Archive for the tag 'Храдчани'

Дек. 12 2012

Прага за напреднали

Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледна точка. Приятно четене: Прага за напреднали Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството […]

6 коментара

мар. 02 2011

Двете Пинги в Чехия (начало): Към Прага

Published by under Вили,Чехия

Когато Вили напише пътепис винаги ме гложди дали няма пак да се вкара в някой филм 😉 Да видим днешната ѝ разходка до Прага дали няма да е изключение 🙂 Както винаги – с много смях и снимки 🙂


Приятно четене:

Двете Пинги в Чехия

Значи, преди по-малко от четири месеца, в един хубав ноемврийски ден шефът ме изстрелва за десетина дена в отпуск. Причина – годината изтича, а аз към момента съм използвала само половината от полагаемата ми се отпуска.
Всичките ми колеги един през друг започват да ме питат накъде ще духвам, понеже си ме знаят, че съм шантава и чуя ли думата „отпуск“ заставам в стартова позиция 🙂
А и дори в момента да нямам намерение да ходя нанякъде, върна ли се от отпуската, още преди „Здрасти“-то почват „Откъде се връщаш? Къде ходи? Разказвай!“, понеже често уж смятам да си седя вкъщи, пък като преспя една нощ, изведнъж решавам на другия ден да дигна платната нанякъде. Ей така, без предварителна програма.

И тоя път май същата история: уж никъде нямаше да ходя, уж щях да правя есенно или не знам си к’во чистене, да вадя душите на пералнята и прахосмукачката, да строявам войниците вкъщи, да слагам туршия…
Да бе, да!
Ми като изведнъж ме стегна едно, като ми се заотпрашва нанякъде… леелееее – ходи ми се, две не виждам!
Звънкам един телефон на една приятелка – цъ, звънкам на друга – пак цъ. На трета – еее, ай, стига де, какво им става на всичките? Карам ги да хвръкнем до Италия за 3-4 дена, к’во толкова!… Аамаа туй, аамаа онуй… Тя искала Южна Италия, пък дотам нямаме директен полет, пък ще трябва организация, пък е есен, демек хладно. Другата – друга гъба – не щяла сега Италия, не щяла сега Тунис, айде напролет да е… Добре де, викам, айде тогава до Любляна набързо. Или Виена. Примерно!… Ама какво сме щели да правим там – за 2 часа ще я кръстосаме Любляната, няма кой знае какво там, ще пием по едно кафе и к’во? Евентуално до Блед и после к’во? Ааа, само гъз път да види – тц…
Ама и аз упорита: Офф… Добре де, а Чехия? Прага? … Ееей, не щат, кикиморите, и това си е! 🙁

… А, мисля си, Румчо /по паспорт Румяна/ ми е най-якия тревъл-партнър, ама тя пък таман предния месец се върна от Англия и сигурно няма да има още отпуска, нито излишни пари, нито мъжът й ще й даде карт-бланш – то си е сигураменто, няма що и да я питам.
И извода: еееми, тая отпуска ще си стоя домой и ще турям кисело зеле…

