Етикети: християни

Християни в Пакистан 7

Исламабад и Лахор (Пакистан – част 10 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в...

църквата на гроба на Светото Семейство – „Успение Богородично 6

Гетсиманската градина и Кедрон

След хълма Скопий, обиколката ни из Йерусалим продължава към Гетсиманската градина и … най-скъпото гробище в света. Приятно четене: Гетсиманската градина и Кедрон Hortus Gethsemani част трета на Йерусалим и вечността, наречена Христос Още...

Пущуни – Мултан, Пакистан 11

Пакистан – град Мултан, Пенджаб (част 4 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, а миналия път навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан и оставихме нашите герои да нощуват...

Исфахан, Иран (5): Арменската катедрала Ванк 1

Исфахан, Иран (5): Арменската катедрала Ванк

Продължаваме с обиколката на Цветан из иранския град Исфахан. Започнахме с храма на Заратустра, после разгледахме Петъчната джамия и най-големият от иранските кервансараи. Миналия път се запознахме с историята на християнството в Персия и Иран, а днес ще...

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла 2

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла

 Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

 

 

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

 

 

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихат против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

 Антихрист – Маалюля, Сирия

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Маалюля, Сирия

Това е входът на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

 

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

 Маалюля, Сирия

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

 Маалюля, Сирия

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

 Маалюля, Сирия

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

 Маалюля, Сирия

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

“Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете “, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

“Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. ”

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

 Маалюля, Сирия

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

 Маалюля, Сирия

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

 Маалюля, Сирия

 

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

 Маалюля, Сирия

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

 Маалюля, Сирия

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

 

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

 

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

Африка пеша (6): При християните на Сенегал 10

Африка пеша (6): При християните на Сенегал

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, а за последно празнувахме Коледа в Сенегал

Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим живота на християнските села, да посрещнем Нова година в пущинака и да разгледаме най-големия национален парк, за да напуснем Сенегал.

 

Приятно четене:

Африка пеша

част пета

При християните на Сенегал

 

 

 

Кози в къщата – Ямбул, Сенегал

Къщата в Ямбул беше странна- на първия етаж живееха хората, на втория – овцете, а на покрива, където се разхождаха овцете през деня, през нощта си опъвахме палатката

 

 

С малко тъга и много снимки се разделихме с милото семейство на Фату и Шех и отново поехме по пътя. Бяхме прекарали почти две седмици на покрива на тяхната къща в Ямбул. Последната вечер сготвихме пълнени чушки и зелеви сърми на раздяла. Прислужницата даже се разплака, когато тръгвахме.

Броеница – Ямбул, Сенегалсъс семейството на Фату – Ямбул, Сенегал

От Дакар ни взе кола с трима свежи сенегалци, с които много се смяхме и пътувахме весело през дългото задръстване на излизане от града. Бяха едни от малкото сенегалци, които искрено се радваха на нашето пътешествие и разбираха страстта ни да пътуваме. От шофьора научихме една сенегалска поговорка: ‘Ако не можеш да стигнеш там, където отиваш, отиди там, откъдето идваш.’ Оставиха ни в Тиес, което не ни беше много по пътя, но понеже много се забавлявахме заедно, решихме да минем от там. На другия ден стигнахме отново Каолак – най-мръсния град в Сенегал и останахме там за интернет и презареждане. На 31.12 отново бяхме на пътя, без да знаем къде ще посрещнем Новата година. Точно, когато се бяхме отчаяли от чакане на пустия и прашен път, ни взе сенегалска кола чак до Тамбакунда – 280 км на изток. Помолихме ги да ни оставят 20-тина километра преди града в гората, където можеше да къмпираме. Опънахме палатката под един баобаб и направихме скромна новогодишна трапеза на тревата. Така

посрещнахме Новата година под звездното небе

и звуците на животните в гората (хиени, нощни птици и гущери) .

Баобаб за Нова година – Сенегал

новогодишното местенце

На 1 януари отново бяхме на пътя.

Стопът ставаше все по-труден, а пътят – почти пуст. За цял ден изминахме само 20-те километра до Тамбакунда. Там отново останахме да спим в гората покрай пътя. На другия ден успяхме да стопираме едни пожарникари и дори един рейс, който ни качи за 7км безплатно. След това пикап с двама французи и един немец ни взе в каросерията, където имаше пейка за сафари.

