Етикети: хостел

8

Към малко познатата Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Така се случи, че тази година няколко наши автора решиха да поемат към Белорусия и Русия. Днес, по повод включването на СССР в Антихитлеристката коалиция на 22 юни 1941г , ще минем по пътя...

Бале в Централна Америка (3): Бокас дел Торо в Панама 15

Бале в Централна Америка (3): Бокас дел Торо в Панама

Продължаваме с приключенията на Бале из Централна Америка– започнахме с град Панама и Панамския канал, после бяхме в селцето Санта Фе, а днес сме в един световно-не-известен-в-България курортен остров  архипелаг – Бокас дел Торо....

Бале в Централна Америка (2): Санта Фе в Панама 3

Бале в Централна Америка (2): Санта Фе в Панама

Продължаваме с централно-американските приключения на Бале – започнахме с град Панама и Панамския канал, днес отиваме на село, в провинцията. Приятно четене: Санта Фе в Панама част втора на Приключенията на Бале в Централна...

Южна Африка – очаквай неочакваното (1): Йоханесбург 3

Южна Африка – очаквай неочакваното (1): Йоханесбург

Започваме една обиколка из Южна Африка. Наш водач ще бъде Иван, а като за начало трябва да кацнем в Йоханесбург. Приятно четене:     Южна Африка Очаквай неочакваното част първа Йоханесбург    Полетът, от...

До Милано на инат (1) 16

До Милано на инат (1)

 Днес ще избягаме от къщи в буквалния смисъл – Влади ще ни разкаже за Милано

Приятно четене:

 

До Милано на инат

начало

Така започва днешният пътепис, който ще ви отведе макар и за малко до Милано.

От много години сме си мечтали с един приятел да посетим Милано и да разгледаме бутиците на модните дизайнери. Той е фен на италианската мода и неговият идол е Армани. Обаче нещо все ни спъваше идеята. Или единият нямаше пари, или другият нямаше време. И така почти 8 години… И накрая аз се отказах да го занимавам с това и реших да отида сам и да го оставя да ми завижда. Речено – сторено.

Милано

Милано

Успях да си изпрося цели три седмици отпуска в разгара на лятото. Имах някакви пари, бях си свалил нужната ми информация за Милано от интернет, имах си карта на Италия и карта на Милано… Една огромна карта на Милано с мащаб 1:16000  –  (1 см. =160 метра). Оставаше само да си събера багажа и да избягам от вкъщи…

Да, обикновенно се измъквам потайно от вкъщи, когато реша да пътувам занякъде. И един прекрасен топъл летен понеделник, когато баща ми беше на другото село, а майка ми отиде в града на пазар…  И аз се измъкнах успешно…

Станах от леглото с мисълта, че ще пътувам за Милано.

Вземах си една раница – еднодневка и започнах да пъхам нужните ми неща в нея. Погледнах в интернет какво ще бъде времето в Милано през следващата седмица и напъхах по две дрехи с къс ръкав, две къси летни хавайки, един дълъг ръкав и нещо по–ежедневно за из път, вода, бисквити, храна, малко от домашната ракия на тати , две дебитни и една кредитна карта и по обед бях на автогарата, за да си взема билет до Милано за отиване и връщане, като на връщане да е отворен… На Юнион Ивкони…

Жената на гишето ме погледна доста странно, като ѝ казах какво мисля да правя и побърза да ми издаде билет, защото се оказа, че за следващият ден – вторник имало само три места… И можело докато си говорим с нея за това пътуване, някой от някъде да ги заеме. Представете си , ми каза жената, че докато си говорим така с теб, в някой друг офис в страната се яви тричленно семейство и поиска билети… И докато си говорим с вас за подробностите и местата ще бъдат заети… Доста умен ход… Написа ми билета – София – Милано за 17. 07 и Милано  – София (отворен) и ми каза, че трябва да се обадя , за да знам, кога ще пътувам обратно, за да ми се пази мястото, защото пък, ако нямало други пътници за качване от Милано, или няма места, автобуса може и да не влезе в Милано… Доста се замислих за това, ама си казах –  това е скъпа мечта и тя ще иска своите жертви. Платих си билета –  290 лева за двете посоки, помотах се малко из нашия град и вечерта заминах за София, за да ми е по–спокойно и на сутринта отидох на автогарата “ Сердика“, завериха ми билета и се качих на автобуса.

Към 9:40 ч, отпътувахме… И така, вече съм на път.

Следва почти цяло денонощие път и на другата сутрин да бъда в Милано.
И понеже по този път съм пътувал десетки пъти, реших да се отпусна и да се возя… Само от време на време поглеждах табелите по пътя, за да знам докъде сме стигнали. Белград за първи път от 10 години насам, го заобиколихме по околовръстното – не сме влизали там, само реката, над която минахме, ме подсети, че сме някъде там.

Следват граници, проверки, почивки на всеки 4 часа, една нощ в автобуса. Гледах да не харча никакви пари по пътя на отиване – минах само с 40 цента, и то на първата спирка след излизане от България –  на километър след границата и то защото много ми се ходеше на WC.

Минаваме в Словения

през последната граница, на която спираме за проверка. Пътят става много добър, автобуса вози много добре, та чак те унася на сън, само дето около седалките е малко тясно, та все не можех да си намеря място. По крайпътните заведения става все по–скъпо и аз даже започнах да се притеснявам дали ще ми стигнат парите в Милано, ако и там цените са такива… По едно време между седалките мина единият от шофьорите да ни пита дали всички си имаме фиксирани дати за връщане… Ами аз като си нямах… Викам му, че моя билет за връщане е отворен… И че мисля да остана в Милано 4 – 5 дена… И той като ми каза само, че

всички места за връщане били заети

чак до края на юли – до 30.07… И че при това условие няма да мога да се прибера, защото никой нямало да ме вземе, след като няма места…

Олеее, викам си –  сега добре се подредих… Ей ти го на теб сега Милано – гледай си го две седмици… А аз съм на работа на 29. 07… Чудо ще е , ако наистина не мога да се прибера… Замислих се дълбоко… Но нали съм на инат и почти без багаж… първо ще си погледам малко Милано, за да мине на моята, а после ще му мисля как ще се прибирам…

Duomo, 20122 Милано, Италия

 

И на една почивка по пътя, един от пътуващите дойде при мен, да ме пита за къде пътувам, какво работя… мислейки се, че пътувам, за да работя. И аз като казвам, че съм тръгнал за Милано за 3 – 4 дена, да разгледам бутиците на модните дизайнери и той ми каза, че не съм добре… Това и сам си го знам , няма защо да ми се казва…

Докато съм спал в автобуса,

неусетно сме влезли в Италия,

това го разбрах, когато се събудих по едно време и надписите по табелите бяха на италиански – тогава се сетих, че между Словения и Италия няма граници…  И така, нощта почти се изниза, наближаване Верона. Влизаме във Верона към 4 часа, сутринта, за да оставим там две момичета и един мъж. А автобуса ни на отиване беше пълен, само с едно свободно място. Крайната точка на автобуса беше Валядолид.

Милано

Милано

Имаше пътници за Тулуза, които тръгнали на пътуване към BAYONNE – Matabou и от там към Португалия с влак по техни си маршрути… И вече влизаме в Милано, тъкмо се разсъмва. Първо виждам, че навлизаме в голям град, а после виждам една малка табелка – бяла, правоъгълна, на която пише с големи черни букви МИЛАНО. Хм. Събирам си нещата около мен, по седалката и отгоре, приготвям си раницата и вече бях напълно готов, когато навлязохме навътре в Милано и вече видях очертанията на гарата… Автобусът спира зад Централната гара в Милано, до сградата на пощата, отваря вратите и шофьора ми вика да слизам… Каза ми как и на кого да се обадя, за да ми бъде фиксирана датата за връщане и да питам какво да правя, ако няма места за връщане. Та,

в Милано слязох само аз и никой друг

Автобуса затвори врати и си замина… И аз се оказах сам – самичък на гарата в Милано с една раница еднодневка, десетина листа с информация, карта на Милано, карта на Италия и един джобен българо – италиански разговориник… Милано –  твой е, викам си аз и се огледах набързо, за да видя, къде точно ме остави автобуса и тръгнах малко да разгледам гарата и да похапна нещо, докато стане още малко светло. Следващата ми стъпка беше да си взема карта за 48 часа, за возене в градският транспорт и метрото и да започна моето пътуване в големият град от метрото…

Билет в Милано

Милано. С това се возих на градски транспорт

 

Влизам в гарата. Тя е много голяма, огромна, с високи тавани и няколко магазина вътре. Слязох в метрото, вземах си карта за 48 часа (ми като незнам как да си я поискам –  написах на един лист „48 h“, и казах –  един билет (на италиански), и показах листчето –  за колко време). И през това време си пуснах химикалката, за да си платя, после си тръгнах и се оказа, че таз химикалка останала там… Забравена, загубена… още в началото…

Милано – фасади

Милано – фасади

 

Слизам в метрото, активирам си картата на машинките. Таз’ карта се пъха всеки път, за да се влезе в метрото. И отивам направо на

Дуомо –  катедралата

да гледам. Оле, много ми хареса там. Ранно утро, почти никой нямаше на площада, само няколко жандарми. Разгледах катедралата отвътре –  имаше още 1 – 2 ранобудни посетители… Огромна катедрала, никой не ми пречи, разглеждам си я спокойно, бавно…

 

 

Миланската катедрала Дуомо

Дуомо

 

После я обиколих цялата отвън и стигнах до една чешмичка – точно срещу магазина Ла Ринашенте, напълних си малко вода. Общо взето за двата дена не съм харчил пари за минерална вода, както съветват пътеводителите… Пия си от таз вода, като ми свърши бутилката, отивам с метрото, напълвам си пак. И така…

И продължавам да се разхождам. След катедралата продължих към закритата

галерия Виктор Емануеле…

Магазините там още не бяха отворили, но поне видях кое къде е. После се мотах по улиците наоколо.

Галерия Виктор Еманиуил, Милано

Закритата галерия Виктор Емануел

 

И някъде след 10 часа сутринта, реших да се ориентирам да видя

къде ще спя и за колко пари

От сайта http://www. hostelworld.com още от вкъщи си бях набелязал няколко хотела за малко пари и направо се насочих към метрото, за да отида на метро „LORETO“, където са разположени те. Общо взето , като се слезе от Метрото на LORETO , което е само на две спирки от гарата (Centrale FS), по зелената линия, като се идва от към центъра, и се излезе през изхода, като се върви в същата посока, по която е дошло метрото, се излиза от метрото, пресичат се две улици и точно на кръговото кръстовище, се завива надясно (там са 2, 3 булеварда, ). Единият от които е „Via Nicola Antonio Porpora“. И само по тази улица Via Nicola Antonio Porpora като се върви, от двете и страни и по десните и пресечки са разположени хотели с 1, 2, 3 звезди.

Аз си избрах един хотел с една звезда и реших да питам дали имат стая като за мен. Влизам, на рецепцията едно красиво китайче ли беше, японче ли, усмихнато. Успях с моя недодялан английски и почти никакъв италиански, със жестове и писане, се разбрахме –  стая за 55 Евро, на вечер със закуска (скромна закуска, де). Казах му, че ще се върна след 10 минути, защото исках да огледам съседните хотели с по една звезда… Отидох до другият хотел на ъгъла, оказа се, че там може да се спи за 40 евро на вечер… Обаче беше 10:45 часа някъде, а на този хотел, ми казаха, да дойда след 13:30ч, и че ако искам, мога да си оставя багажа там и да се разходя… А, да, бе, как не –  нито ще си оставя багажа там, нито пък ще продължа да се разхождам с него още три часа…

Хотел в Милано

Милано-в двора на хотела

Върнах се при китайчето и там останах –  две нощувки по 55 Евро –  дадох ги –  110 евро… И си викам –  тук ще да е… Много добра стая, двойно легло, с изглед към главната улица… ТВ имаше също. Е, нямаше климатик, но имаше на тавана един вентилатор с едни големи перки… Като го пуснах, той като почна да бръмчи и да се клати… оле, викам, ей туй, ако ми падне на главата… Поохлади малко стаята и го спрях. Оставих си багажа, вземах си само в един сак нужните ми неща за кратка разходка и поех из големият град.

Милано – зелени градини

Милано – зелени градини

Очаквайте продължението

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Милано – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral 1

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили

Днес ще продължим по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част шеста

По Каретера Аустрал в Чили

Ситуацията изглеждаше абсолютно идентична като при Лаго О’Игинс – все още имах само около 25 евро в чилийски пари и около 20 в аржентински. Въпреки това, този път определено бях решен да продължа. Дани имаше достатъчно чилийска валута, така че му продадох аржентинските си пари и вече се чувствах почти богат. Е… все още не бяха достатъчно, за да се чувствам сигурно, но при всяко положение беше по-добре.

Върхове в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Рано рано тримата се наредихме на изхода на града да чакаме преди тълпата израелтянr, нощуващи в Лос Антигуос, да ни застигне. Излизащите коли се брояха на половината пръсти на едната ръка на сакат стругар, но въпреки това след около час се намери едно място в едно камионче отиващо към Кокран. Късметът естествено беше за мен.

И така поех по

дългата, дъждовна и красива Каретера Аустрал

– опитът на Пиночет да свърже с път всички части на Чили. Всъщност първите ститина километра след Чиле Чико не са част от този път, но бяха по-впечатляващи от всички, което видях.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Тесният неасфалтиран път в началото минаваше през редица каньони, прокопани в скалите, след което се издигна до най-високата си точка, от където се откри спираща дъха гледка.
Отпред се жълтееха сухите треви и храсти, няколкостотин метра по-ниско се синееше огромното езеро General Carrera, а зад него се редяха заснежените върхове на Андите. Пътят продължи да лъкатуши по скалите на единия бряг на езерото, като на места изглаждаше колкото труден за направа, толкова и опасен. Едно немнимателно движение на волана може да те запрати на няколкостотин метра надолу в пропастта. А шофьорът на камиона караше като на рали.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

За щастие 190км и 5 часа по-късно пристигнах в

Кокран,

на чийто изход чакаха…двамата израелтяни, приятели на Макс и Коби, с които чакахме лодката на Лаго О’Игинс.

Езеро – по пътя Каретера Аустрал, Чили

След като се заговорихме разбрах, че самите Макс и Коби, както и италианецът Стефано са също в градчето. Освен това били успели да свалят цената на лодката на 45$ след като говорили със собственика на фирмата във Вийа О’Игинс. След това прекарали Нова Година в селцето и полека лека се измъкнали, минавайки през вечнодъждовният Тортел, където дори няма улици, а само дървени пътеки и мостове.

Четете по–нататък>>>

От Хонконг към Банкок 0

От Хонконг към Банкок

Тази нощ имахме известни технически проблеми със сайта и той беше недостъпен, за което се извинявам на всички (по)читатели и автори. Очевидно се оправихме, а сега продължаваме с избрани глави от големия пътепис на Радослав за Югизточна Азия. Днес ще тръгнем към Банкок. Приятно четене:

От Хонконг към Банкок

Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой – Хонконг

Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой

Днес имахме особено важна туристическа задача –

да се доберем до славното Кралство Тайланд.

Сега, преди някой да пита за стотен път, не сме търсили или намирали нито проститутки, нито наркотици. Видяхме само веднъж едното от двете на съседния бар в едно заведение.

Четете по-нататък>>>

Из Перу, Еквадор и Колумбия (2) 1

Из Перу, Еквадор и Колумбия (2)

Продължаваме с пътуването на Хасп из Южна Америка. Видяхме как стига от Атланта до Лима, Гуаякил и Кито и току-що влязохме в Колумбия и сега продължаваме към Богота. Както знаете авторът вече веднъж си изгуби фотоапарата още в първата част, затова снимките в разказа са от Википедия и са с нейния ГНУ лиценз, въпреки, че във втора част прави още един опит да се снабди с фотоапарат.

Приятно четене:

Из Перу, Еквадор и Колумбия

част втора

Колумбия

Вече е Четвъртък, аз съм в Колумбия, мръсен, раницата пълна с дрехи за пране и аз реших да отседна в най-близкото място с хотел и да остана един ден. Мястото се оказа с име

Ипиалес,

на десет минути от границата, с няколко хотела почти един до друг край автогарата. Отседнах в един от тях. Хотелът малък, сигурно двайсетина стаи, зад тезгяха рецепциониста Йон с вид на немец и с идиотското предубеждение, че ако ми повтори някоя исанска дума няколко пъти ясно и отчетливо аз ще го разбера. Усетих го как почна да има подозрения да не би да съм нещо ретардед та да не разбирам толкова основни и смислени испански думи, дет’ и дете на две години знае. Запомних му името, защото по късно се оказа, че ще пием почти цяла нощ аз, той и един друг в лобито на същия този хотел и той също така ще играе барман. Зад него имаще рафтове с богато разнообразие на алкохол.


Насочи ме човекът към обществена пералня, то се оказа хомическо чистене, намери и ми даде адреса от телефонен указател.


Градът се намира основно на един продълговат баир с плоско било и не много високи но стръмни склонове. Изкатерих се с пуфтене, стигнах центъра, после наляво два три километра и стигнах пералнята. Разбрахме се че ми трябват дрехите наобратно бързо, казаха ми че ще са готови след около час, в 11 часа.


Реших да се погрижа за започващата да изглежда зложещо рана от изгореното. Намерих фармация с налични мехлем и грамадни лепенки. Пак като на еквадорската граница, аптекарката реши да ми превърже раната, нещо като я видя се разтревожи. Не се съгласих, взех си мазилото и лепенките и се върнах за дрехите. Не бяха готови та се отбих до съседното кафене и като си поисках захар, ми се каза че вече е сложено. Това ми се случи още много пъти, сигурно за колумбийците кафе без захар е немислимо.


На връщане към хотела видях фото, влязох и видях камера с сменяващи се ролки, много евтина, с включени ролка 24 кадъра и «400» написано на нея и една ААА батерия. Реших да си я взема и да внимавам да не щракам безразборно, все пак това не е дигитална джаджа с бая ти мемори кард вътре.


Върнах се в хотела, изкъпах се, полях си раната обилно със спирт, намазах я и турих грамадната лепенка. Излязох да поснимам, снимах три добре изглеждащи църкви с се площада отпреде им и няколко улици. По едно време ми се скъса джапанката, но бързо намерих магазин за обувки с джапанки вътре та не беше кой знае какво.


Прибрах се отново, проснах се със се дрехите, пуснах си телевизора, да е било към един-два следобед и като съм заспал, та чак до малко след полунощ.

Четете по–нататък>>>

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(11): Улан Батор, Монголия 1

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(11): Улан Батор, Монголия

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в пътя към Улан Батор в Монголия.

Днес ще разгледаме столицата на Монголия – Улан Батор

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част единайсета:

Улан Батор, Монголия

На закуска слизам с тетрадката си и написвам две страници със задачи за престоя си в Монголия. Повечето са свързани с довършването на уебсайта. Скоро всичко трябва да заработи и то да заработи добре, or else… Като начало трябва да довърша почти готовата галерия, след което да преправя основната страница и да захвана страницата със спонсорите, която трябваше да е готова отдавна. Разбирам, че престоят ми тук ще е последният шанс да поработя нормално преди Владивосток, дори преди… преди където ще отида след Япония, за да чакам мотора си да доплува при мен. Където и да е това. Което означава, че поне месец, месец и половина няма да имам възможност да работя сериозно по сайта, а за да може изобщо някой да свърши някаква работа по него, първо аз трябва да направя дизайна на нещото… А на мен това не ми е единствената задача. Сега имам възможност да свърша всичко или поне голяма част от нещата, и ако това ми коства да видя като хората Монголия – so be it. Ще съжалявам друг път, когато имам време и енергия за това.