…Хе-хеей, и какво, да не би да повярвахте?! 🙂 🙂

Всъщност, да де, наистина още на другия ден натъкмих бидона със зелето, на по-следващия прахосмукачката изквича на умряло от зор да я завра във всяко кьоше на 60-тината квадрата обитание; разказах играта и на фрау Електра /тогавашната ми пералня, царство й небесно! Ни хао, ни хао на новата! 🙂 /
И, на третия ден от отпуската, взимам: това – карти, това – флашки, всичкото дет’ е било с мен /и още не съм го разтоварила/ от септемрийското ми кръстосване из Анадола и тръгвам към Румчо – ще се черпим у тях и ще си ги гледаме. Снимките бе, да не си мислите друго! 😉 Не че тя не е била в Турция, и не аз да не съм била в Англия, ама и двете сме малко маниаци на тема снимки и върнем ли се отнякъде, влачим ли влачим, с по хиляди някой път, ако сме липсвали повече от седмица. После си разказваме и ги менкаме 🙂
Та, седим ние половин ден и не спираме да си разправяме коя какво е видяла и преживяла, коментирайки снимките си. Часовете фърчат, става тъмно, скъпият й се връща от работа. Продължаваме същата дейност вече тримата. И в един момент става дума за това, че съм в отпуск, и как нещо ми кръжи из главата – едно „соло“ да духна към Прага ли… Румчо заявява на половинката си, че понеже, нали, тъкмо са се върнали от Англия и не става, нали, но през лятото и тя иска да отиде до Прага, щото отдавна не я навестявала. И – я! Борко /съпругът/ й вика: Че що чак лятото? Вилито нали ще е сама, тръгвай с нея, ще си правите компания! Примоли се на Гошо /шефът ни/ да те пусне за няколко дена и заминавайте.
Ние гледаме, тут-тут-туткаме, и не вярваме на ушите си, както казва един… чичо… хмм, знаете за кого говоря, де 🙂
Е, те това е! Дай, Боже, всекиму такъв мъж!… Ми той е водолей, а нали знаете, те са си малко чепати, ама пък мнооого ларж 😉
И такъв началник да си имаш, обаче! Щото и той я пусна за седмица! Златен Гошо! Злааатен!

И така, за нула време се организираме и, след има-няма два дена, автобусът ни понася към Прага.

Я, вижте пак заглавието, плийз 😉

Какво е това „Пинги“, да се обясним.
Ами, преди време на някое „одморище“, както им викат там, по магистралата в Србско, спираме за КК /кенеф и кафе/. И, нали на подобните местенца все си имат и по някой голям магазин, за да е по-хард изкушението, та вътре в магазина гледаме /пак бяхме с Румчо/ 2-3 детски книжки. На сръбски. Разгръщаме тая-оная и след секунди почваме да врещим от смях 🙂
Ама моля ви се, знаем, че те просто така си говорят хората, за тях си е правилно, но на нас ни звучи като на някакъв безумен диалект. Когато бяхме малки, му казвахме „по селски“. Та, как да не се хилиш тогава, примерно на това: „Мачак у чизмама онда рече кральу да са неки разбойници, украли одечу ньеговом господару Маркизу од Карабаса.“ 🙂
Ходихме къде ходихме тогава, връщаме се в България и разказвам на моите домашни любимци емоциите си. Споменавам и сръбските книжки. И тогава моят първороден синчец жаловито ме пита що не съм му купила тая смешна книжка. Ееемиии… истина е, че тогава си помислих да я купя, но реших, че и двамата ми вече са големи и едва ли ще им е интересно. Пък то щяло. Е, обещах следващият път, когато се озова в Сръбско, специално да потърся „Мачак у чизмама“ 🙂

prague_p1140777

Ето я мачката :)

Та, случката от ноември:

Спираме пак за кратка почивка някъде по сръбската магистрала, маркираме им тоалетната, както се полага, и се ръгваме в магазина. Почваме с Руми да ровим из детските книжки. Уви, мачката я няма, но пък има един куп други: Црвенкапа, Пепельуга, Успавана лепотица, Вук и седам ярища, Петар Пан, Пингу – йедан смрдльиви дан…
Трябва ли ви превод? 🙂
О’к: Червената шапчица, Пепеляшка, Спящата красавица, Вълкът и седемте козлета, Питър Пан, Пинго – един вмирисан ден 🙂
Ами, ако се смеете на тия заглавия сега, значи можете да си представите как прикляквахме от смях ние пред щанда с книги и списания, и как дискретно ни заобиколиха някакви от охраната на магазина, вторачени в нас и безкрайно недоумяващи от какво сме изпаткали така и к’во толкова се смеем на тия детски книжки.
Както казах, „Мачак у чизмама“ я нямаше, но пък аз купих за детенцата ми „Црвенкапа“, а Румчо за нейните детенца купи „Пингу – йедан смрдльиви дан“.

prague__p1130543

За сироти смрдливи Пингу става дума :)

prague__p1130541

Ето го и Пингу

А после накарахме всички в автобуса многократно любопитно да се обръщат назад /бяхме съвсем отзад/, заинтригувани от бурните изблици смях – отначало нашите, а после и на седящите край нас, като им подадохме да разгледат и те книжките. И понеже в книжката на Румянка става дума за две пингвинчета, които яли риба, ама Пингу не си я изял наведнъж, а си я носил в училище и така се усмърдял, та после никой не искал да играе с него и т.н.
И така, с хахо-хихи покрай книжката, докато стигнем до Прага, с Румчо вече се обръщахме една към друга с „Пингу“. Та така.