Автостоп в Сенегал

Изминахме общо 70 км и останахме да спим в гората трета поредна вечер. Поне място за къмпиране имаше навсякъде. Пътувахме бавно и 220 км до Кедигу ни се виждаха много. На пътя минаваха само колоездачи, пешеходци и магарета. Повечето спираха да ни поздравят и някои стояха с часове, втренчени в нас, без да говорят. Случваше се да се събере цяла тълпа сенегалци около нас. Имаха голямо търпение и явно много свободно време. Понякога нашето търпение се изчерпваше и продължавахме 200-300 метра пеша, за да избегнем тълпата. Стопирането с тълпа от 10 души не беше добре. Докато чакахме срещнахме четирима колоездачи от Австралия, които също идваха от Испания – Мароко – Сенегал и също отиваха към Гана. Разменихме мейли и се надяваме да се срещнем отново на пътя.

Кибици по пътя, Сенегал

Кибиците. Пътят беше толкова празен,че играехме на карти директно на асфалта 🙂

На следващия ден, след час-два чакане, отново спря пикапът с двамата французи и германеца. Смяха се много на повторната ни среща и ни поканиха да прекараме деня с тях –

първо в Кедигу,

после в селцата наоколо и накрая на къмпинг до най-високия водопад в Сенегал (80м). Качихме се отзад в пикапа и така започна един от най-добрите стопове досега. По пътя настигнахме австралийските колоездачи и се поздравихме в движение.

Край Кедигу, Сенегал

Изкарахме чуден ден по хълмовете до Кедигу в едно

селце на име Анжел,

скътано на километри черен път нагоре в планините. Хората там са християни, избягали на високо по време на мюсюлманско-християнските войни и сега живееха в пълна изолация от света. Жените имаха безброй много обеци на ушите и носа и обикновено ходеха полуголи. Повечето деца имаха пъпна херния, но бяха очарователни. Планините всъщност бяха съвсем малки (600-700 м н. в.) и бяха единствените планини в Сенегал.

Деца, Сенегал

Деca, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

СенегалецДете, Сенегал

Църквата на село Анжел, Сенегал

Черквата

 

 

Деца, СенегалДете с херния, Сенегал

 

 

 

 

Деца, Сенегал

Деца, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

Дете, Сенегал

Дете, Сенегал

Домакинство в село Анжел, СенегалМайка с дете, Сенегал

Дете и баобаб, Сенегал

След уморителния ден бяхме възнаградени с

къмпинг със симпатични традиционни сламени къщички,

френско шампанско и пастис.

 

Къмпинг със сламени къщички, Сенегал

 

 

Шофьорът на пикапа – Патрис настояваше да ни черпи къмпинга и всичко по пътя.

 

N7, Niokolo-Koba National Park, Сенегал

 

Бяха много мили с нас и на другия ден продължихме с тях към най- големия

национален парк Нюколо Коба

Там нямаше как да отидем без джип и гид, така че това беше чудесен шанс за нас. Паркът беше огромен и див, нищо общо с Бандиа.

 

Под водопада, Сенегал

Под водопада

 

 Птица – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Антилопа – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Река – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 Прасета – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Птици – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 

Животните бяха трудни да се намерят в огромния пущинак и успявахме да ги видим само отдалече, но беше страшно красиво и девствено. Не успяхме да видим лъв, но видяхме черна мамба, което си беше трудно. Спахме на палатка навътре в резервата. На сутринта, точно когато си подреждахме раниците, дойде един доста голям бабуин и най- човешки започна да рови из багажа. Взимаше пликове, отваряше ги, разглеждаше ги. Опитахме се да го изгоним, но той само ни поглеждаше лошо и продължаваше да ровичка. След това най-нахално влезе в палатката и се чудеше какво да вземе. Уплашихме се, че може да вземе апарата или друго ценно нещо, но за щастие той грабна плика с боклука и избяга. След това се върна отново, но вече бяхме опаковали раниците и пазехме всичко внимателно. Явно беше местният туристически бабуин на къмпинга, защото имаше маркировка на врата. Останалите бабуини не са така смели и нахални.

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Бабуинът

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Нахалният бабуин

Западна гриветка (зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus)  – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

"green monkey", т.е. западна гриветка/зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus

Разходихме се пак из парка и след това ни закараха отново в Тамбакунда, откъдето трябваше да продължим стопа за Мали. Останахме в Тамбакунда да хапнем и срещнахме рус растаман – Майкъл. Германец, който пътуваше сам с джип за хуманитарна помощ (Lands Aid). Каза, че отива в Мали и може да ни вземе с него. Така казахме чао на Сенегал и поехме директно към Бамако.

Път, Сенегал

Към Мали

Очаквайте продължението
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата: