Днес е хубав ден за катерене. По пък едно катерене, до връх Ботев, ще кажат други 😉 Но пък за моята автомобилна душа едно качване на най-високия връх на Стара планина продължава да бъде неизпълнена мисия. Оги ще ни води до горе 🙂
Приятно четене:
Връх Ботев в Стара планина
Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май – Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено – за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до
гр. Априлци.
Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.
Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А
връх Ботев
се виждаше “на една ръка разстояние”.
връх Ботев - 2376м., Априлци, България
Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.
Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.
Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза “Slack-lining Bulgarian style”.
В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.
Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.
Красивите гледки са навсякъде – комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.
Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.
Военният камион останал от времето на социализма.
Баба Яга (ГАЗ 51)
Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.
Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.
Погледът е вече ориентиран на юг – долу се вижда
хижа Рай,
леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано – склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.
Райското пръскало
този път бе наистина пълноводно и величествено.

Автор: Огнян Ковачев
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Стара планина– на картата:
Последни коментари