Archive for the tag 'Хомс'

апр. 25 2013

Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра”

Това вече е наистина последната част от поредицата на Цветан за християнкса Сирия. Днес ще ни заведе до православния манастир Свети Георги в Долината на християните близо до Хомс. Приятно четене: Изгубената Сирия част пета Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра” Преди да продължим искам да Ви покажа, четири снимки от интернет на актуалното […]

2 коментара

мар. 07 2013

Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица

Днес ще завършим поредицта на Цветан за предвоенна Сирия – този път това ще бъде град Хомс, а ние оставаме с тайната надежда, че снимките в разказа ще помогнат при възстановяватането.

Приятно четене:

Хомс и поясът на Богородица

 

Хомс е третият по големина град в Сирия.Той е римският Емеса и библейският Кадеш. Хомс е важен кръстопът и за нас –  на запад е Крак де Шевалие, на изток е Палмира, а Дамаск е на юг. Планирали сме да посетим само църквата UMM – AL – ZUNNAR, където се съхранява пояса на Дева Мария. На автогарата (гараж на арабски) нашият Мехмет попита няколко човека къде е, но те се правят на луди и ни сочат сребристата джамия на Халед ибн Уалид, който е завлядял града през 636 година. Добре, че срещнахме една християнка, която ни упъти през сокаците към целта ни.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

По скоро приличаше на училищен двор изпълнен с детски глъч, а не на църковен двор. Това бяха сирийски деца, дошли като нас да се поклонят на пояса на Богородица.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Сградата беше каменна, сива и ниска, но солидна, от сталински тип като президенството в София.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Над входа има изображение как Богородица подава пояса на апостол Тома.

Първоначално апостол Тома оставил святата реликва на съхранение в Йерусалим, след това пояса се съхранявал в Зила – Кападокия, а после бил пренесен в Константинопол и положен в свещен кивот (агиос сорос), обсипан със скъпоценности във Влахернската катедрала.

Интересно е да се каже, че по-рано кивотът с пояса е бил в наши ръце – на нашия цар Иван Асен I като трофей след победата през 1190 година над византийския император Исак II Ангел. Разделяме се с него в 1330 година, когато цар Михаил Шишман губи битката при Велбъдж от сръбския крал Стефан, който го връща пак в Константинопол.

 

Както вече споменах (в пътеписа за Порто Лагос), днес част от пояса се съхранява във Ватопедския манастир на Света гора – Атон, а друга – в Зугдиди (Грузия).

 

Предполага се, че през 1204 след падането на Константинопол кръстоносците го разделят на три части: една – за Аахен (Германия), друга – за манастира Троодитисса (Кипър) и трета – за Сирия. Те преименуват Хомс на Шамел (Камилски град), който е разрушен от воините на джихада.

Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

Запалихме по една свещ пред иконата на Девата и се помолихме. Следва

разказа на свещеника  за това сензационното откритие:

Пролетта на 1953 година в сирийския манастир в Мардин (днешна Турция) бил намерен стар манускрипт на арамейски език. В ръкописа се казвало, че в хомската църква се съхранява неизвестна част от легендарния пояс на Богородица. Посочвало се даже, че трябва да се търси под олтара. Събрало се цялото висше духовенство на двете християнски общини – (гръцка) православна и яковитска (сирийска). Празнично облечени граждани се тълпяли зад църковната ограда. За охрана била извикана полицията.

Лопатата се забила в каменистия грунт и още на плиткото се опряла в малка надгробна плоча.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

В ъгъла до иконите на Богородица на масичката лежат плочата и черното каменно кубче. Те са изпъстрени с надписи на арамейски с характерния си наклон на наляво. Надписът гласи :,,Този храм е заложен в 59 година от Рождество Христово,” което показва, че тук е бил един от най- древните християнски храмове още в езическите времена.

Когато повдигнали плочата във вдлъбнатината намерили малко сребърно ковчеже (кивот). Вътре се намирал навит на руло пояс от камилска вълна със златни нишки с размери 74 х 5 см.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

Днес в десния притвор на църквата зад бронирано стъло  е изложена за поклонение част от пояса. Той е положен в сребърно цветче с венец от брилянти. Друга част от пояса е дадена на Йерусалим.

Към реликвата потекъл поток от поклонници, болни и бездетни жени.Чудесата започнали веднага. В храма е струпана камара от патерици и бастуни, оставени от излекуваните инвалиди.Така възникнал цял музей. Първото документално отбелязано изцеление от пояса на Пресвета Дева е чудото на изцелението на византийската императрица Зоя на 31август 906 година. Сега този ден е празник за православната църква.

Чудесата продължават и днес. Даже в Индия. От пояса, намерен в Хомс през 1982 са отделили парченце и го пренесли в областта на апостол Тома, индийската провиция Маланкар. Там има голяма община на сирийските християни –яковити, наброяваща повече от един милион.

Свещеника ни покани в митрополитската резиденция. На масичката бяха сложени сладки и две чаши вода – една пълна и една празна?! Свещеникът сериозно ми каза, че ако човек е жаден ще пие от пълната, а ако не –от празната. Може, ако искам, да провери водата дали е студена с два пръста?

Защо не? Ами две мнения са по-добри от едно и ние се разсмяхме.

Няма две мнения, че според пергамента този пояс е изплетен от самата Богородица.

Анализът показал, че тази реликва е лежала в земята над хиляда години. Останалато е вярата, която прави чудеса.

 Поясът на Богородица – Хомс, Сирия

 

Когато разказахме на митрополита на Хомс колко трудно сме го открили, той се усмихна и ни разказа една история – когато хомси (жителите на Хомс) разбрали, че кръстоносците ще минат и през техния град, решили да се направят на луди. При влизането си в града кръстоносците видели, че всички са луди. Помислили, че това е в резултат на някаква зараза и бързо напуснали града.

Ние благодарихме за почерпката и благословията му, и потеглихме по следите на кръстоносците към замъка Крак де Шевалие.

 

 

Цветан Димитров,2008 – 2013

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

6 коментара

мар. 23 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс

Започваме една близко-източна поредица (арабският свят нещо му става в последните седмици – това не значи, че няма ходим там 😉 Днес ви представям първата част от пътуването на Жени из Сирия, Йордания и Ливан, че знае ли човек…


Приятно четене:

До Акаба и назад (Сирия – Йордания – Ливан)

част първа

Халап и Хомс

ИДЕЯТА дойде съвсем неочкавано , тук, пред компа. Съвсем случайно попаднахме на ето тези юнаци http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=60806 . Е , ние не сме на две колела ( все още ) и решихме да го направим с автомобил. Само , че … за такова нещо хората трябва да са от една порода. А такива не се намериха .Затова решихме да го направим по трудния начин – с автобус. Беше средата на лято 2010.

След доста време пред компютъра ( чичко Гугъл всичко знае ) и ровене в http://www.tripadvisor.com/ и http://www.lonelyplanet.com/uk , най-после го решихме:тръгване на12 ноември 2010 , за две седмици , с редовна автобусна линия на Зейтуни до Алепо (първия град в Сирия) , до Червено море и обратно със вътрешен транспорт, а по пътя каквото успеем да видим.Направили сме резервации по нета за всички нощувки,записали сме всякакви разписания и цени на автобуси и маршрутки, копирали сме всякакви карти.

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Пътуването със Зейтуни

си е малко напрегнато – оказва се че ще сме там точно по тяхната коледа ( al eid ) и в автобуса е пълен с хора който се прибират при близките си, всякакъв багаж, подаръци , по-малко места и т.н. Чувстваме се не на мястото си, а и все пак ни е за първи път.

След 26 часа път ,спане, обичайни проверки по границите стигаме автогарата на

Халап

с около 2-3 часа закъснение. Леко сме изнервени и искаме само да ни оставят някъде, за да си хванем такси до нашия хотел ( всъщност хостел , изкопан някъде от форумите ) . Да, ама не – „сядайте на бордюра и чакайте докато се оправя с другите” – единият от шофьорите влиза в ролята на диспечер и набързо взима нещата в свой ръце – има хора за Алепо, за Дамаск, за Хомс, че един и за Бейрут. След 10 минути пристига Махмуд – местно момче , живяло няколко години в БГ и което говори много добре нашия език.Естествено , че не е и чувал за нашия хотел! Започва лудо каране по задръстените улици, разговори по телефона за да разбере къде точно е този хостел, предложение да ни заведе в друг по-добър хотел .

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Стигаме

хотел AL Gawaher

( дори и Махмуд се чуди как се произнася). http://www.hostelbookers.com/hotels/syria/aleppo/30164/

При вида му светва червена лампичка.Входа си е буквално вход, рецепцията е в апартамент на първия етаж … Сори , мистър, вашата стая е продадена, трябваше да се настаните до13,00 … а сега е вече 16,30 … Сори … няма свободни стаи….. Махмуд кима разбиращо… Намира ни друг хотел, по-скъп , но и по-добър. Вечерта идва да ни вземе ,води ни до прословутата Цитадела на султана на Халап. Впечатляваща с размерите си крепост, осветена отвсякъде , може би за да се подчертае величието и мащабите пред обикновения човечец застанал пред нея. Затворена е поради късния час и Махмуд ни води на вечеря.Къде , и ние не разбираме , по улиците е пълна лудница- движението е на една боя разстояние, никой не ползва мигачи , клаксони отвсякъде…. Говорим си какви са възможностите да ни заведе на другия ден до Дамаск през Крак де Шевалие,Маалюля и Сейдная. Оказва се че времето за такава екскурзиика е голямо, а и цената която ни казва ни стряска (все пак той си има свой си бизнес, не е такси) След вечеря ни връща в хотела и ни пожелава лека нощ и wellcome to Syria. .. И всичко което направи за нас е безвъзмездно, просто от Зейтуни са му казали да се погрижи за двама незнаещи закъде са тръгнали българи. Пребити сме от път и се опитваме да заспим ,но сме под напрежение ,защото усещаме че нещата май не са такива каквито сме чели по форумите… Въпреки всички притеснения и недоразумения – едно голямо ЕВАЛА на хората от Зейтуни !!!

Сутринта на рецепцията ни дебне „бакшиш” – Мистър, екскурзия ? -Не, ние сме само до автогарата. – Ооо,няма проблем. И ни товари раниците в багажника. Качваме се леко притеснени.-Мистър, къде отивате? – Автогарата, отиваме до

Хомс

-Ооо, вие отива Калаат Ал Хосн ( Крак дьо Шевалие ) .Следва 15 минутен пазарлък за цената докато вече си пътуваме в посока Хомс. Договаряме се за цената -45$. Минаваме край Хомс и продължаваме надясно към планините. Брояча е включен и се върти със скорост, пропорционална на скоростта на таксито. Пътуването си е доста и когато стигаме замъка, се оказва че „бакшиша” се е прекарал! Естествено, че следва нова разправия и „бакшиша” си изпросва 5$ бакшиш.

Хомс, Сирия

Замъка е впечатляващ и учудващо запазен.Построен е от хоспиталиерите презXII век на хълм, висок около 500-600м , край който минавал главният път от Антиохия надолу към Бейрут. От стените му, дебели повече от 8 м , се вижда цялата околност.Конюшни за 2000 коня.Резервоар за вода за десетина басейна с олимпийски размери.И не е превзет в битка! Мамелюкския султан Бейбарс фалшифицирал писмо от Триполи ,в което пишело че рицарите трябва да предадат крепостта.

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Отвън „бакшиша” ни чака- той така или иначе трябва да се връща обратно до Алепо, ние пък няма с какво да се върнем, освен с някой негов колега. Съгласяваме се за 10$ да ни върне до автогарата на Хомс.Още отдалече при гледката пред и около автогарата изтръпваме- народ,таксита,автобуси,маршрутки… Показва ни къде точно е Pulmann (тяхната държавна транспортна фирма) и си взимаме довиждане.Въпреки всичките му мрънкания и пазарлъци, си беше симпатяга.

Вътре в автогарата следва нова „атака”, само че единственото което разбираме е думата Дамаск ( Димаш по сирийски ) .На всеки обясняваме че искаме да пътуваме с автобус, без да разбираме какво те ни обясняват.Всичко е написано на арабски и няма шанс без чужда помощ да се оправим.Виждаме встрани самотна жена и Жени се опитва да я попита на кое гише се продават билети за Димаш.Разбрала само думата, жената я хваща за ръка и я води до едно от гишетета.Цената за двама е 150 сирийски динара – около 3$.Записват ни данните от паспортите и ни показват от къде точно тръгва автобуса за Дамаск.Автобуса си е като нашите.Хората вътре са дискретни и се стараят да не показват любопитството си.Освен момчето от съседната седялка, на видима възраст около 25-26 години . В ръцете си държи учебници по право на английски. Заприказваме се на доста приличан английски.Завършил е икономика, но много обичал да учи и сега следва право в Хомския университет.Казва се Аиса. – Знаеш ли какво означава името ми? – Христос. На автогара Хараста в Дамаск предлага да ни заведе до хотела.Спира такси и накрая дори държи да го плати той. Разменяме си телефоните, за всеки случай, и се разделяме.Хотела в Дамаск се казва Al Ghazal и се намира в Сук Саруджа (прочетахме за него по форумите и по мейла се свързахме с тях). Фоайето е пълно с раници – явно хотела се ползва само от чужденци, което ни успокоява.На „рецепцията” ( по скоро зад бюрото ) стой момче което на английски любезно ни настанява. Усещаме прилив на еуфория! Чувстваме се по детски щастливи !Нещата започват да се нареждат така, както сме го планували! Нещо повече – сирийците се оказват много дружелюбни и услужливи хора.

Очаквайте продължението:

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът

20 коментара

Ное. 25 2008

До Сирия и назад

Днес ще се поразходим из по-топлите страни. Руслан ще ни запознае със Сирия и сирийците. Приятно четене:

До Сирия и назад

За първи път се чудя как да започна свой пътепис. Объркването ми идва от там, че за първи път видях толкова много и в същото време толкова малко от една необятна страна в историческо отношение — Сирийската република.

Вижте по-голяма карта
Много трудно е да описваш, когато в теб се преплитат чувства и усещания на един типичен турист, искащ да види пустинната красота и жасминения Дамаск. Това не е единственият пътепис за тази страна, далеч съм от тази мисъл -убедих се, че Сирия става все по-позната на българите. Което е много радостно за мен. Аз, както и в предишните си пътеписи, ще се опитам да дам повече информация и чувства.

Вярна е приказката, че не може да усетиш нещо,ако не го видиш с очите си. Да пишеш за Сирия е също толкова трудно, както да броиш прашинките в пясъка. И това не е преувеличение ни най-малко. Кой ли не е минавал през Сирия, наистина. Кой ли не. Толкова цивилизации една след друга идват и си отиват, за да оставят своите руини редом до непроменящата се пустиня.

В този свой пътепис аз ще разкажа по-интересните неща от моите преживявания и с цел ще пропусна много-най-добре човек сам да отиде до тази държава. В този пътепис аз ще говоря за хората, които срещнах.

Още от границата ме посрещна старият римски път на Баб Алхауа,

стои отляво на движението, като се ползва и днес. Очудващо не е покътнат до ден днешен… Самата Баб Алхауа — Вратата на ветровете, заради спецификата на мястото,изпълнено с множество течения — стои покрай пътя и се вижда ясно. Оттам вече е Сирия.

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version