Archive for the tag 'Холивуд'

апр. 20 2011

Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, днес на ред е Калифорния. Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част трета:

Холивуд и другата Калифорния

13 септември. Време е за море! Поемаме по магистрала #I-15 на юг-югозапад. Посока – Тихия Океан, по-точно Сан Диего. Пътуваме през

пустинята Мохаве

Гледката е съвсем пустинна – горещо е, вятърът гони тръни по пътя. Огромни кактуси – като дървета – стърчат наоколо. Те така май се и казват този тип кактуси – Joshua Tree. Кратка спирка-почивка в градчето Барстоу, после продължаваме. Надвечер пристигаме в Ранчо Бернардо, където неотдавна са си купили къща мои приятели-колеги от България и ще им гостуваме. Ранчото е квартал на Сан Диего, но е всъщност доста далеч. Менюто включва български гювеч-зарзават. Ммм, вкусно!

Сан Диего, КалифорнияСан Диего, Калифорния

Брегът на Тихия океан край Сан Диего, Калифорния

Сан Диего, Калифорния

Плажът на Сан Диего, Калифорния

Сан Диего, Калифорния

Сан Диего, Калифорния

Сан Диего, Калифорния

Сан Диего

14 септември. На сутринта домакинята ни ни гощава с банички и тръгваме да ни развежда из

Сан Диего

Лъскавият квартал Ла Хойа

– на плажа по-рано имаше едно място, където се припичаха на слънце стадо тюленчета… ама вече ги няма – виждат се само да плуват навътре из морето… Пасифик бийч, с чудесните плажове… Парадайс пойнт… и ето ти го старият град – с безброй шарени магазинчета и кръчмички. O’Hungry, дето ‘На това място през 1897 нищо не се е случило’. Похапваме фахитас и други мексикански вкусотии в шарено ресторантче. Ето го и най-хубавото място – Коронадо! Чудесни ‘къщурки’, чудесен плаж, старият дървен хотел… място с атмосфера! Има и чудесна гледка през залива към центъра на Сан Диего. После по дългия крив мост се връщаме в града, качваме се на един от високите хотели и долу градът и пристанището с безброй яхти са като на длан. Приключваме разходката със Seaport Village, големия самолетоносач Мидуей и новия паметник на моряка и медицинската сестра, дето се целуват на Таймс скуеър по случай края на войната (по известната снимка на Алфред Айзенщад)… малко нещо кич, ама карай… Отправяме се на север по брега по магистрала #5, нощуваме в мотелче (Super 8) в Ориндж Каунти (Коста Меса), точно преди

Лос Анджелис

15 септември. Всички, с които сме говорили, са единодушни със съвета си: не се бутайте в ЕлЕй, гледайте да го заобиколите по-отдалеч… ама все пак решаваме да видим що е туй Холивуд. След мъчително шпорене по безкрайни задръстени магистрали (добре, че сме две в колата, та можем да ползуваме т.н. карпул – най-лявата лента, разрешена само за коли с поне двама пасажери), стигаме до Сънсет булевард, минаваме през Бевърли хилз и ето ти го

Холивуд, Калифорния, Съединени американски щати

Холивуд,

с Кодак театър, където раздават Оскарите и надписа Hollywood високо горе на баира, с Булеварда на Славата, със звездите на звездите 😀 – ето я на Мерилин Монро, на Харисън Форд, а, ето и на жабока Кърмит 🙂 Ето го и самият Шрек в цял ръст :D. Време е да продължаваме!

Холивуд – Лос Анджелис, КалифорнияХоливуд – Лос Анджелис, КалифорнияХоливуд – Лос Анджелис, КалифорнияХоливуд – Лос Анджелис, КалифорнияХоливуд – Лос Анджелис, Калифорния

Караме на север покрай брега на океана, по небезизвестния път #1 (Highway 1). Минаваме покрай плажовете на Малибу и се отбиваме в

Санта Барбара

В малка лагуна близо до брега са се събрали птици от най-различен вид и калибър – особено странно изглеждат едни дългоклюни екземпляри с червено-черни клюнове, които са преобладаващо мнозинство, строени и гледащи всички в една посока. Има и разни видове чайки и гларуси, пеликани, чапли и всякакъв пернат добитък. Нащракваме ги изобилно. След разходка по кея, продължаваме на север.

Птици на плажа – Санта Барбара, КалифорнияПтици на плажа – Санта Барбара, Калифорния

Яхти край Санта Барбара, Калифорния

Плажът на Санта Барбара, Калифорния

Следваща спирка –

градчето Pismo Beach. Сърфистко място

Мераклии в неопренови костюми клечат във водата с дъските и ‘чакат вълна’ :D. Самотен пеликан дреме на кея и не възразява да бъде сниман отблизо.

Пеликан – Писмо бийч, Калифорния

Продължаваме. Сещаме се, че в желанието си да видим всичко, пак сме пропуснали яденето. Спираме в един ‘Jack in the Box’ в градчето Сан Луис Обиспо. Ммм, скусни сандвичи! Искахме да спрем и в Каюкос, ама вече съвсем се е смрачило, а имаме още път…

Сан Симеон, Калифорния

Пътят започва да се катери нагоре-нагоре, подминавам

замъка Хърст и стигаме до Ragged Point Inn

– хотел близо до брега, високо горе на скалите. Луната вече е изгряла, звездите са едри и много, има магия във въздуха.

Ragged Point, Калифорния

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съецинените щати – на картата:

10 коментара

апр. 20 2010

Калифорния

Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:

Калифорния

Мост Golden Gate

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

Гренландия

Канада

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.

Сан Франциско и мостът Голдън гейт

Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари „555“, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…

Четете по-нататък>>>

7 коментара

ян. 23 2010

Пътешествие из американския Запад

Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:

Пътешествие из американския Запад

Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).

Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.

И така:

Ден 1

Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.

Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.

Моята първа цел беше връх Албърт — първенец на Скалистите планини,

на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.

Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.

Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.

Ден 2

На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.

След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.

Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.

Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>

5 коментара

юли 13 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. а за последно минахме през Сан Франциско. Днес продължаваме към Лос Анжелис и Сан Диего. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част осма:

Лос Анжелис и Сан Диего

Сутринта момчето на рецепцията се заинтересува от къде сме. Когато му казахме, той се опули, явно името България не му говореше нищо.

Този ден ще изминем 300 км до Лос Анжелис.

Първите стотина километра караме през планински терен по магистралата US 101, след което излизаме на брега на океана и след още 40—50 км минаваме през Санта Барбара. Тук се намира ранчото на Президента Роналд Рейган, където той се оттегля, след втория си президентски мандат. След още 40—50 км. при град Oxnard се прехвърляме на SR 1, който е Pacific Coast Hwy и до Лос Анжелис се преминава през Американската Ривиера От дясно на пътя е океана, а отляво са склоновете на планините Santa Monica и Santa Lucia. Преминава се през малки курортни селища, а на 20—30 км. преди Лос Анжелис е известния курорт Малибу. Тук е и първата ни изненада, защото очаквахме да видим някакво струпване на скъпарски вили и къщи на многото екранни и всякакви други величия, за които се знае че имат имоти тук. А всъщност се оказа, че това е съвсем обикновенно крайбрежно селище с разпръснати из него, тук там и то по-далеч от брега, на ненатрапващи се луксозни вили. Много повече са обикновените, нормални къщи. Даже съвсем близо до брега, на „първа линия“, видяхме фургони, преустроени на бунгала, с малки дворчета с градинки с цветя пред тях. Край пътя се виждаха съвсем обикновени малки магазинчета и заведения. И нито един многоетажен, бетонен хотел.

Времето е горещо, тихо и в океана не се виждат големи вълни. Бяхме решили, че е редно

да се изкъпем в Тихия океан

За целта отбиваме към един „щатски плаж“, за който разбираме от указателните табели край пътя. Плажът се оказа навътре, но преди него имаше бариера и будка на която една млада дама ни каза, че плажа е безплатен, но за паркинга се плаща $8. Казахме, че се отказваме и тя ни кимна разбиращо. На няколко места виждаме по-големи вълни и сърфисти, които се борят с тях.

Единствените няколко големи хотела видяхме чак в края на Санта Моника, малко преди влизането в Лос Анжелис. След Малибу всичко е заселено и до Санта Моника няма незастроени места.

Плажът в Санта Моника

Спираме на

голям плаж в Санта Моника

$7 за паркинг се плащат на автомат. На плажа почти няма хора. Той е дълъг 5—6 км., а пясъчната ивица беше широка 170 метра /измерих я с крачки/. Водата в океана е сравнително топла, но въпреки спокойствието на океана вълните, които идваха бяха доста големи, така че не посмяхме да се отделяме много от брега. Не може да става и дума за сравнение с нашето море, на което повърхността понякога е спокойна като в язовир. На плажа сме около час и половина. Като си тръгвахме две момичета, които на излизане минаха край нас с кола, помислиха, че сега влизаме и ни предложиха билета си за паркинга. Това малко ни изненада, но пък показваше колко са еднакви хората навсякъде.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version