Получавам СМС – телефонът ми писука сравнително рядко напоследък. Алекс Рюмин е – руският велопътешествен-ик, с когото съм се запознал преди две седмици на брега на река Катунь в Алтай, Русия. “Видях на сайта ти, че си някъде в Монголия. Аз съм в Улан Батор. Да се срещнем ако си тук.” Страхотно! Не мога да повярвам, че Алекс е изминал цялото това разстояние за толкова кратко време, или може би аз съм го изминал за много – няма значение. Разменяме си няколко съобщения, разбирайки се къде да се видим. Аз нямам абсолютно никаква представа как изглежда Улан Батор и само смътна идея в коя посока е центърът. Алекс е тук от ден, някъде в центъра има католическа църква, пред която трябва да се срещнем след час. Кръстът се вижда от далече.

Няма кръст, няма и църква. Няма и англо-или-руско-говорящи монголци, въпреки че съм си пробвал късмета с десетина. Бързо вървя по главната улица в посока центъра, от време на време спирайки, само колкото да попитам някого. Пред руското посолство, което ще се усетя, че ми трябва за да си изкарам руската виза чак по-късно, получавам съобщение от Алекс, че се е объркал и църквата е далеч от центъра. Да се срещнем на голямата сграда с форма на платно. Голямата сграда с форма на платно е точно пред мен – модерна сграда с огледални стъкла, вижда се кажи речи от всяка точка на града. Идеален ориентир.

Четете по-нататък>>>

Един ден в Бергамо 4

Един ден в Бергамо

Пак ме тегли към топлите страни. Днешният пътепис ще ни отведе в италианския град Бергамо, като авторът не е забравил и полезни съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:

Един ден в Бергамо

Ако сте се интересували от ниско бюджетните полети до Милано, няма как да не ви звучи познато името на град Бергамо. Така е, защото там се намира едно от летищата, на които кацат полетите за Милано, и по-специално евтините полети на WizzAir. В самолетите на Wizz можете да намерите всякакви хора, от гурбетчии през студенти и туристи до фьешъни и мутреси, тръгнали на пазар по Виа Наполеоне. Повечето от тях се отправят директно към Милано — столицата на текстилната индустрия и на модата, забързан град, в който няма какво да се случи (освен да се влюбиш). Ние вече сме били там, видяли сме, така че се отправихме към самото Бергамо.

Градът Бергамо

Бергамо е малък град с доста дълга история, намиращ се в подножието на Алпите и на 40 километра от Милано.

Бергамо

Разделен е на две —

горният град (Citta Alta)

се намира на върха на хълм със стръмни склонове и е опасан от висока крепостна стена. Има много архитектурни паметници от средновековието, а тесните улички са запазили атмосферата на отминалите времена. Една от основните забележителности е катедралата Санта Мария Маджоре, а на близкия площад Вечия (Piazza Vecchia) има прекрасни кафенета и ресторантчета.

Долният град

е мястото, където хората живеят и работят — широки булеварди, изпълнени със скутери и велосипеди, хора, забързани за работа, автобуси и автомобили. Не че няма какво да видите — и Citta Bassa не е останала недокосната от таланта на италиански и австрийски архитекти. Ако пък сте любител на изобразителното изкуство, в Accademia Carrara ще намерите над 2000 творби на италиански и европейски майстори, а в близаст до нея е и галерията за модерно изкуство.

Но стига сме преписвали от пътеводителите, ние отидохме там, за да усетим атмосферата на града, да опитаме италианските вина, да хапнем паста и прочутите сирена от Ломбардия. Но първата работа беше да се настаним в хостела, който си бяхме харесали.