:
http://www.wienerlinien.at/ – сайтът на градския транспорт, има опция за указване на маршрут от точка до точка и предлагат различни варианти за придвижване
www.tripadvisor.com
http://www.wien.info
www.patepis.com
Ето и част от цените:
Виенското колело – 8,50 €
Албертина – 8 €
Ring Tram – 6 €
Хофбург – 9,90 €
Природо-научния музей – 8 €
Шьонбрун (обиколка на двореца, парка, лабиринта и Глориет) – 13,50 €
Зоологическата градина – 12 €
Музей на Моцарт – 7 €
Kunst Haus Wien – 8 €

Автор: Ваня Терзиева

Снимки: авторът

Още снимки от Виена:


2 коментара

окт. 14 2008

Пътешествие с Фори (4): От Венеция към Виена

Продължаваме с пътешествието на Мая из Италия и Австрия. Вече проследихме пътуването ѝ от София до Лидо ди Йезоло, разгледахме Лидо до Йезоло и Венеция, сега ще прочетем за пътуването ѝ от Йезоло до Виена. Приятно четене:

От Йезоло до Виена

част четвърта

Виена, ах, Виена…

Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив – това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно.

Да караме по ред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата,

отпраши към Австрия

Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник… Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар.

По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен – караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио.

Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и маркировки, обаче, за да ги следва, човек трябва да гледа тях, не да зяпа крайпътните красоти (като моя милост). Излязохме си ние на магистралата за Триест, обаче изведнъж гледам табелка „Удине“ и хоп! – оказвам се на прекрасен път, само дето изобщо не е магистрала. Но пък нали сме тръгнали да си правим кефа, обзети от откривателски дух, продължаваме по него. Около нас – лозя, ферми, селца, градчета, абе истинска прелест, само дето караме сравнително бавно заради многото ограничения.

9 коментара

Switch to mobile version