Ахоой! 🙂

Ама да ви разправям ли сега за Прага?

Ох, какво да ви разправям – ‘ми Прага е страхотна! Прекрасна! Очарователна! Елегантна. Изискана. Леко небреж. И леко шик. Даже малко им завиждам на чехите заради нея!

Прага - много съм горда с този кадър, защото успях да хвана момента, в който слънцето се промъкна през облаците и освети Храдчани, при това е с огромно увеличение - снимах от прозореца на хотела ни, който беше на  четири спирки с метрото  от там!!... Ми, драго ми е. Мерси!    ;)

Прага - много съм горда с този кадър, защото успях да хвана момента, в който слънцето се промъкна през облаците и освети Храдчани, при това е с огромно увеличение - снимах от прозореца на хотела ни, който беше на четири спирки с метрото от там!!... Ми, драго ми е. Мерси! ;)

И то толкова много е писано вече за Прага, че едва ли ще кажа нещо кой знае колко различно или супер интересно… Ама, готин град. Интересен. И красив! Много! Даже го слагам една идея пред Париж!… Хмм… което не бих казала за пражани. Вярно, някои бяха съвсем любезни и отзивчиви, но доста от останалите оставят кофти емоция у туриста.
Някъде бях чела, че именно туристопотокът дава най-големите финанси на чешката столица, и ми е странно, че в много случаи се отнасят с досада към туристите, с известно пренебрежение и дори неприязън. Точно така, даже и с неприязън! Да не говорим, че май може и да е по-скъпо от Венеция в някои отношения. Ама говоря за Прага. Понеже, естествено, ние не се задоволихме само с нея 🙂
А извън столицата отношението беше различно – доста по-топло, отзивчиво и любезно. Но това е наше общо мнение с Румчо, пардон, Пингу 🙂 … Друг може да е на друго мнение.

За минималното време, което имахме за подготовка, си бяхме нахвърлили някакъв план, който /браво ни!/ изпълнихме на 100%.
Ето сега няколко банални /може би, да ме прощавате, моля/ снимки, нещо като светкавичен къс виртуален тур, да го наречем 🙂

Прага - гледка от Вишеград

Прага - гледка от Вишеград

Прага - 'ми, класика! - Мостовете над Вълтава, вид от Храдчани...Хмм.. А някой да прави случайно асоциация, като мен, с Флоренция?   ;)

Прага - 'ми, класика! - Мостовете над Вълтава, вид от Храдчани...Хмм.. А някой да прави случайно асоциация, като мен, с Флоренция? ;)

Прага - поглед от моста Юрашек /ако правилно казвам името му/, а точно зад гърба ми е оная изчанчена сграда, дето й казват "Джинджър и Фред"

Прага - поглед от моста Юрашек /ако правилно казвам името му/, а точно зад гърба ми е оная изчанчена сграда, дето й казват "Джинджър и Фред"

Прага - по ул. Масарикова крайбрежна

Прага - по ул. Масарикова крайбрежна

Прага - самодейни чичковци-музиканти хем заработват, хем развличат народа на Карлов мост    :)

Прага - самодейни чичковци-музиканти хем заработват, хем развличат народа на Карлов мост :)

Прага - ама не може без култовото Старе место, нали така!    ;)

Прага - ама не може без култовото Старе место, нали така! ;)

Прага - и без Свети Вит не може   :)

Прага - и без Свети Вит не може :)

Прага - едната от визитните й картички - Храдчани

Прага - едната от визитните й картички - Храдчани

Прага - гледка от Манов мост на смрачаване... Пък какъв клинчар беше точно в този час, не е истина!

Прага - гледка от Манов мост на смрачаване... Пък какъв клинчар беше точно в този час, не е истина!

