Archive for the tag 'Хималаи'

февр. 04 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта

Днес ще проследим края на изкачването на Хималаите на Владимир. Вече проследихме пристигането в Непал, изкачването на Мера пик и се върнахме с него до Ташинго. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

— част четвърта

Завръщането

15.10. сряда 20-ти ден.

Днес беше разкошен ден. Тръгнахме към 8 часа. Веднага започнахме с изкачване. Това, което трябваше да направим вчера, но се отказахме. Този път нямах проблеми. Качихме се на върхът на баира. Там имаше няколко лоджета и започна да се отваря панорама.

Еверест, Лоце и Ама Даблам

Тръгнахме към Намче,

почти по хоризонтал с леки изкачвания и спускания. Зад нас в дъното на долината се изправи южната стена на Лоце. Зад него надничаше Еверест. В дясно е Ама Даблам, а отсреща – Тамсерку 6808 м. Направих много снимки.

Връх Тамсерку 6808 м

По едно време за шоу подкарах 5—6 яка с товар към Намче. Свирках и виках точно, както шерпите ги подкарват, повече от половин час. Много ми беше забавно да гледам шашнатите физиономии на белите хора, с които се разминавахме. Голям купон беше.

След два часа

пристигнахме в Намче Базар на 3450 м нмв.

Много живописно градче, сгушено в една гънка на Хималаите. Имат ток от ВЕЦ, с водата също нямат проблеми. Нямат леки коли, камиони, асфалт и тротоари. За сметка на това, навсякъде има якове и пешеходци. Къщите са каменни и ярко боядисани. Разположени са амфитеатрално една над друга и по между тях има стръмни улици. Много приятно място. Столицата на шерпите. Все още сме на високо, но не е 5000 м. Чувствам се прекрасно.

Столицата на шерпите Намче Базар на 3450 м

Днес е 20-тия ден, от както трамбоваме Хималаите. И утре ще му ударим един як табан към Лукла и ще приключваме. Здраво ходене се оказа.

Улица в Намче рано сутрин

16.10. четвъртък 21-ви ден.

Тръгнахме рано от Намче към 7,30 часа. Градът вече се беше събудил и всички магазини и сергии работеха. Спуснахме се надолу през центъра и излязохме в долната част. Свихме наляво и пак надолу, там някъде, където се чуваше шумът от реката.

След близо час доста стръмно слизане стигнахме първият мост над Дуд коси, или Бялата река. Тази река извира от ледника Кхумбу под Еверест. Мостът е въжен, висящ и обвързан целият с молитвени знаменца по обтегачите и парапетите. По него минават и хора, и якове. Днес трябваше да минем през още 5 такива моста.

Якове преминават по моста над Дуд коси (Бялата река)

Доста път ни чакаше и нямаше да минем само със спускане. Естествено веднага след спускането и минаването на моста започна изкачване. Класическа схема за Хималаите: Спускаш, минаваш реката и после изкачваш баира.

Единственото, което ме дразнеше бяха големите тълпи от туристи. По 20—30 човека на групи. Егати и калабалъка! Отвратително! Ходил съм и в други части на Хималаите, където също има много добре развит туризъм, от който там се издържат, но такова стълпотворение за първи път виждам.

No responses yet

ян. 28 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част трета

Днес ще продължим с пътешествието на Владимир из Непал и Хималаите. Проследихме как стигна до Непал и го оставихме на 4350 мнв, после видяхме успешното му изкачване на Мера пик – 6476 мнв.Ще продължим с първата половина от пътя му назад, като трябва да стигнем до Ташинго на 3450 мнв в подстъпите на Намче Базар – столицата на шерпите. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

– част трета

От Хунку до Ташинго

08.10 сряда 13-ти ден.

И тази нощ студът беше ужасен. Палатката тропаше, като ламарина и всичко беше покрито със скреж. Забелязал съм, че щом се качим над 5500 м нещата стават доста по-сериозни. Към 6 часа сутринта на изгрев слънце успях да се унеса и тъкмо сънувах, че малките мургави хора, шерпите с дружни усилия бутат град Пазарджик към Хималаите от вън се развикаха да ставаме. Днес трябваше да минем през

Ампу Лапча 5780 м нмв.

Натъпкахме в раниците височинните обувки, котките, пикелите, алпийските обвръзки и устройства. Раниците ни станаха по 15 кила, но това е положението. Тръгнахме. Пътеката вървеше почти право нагоре на съвсем къси S-ки, което е нещо характерно за големите изкачвания тук.

Тези стъпала са превалът Ампу Лапча 5780 м.

След близо час и половина стигнахме снега. Сложихме височинните обувки, котките, катерачните седалки, жумари, осигуровки, пикели, всичко там, каквото е нужно и захапахме снега и стъпалата на превала. Някои стъпала подсичахме, други катерехме под наклон, а имаше и вертикални участъци, където Дауа се катереше пред нас и фиксираше въжето, а ние се изтегляхме с жумарите, и после помагахме на носачите. Багажът вдигахме отделно. Работата беше много сериозна.

One response so far

ян. 19 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част втора

Днес продължаваме с изкачването на Хималаите на Владимир Чорбаджийски. Оставихме го в Тананг на 4350 м нмв, като днес ще стигнем върха. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

част втора

30.09. вторник 5-ти ден.

Тази нощ не можах да спя. Не ми достигаше въздух, а сърцето ми блъскаше глухо под брадата. Имал съм и преди подобни усещания, но по-нависоко. На 5500 до към 6000 м. А тук е едва 4350 м. Явно остарявам.

Успях да заспя едва сутринта към 4 часа. Станах към 7 и главата ме носеше. Днес обаче няма да вървим. Ще почиваме. Аклиматизационен ден. Четири дни вече вървим и този е петият. И дъждът спря. Днес времето е идеално. Слънчево и ясно.

Лоджето и Мера пик от Тананг

Около нас са шест хилядници и гледката е великолепна. От ляво точно над главите ни над Тананг са склоновете на Кусум Кангури 6369 м, а от дясно е 6255 м, безименен връх от масива на Мера.

Използвах днешният ден за да изпера, каквото бях носил и изцапал и наредихме бельо по камъните наоколо. Петьо тръгна да се разхожда. Каза, че щял да върви по маршрута ни за утре. Аз отказах. Не виждам смисъл в това. В деня за аклиматизация и почивка, пак да товаря организма, като катеря нагоре. Денят за аклиматизация е точно за това организмът ти да може да се пригоди към височината, липсата на кислород и по-ниското парациално налягане. Защото този процес е по-бавен от скоростта, с която ние се изкачваме нагоре, и за това трябва да дадем възможност на организма „да ни догони“ с промените. В противен случаи, липсата на почивка и аклиматизация могат да ти изиграят много лоша шега, точно когато не очакваш.

От почивките, времето (атмосферните условия) и аклиматизацията зависи, дали ще качиш даден връх на голяма надморска височина, или не. Времето не можеш да го планираш точно, а само приблизително, но аклиматизацията и почивките трябва да си планираш абсолютно точно. Екипировката също е от голямо значение.

С туристическа екипировка можеш да се движиш само до зоната на вечният сняг. В Алпите това е, около 4000 м нмв, а в Хималаите до 5200, или 5500 м нмв. От тази зона нагоре вече не можеш да вървиш с туристическа екипировка. Изискват се вече по-тежък тип якета, панталони, ръкавици, шапки. Изискват се пикели, или айсбали, котки и евентуално друга катерачна екипировка. Двойни височини обувки, или тройни за осем хилядници. Глетчерни очила. Кремове и мазила за предпазване от студ и слънце с много по-висок фактор на защита от тези, които се използват на Слънчев бряг примерно. Височинни палатки, които са двойни и подсилени, и нямат нищо общо с тези, с които се ходи по язовирите за риба. Пухени спални чували за спане до −40, −50 градуса, храна, гориво и т. н.

Това са килограми багаж, и всичко се приготвя, и планира предварително. Не можеш да натъпкаш всичко това в личната си раница, да тръгнеш, а след няколко дни ходене, пътьом да качиш някой шест, или седем хилядник и доволен да си ходиш. Не става така. Всичко се планира и подготвя предварително. Като, колкото по-висок е върхът, който ще качваш, толкова всичко е по-опасно и предварителните прогнози, и предвиждания са по-неточни, и несигурни, но за сметка на това, пък цената е по-висока. За това има и толкова неуспешни експедиции

2 коментара

ян. 12 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

Днес започваме с още един Хималайски пътепис – заедно с Владимир ще се изкачим до Мера пик на 6476 метра над морето. Приятно четене и топъл ден:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

част първа

началото: 23.09. вторник 2008

България. Пазарджик.

Последни приготовления. За пореден път изброявам наум необходимите ми дрехи, храни, лекарства и екипировка, които взимам, като се надявам да не пропусна нещо важно. Списъка е наистина дълъг и подробен. Приключихме с уговорките, подготовката, тренировките по нашите планини и е време да тръгваме. За няколко дни направих сериозен километраж по доста върхове на Рила над 2600-2700 м., и даже успях да спя на Мусала в метеорологичната станция на 2925 м., така че, поне за тази височина бях аклиматизиран. Багажа ми се състоеше от един доста натъпкан експедиционен денк и една полупразна раница 80+15 литра. До Истанбул щяхме да отидем с колата на Петьо, която щеше да кара един от неговите шофьори. Спряхме се на този вариант, защото самолетът ни излиташе в 4,45 сутринта, и ако използвахме автобус ще трябваше много дълго да чакаме в Истанбул.

Тръгнахме от Пазарджик към 15 часа. След два часа и половина бяхме на границата. Проблемите започнаха веднага, още на нашата граница. Българският чиновник отказа да ни пусне да влезем в Турция, понеже колата била фирмена и на шофьорът пълномощното му не било точно за тази кола, а пък Петьо, като шеф на фирмата не си носел картончето с БУЛСТАТ-та. След половин час разправии и уговорки ни пуснаха към Турция, като казаха, че най-вероятно турците щели да ни върнат. Турците обаче не ни създадоха никакви проблеми с преминаването и след няколко часа по магистралите им вече бяхме на летище Ататюрк.

Истанбул ни посрещна с дъжд.

24.09. сряда

Дремахме по пейките на летището до към 3,30 часа, когато започнаха да чекират багажа ни. Според билета от Гълф еър имахме право на 20 кг. чекиран багаж + 5 кг. ръчен. Само денка ми, обаче с най-необходимото вътре беше 29 кг., а багажа на Петьо 27 кг.

Денка ми още не чекиран на летище Ататюрк в Истанбул.

Веднага извикаха шефа на чекирането, защото имаме свръх багаж. Ние обаче, предвидливо, чрез една позната на Петьо се бяхме снабдили с писмо, че сме редовни клиенти на Гълф еър и имаме право на по 30 кг чекиран багаж на човек… Разбра се, че няма да ни вземат още пари и шефката се хвана за моята раница, че била голяма. Аз и викам, че е малка, а тя – „Не, голяма е“. Сложихме я на кантара и се оказа че раницата тежи 7,2 кг… Пак съм в крачка…“Хайде този път ви пускам“ – каза шефката – „Но мислете му следващият път!“ О,кей. Минахме без доплащане. Влязохме в пред зала и към 5 без 10 с Еърбъс А320 излетяхме за Бахрейн. След 5 часа полет кацнахме успешно там. Летището на Бахрейн е доста по-малко от това в Истанбул. Имахме, около час до другият полет. Застанахме в транзитна зала до прозорците. Аз стоях прав, а Петьо седна на перваза, като сложи куфарчето, с което пътуваше в краката си.

След половин час всичко се се напълни и препълни с народ. Петьо отиде да провери таблото на кой изход сме. Някакъв нахален арабин, облечен с техните бели чаршафи, горе – долу на моята възраст ми посочи перваза, където седеше Петьо и ме попита може ли да седне. Казах му, че не, не може. Мястото е заето. Арабинът избута с крак куфара на Петьо и седна на мястото му. На мен веднага ми завряха лайната и без повече обяснения го сритах няколко пъти, като освободих мястото. Арабинът се изправи, каза няколко думи на циганският си език, които явно не бяха извинения и взе да се репчи. Тъкмо вече тръгвах, за да му намачкам доста по-сериозно фасона и една мисъл мина, като светкавица през главата ми.- „Тук е Арабия и навсякъде, около мен е пълно с араби, а аз съм тръгнал да раздавам правосъдие!“ Теглих му една майна, въздържах се от повече физически действия и бих отбой.

9 коментара

Switch to mobile version