Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май – Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено – за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.

Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А

се виждаше “на една ръка разстояние”.

Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.

Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.

Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза “Slack-lining Bulgarian style”.

В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.

Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.

Красивите гледки са навсякъде – комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.

Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.

Военният камион останал от времето на социализма.

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.

Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.

Погледът е вече ориентиран на юг – долу се вижда

леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано – склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.