Успяхме за три дена да кръстосаме целия град, а Старе место и Вацлавске намести дори няколко пъти. Единствено не можахме да разгледаме Испанската синагога и още една църква в Мала страна, защото бяха вече затворени, когато стигнахме до тях.
Даже без пропуск или покана се намърдахме на някакво чествуване в катедралата/или църква?/ Св. Николас, където хем леко се постоплихме, хем се изкефихме /най-вече!/ на месата с орган, която отслужваха в памет и за чест на някакви герои от незнам си кой век до наши дни. Дотолкова поне успяхме да разберем чешкия 🙂
Ама чак на излизане разбрахме, че май е трябвало да имаме специални пропуски, които да покажем на двамата униформени пред вратата, които наистина доста учудено ни изгледаха на влизане и таман рекоха да питат нещо, със „sorry… no problem“ ние се умъкнахме през едва открехнатата врата и се омешахме вътре с миряни и гости по скамейките. А те, свели глави, мълчаливо и чинно седяха, ставаха и пееха на определени места заедно с гласовития млад отец пред олтара и прекрасната органова музика, нейде високо зад нас. Хубаво беше.
А църквата беше барокова, но по-скоро умерено натруфена, даже елегантна. И прекрасна! 🙂

Прага - меса в църквата Свети Николас

Прага - меса в църквата Свети Николас

Прага - църквата Свети Николас - красота!  Невъзможно беше да не си открадна няколко снимки   :)   Ама, постарах се да съм дискретна  ;)

Прага - църквата Свети Николас - красота! Невъзможно беше да не си открадна няколко снимки 🙂 Ама, постарах се да съм дискретна ;)

После си харесахме едно ресторантче, малко „а ла пъб“, където се наплющяхме с чешки манджи и чешко вино. И, като кръстосахме леекинко погледите и зачервихме бузите, понеже вече не ни беше така студено /маалее, първите два дена бяха голям клинчар/, хукнахме из тъмното да снимаме нощна Прага.

Пък тя и нощем хубава бее, думи нямам! 🙂

Прага нощем

Прага нощем

Прага  вечер

Прага вечер

Прага вечер - Старе место.  В синьо е осветена катедралата Света Дева от Тин

Прага вечер - Старе место. В синьо е осветена катедралата Света Дева от Тин

Прага нощем - на Площада на Републиката обществена сграда, на която казват Obecni Dum.  Най-най-вляво се вижда мъничко от Прашна брана.

Прага нощем - на Площада на Републиката обществена сграда, на която казват Obecni Dum. Най-най-вляво се вижда мъничко от Прашна брана.

Прага нощем

Прага нощем

Прага нощем -  Вацлавске намести /Вацлавският площад/

Прага нощем - Вацлавске намести /Вацлавският площад/

Прага нощем... много витрини с много красотии    ;)

Прага нощем... много витрини с много красотии ;)

Прага нощем - Народният музей /отвън почти красив, отвътре - не особено богат/  :)

Прага нощем - Народният музей /отвън почти красив, отвътре - не особено богат/ :)

Прага нощем

Прага нощем

Прага  нощем  -  Храдчани

Прага нощем - Храдчани

Е, насхледанооо! 😉

Следва продължение.

П.П. Книжката „Мачак у чизмама“ все пак я намерих на връщане в един магазин на същата магистрала, но в посока към България 🙂

Автор: Вили

Снимки: авторът

13 коментара

юни 01 2010

Кратка (фото-)разходка из центъра на Прага

Не обичам да си омешвам пътешествията и да пиша един разказ преди да съм написал предишния, но сега ще направя изключение, заради много краткото пътуване до Прага миналата седмица. Но това изобщо не значи, че няма да разкажа за пътуването ми до Дубровник от началото на месец май – пече се разказът, просто както винаги […]

13 коментара

мар. 05 2010

София – Прага – Берлин (предисторията от 2008г)

От днес започваме един пътепис за пътуване с кола от България през Чехия до Германия. Същинското пътешествие ще започне в следващата част, а сега ще прочетем предисторията му – едно по-ранно пътуване до столицата на Чехия – Прага. Наш водач ще бъде Ивайло. Приятно четене: София – Прага – Берлин Прага – предисторията от 2008г […]

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version