Archive for the tag 'Хое'

юни 29 2012

Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж

С Жени и Стефан днес отиваме във Виетнам, като част от обиколката им в югоизточна Азия.

Приятно четене:

Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж

9 февруари, лето 2012то, летище NoiBaiХаной.

Ден 19 от разходката из ЮИ Азия

Часът е едва 6:30 , но отново сме подранили. Този път от нетърпение да се изнесем от тая страна след едва 9 дни. Времето е студено, гарнирано с едва 6 градуса над нулата, поднесено с дъжд. Полета отново закъснява и типично за соцстрана, никой няма идея защо и с колко. За да е пълна картинката, семейство Русеви са единствените по къси гащи и сандали…

А разходката из тази част на света започна от … „Я да видим какво толкова има в тоя Виетнам – новия Азиатски тигър !?!”

9 дни по-рано, САЙГОН

След 14-15 часово пътуване от СиемРеп, Камбоджа, автобуса ни стоварва по тъмно в сърцето на District 1,  района, в който местните са малцинство- толкова много чуждоземци има по улиците. Хотелчето е доста прилично за цена около 20$ за двойна стая със самостоятелна баня. А и е на най-бекпекърската улица – BuiVien, изпълнена с всякакви образи, насядали по пластмасовите детски столчета на „заведенията” с бутилка бира в ръка, зяпащи  себеподобните.Опознаването започва на другия ден, докато търсим някаква пагода, забутана в някакъв квартал, след като сме увековечили пред основните забележителности.  Не я намираме, въпреки лутането из касъците. А и няма кой да ни упъти, защото в тази част на града освен че никой не знае друг език освен майчиния , а ми белите ни гледат като извънземни.  Голям, модерен град, лъхащ на френски колониализъм (все пак франсетата са им организирали държава и измислили писмеността).Големи сгради, в чиито сенки са се приютили типичните азиатски улични кухни, тротоарни фризьори и педикюристи дори. Добре поддържани градинки със символа на съветите – сърп и чук.

 Сайгон, Виетнам

 Бръснар – Сайгон, Виетнам

 Бръснар – Сайгон, Виетнам

 Парк – Сайгон, Виетнам

 

Широки улици, изпълнени с безброй моторчета, дебнещи  да стъпиш на тяхна територия, за да те прегазят. Всъщност , пресичането на булевардите сред цялото това множество не е никакъв проблем и въобще не е толкова опасно, колкото ти се струва от тротоара – просто не трябва  да спираш щом тръгнеш. (Е, няколко пъти се изкушавам да го направя, за да видя колко голяма ще е купчината, но човешкото у мен надделява.)  Този град определено ни харесва.

7дни по-рано, Делтата на Меконг  – разходка с лодка…

Омесени със група австралийци (по паспорт, но не и по произход) тръгваме да я видим тая прословута делта.

 

В делтата на Меконг, Виетнам

 

След  кануто, фото сесиите по  ръкавите на великата Меконг, акостираме  на остров с кокосова ферма. Отегчителна лекция за кокоса – що е то и какво му е приложението. Типично по азиатски – нищо не се хвърля и има хиляди приложения. Пчелин със мед от кокос!?!  Обясняват ни за пчеличките и  как се прави мед. Решават да ни впечатлят  и подканят някой да хване с голи ръце пита, покрита с пчели…

 

 

Аууу , колко страшно!!! За пореден път доказваме на света че българите сме смел и безстрашен народ .За ужас и учудване на другите бели и на самия екскурзовод, Стефан хваща пчелната пита с голи ръце и  показва коя е пчелата-майка. Пак сме център на внимание. Доразглеждане на кокосовата ферма, оризови питки,  райски красива градина, огромна колкото телефон стоножка, отново  разходка с кануто.

 Стоножка –  делтата на Меконг, Виетнам

Красиво си е …

 В делтата на Меконг, Виетнам

6 дни по-рано, Хой Ан

 Кокетно малко градче, със стари къщички в японски или китайски стил, което си заслужава 2-3 дни.

Хой Ан, Виетнам

Още по-известно със шивачите си. Навсякъде е пълно с шивашки ателиета които ти спретват риза за има-няма 3 часа. За Стефан – две. И без това у дома е голям зор да се намери неговия размер.

Hội An, Куанг Нам, Виетнам

 

Хм, всъщност в България повечето размери  мъжка мода са по-скоро за виетнамци, а тук- за европейци. Малки хотелчета, някои от които приличат на нашите си възрожденски къщи, и навсякъде пред всеки хотел, заведение или магазин,саксии с жълти хризантеми. Сигурно е свързано с религията.  Покрай реката има симпатични малки ресторантчета където можеш да пиеш тайгър  или бира лару за 1$ и да си хапнеш вкусна риба или други морски глезотии. Вечер целия град е осветен с китайски фенери в различни цветове.

 Хой Ан, Виетнам

 

И тук е готино.

4 дни по-рано, Хое

 

 Изгубено време, но го отбелязваме на картата.  Разстоянието между двете градчета решаваме да преодолеем със слийпинг бус на прословутите Shinhcafe. 150те км ги преодоляваме за 4 часа , спирайки за половинчасови почивки на Мраморната планина

 

Мраморен Буда, Виетнам

(страхотни скулптури от мрамор, но камъка от Анкор Ват във раницата  ни напомня да си вземем по-малки будички) ,

 Мраморен Буда, Виетнам

Китайският плаж, Виетнам

 

 

и  на Китайския плаж (всъщност са го открили американците, докато се плацикали  преди поредната бомбардировка над северен Виетнам). Прословутия императорски дворец , несполучлив опит за копие на китайския забранен град, е почти изцяло една зелена поляна с тук- там плесенясали камъни, пред които стърчат табели които ти казват какво точно трябва да си представиш че е имало преди няколко века. Много малка част е реставрирана, но в интерес на истината се продължава с реставрацията. Е ,със скоростта на костенурка, ама  тук все още си е соц. За наше учудване на територията на двореца има тенис-корт  с  виетнамски баровци.

3 дни по-рано, Ханой

 Бррр!!!! След всичкото слънце дотогава, все едно попадаме на северния полюс, нещо ни  накъртва тоя Виетнам. Иначе голямо обикаляне за да се увековечим пред мавзолея на Хо-Чи-Мин. Комунистическа му работа. Заградено отвсякъде с милиция. Сакън някой да не навреди на останките на Великия Вожд  чичоХо. Мавзолея стои самотен в очакване на  виетнамския Бакърджиев. Обикаляме половината град не само заради това, а и да търсим широко рекламираната Пагода-На-Една-Колона /най старата/. Нищо особено, по-скоро прилича на къщичката на баба Яга от някой детски парк, обаче след голямото вървене около мавзолея поне си почиваме докато я зяпаме. Вървейки безцелно без да искаме  попадаме на паметник на кого ???  На Ленииин…. Отдавна не бях виждала, все пак от 23 години сме в демокрация.  Край нас се разстилат спомените за манифестации… червени знамена… скандирания „ Ка-Пе-еСеС –  Бе-Ка-Пе”…… Лелееее, добре че се отървахме. Иначе щяхме да видим Виетнам през крив макарон. За храната си харесваме едно ресторантче (Tamarind café, P Ma May 21)  и не го сменяме през три дни престой. Вкусно, мноооого вкусно. Дори чакаш да се освободят места, за да хапнеш, отблъсквайки атаките на изнервящо агресивните тук-тукаджии, просяци, улични продавачи и всякакви подобни.

2 дни по-рано, Залив Халонг

 Красиво, уникално място, обаче защо господ го е създал точно  във Виетнам? На нас по ще ни приляга. Големи и красиви плажове, с огромни туристически комплекси . Организацията е тип „Балкантурист”. Всичко е комерсиализирано, на конвейр. На корабчето  разговоряме с поредните  австралийците , докато минаваме край скали с най-причудливи форми

– ”Ами омръзнаха ни и Бали, и Пукет, и  започнахме да идваме тук, във Виетнам. Но при поне 30% -ното ежегодно поскъпване на цените за чужденци, и при все по-грубото и арогантно отношение към нас, сякаш сме ходещи банкомати, а не тия дето всъщност ги храним, мнооого скоро ще се преместим на друго място”- обобщава общоавстралийското мнение за Виетнам Боб –  позастарял симпатяга от някъде си край Пърт, собственик на туристически и увеселителни корабчета т.е. с опит в туристическия бранш. Като се замисля, и тук, във Виетнам, скоро ще се спука балона, ако не се е почнало дори, гледайки лихвите по депозити на банките, мога да си представя колко са по кредитите.Само че като им гледам „трудолюбието”, голям …, зор ги чака.   И Боб , и симпатичната му съпруга остават разочарование от огромното разстояние до България. Разделяме се с взаимни обещания за гостуване. ( Да,бе,да- хоп на самолета и утре сме у Австралията, ама нещо се е развалила печатащата машина и ще се позабавим).  Пещерата  –и в БГ си имаме пещери и то многократно по-големи и по-красиви, но кой знае за тях, а тук дори и да не е нещо особено се прави да изглежда такова и  белите ахкат и цъкат / не само бели, освен японци и китайци,имаше и доста корейци, южно разбира се, онези на север само сънуват/. Но има много големи чужди компании, които присъстват и с производство.В Ханой, а и не само там, качествена стока е на добри цени, дори и за нас българите.

9 февруари, 11:30 местно време, летище NoiBaiХаной

 Най-после отварят гейта и всички за Luang Prabang, Лаос, бързаме да се изнесем от това място. За този полет сме само бели, френско говорящи. Автобусчето към самолета преминава край целия терминал, сградата на летището се скрива от погледите ни и всички започваме да се споглеждаме озадачени – какво, по дяволите, става сега? Когато слизаме най после , застиваме. Пред нас е мааалко самолетче, двувитлово, от ония- с падащите стъпалца!!!

Отдалеко изглежда като изплезено пале. „ Мон шери, но това нещо сигурно е от войната!”- чувам възклицанието на изумената застаряваща дама до мен. Чудим се как въобще ще се поберем всички.  А полета е най-скъпия, тройно и четворно по-скъп от другите.   И то в този край на света, където са измислили лоукост компаниите. Но сме преглътнали солената цена пред алтернативата от 26-30 часовото среднощно пътуване през Виетнамско-лаоската джунгла и поне 4-5 часово чакане да отворят Лаоската митница. Паркираме се в малките седалчици, до малкото прозорченце, вдигнали кръвното на „мах” от нетърпение да излетим!

Самолетчето снижава за кацане между два планински върха, които са буквално на една ръка разстояние. Ако пилота не внимава може и да закачи крилата в някой от тях. Чак сега всички разбираме защо пътуваме в тази детска играчка – пистата е толкова стара, малка и къса, че едва ли по-голям самолет би се побрал на нея. Затова пък след учудващото меко кацане, самолетчето спира на 10 метра  от Luang Prabang International Airport.

САБАЙДИ, ЛАО !!!

Автори: Жени Русева и Стефан Русев

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Виетнам – на картата:
КЛИКАЙТЕ ЗА ПОДРОБНОСТИ

3 коментара

Switch to mobile version